Следвайте ни

Европа масово ограничава употребата на карбамид

Германия последва примера на Англия, въвежда забрана за ползване на урея без инхибитор

В началото на годината правителството на Англия изготви доклад с препоръка към земеделските производители да използват амониев нитрат вместо карбамид. Причината - освен че е един от най-ефективните торове, амониевият нитрат е и един от най-безопасните за околната среда, защото при него емисиите на амоняк са значително по-ниски. По стъпките на Великобритания пое и Германия.
Съгласно наредба на Федералното министерство на храните и земеделието, от 1 февруари 2020 г. уреята на територията на страната може да се прилага само ако е добавен инхибитор на уреазата или ако такъв е включен незабавно или не по-късно от четири часа след прилагането ù. Както в Англия, така и в Германия ограничаването на употребата на карбамид е мярка за намаляване на емисиите от амоняк, която съответства на европейската политика за опазването на околната среда.
Друг интересен факт е, че в Румъния потреблението на урея също е намаляло драстично през последната година. Вносът през 2018 г. възлиза на 237 942 тона, което e спад с около 29%. За сравнение - според данни на „Евростат", предадени чрез Trade Data Monitor (TDM), за същия период на предходната година в северната ни съседка са внесени 337 253 тона, като ключови доставчици са били Египет и Русия.
За щастие, в България земеделските производители ползват предимно амониев нитрат за наторяване на земеделските култури. Едни го предпочитат под формата на стандартния гранулиран тор, а други прилагат UAN-ът. Не липсват и такива, които предпочитат карбамида заради по-ниските транспортни разходи в сравнение с тези на течния азотен тор.
За да избегнат негативното влияние на карбамида върху околната среда, много от земеделските производители у нас се ориентират към торенето с UAN.
За да преминат към употребата му обаче, са необходими сериозни инвестиции. Прилагането на течен азотен тор води след себе си и по-високи разходи за транспортиране, техника и оборудване.
По темата потърсихме мнението на Стефан Димитров, прокурист на един от водещите торови производители у нас - „Неохим“ АД, Димитровград:
И до днес земеделските производители в България се доверяват на стандартния амониев нитрат, който е в сух продукт. Немалко са тези, които инвестират солидни средства и преминават на UAN. Трябва да се знае обаче, че това е рискова инвестиция. Причината е, че Европейската комисия взе решение и от 21 март са въведени антидъмпингови мита за карбамид и амониев нитрат (UAN). Те са в съответствие с член 19а от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно защитата срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз. Ставките на антидъмпингово мито евентуално ще бъдат не по-малко от 31,9% за продукти с произход от Русия, с 16.3% - тези от Тринидад и Тобаго, и с 22,6% - тези от САЩ. А това ще доведе до промяна в цените на UAN-а на българския пазар, коментира Стефан Димитров.
Според него съществува реална опасност тези, които са вложили средства с цел употребата на UAN, да не могат да си възвърнат инвестициите в закупеното оборудване.
Много от експертите остават на мнението, че в България най-достъпният и лесен за употреба и транспортиране тор си остава стандартният амониев нитрат. Той се усвоява бързо от растенията и им осигурява необходимото количество азот за нормалното им развитие.

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?