Подай сигнал

А защо не рекламират виагра за умствена потентност на политиците?

Всички се съюзиха с нета, където неинформираните информират и невежите коментират

Коментари

от Георги Петров 606 прегледа 0

Тази карикатура е от самостоятелната изложба на Ириен Трендафилов под заглавие „Айляк карикатура“ в Музея на хумора и сатирата в Габрово

Някъде беше написано, че радиото като мощно средство за масова комуникация е било в апогея си до края на Втората световна война. Дори някой беше казал, че без радиото тя не би могла да бъде организирана и предизвикана с всичките си ужаси. Като най-ефективно средство както за информиране, така и за насаждане на внушения, радиото е нагнетило взривоопасната готовност. Политиците са се погрижили за искрата, която да взриви света. След ВСВ с ролята на най-ефективно средство за насаждане на внушение се е заела телевизията.

Още в началото на радиовъзхода започва да се налага мнението, че ефирът ще изпрати в миналото вестниците. Това схващане не е далеч от логиката, но вестници още съществуват. Макар че от доста време вече се гърчат под ударите и на трети силен съюзник на радиото и телевизията - интернет.

Смяташе се, че сентенцията: “Ако не можеш да победиш някого, съюзи се с него!“, принадлежи на Клаузевиц. Оказа се, че е индийска поговорка. Класическият теоретик на войната Карл фон Клаузевиц разглежда същия проблем, но от малко по-друг ъгъл: „Никога не воювайте с един противник твърде дълго - той ще се приспособи към вашата тактика!“.

Не че отношенията между преса, радио, телевизия и интернет някога са били чак война, но нали военните термини стратегия и тактика, настъпление и отстъпление отдавна са навлезли и във всички области на цивилния ни живот. Иначе, разбрали, че не могат да се победят, медиите се съюзяват. Срещу кого ли? Мене ако питате, срещу публиката си.

Още от зората на масовата телевизия вестниците се закачиха към свежата и очертаваща бляскави перспективи мощ, като започнаха да печатат програмите . Така вдигаха тиражите си. Вече бяха го правили с програмите на радиото. Днес по-голямата част от новините във вестници са почерпани от радио- и телевизионните новинарски емисии. И от интернет, разбира се. Всички са се съюзили с интернет. А за зла врага, в социалните мрежи новините са от всякакъв произход и в повечето случаи с недоказано качество.

Вестниците имат електронни издания. Радио- и телевизионните новинарски емисии завършват с препоръката да ги търсим на страниците на съответните медии в мрежата. Медиите се съюзяват. Би ни се искало това съюзяване да е някакъв отпор срещу възможностите, които интернет дава на неинформираните да информират и на невежите да анализират и коментират.

Един пример. От известно време във почти всички от всякаквите медии може да се прочете заглавието: “Мъжът ми го прави по 4 часа - 1 капка и то е като камък“. Като го отвориш, то - най-измъчена порнография, впрегната в ролята на реклама на лекарство за повишаване на потентността. А до нея най-дълбокомислени разсъждения на мастити анализатори, реализиращи се в момента по въпроса може ли личност с устата на г-н Валери Симеонов да бъде вицепремиер и пр. Е, не че и тук няма порнография, но...

Ще не ще, човек се замисля - не е ли възможно тия напредничави умове, които са измислили толкова ефективно лекарство за повишаване на мъжката потентност, да измислят и някакъв медикамент за повишаване на умствените възможности, хайде не на всички ни, само на всякаквите политици и управници? И да кажат с каква порнография би могло да се направи рекламата на това лекарство?!

Иначе от доста време вече основни политически фигури изразяват мненията си по актуални и наболели вътрешнодържавни и международни проблеми през профилите си в мрежата. Няма да изброяваме други, достатъчни са ни американският президент Доналд Тръмп и нашият премиер г-н Б. Борисов.

Нашият президент г-н Румен Радев предпочита да изразява мненията си в преките си общувания с гражданите, а не през профила си. Но за сметка на това благоверната му съпруга мъдрува в социалните мрежи. Чак през миналия вторник г-н президентът ни каза при срещата си със студенти в Пловдивския университет, че безконтролната власт ражда цинизъм.

