Още хора за затвора или всеки селски кмет с бюджет

Децентрализацията е като предизборна дъвка - подхвърлят ни я на всеки вот и после всички дружно забравят за идеята

Идва 2019-а, решаваща година за местна власт. В нея избирателите - от тези в най-малкото населено място до онези в столицата, ще трябва да решат на кого да поверят съдбините за развитието на своите градове и села за следващите четири години. Докато избираме, ще оценяваме какво са направили досегашните управници и има ли мераклии за власт с по-добри идеи. В тази надпревара, освен усещането на хората за качеството на живот и средата, важни са и цифрите. По традиция във всяка изборна година онези, актуалните управляващи използват властовите си позиции, за да напомпат бюджета с малко показни разходи.

Другият номер е точно във въпросната година да прережат лентите на започнатите в предишни времена важни инфраструктурни проекти или да започнат масово да отчитат изпълнението на местни и европейски проекти. Действащите кметове масово се хвалят с нови придобивки, а опонентите им настояват, че с похарчените пари е можело да се направи много повече. Пак по предизборната традиция и през 2019-а ще се завърти дискусията за децентрализацията, административната реформа и необходимостта да се дадат повече правомощия на местните органи на управлението, каквито са и европейските директиви. И понеже под самоуправление политиците от малките населени места обикновено разбират  

начина, по който се харчат обществените средства,  

споровете ще се основно за бюджетите - как да се разпределят парите между селищата на общината, за какво стигат и за какво не.   

Още преди година и половина част от кметове на кметства в страната създадоха свое сдружение, с което заявиха, че искат самостоятелни бюджети, делегирани от държавата. Не искаме да се молим за всеки пирон, настояват те. Освен това искаме всяко село с население над 100 души да избира своя кмет, а не кметът на общината да назначава свой наместник, когото ние може да не харесваме, заявиха вече няколко пъти членовете на това сдружение. И наричат своята идея "децентрализация". 

Същата дума общинските кметове пък разбират по съвсем друг начин. От години те настояват да има връзка между данъците, които юридическите и физическите лица на тяхната територия внасят в държавния бюджет, и трансферите, които се правят от централната хазна за местните. В тази идея има логика, защото при ясни правила и зависимости в съотношението "събрано-получено"

местната администрация ще е много по-мотивирана

да създава добри условия за развитие на бизнеса, да привлича инвеститори и да обслужва  гражданите по най-добрия начин. Ако например 2% от събраните налози на територията на дадения град (извън сумите за местни данъци и такси) остават директно за разпореждане в местната хазна, всеки градоначалник ще има интерес хората му да работят качествено и да привличат повече големи данъкоплатци на своя територия. 
Проблемът е, че както и да разбират "децентрализацията" представителите на местната власт, за нея обикновено се говори само в предизборно време. Когато вотът мине и пластовете се наместят, никой не си спомня за тази стара дъвка. 

Изборите обаче чукат на вратата и темата пак е на дневен ред. Затова питаме управниците на малките населени места и общини какво мислят за идеята "всеки селски кмет с бюджет" и тази за децентрализацията.

Едно е общото, което всички изказват, и то е, че темата трябва да се дискутира внимателно, защото никой все още не знае как на практика може да се случи отчитането и  

кой ще носи отговорност при харченето на делегираните бюджети.

Причината е, че в момента кметът на голяма община е първостепенен разпоредител със средствата и той носи отговорност за целия бюджет, включително и пред контролните органи.  

Що се отнася до децентрализацията на държавния бюджет и оставянето на част от събраните средства от данъци в общинските бюджети, кметовете са категорични, че се чувстват малко в позицията на селските кметове - да пишат писма и молят министрите за отпускането на повече средства. Най-често те не стигат за важни капиталови разходи, ремонти на улици, каквото било  желанието на хората в малките населени места - да не газят кал - през зимата, и да не дишат прах - през лятото.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?