71

Фермери апелират: Розопроизводството трябва да стане стратегически сектор за България

Розопроизводството да стане стратегически сектор за България, апелираха розопроизводители и розопреработватели  на работна среща в Стрелча, проведена преди броени дни.

Те настояват държавата да вземе спешно решение за това преди старта на кампанията по прибиране и преработка на розовия цвят. В срещата участваха представители на Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК), сдружение „Българска розова долина“, асоциация „Биопродукти“, Професионалната асоциация на розопроизводителите в България, Института по розата и етеричномаслените култури, както и някои от най-големите розопреработватели в страната.

„Тази среща е важна стъпка за развитието на сектора, защото показа, че имаме желание и възможност да работим заедно, да се обединим и да защитим пред държавата общите интереси на розопроизводителите и преработвателите. Това е пътят за устойчив растеж,“ коментира инж. Веселин Ганчев от БНАЕМПК, който бе домакин на работната група. Сред най-дискутираните теми на срещата беше

употребата на препарати и торове при отглеждането на розите,

което влияе чувствително на добива и на качеството на розовото масло. Христо Николов пое ангажимент от името на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България съвместно с Аграрния университет и Института по розата и етеричномаслените култури да разработят програма за обработка на насажденията. За целта организациите ще имат нужда от подкрепата на Министерството на земеделието (МЗм)при извършването на анализите на препаратите, както и за утвърждаване на програмата, след което ще бъде проведена информационна кампания сред розопроизводителите.

В навечерието на предстоящия розобер производителите и преработвателите се ангажираха да участват активно в контрола на незаконните пунктове за изкупуване на розов цвят, които ощетяват изрядните български розопроизводители и преработватели, както и българската държава, като подават сигнали по време на кампанията.

От бранша ще продължат да настояват пред МЗм за обвързано финансиране на сектора. Според тях изплащането на стимули на база на килограм набран и реализиран розов цвят ще гарантира, че общественият ресурс се инвестира в работещите стопанства, които създават реална икономическа стойност, вместо да „потъва“ на база площта на насаждения, които често се оказват неглижирани с години. Те ще настояват още

розопреработвателите да бъдат освободени от акциз на горивата

на фона на кризата, както и за възможности за сключване на многодневни трудови договори за заетите в розопроизводството.

На срещата беше взето още решение организациите да обединят усилия за изработване на механизми, които да стимулират българските производители и търговци на сувенири и козметика да ползват натурално-ароматични продукти от българска маслодайна роза, произведена в България, вместо вносна синтетика.

Приоритет на работната група в следващите няколко седмици ще бъде финализирането на текстовете на националната стратегия за розата, които да бъдат предложени на МЗм като обща позиция на всички в бранша.

„Обединихме се около много общи позиции, като най-важното е да извоюваме за розопроизводството статут на стратегически сектор - това ще е историческа стъпка, която ще върне българската роза там, където й е мястото - като лидер на световния пазар и изпълнен със съдържание символ на България,“ коментира  Владимир Стоянов, председател на сдружение „Българска розова долина“.

 

Иван Чиков от Климент:

Берачите изкарват повече пари от производителя

Тарторите от сивия сектор, които осигуряват работници за кампанията,  помпат разходите до небесата  

Кампанията по прибиране на маслодайната роза ще стартира до дни, а производителите отново не са обнадеждени. Ето какво коментира пред "Марица"  Иван Чиков от карловското село Климент, който вече 22 години отглежда разсад за маслодайна роза. Отделно има десетки декари розови градини, отглеждани по биологичен начин, и собствена дестилерия за добив на биологично розово масло.

И през тази кампания не очаквам положителна промяна в сектора на розопроизводството и добива на розово масло, въпреки приетия Закон за розата и въпреки очакванията тази година изкупната цена на розовия цвят да бъде 2.50 лв./кг, т.е. със 70-90 стотинки повече от 2020 и 2021 г.

Проблемите са в няколко посоки, смята производителят от Климент. На първо място, ниската изкупна цена не дава шанс на розопроизводителите да стъпят на краката си. При изкупна цена на суровината от 2.50 лв./кг земеделският производител трябва да плати 1 лев на берача, да брои за транспортни разходи на „тарторите“, които возят с бусове работниците, и да му останат около 40 стотинки, с които да покрие другите си разходи, направени при отглеждането на розите.

Мерките, които Министерството на земеделието осигурява за торове и зимни пръскания, не са достатъчни. Дори при биорозите, които Иван Чиков отглежда, разходите за 1 кг препарат са 150 лв. на декар. В същото време той смята, че мярката от 125 лв./дка за ковид-19 е приемлива.

През тази пролет драстично нарастват разходите за поливане и други практики, при които се ползва газ или други горива. Моите разходи за капково напояване при ползване на помпи с гориво са 3000-4000 лв. за сезона. А поради промяна на климата, която е очевидна, в следващите години собствениците на розови градини ще трябва да правят задължително инвестиция за капково напояване, ако нямат вече изградено такова, убеден е розопроизводителят.

През последните две години заради ниската изкупна цена собственици и на малки, и на големи площи розови градини унищожиха масивите или ги орязаха, за да декларират, че не получават добив и да не търпят санкции. Това според розопроизводителя от Климент не води до повишаване на качеството на розовия цвят. Много от стопаните, които прибират реколтата семейно, ходят на розобер вечер след работа и предават розовия цвят сутрин, преди да тръгнат за работа. Тогава суровината вече е загубила своите качествата. А за да компенсират разходите от това лошо качество и други проблеми в цикъла на розопроизводството и добива на масло, преработвателите държат изкупните по-ниски.

Вече всички собственици на дестилерии имат и собствени розови градини, те изцяло контролират сортовете и качеството на розовия цвят и в следващите години все по-малко ще разчитат на дребните розопроизводители, смята Иван Чиков.  В целия процес на отглеждане, прибиране на реколтата и преработка на цвета най-печеливши са берачите, макар че все по-трудно се намират хора за тази дейност. Те получават своя 1 лев за килограм цвят чисто,  без да бъде деклариран и без да бъде облаган с данъци, коментира той.

Автор Цветана Георгиева

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Дии

Дии

17.05.2022 | 22:11

Социализъм искат. Да произвеждат нещо което няма пазар, поне на тази цена... И държавата да го изкупува на посочена от тях цена за да си гарантират добри доходи. И ако може да им пратят бригадири, които безплатно да берат понеже им струват скъпо берачите. Ами като мислите че берачите взимат най много, при това необосновано - Ами станете берачите и ще сте под пари.

Отговори
1 0

Анкета

Кой е най-добрият изход от политическата криза у нас?