Следвайте ни

Д-р Веселин Петров: За 3 години ЦРСББ се утвърди като научен хъб на европейско ниво

viber icon

До 12 месеца очакваме да се нанесем в новия ни кампус в „Тракия“

Работим по проект за изследването на „възкръсващи растения“

Целта на Центъра е да бъде мост между науката и бизнеса

- Д-р Петров, кажете как от докторант по молекулярна биология попаднахте в отдел „Финанси“ на Центъра по растителна и системна биология и биотехнология (ЦРСББ) и каква е работата, която подобно звено има?

- Директорът на Центъра сметна, че въпреки биологичното ми образование ще съм по-полезен ако работя в отдел „Финансиране“, макар да кандидатствах в един от научните ни отдели. Основната ни дейност е да създаваме проектни предложения и да ги подаваме към различни източници на финансиране, за да може да привличаме средства за научна работа в Центъра.  Но също така, аз например, съм мениджър на един проект (RESIST), с който се занимавам вече 2 години. А в свободното ми време - колкото и да е малко - продължавам да извършвам и научна работа в лабораторията.

- Какви са предизвикателствата в намирането на финансиране за високотехнологична биология и наука в България?

- Поради ред причини това наистина в много от случаите се оказва сложна задача. Едно от предизвикателствата е, че Центърът, например, е нова структура, която тепърва трябваше да стане видима на научната карта, така че европейските научни институции да знаят кои сме и да започнат да работят с нас. Първите една-две години това беше основната ни задача. А това става с публичност, научни проекти и разработки и разбира се, с един добър запас от научни публикации.

Тук е важно да кажем, че в последните години има много възможности за финансиране на наука, но въпреки всичко конкуренцията е огромна. Знаете, всяка развита и икономически активна държава подкрепя сериозно научните си разработки. Нашата практика е показала, че шансът да спечелим един проект е около 10%, което значи, че трябва да се подадат 10 проекта, за да се финансира един. А това е сериозно количество творческа работа.

- Успява ли Центърът да се превърне във визитна картичка на пловдивската наука през последните години? Превърнахте ли се в разпознаваем партньор за големите научни институции в Европа?

- Ще ви дам един реален пример - проекта RESIST. Това практически е първият голям международен проект, който Центърът спечели след основаването си. Ние сме неговите координатори. Това означава, че ние управляваме всички дейности по проекта, включително и научната работа, което е сериозно постижение. Проектът е активен от 2 години и по него работим с още 5 други институции от 3 контиеннта, една от които е частна компания в Ирландия. Общата стойност е малко над 1 млн. евро, а срокът за изпълнение е 4-годишен.

Докато Центърът беше създаден с помощта на големия инфраструктурен проект PlantaSYST, то RESIST е инвестиция изцяло в наука и младото поколение, защото той е част от един конкурс по програмата „Мария Кюри“ на Horizon 2020 на ЕК. Целта на RESIST е обмяната на опит с партньорски институции и мобилност на учени - както от Центъра към партньорски институции, така и от тях към Пловдив. В момента, например, очакваме двама докторанти от Университета в Кейп Таун, ЮАР.

Тук е важно да споменем, че само за 3 години ЦРСББ успя да се превърне в един от най-продуктивните научни центрове в България, с по-висок брой публикации в реномирани журнали на член от научния колектив от някои от водещите европейски научни институти. Сериозната наука в областта на биологията и биотехнологията, която създаваме тук, ни прави разпознаваеми. Дори вече имаме разговори с няколко чуждестранни консорциума, които ни търсят да бъдем партньори по проектите им

- По какво работите в момента?

- Понастоящем правя междинният отчет за проекта RESIST. За съжаление покрай ситуацията с ковид последната година, прогресът по различните задачи беше изключително труден, особено за подобен проект, свързан с пътуване и движение на хора зад граница. Поради това, възнамеряваме да водим разговори с Европейската комисия, за да видим какви възможности имаме да компенсираме този период.

