71

Агробизнесменът Красимир Кумчев: България можеше да е продоволствено независима. Но не е!

- Г- Кумчев, при хипотеза, че войната между Русия и Украйна се развие по-най лошия сценарий и има проблеми с доставките, може ли България да изпадне в продоволствена криза?

- Въпреки че сме продоволствено зависима държава, за истинска продоволствена криза в момента не можем да говорим. Големият проблем е, че  80% от месото, млякото, плодовете и зеленчуците, които консумираме, са  внос. В този смисъл, в най-лошия и апокалиптичен сценарий - при  затваряне на всички транспортни  коридори,

много е вероятно до една седмица в българските магазини да има само брашно и хляб.

Казано образно, няма да умрем от глад, защото произвеждаме достатъчно пшеница. Мисля, че България може да бъде независима единствено продоволствено. А не сме! Риск обаче има пред държави като Турция, Египет, част от Северна Африка, където 70-80 процента от пшеницата е внос от Украйна и Русия. Ако хората там не успеят да засеят нова реколта, падат милиони тонове за износ. Русия не влиза в пъзела, тя вече забрани износа на пшеница.

- Какво бихте направили, ако сте в стола на министъра на земеделието в момента?

- Ще ви кажа първо какво не бих направил. Официалната информация е, че в Държавния резерв има зърно. Властта даде да се разбере, че ще закупи допълнително още 1.5 млн. тона. Аз бих закупил три пъти по-малко, около  400-500 хил. тона, за да имаме запас до излизането на новата реколта. По време на жътва, ако нещо е останало в държавния резерв, го продавам и зареждам с нужното ни зърно. По същия начин малко след това постъпвам със слънчогледа и с царевицата. Не е нужно човек да е завършил Харвард, за да знае, че най-ниските цени на зърното са по време на жътва.

Второ и много важно - свалям  ДДС на храните, тъй като има притеснение, че цената на някои продукти ще стане непосилна за повечето хора. В един момент може да се окаже, че сме  произвели доволно количество качествен продукт, но хората не могат да си го позволят. Трето, отпускам финансов ресурс на вносителите на торове и препарати за растителна защита и на вносителите на трактори и селскостопански инвентар, за да се обезпечим за година напред, тоест за 2023-та. Реколта 2022 е уредена, там сме закупили торовете на по-ниски цени, но сега започва сеитбата на пролетниците - слънчоглед и царевица. Разходите за тях вече ще са при нови ценови равнища.

- Идеята да се гарантира производството за догодина на ясни цени е добра, но откъде пари да се действа в аванс?

- Варианти има. Единият е вносителите да получат безлихвен  банков кредит, а държавата да е гарант. Това са оперативни неща. А изпреварващият  ход в такива объркани ситуации е много важен.

- Каква реколта очаквате и как ще бъдат отразени в цената скъпите торове?

- До момента условията специално за житните културите са прекрасни, има много влага в почвата. Оттук насетне  земеделците си пожелават гергьовденски дъжд, той е финалната точка за високи добиви. Ако това се случи и ако колегите са сложили цялата торова норма, производството ще е добро. Но аз се опасявам, че са правени икономии от торовете заради непрекъснато растящата им цена. Отново заради цените на торовете плодовете и зеленчуците ще бъдат с 20-30 процента по-скъпи от лани.

- Преди доста години патентовахте своя методика за индивидуално разпределение на субсидиите в селското стопанство, известна като „плана Кумчев”. Казвахте, че това е единственият начин да се спрат кражбите в земеделието и в същото време да стихнат протестите в различни сектори на селското стопанство. Какво се случи от тогава до днес?

- Нищо. Което ме навява на мисълта, че нито една власт не иска да спре кражбите и да започне на чисто. Твърдо обаче съм на мнение, че ако не се направи нещо, за да тръгне родното селско стопанство нагоре, ще го усетят и потребителите - ще продължават да ядат вносни плодове и зеленчуци, които са пропътували хиляди километри, както и замразени меса.

Накратко, методиката се основава на това

субсидиите да се получават на база произведена и продадена непреработена селскостопанска продукция.

Забележете, няма деление на зърнопроизводители, тютюнопроизводители, зеленчукопроизводители. Моите изчисления показват, че без да се дават допълнително средства, тази формула би осигурила допълнително около 35% субсидия върху получения доход. Това предполага, че дори и най-дребният земеделски производител - с 20 000 лева годишен оборот, би получил 6000-6500 лв. субсидия. И когато той го знае, няма да позволява прекупвачи и търговци да си позволяват да не му пускат финансов документ. Изборът е на самия земеделски производител - ако той иска да си остане в сивия сектор, няма да получава субсидии. Ясно е, че при прилагане на моя план не може да се краде. Най-малкото защото субсидията се получава срещу фактура и по Закона за счетоводството тя трябва да се пази най-малко пет години. Ако някой все пак реши да направи измама, проверяващият орган - НАП или ДФ "Земеделие", има 5-годишен срок, за да дойде на проверка. И още нещо - ако някой има по-добро решение от това, което аз предлагам, нека да го сложи на масата. От девет години чакам, но такова няма.

