БАБХ се задейства: Борят черната златка след дъжд качулка

Лакомият бръмбар предпочита сливи, праскови, череши, вишни, зарзали, бадеми, глог и рози

След дъжд качулка се задейства Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), след като овощари от цялата страна алармираха, че черна златка масово унищожава градините с плодни дървета. Бръмбарът, познат по нашите ширини още от ​средата на миналия век, от няколко години е напаст за младите фиданки в разсадниците, както и за дърветата в по-старите и зле поддържани овощни градини. Предпочита сливи, праскови, череши, вишни, зарзали, бадеми, глог и рози. Развива едно поколение за две години. Възрастните се хранят с дръжки на листа, пъпки и кората на дърветата. Основните повреди нанасят ларвите, навлизат в корените и дълбаят ходове в главния корен. Засегнатите насаждения изсъхват и трябва да се изкореняват, тъй като няма спасение от опасния неприятел. 

Оказа се, че през годините черната златка не е била под наблюдение и контрол, респективно липсват адекватни мерки за превенция и борба.

Тепърва се предприемат действия по отношение на контрола на нарастващата популация

и  ограничаване на разпространението <210>. Сформирани са две работни групи - една - за разрешаване на употребата на биоагенти срещу ларвите на черната златка, и друга - за изготвяне на национална стратегия за контрол на вредителя.

От БАБХ едва ли не успокояват, че проблемът с черната златка не е ограничен само до България. Вредителят се наблюдава и в други европейски държави, като тенденцията за увеличаване на популацията е обща за региона.

От контролния орган са изпратили писма до Областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) за своевременното установяване на актуалното състояние на овощните градини в страната. На въпрос на „Марица“ има ли все пак някакви данни за нападението от черна златка в Пловдивска област от пресцентъра на БАБХ отговориха следното: "Към момента не може да се предостави конкретна информация за размера на засегнатите площи.

На този етап в ОДБХ - Пловдив

няма постъпили официални сигнали за нападения от бръмбара в овощните градини.

При заверяването на дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене, предоставени от земеделските стопани, не са установени данни за нападения от този вредител. Заверката е извършена от инспекторите по растителна защита в рамките на „Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения през зимния период".

Същевременно в Дирекцията са получени няколко устни сигнала от земеделски производители за наличие на черна златка по костилкови овощни видове". От бранша коментират, че най-засегнати са градините с праскови и череши  в Родопската яка.

Комплексни причини за масовото нападение от насекомото

През месец септември тази година, още преди стопаните да алармират за нашествието от черна златка, специалисти от Института по овощарство в Пловдив са направили в списание "Растителна защита" подробен анализ на черната златка като ключов неприятел по костилковите овощни видове, синтезирали са и причините за разпространението на бръмбара. 

- Проблеми в прилаганата агротехника - липса на устойчиви подложки, поддържане на почвената повърхност постоянно затревена и липсата на гравитачно напояване, използване на заразен посадъчен материал.

- Климатични промени - затоплянето на климата влияе пряко върху развитието на насекомото - висока преживяемост  и кратко време за развитие на зимуващите ларви, удължаване на периода на разпространение на възрастните, а оттам - по-висока плодовитост и намножаване на популацията в големи размери. 

- Липса  на  разработени ефективни инструменти за наблюдение на неприятеля- няма феромонови уловки, цветни лепливи капани, сензорни и дигитални методи.

- Ограничен кръг разрешени активни вещества на препарати за растителна защита на европейско ниво, свързано с  намаляване на употребата на  пестицидите и Зелената сделка, както и липса на ефективни алтернативни средства за контрол.

Да се вдигне забраната върху метилбромида

Според земеделски производители една от основните причини за масовото намножаване на черната златка е европейската забрана за приложение на препарата срещу вредители - метилбромид, както и слабият ефект от неговите заместители. Бромометанът, както е химичното име на съединението, представлява безцветен и без мирис втечнен газ. Миризма на хлороформ се усеща само при по-високи концентрации. Навремето е бил най-доброто средство за обеззаразяване на складове за зърно, почви в оранжерии, вкл. и на овощен посадъчен материал, с което се гарантирало неговата чистота. Метилбромидът бе забранен с европейски регламент от март 2010 г. с мотив, че нарушава озоновия слой. В регламента е посочено, че препаратът може да се използва при изключение по време на извънредни карантини за предотвратяване на разпространението на болести и вредители. Европейската комисия обаче трябва да даде своето временно разрешение, за което апелират и родни стопани. Засега не е ясно дали България ще се възползва от тази възможност, за да се реши бързо и лесно проблемът с черната златка.