Подай сигнал

Абитуриентът Абуди: Сбъднах мечтата си да правя бизнес тук

Преди 7 години семейството ми избяга от войната в Сирия и заживяхме в Пловдив, разказва 19-годишният младеж

Бал 2019

от Мария Петрова 2033 прегледа 0

Той не е от младежите, които искат да учат в чужбина или да си вадят хляба в друга държава. Той иска да живее, да работи и да се докаже тук, в България. Той е 19-годишно момче, което тази година завършва Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника в Пловдив и има ясни цели и мечти за бъдещето си. Той е Абдулла Атеф ал Казахли, наричан на галено Абуди. Роден е в зората на новия Милениум - на 21 януари 2000 година в столицата на Сирия Дамаск. Там живее безгрижно и учи до 5 клас. Гражданската война, която избухва в страната в края на 2010 г., принуждава обаче семейството му да търси спасение извън нейните предели.

Родителите на Абуди избират да избягат от ужасите на войната в България - родина на майка му. И се установяват в Пловдив. Така се сбъдва детската му мечта - да живее в България, която обикнал наравно със Сирия. Като по-малък всяка ваканция прекарвал при тукашната си баба във Враца и играел от сутрин до вечер. Въпреки, че в Сирия се чувствал много добре и нищо не му липсвало, от дете си мечтаел един ден да устрои живота си тук.

Той разказа за спомените си от родината, за бягството от войната и за мечтите си. До 12 годишната ми възраст живяхме в центъра на Дамаск. Всичко беше много хубаво до избухването на войната през 2011 г. Там се живееше прекрасно, имаше стабилна средна класа – нито много богати, нито много бедни, и нямаше човек, който да гладува. Наистина държавата много помагаше, но заради вътрешно-политически интриги се стигна до гражданска война. Намесиха се и други държави и всички уж търсеха свобода, а стана нещо страшно. Но аз мисля, че и преди войната имахме свобода. Да, в условия на диктатура, но всички живеехме спокойно и щастливо и както казва майка ми: „Сирия беше уникална държава“. Затова всички страдаме за случилото се. Сирия е богата страна - в нея има големи залежи на нефт, природен газ, злато и други. Преди години цената на 1 литър дизел струваше 15 стотинки, а сега е многократно повече. Храната също беше евтина, нямаше мизерия, всички хора имаха собствени жилища и не знаехме какво е престъпност.

Ние, които живеехме в Дамаск, имахме късмет да сме далече от истинската война, която започна в края на 2010 г. Тя се водеше основно в Хомс, в Алепо и в други големи градове в Сирия, далече от столицата. За нещастие в цялата страна се проля много кръв и паднаха много невинни жертви. А град Алепо, който преди векове е бил столица на древна Сирия, беше почти сринат от бомбандировките, но сега малко по малко се възстановява. През 2012 г. започнаха атентати и в Дамаск и почти всеки ден взривяваха лека кола или автобус. Тогава родителите ми решиха да бягаме в България. Баща ми, който е електроинженер по професия, напусна държавната работа и частния си бизнес.

Тръгнахме със собствен автомобил, без да кажем на роднините си в Сирия, че заминаваме. Не взехме дрехи и багаж, майка ми и баща ми даже бяха по джапанки. Най-опасно беше по пътя към Ливан, тъй като териториите извън Дамаск не се охраняваха. За наш късмет минахме границата благополучно –все пак майка ми е българка, аз и брат ми имаме двойно гражданство, а баща ми е със статут на временно пребиваващ в България. Потърсихме помощ в българското посолство в Бейрут, където ни приеха много добре. От Ливан с ферибот се придвижихме до Турция, а после пристигнахме в България. През годините поддържаме редовно връзка с роднините си в Сирия. Радвам се, че всички са живи и здрави и никой от тях не е пострадал от войната. Иска ми се да се върна в родината за малко, но това ще е сигурно след години, защото, ако отида сега, веднага ще ме вземат на задължителна военна служба.

Тренировки и приятели

В родината си Абуди тренирал усилено футбол и продължил със спорта и в България. Две години играл в юношеския отбор на Ботев Пловдив, но миналата година се отказал. Тъй като работата му била приоритет, решил да се раздели със спорта. Тренировките ми отнемаха много време и нямах време за работа. Все пак от нея печелех пари, които футболът не ми даваше. Но продължавам да го обичам. Запазих приятелство с всички съотборници и най-вече с Иван Йорданов, който сега играе при мъжете в „Лудогорец“.

Тънкостите на водната лула

Абуди от малък бил възпитаван на труд и помагал в семейния бизнес както в Сирия, така и в България. Като ученик в Пловдив съчетавал учене и работа. Така неусетно пораснал, почти без детство, но не съжалява. За неговите 19 години той е надминал по успехи мнозина от връстниците си. След спечелен конкурс е приет за студент в Университета по хранителни технологии в Пловдив със специалност "Биотехнологии". Вече има собствен ресторантьорски бизнес, който смята да разраства, с идеята да има верига от заведения под тепетата, които да превърне в магнетични места за пушене на наргиле. Той е известен и като доктора с наргилето, а тънкостите по приготвяне на т.нар. водна лула овладял от баща си още в Сирия.

Германия не е панацея

Абдулла е категоричен, че човек може да се реализира успешно и в България. Той не приема избора на мнозина да търсят работа и по-добър живот в чужбина. Не съм съгласен, че например в Германия или Англия се печелят повече пари, отколкото в България. Ако преследваш целите и мечтите си и най-вече ако работиш с душа и сърце, няма как да не успееш и в България, убеден е младият мъж. Той отправя апел към връстниците си да бъдат упорити и да не се предават при неуспех, а да се борят и отстояват целите си.

Коментари


Е таман сме му направили добро на младежа - изучили сме го - да ходи сега с натрупаните от България знания да оправя богатата си държава.