- Но ако се случи лоша година, с природни бедствия, това означава мижав и несигурен доход за производителите?

- Това е надграждането и наистина трябва адекватна политика. Вариантите  са два - държавата преговаря с частните застрахователни компании и казва: в момента застраховате срещу осланяване, ако сланата се случи след 20 април. Искаме да издърпате датата от 1 април.  Разбира се, и цената ще е друга, а земеделецът сам ще избере от коя дата да застрахова продукцията си. Друго нещо, което  тормози нас, производителите, са т.нар. качествени щети. Образно казано, когато застрахователят дойде да оценява щети, работи така: това, което е под дървото след градушка, е щета, а онова, което е по дървото - не е, въпреки че то е силно наранено, а цената на плода заради това ще падне  десет пъти. За пример - ако хубавата ябълка се продава за килограм по 1.20 в., тази за преработка е 12-13 ст. Ако частните застрахователни компании не желаят да работят по този начин, държавата се намесва и създава земеделска застрахователна компания, в която половината капитал е държавен, другата половина е от нас, фермерите.

- Звучи доста реформаторски, а пък нито една власт напоследък не прави резки завои в политиката…

- Вероятно затова ми казват, че приличам на Дон Кихот, който се бори с вятърни мелници.  Ако се приложи тази методиката, отпадат почти всички мерки за подпомагане, които съществуват в момента. Ще обясня. В момента например се отваря мярка 4.1 - инвестиции в земеделски стопанства. Там са изредени за подпомагане десетки материални активи, тоест държавата обещава да ти покрие половината от разхода. До миналата година обаче практиката показваше, че

от 50% субсидия накрая се получава реално 30 или 20 процента. 

Да, обаче на мен точно тези материални активи не ми трябват. Стопанството ми има нужда от нещо друго и аз трябва да чакам следващ период, за да си закупя тази машина или инвентар с подпомагане. Докато, ако директно си получа субсидията по начина в „плана Кумчев”, сам ще преценя кога и  в какво да инвестирам. Никой по-добре от самия земеделски производител не знае нуждите на стопанството си за годината.

И друго - заради този тип субсидиране земеделците се ориентират към такива култури, за които дават най-много подпомагане. А е ясно, че няма смисъл човек от Самоковско да отглежда пипер, там става картоф. А при нас се получава следното: дават много субсидии за пипер, ще гледаме пипер, нищо че почвата и климатът не стават.

- Защо вносните плодове и зеленчуци струват по-евтино от нашенските?

- Заради субсидиите. В другите държави те са в пъти по-високи. Давам пример - до 2027 г. от парите, които ще получат страните членки на ЕС, Гърция взима  14.5 млрд. евро, а ние - 4.2 милиарда. А земеделските ни площи са съпоставими с гръцките. Има много начини да се субсидира родното производство и само единият е глобалното финансиране от ЕС. Другото е националното финансиране, третото е намаленото ДДС, държавна помощ за застраховки и т.н.

- Заедно с акад. Атанас Атанасов - генетика на България в селското стопанство, поддържате тезата, че българинът трябва да яде местна продукция, защото такъв му е геномът. Обратното води до болести.

- Да, акад. Атанасов е твърдо убеден, че бавно и полека, хранейки се с храни, дошли от други географски ширини и нехарактерни за нашия геном, той се променя. Виждате, че сме болна нация, а така натоварваме друга система - здравната. Като говорим за селско стопанство, не е въпросът само стомахът  да ти е пълен. Надявам се държавниците да вземат това важно решение - да се развива повече наше производство. Имаме и предимство, нашите почви са все още чисти, за разлика от много в Западна Европа.

 

Красимир Кумчев е агробизнесмен с 40 години стаж в земеделието. Обработва две стопанства -  800 дка в село Трилистник и 200 дка сливи в с. Гелеменово, Пазарджишко. Преди девет години патентова своята Методика за субсидиране в селското стопанство, която, по думите му, е по-справедлива за фермерите. Никога не е участвал в обществени поръчки.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Браво,Кумчев!

Браво,Кумчев!

27.09.2022 | 10:42

Всички земеделски производители биха се съгласили с теб.Но въпросът е Министерство на земеделието да те чуе.Ако управляващите се вслушваха реално в проблемите и предложенията на нашите родни производители,държавата ни щеше да процъфтява продоволствено!И законите и субсидиите щяха да са много по-справедливи.Целият бранш щеше да е добре.Кога ще се научат да слушат от първа ръка,от хората,които са на полето и изпитват затрудненията на гърба си?!

Отговори
4 0

Анкета

Къде е най-добре да бъде разположен зоопаркът в Пловдив?