Това бе пак по повод мнението на вицепремиера Валери Симеонов за протестите на майките на деца с увреждания. Съпругата на президента г-жа Радева беше нарекла в мрежата поведението на г-н Симеонов позорно много преди съпругът и наш държавен глава да реши да вземе отношение по проблема. Който проблем много е възможно да доведе до правителствена криза.

И пак с умиление и тъга човек си припомня, че в доброто старо време е било престижно съпругите на важните в държавата персони да шият гоблени. Сега интернет им дава изобилие от възможности, една от които е да тичат пред съпрузите си като пале пред майка си.

Да оставим госпожите на истаблишманта да се носят на вълните на подклажданото от държавния протокол тяхно самочувствие! И обикновените хорица луднаха от възможностите, които им дава интернет да изразяват мнения. То лошо няма, мислиш нещо - пишеш го. Никого не задължаваш да го чете. Ако иска, може. Без да дава стотинки за вестник или такса за радиото и телевизията.

И така се получават нещо като епидемии по определени теми, считани за познати на всички нас. Такава е сега темата с грубия език и грубото политическо поведение на вицепремиера Валери Симеонов, но тя е в развитие. Да изчакаме да видим как ще приключи, защото той е масово порицаван, но има и симпатизанти, готови да митингуват в негова защита.

А и г-н президентът ни изрази опасения, че проблемът на децата с увреждания пагубно се съсредоточава в неговата, на г-н Симеонов, личност като опит да се заблуди обществото, че с отстраняването му ще се реши. Остава ни да се надяваме, че така желаното лекарство за поумняване на политици и управници ще ги предпазва от нечистите им желания за подли политически манипулации. Които иначе биха били почти невъзможни без съюзените и оплетени в компромисите си медии.

Своеобразна информационна или квази информационна епидемия предизвика гласуването в Собранието на засега още Република Македония, което даде ход на договора от Преспа между Скопие и Атина.

Нали не е трудно да си припомните, че и на професионално, и на любителско ниво бяха разработвани темите:“Няма македонска нация, те са българи“, „Договорът от Преспа застрашава интересите на България“, „Зоран Заев твърди, че е за приятелство с България, но обяви Илинденското въстание за македонско, а то е българско“, „В междуправителствена комисия по чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония от македонска страна са включени само македонисти.“ Може още да се изброят.

А ако се опитаме да синтезираме казаното по горните теми от сериозните учени и все по-рядко срещащите се сериозни политици, трябва да кажем, че напредъкът е в това, че го има този договор. И че ще я има тази комисия. И че ще се разговаря по тези въпроси на официално равнище. Докъде ще се стигне, не се знае, но това, на което мъдрите се надяват, е приятелство и добросъседство.

Ако някой очаква, че след този договор властта в Скопие официално ще признае, че новата държава е основно населена с българи, а не с македонци, лошо е подведен от свободните съчинения на любителите анализатори и коментатори.

Последните поколения в евентуално бъдещата Северна Македония са обучавани и възпитавани да мислят, че са македонци, не българи, дори напоследък - потомци на древните македони на Александър Македонски. За нас това е смешно, но за тях е самата истина. Тяхната история и нашата история различно тълкуват случилото се през вековете на една и съща територия.

И ние, и те, обикновените хора, неисториците, смятаме за истинска историята, която не толкова задълбочено познаваме от гимназиалните учебници. Или както се изразява запаленият критик на съвременната наша историография Стефан Дечев: “Истинска история е тази, в която първо са те накарали да повярваш, благодарение на властта си, определени държавни институции!“.

Как мислите, дали тези проблеми биха вълнували обикновените хора, ако ги нямаше съюзените усилия на медиите от всички поколения и най-вече на т. нар. социални мрежи? И дали не толкова по-информираният, колкото затрупаният с всякакви информации човек е по-щастлив от неинформирания? А и се говори, че до десетилетие-две медиите ще се правят основно от изкуствен интелект.

Накара ме да разсъждавам по тези теми съобщението, че Ириен Трендафилов открива самостоятелна карикатурна изложба под заглавие „Айляк карикатура“ в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Нашият съгражданин е величина в българската карикатура, каквито величия в българския футбол са съгражданите ни Христо Бонев и Динко Дерменджиев. В негови карикатури съм виждал изключително талантливи опити за отговор на въпроса от горния абзац. А и някъде беше казано, че карикатурното мислене е ако не панацея, то поне ваксина срещу масовото опростачване.

Коментари