Фермери алармират: Старите и местните сортове могат да изчезнат заради еврорегламент

Регламент на Европейския съюз за производство и търговия със семена и посадъчен материал може да застраши опазването на старите и местните сортове, алармираха от сдружение „Агролинк“. С проекта се пренебрегва правото на земеделските стопани да събират, използват, обменят и продават собствените си семена. Право на това ще имат сертифицираните семенарски къщи, с което се дава приоритет на едрия бизнес, твърдят от създаденото през 1999 г. природозащитно сдружение, което обединява фермери, специалисти и експерти. 

В подкрепа на  малките фермери застават и близо 140 организации от ЕС. Ден преди заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, което се провежда вчера и днес в Брюксел, те изпратиха писмо до земеделските министри в ЕС и до комисаря по земеделие и развитие на селските райони Кристоф Хансен. Документът е призив за спасяване на застрашените растителни видове. Тяхното бъдеще е заложено в една от темите в дневния ред - за напредъка в работата по предложенията за растителния и горския репродуктивен материал.

През юли 2023 г. Европейската комисия представи проекта за новия регламент относно производството на семена и посадъчен материал. През април 2024 г. предният Европейски парламент призова обменът на семена между земеделските стопани да бъде освободен от нови бюрократични изисквания. Предложението бе да се позволи на фермерите да обменят помежду си ограничено количество от всякакъв вид растителен репродуктивен материал, като ЕК ще трябва да определи разрешеното количество за всеки вид. Този въпрос тепърва ще се решава.

Проблемът със семената разбуни духовете и сред родните фермери

В Пловдив в рамките на Национална кампания по директните плащания за 2024 г., която се проведе през месец май, земеделски производител призова да се въведе условие да се сее само с български семена, за да се защити родната продукция на 100 процента - от семето до крайния продукт. „Аз години наред си вадя семена от стари и вкусни български сортове. Защо с оправданието за европейски регламенти ни принуждават да купуваме сертифицирани, които са вносни, за да пълним джобовете на фирмите, а в същото време да ядем пластмасови зеленчуци“, риторично попита стопанинът. Коментира също, че много от дребните фермери нямат финансовата възможност да купуват сертифицирани семена и на практика отпадат от подпомагането. Човекът припомни, че ние, българите, сме научили много европейски държави на зеленчукопроизводство, а сега купуваме сортове от тях.

След призива на фермера седем месеца не последва никаква реакция от МЗХ.

От администрацията реагираха едва след апела на „Агролинк“ и дни преди сегашното заседание на земеделските министри в Брюксел, на което унгарското председателство представя доклад за напредъка по предложение за Регламент за растителния репродуктивен материал. От агроведомството уточняват  - предложението за регламент в сегашния му вид е само рамка за предстоящи обсъждания. Предвижда се регламентът да бъде приет с гратисен период от минимум три години, в които ще действа настоящото законодателство. Очаква се дискусиите по него да приключат и той да бъде приет не по-рано от началото на 2027 г. От МЗХ допълват, че с цел запазване на богатството от множество разнообразни сортове, които са доказали своята устойчивост през годините, ще се приложи интервенция по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. По мярката „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ е предвиден бюджет в размер на 41 635 165 евро. От агроведомството са категорични, че българската държава е против усложняване и увеличаване на административната тежест за производителите на семена. По тази причина позицията на страната е против направеното предложение да се въведе сортоизпитване за биологични и стопански качества и устойчивост за зеленчукови и овощни култури за местните сортове. В България фирмите и физическите лица, ангажирани със селекция на зеленчуци и овощни, не са малки и средни предприятия по смисъла на европейския регламент. В голямата си част те са микрофирми и това ще бъде голяма тежест за тях. България също така е против включването на растителния репродуктивен материал в регламент за официалния контрол, тъй като това ще натовари производителите с одити и допълнителни проверки.

Родните стопани с четири искания за семената:

- Запазването и устойчивото използване на адаптиращото се към местните условия разнообразие от култури да е първостепенен приоритет.

- Да се запази човешкото право на фермерите и градинарите да събират, използват, разменят и продават собствените си семена трябва да се прилага изцяло.

- Трябва да се улесни търговията с разнообразни и адаптивни на местно равнище сортове от страна на регионалните производители на семена.

- Новоодобрените сортове не трябва да зависят от пестициди или синтетични торове.