Тук е важно да споменем, че само за 3 години ЦРСББ успя да се превърне в един от най-продуктивните научни центрове в България, с по-висок брой публикации в реномирани журнали на член от научния колектив от някои от водещите европейски научни институти.[U2]  Сериозната наука в областта на биологията и биотехнологията, която създаваме тук, ни прави разпознаваеми. Дори вече имаме разговори с няколко чуждестранни консорциума, които ни търсят да бъдем партньори по проектите им[U3] .

- Какво включва в своята същина проектът RESIST?

- Основната ни научна тема са едни специални растения, които наричаме „възкръсващи“. Те са много интересни както от фундаментална, така и от практическа гледна точка, защото имат изключително висока устойчивост към изсушаване. Те могат да загубят почти цялото количество вода от своите тъкани и след дълъг период от време, при последващо напояване , да възстановят своите функции. Това свойство е изключително рядко сред растенията. Знаем, че почти всички, включително културните, които използваме в селското стопанство, загиват без вода. А проблемът със засушаването ще бъде един от най-сериозните, с които земеделието ще се сблъска  в бъдеще. Това прави тези възкръсващи растения толкова важни от научна гледна точка. Те са естествено еволюирала група, която може да устоява на подобни неблагоприятни условия.

Нашата цел е да разберем на чисто фундаментално ниво какви са техните защитни механизми и да проверим дали по някакъв начин можем да приложим на практика това знание при земеделските култури, които са неустойчиви на засушаване.

Ние работим с едно изключително българско растение, наречено родопски силивряк, което може да оцелява до 36 месеца в състояние на анхидробиоза, т.е. да е напълно изсушено. Освен това, то може да издържа дълго време без светлина или в замръзнало състояние. В момента ние изучаваме това растение на молекулярно ниво.

- Може ли да кажем, че Центърът е своеобразен двигател на иновации и развитие за един цял сектор. Какво е взаимодействайте ви с компаниите от агросегмента у нас? Отворен ли е българският бизнес за иновациите и високите технологии във вашата сфера?

- Бизнесът у нас е все още плах, що се отнася до инвестициите в иновация и наука. Поддържаме комуникация с няколко компании.Една от целите на Центъра е точно такава - да се превърнем в мост между научните среди и бизнеса. Пътят към модерна икономика е точно през инвестициите в наука и иновации.

- Как върви изграждането на сградата на ЦРСББ по проекта PlantaSYST, на която поставихте първа копка миналия юли?

- Надяваме се в следващите 12 месеца да успеем да се нанесем в нашия нов дом в „Тракия“, което ще подпомогне дейността ни. Средата и базата, която ще бъде създадена там за създаване на наука, е важен крайъгълен камък за Центъра и неговото дългосрочно развитие.

- А в краткосрочен план какво предстои пред вас и екипа на Центъра?

- През следващия месец сме домакини на международна конференция, която ще се проведе на Златни пясъци. За съжаление, заради пандемията чисто логистично е много трудно да се организира подобно голямо международно събитие, затова тя ще бъде хибридна, като една част от участниците ще присъстват онлайн. Сериозен интерес има не само от страната, но и от чужбина.

Това ще бъде един форум, на който ще се съберат хора, които се занимават с наука, заедно с представители на бизнеса, за да обменят идеи и да се създадат нови партньорства. Целта е това да стане регулярно събитие, което, след като комплексът ни в „Тракия“ е готов, ще може да провеждаме в Пловдив. За нас е важно да даваме своя принос и за града, в който се развиваме.

Визитка

Д-р Веселин Петров е учен, доктор по молекулярна биология в Центъра за растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ). Там работи в отдел „Финансиране“. Освен това е и главен асистент в Катедра "Физиология на растенията, биохимия и генетика" в Аграрния университет в Пловдив.

Станимир Кронев

Станимир Кронев

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Станимир Кронев е завършил журналистика в СУ и финанси в ПУ. Участва в създаването на редица културни и развлекателни събития в Пловдив. Публикува в американски издания.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще гласувате ли на извънредните парламентарни избори през юли?