Адвокат Красимир Елдъров: Промените в закона за конфискацията са разправа с политическия противник

Правилата у нас често се променят заради целесъобразност, а не заради законосъобразност

Адвокат Красимир Елдъров е един от най-известните защитници в Пловдив. Работи по знакови наказателни дела, а присъствието му в съдебната зала винаги респектира. Прокурор е от 1980 до края на 1992 г., после става адвокат. Бил е хоноруван асистент по наказателно право в ПУ „Паисий Хилендарски”. Носител на Почетния знак на пловдивската Адвокатска колегия за достойна адвокатска кариера, висок професионализъм, колегиалност и етичност. За това защо цени тази награда, какво мисли за законотворческата ситуация и вярва ли в правосъдието, с него разговаря

Ангелина Димитрова

-Адвокат Елдъров, пловдивските адвокати изразиха уважението си към Вашия професионализъм с Почетната награда. Как се чувствате като лауреат на приза?  

-Удовлетворен съм. Аз съм бил член на Адвокатския съвет при пловдивската Адвокатска колегия - резултат от прекия избор на колегите, което за мен е много голямо признание и още по-голямо доверие.

-Как се става добър юрист?

-Прокурорската и адвокатската практика са решаващи за изграждането на добрия юрист. Може да си отличен теоретик, но трябва да умееш и да общуваш с клиента - а при наказателните дела има жертви на престъпление, за които се полага по-специална грижа. Кой юридически факултет си завършил, не е от толкова голямо значение. Знанията се наваксват, практикуващият юрист постоянно се усъвършенства, а адвокатите се учим от делата си. Има колеги с богата теоретична подготовка, висока обща култура, хладнокръвие, но нямат терен за адвокатска изява, няма къде да водят битка. Как да се научат?

-Какво е решението?

 -Да участват в служебната защита. Тя е единственият начин да встъпят в практиката и да бъдат самостоятелни.

-Какво мислите за исканата промяна в закона, според която близките и адвокатите на задържани лица няма да бъдат информирани през първите 48 часа от ареста?

-За съжаление често законите се променят заради целесъобразност, а не заради законосъобразност. Вносителите на законопроекта се оправдават, че е изискване на Европа и е свързан с терористичното направление. Според Конституцията ни обаче всеки има право на защита от момента на задържането. Сега на арестуваните се раздават бланки, в които посочват искат ли адвокат по свой избор, имат ли нужда от медицинско лице, искат ли да се обадят на някого -какво ще стане с тези права? Това, което знаем засега, звучи плашещо, защото съм сигурен, че много лесно може да се изкривят фактите. Например у някого е открита кутия с ловен барут, негов съсед казва, че комшията го е заплашил да го взриви - ето ти готово обвинение за тероризъм!

И ако защитникът не може да бъде уведомен, смятам, че задържаният преднамерено се поставя във вакуум, за да не може да си избере адвокат. Идеята на тази законова позиция е враговете или съучастниците на терориста да продължават дейността си и като не знаят за ареста му, да не бъдат предупредени, а да останат изненадани. Но в настоящия контекст предстоящите промени напомнят на игри от старите книги за разузнавачите. Може би се мисли, че когато изчезне един от т. нар. терористи, другите толкова много ще се объркат, че ще се издадат сами. Трудно може да разберем смисъла, защото такива важни закони не се подлагат на обществено обсъждане и ние, адвокатите, както и другите практикуващи юристи сме държани в информационна мъгла. Всичко се завоалира с обяснението, че така иска Европа. Ако такъв закон има за терористите при специални операции в Сирия, това е нещо друго -законодателство на бойното поле, действия на службите по време на екстремни събития, висши форми на практически шпионаж, където трябва да се запушват пробойни в сигурността. Но тук, в демократична страна?! Налагането на вето от президента ясно доказва, че проблемът е реален.

-Как ще коментирате приетите промени в закона за конфискация на незаконно придобитото имущество, който не защитава обявените от съда за невиновни от отнемане на имотите и парите им?

