Цените на плодове и зеленчуци скачат напук на проверките

На фона на стартиралите проверки за високите цени на храните в търговската мрежа поскъпването на някои плодове и зеленчуци продължава. Това показва последният оперативен анализ на Министерството на земеделието за основните земеделски култури. Седмичните ценови отклонения при предлагането на едро на основни плодове и зеленчуци на тържищата са преобладаващо в посока нагоре. Средните цени на едро на ябълки, домати и краставици (български оранжерийни и внос) и червен пипер са с между 0,7% и 9,4% над нивата от предходната седмица, като най-голямото поскъпване е при краставиците. Поевтиняване се отчита само при картофите - с 0,8%, и зелето - със 7%.

Репортерска проверка установи, че едровата цена на краставиците на борсата край Първенец е в диапазона 3.50​-3.80 лв./кг, на червените домати - 1.90-3.00 лв./кг, на розовите домати - 2.50-3.50 лв./кг, а  на червените чушки - 3.00-3.50 лв./кг. Почти във всички търговски обекти на дребно обаче надценката продължава да е почти двойна.  Към 17 февруари 2023 г. повечето от наличните плодове и зеленчуци се продават на по-високи цени, отколкото по същото време миналата година, като най-значително поскъпване е налице при червения пипер от внос ​- с 50,9%, и картофите ​- с 42,5%. На годишна база по-умерено са нараснали цените на вносните краставици, доматите (български оранжерийни и вносни) и ябълките ​- от 6,9% до 20,7%. Същевременно оранжерийните краставици и зелето са поевтинели, респективно с 1,8% и 29,2%.

По предварителни данни на НСИ, през периода януари ​- ноември 2022 г. в страната са внесени 255,8 млн. тона пресни зеленчуци, което е със 7,2% по-малко спрямо същия период на 2021 г. Същевременно, при вноса на пресни плодове е налице увеличение с 6,6%, до 358,7 млн. тона. Понижението на общия внос на пресни зеленчуци се дължи основно на по-малките доставки на домати (с 8,7 хил. тона, или 9,6%), пиперки (с 6,2 хил. тона, или 18,9%), краставици (с 5 хил. тона, или 16,5%) и лукови зеленчуци (с 2 хил. тона, или 7,9%). Намаление се наблюдава и при импорта на марули (с 18,4%), зеле (с 5,6%) и тикви (с 5%), а увеличение - при този на гъби (с 3,4%), картофи (с 4,8%) и репи (с 11,2%).

Близо половината от целия внос на пресни плодове за единадесетте месеца на 2022 г. се формира от цитрусови плодове и банани - общо 164,8 млн. тона, с 5% по-малко на годишна база.

Сериозно увеличение спрямо година по-рано бележат доставките на ябълки (с 13,7 млн. тона​, или 31,3%), дини (с 8,5 млн. тона, или 20,3%) и праскови (с 4,4 млн. тона, или 23,4%). Повече са и внесените количества круши, ягоди, черупкови плодове, кайсии, вишни и сливи - в границите от 3,1% (круши) до близо шест пъти (сливи), а намаление е налице при гроздето (с 2,2%), пъпешите (с 35,2%) и черешите (с 38,6%).

Данните за периода януари ​- ноември на 2022 г. сочат свиване на износа на пресни зеленчуци с 30,8% на годишна база, до 34,7 млн. тона, и същевременно ръст на този на пресни плодове с 52,3%, до 70,5 млн. тона. При повечето от основните пресни зеленчуци се отчита намаление на експорта в сравнение със същия период на 2021 г. Най-значително е при краставиците ​- с 6 млн. тона (38,6%), пиперките ​- с 2,6 млн. тона (37,5%), зелето ​- с 2,3 млн. тона (69,1%), бобовите зеленчуци ​- с 1,7 млн. тона (72,4%), и сладката царевица - с 1,2 млн. тона (82,4%). Реализираните извън страната домати, лукови зеленчуци, тикви, гъби и патладжани спадат от 3,1% до 55,4% на годишна база. Единствено експортът на картофи нараства с 23,7%. 

 

Стоил Алипиев, шеф на КЗП: Нарушенията надхвърлят броя на инспекциите

Проверките в магазините за хранителни стоки показват тревожна тенденция, тъй като броят на констатираните нарушения надхвърля този на направените проверки, заяви пред БНР председателят на Комисията за защита на потребителите Стоил Алипиев, цитиран от sinor.bg. "От 350 проверки са констатирани 370 нарушения. По-тревожното е, че около 150 са нелоялните търговски практики при големи търговци, останалите са свързани с по-леки нарушения. Нелоялните търговски практики в такъв голям обем са силно притеснителна тенденция. Това означава, че този проблем е бил пренебрегван или толериран даже в продължение на доста време", подчерта Алипиев.

Той коментира, че най-голямата възможна глоба според закона е 50 хил. лв., но тя не е с еднаква тежест за различните магазини, тъй като за голям търговец такава глоба няма да е от съществено значение.  "Нелоялните търговски практики са един от основните проблеми на пазара. Те са проблем, защото, допуснати в голям обем, упражнявани от търговци, които имат преобладаващ дял в един пазарен сегмент - 50-60%, са предпоставка за изкуствено завишаване на цени. Така се завличат всички останали участници в пазара", коментира Алипиев.

Друга често срещана практика е търговецът да привлича клиенти с промоционални стоки, за които няма наличност. Тогава хората купуват всичко останало, което им е необходимо, въпреки цените. Срещаме и практики, които подвеждат потребителя по различни начини, например промоция "Плащаш 2, получаваш 3". Има случаи, в които стоките са така подредени, че като вземеш първата или втората, на касата се оказва, че тази стока не е в промоция, изброи Алипиев.

Той допълни, че е ран​о да се очакват резултати 8 дни след проверките:  "При всички положения нашите очаквания са това да даде желания ефект. Дълъг е процесът. Не мисля, че дори след 1-2 месеца да видим резултат, ние трябва да спрем - това е процес, който принципно трябва да е перманентен. В рамките на 3 до 6 месеца може да се очакват видими резултати, които да се усетят от потреблението", каза още председателят на КЗП.