Следвайте ни

Доц. д-р Сава Табаков: 45% от студентите в Аграрния са деца на фермери

viber icon

- Доц. Табаков, какво е необходимо да се промени, за да се вдигне имиджът на професията агроном?

- На първо място трябва да се промени мисленето на хората. Необходимо е също в редица държавни структури да има определени места за агрономи. Това са общинските служби по земеделие, областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“, Българската агенция по безопасност на храните, въобще всички служби, които провеждат държавната политика в земеделието ​- там трябва приоритетно да са само агрономи. Важно е също нивото и качеството на образованието, което единствено е гарантирано в Аграрния университет. Защото има и парадокси - специалност агрономия е въведена във факултета по корабостроене в Техническия университет във Варна.

- Като възпитаник на Лозаро-градинарския факултет, какви амбиции имате сега, вече като негов декан?

- Като декан на Лозаро-градинарския факултет с моя екип имаме амбицията да направим нашето обучение по-полезно за бъдещите агрономи. Искам да издигнем професията агроном на по-високо ниво. Много хора приемат агронома като човек, който може да прави резитба на дървета, лозя и т.н. Агрономите по принцип са организатори на едно голямо производство и дават експертиза при производството на растителни храни.

Те трябва да се приемат като много широки специалисти, с по-глобално значение

И освен организатори, да са и медиатори сред хората. Навремето завършвахме с професията „инженер-агроном“. Думата "инженер" отдавна не фигурира в дипломите, но ще се опитам да я възстановя. Инженерът не е човек, който се занимава само с машини, а е организатор с по-високи функции в обществото. За съжаление, открай време професията агроном, която е много важна, е подценявана и неглижирана на държавно ниво. С изключение на агрономите, всяка друга професия защити своя периметър и има гарантирано приложение. Например, ако не си адвокат, никой няма да ти позволи да вършиш работата вместо него. Същото е и с лекарската и много други професии. Иначе всеки може да дава съвети за пръскане, за резитби, дори да управлява големи сектори на държавно ниво, без да има агрономическа професия. Даже в структурата на Министерство на земеделието има най-малко агрономи. Във всички служби в страната, свързани със земеделие, също най-малко са агрономите, а растениевъдството е много голям отрасъл.

- Днешните студенти имат ли амбиция, като завършат да „нагазят калта“, или им трябват само дипломи?

- Моите наблюдения са, че една част от студентите искат да практикуват професията си, като завършат, а на други им трябват само дипломи. През последните 2-3 години има тенденция в Аграрния университет да учат децата на фермери, с идея да продължат семейния бизнес. Делът на тези студенти все повече се увеличава, като сега са около 40-45% от общия брой.  Важно е нашите студенти да се чувстват добре, което е другата задача на факултета  по Лозаро-градинарство. Предлагаме добри условия, особено в новия кампус на университета, където се изгради модерен лабораторен комплекс.

- Факултетът  по лозаро-градинарство как ще отбележи 75-годишния юбилей на Аграрния университет?

- Под егидата на ректора проф. д-р Христина Янчева има редица прояви.  По инициатива на Лозаро-градинарския факултет по случай  75 г. юбилей на Аграрния университет на 20 ноември ще проведем семинар за приложението на различните подложки за костилковите овощни видове. С подложки като „Ищара“, „Вавит“, „М29С“, GF677, Гизела 6, Максма 14 и др. са изведени опити при голям брой черешови, сливови, прасковени, кайсиеви и бадемови сортове.  Изброените подложки са доказали своята ефективност при създаване на насаждения и

спомагат за увеличаване на добивите и качеството на продукцията.

Опитните насаждения се намират на експерименталното поле на Аграрния университет в с. Брестник. Там факултетът по лозаро-градинарство има много добра база, където могат да се видят  резултатите от опитите както на 20 ноември, така и в други дни.

- Вашата научна дейност е фокусирана върху ябълките и най-подходящите подложки за тях. Какви са новите ви научни предизвикателства?

- Опитите, които правя с подложки при различни овощни видове, трябва да се изведат докрай, а информацията да бъде публикувана и полезна за хората. От научна гледна точка тези опити са интересни, защото се засягат взаимоотношения между подложки и сортове, влияние върху добивите и качеството на плодовото месо, съдържание на тежки метали в него според вида на подложките  - това са все резултати, които тепърва предстои да излязат и с които, надявам се, да се разшири мирогледът на овощарите.

- Предвид климатичните аномалии през 2020 г., каква овощарска година изпращаме?

- И тази година бе много тежка както за овощарите, така и за всички земеделци. Съчетана с много суша - екстремно висока топла и ниска въздушна влажност. На моменти интензивността на слънчевата светлина беше на границите на възможностите на растенията да я понасят.

В много райони на страната неволите започнаха с ненормалната зима

Февруари беше по-топъл от април, получиха се тежки измръзвания, които на места достигнаха 100%. В други райони добивите се движат около 50% от потенциала на растенията и добива от предходни години.  Малко хора знаят, че голяма част от нашите овощни листопадни култури се нуждаят и от студ и все по-трудно през зимата събират ниските положителни температури, които са им необходими, за да се развиват нормално. Например ябълката - може да се засади и в Африка, но няма да се развива добре и да плододава, защото там няма зима. Засега най-големият проблем за овощарството е топлата зима, ранно пробуждане на растенията и много студени сутрини и мразове през април по време на цъфтежа, което компрометира реколтата при всички овощни видове.

Визитка

Новият декан на Факултета по лозаро-градинарство в АУ-Пловдив доц. д-р Сава Табаков е от последния випуск студенти, завършили Висшия селскостопански институт „Васил Коларов“ в Пловдив през 1990 г., преди да се преименува на Аграрен университет. Възпитаник е на факултета по лозаро-градинарство. Роден е в Бургас, но заради тръпката към аграрната наука остава да живее в града под тепетата. След студентската скамейка до днес цялата му кариера е в Аграрния университет. Скоро след като се дипломира, печели конкурс за асистент и от 1992 г. е преподавател по овощарство. През годините израства от асистент до доцент и доктор. Научната му дейност е изцяло в сферата на трайните насаждения, с акцент подложки при ябълките - тема и на дисертационния му труд. Поредното му научно предизвикателство е влиянието на различни подложки при костилковите овощни видове. Доц. д-р Сава Табаков е интродуцирал в България редица подложки и сортове, които днес имат масово приложение. 

Мария Петрова

Мария Петрова

Журналист - екип "Бизнес"

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?