- За мен, и за много други хора, това е разправа с политически противник - в случая с оправдания бивш зам.-председател на Народното събрание Христо Бисеров. След като Върховният касационен съд (ВКС) се е произнесъл по едно дело с окончателно оправдателна присъда, Комисията прекратява разследването си за незаконно придобито имущество и всичко приключва. Оказва се обаче, че със законна процедура парламентът гласува два текста, които променят същността на вече утвърдената практика по делата с решение на Върховния съд. И понеже ВКС не е кой да е орган, решават да променят закона - наричам това флангова атака изотзад. В САЩ и в други държави Върховният съд е непоклатим.

У нас винаги се намира някой гений да променя неговата практика - на това му казват врътка. Толкова много врътки имаше в досегашното ни развитие, че не остана читав закон. И нито една дейност, която да е праволинейно замислена, да бъде благодатна, не е останала докрай такава. Все се намира някой да промени нещо. Вижте последните скандали - една добре замислена идея изведнъж се оказва, че е породила корупция, като например паспортите за българите в чужбина. Няма нещо свято, което да е останало неомаскарено. Заобикалянето на закона е нещо незаконно. А в случая имаме заобикаляне на по-слабия закон с по-силния. Съдебната власт уж е независима, но ...

Как живее българинът в тази несигурност?

- Българинът е крайно недоверчив и аз го виждам в моята работа. Клиентът вижда огромните ми усилия, застава до мен в съда и ми казва, че не вярва съдът да реши справедливо. Отива на правораздаване и не вярва на дадената възможност.

-А Вие вярвате ли?

- Аз толкова години все продължавам да вярвам, имам надежда. Иначе не бих си позволил да продължавам да работя. Трябва да знаем, че сме полезни. Имам вяра, случва се понякога и да получим справедливост. Има случаи, когато на първа инстанция получим оправдателна присъда, а на втора се прави всичко възможно тя да падне. Налага се леко, но все пак наказание. Клиентът обаче е изтощен, щастлив, че всичко е свършило, и не иска повече да се бори. Всичко спира дотук. Много рядко клиентите ми стигат до третата инстанция, защото просто нямат вяра. Така че обезверяването е пълно.

  - Защо?

 - Защото тук се правораздава по интереси. Не искам да съм лош пророк, но ако законът за конфискуването на собствеността бъде приложен в бъдеще срещу тези, които го прокарват сега, той отново ще бъде променен и върнат в предишното положение. И така ще се въртят нещата до безкрай. Затова няма стабилност.

Какво е решението?

-Решението е да не се търсят локални, моментни или персонални интереси, а всичко да бъде, както сме го учили - да има върховенство на закона, което означава стабилност. Не може да има върховен закон, чийто статус постоянно се променя. Няма ли я тази стабилност, а тя доста време липсва, ние като общество все повече ще стигаме до случаи на абсурдно безобразие - като например случаят с прегазения полицай в София през декември. Полицаят олицетворява закона и ти дава знак да спреш? А ти какво правиш - минаваш през него! Като започнеш да нарушаваш ежедневните правила, се стига до това пълно беззаконие.

Има ли човешки потенциал за промяна?

- Електронният начин за купуване на винетките в голяма степен може да покаже това, защото влизаме в сферата на виртуалната задълженост. Ако имаш съвест, няма да се възползваш от факта, че нямаш нищо на стъклото и да минеш между капките. В началото на прилагането на винетките имаше и дела за кражби чрез изрязването им заедно с парче от предното автомобилно стъкло, за да може по-късно, на спокойствие, да бъдат отлепени и повторно залепени. Сегашната бъркотия с началото на електронните винетки е тест, с който може да проверим дали сме на ниво, дали държавата може да има доверие в нас, а и ние - доверие в нея. Не е необходимо някой да слага сертификат пред гражданина, че е годен да спазва обществения ред и спокойствие, че спазва закона. И без тези клейма трябва да живеем достойно - не вреди другиму, отдавай всекиму своето, живей честно, каквито са правилата на римското право.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?