CAN-ът не само ефективен, но и щадящ околната среда

Това сочи доклад на Европейската агенция по околна среда

Освен че е един от най-ефективните торове, CAN-ът, наред с амониевия нитрат, е и един от най-безопасните за околната среда, това на практика сочи доклад на Европейската агенция по околна среда. Съдържащият 42 страници рапорт разглежда ефекта от селското стопанство върху околната среда. В него най-подробно е разгледано приложението на различните азотосъдържащи торове и въздействието им върху природата.


Докладът сочи, че емисиите от амоняк са най-ниски при прилагането на CAN и  на амониев нитрат. Причината е, че степента на изпускането на газ амоняк зависи от химичния състав, под който е приложен торът, температурата на почвата и атмосферните условия. Това се дължи на факта, че при приложението му в почвата настъпват азотни трансформации, като вследствие на това азотът се дели на нитратен, амиден, амониев или смесен. Амониевият нитрат съдържа предимно азот нитратен, който се усвоява бързо от растенията поради голямата подвижност на частиците. По-малко са амониевите йони, които се усвояват по-бавно, тъй като е необходимо да се свържат с глинените частици на почвата и корените, за да достигне до растенията. Следователно е нужно наличието на процеса нитрификация, в който почвените йони преобразуват амониевите йони в нитрат за период от няколко дни до няколко седмици. Друг факт в подкрепа на ефективността на амониевия нитрат е твърдението, че ниското рН на почвата (т.е. стойности на рН по-малки от 7) води до намаляване степента на изпаряване на амоняка. И обратното: ако почвата е алкална, потенциалът за изпаряване ще бъде по-голям. 


Представителна извадка на доклада, преобразувана в таблици, показва, че при алкални почви емисиите на амоняк от приложението на CAN дори при изключително високи температури са едва 2%. При същите условия тези от амониевия нитрат са до 3%. При MAP и DAP достига 10%. Прилагането на амониев сулфат пък води до формирането на емисии от амоняк, достигащи 17%, а при карбамида - също до 17%.

При киселинни почви нивото на емисиите от САN достига 1%, а амониевият нитрат - до 2%. Стойностите при MAP и DAP стават 5%, а тези от амониевия сулфат и карбамида достигат съответно до 9% и 16%. Ако вземем за пример карбамида, който отделя най-много вредни емисии, можем да твърдим, че това се дължи на хидролизата. При протичането <210> почвените ензими преобразуват карбамида в амониеви йони и въглероден диоксид. В зависимост от температурата процесът продължава между ден и седмица. Стойността на pH на почвата около карбамидните гранули рязко се покачва, като благоприятства отделянето на амоняк в атмосферата. Имайки предвид, че преобразуването на амониевите йони в амоняк се извършва на повърхността, загубите са по-високи.


В доклада е засегната и употребата на оборска тор, която мнозина смятат за безвредна. Органичните торове обаче съдържат предимно сложни органични азотни съединения и амониев азот, което води до по-трудното им усвояване от растенията и до повишаване емисиите на амоняк в атмосферата.

Естествено, докладът на Европейската агенция по околна среда е изготвен въз основа на задълбочени проучвания и анализи в редица държави. Това само по себе си означава, че той е не просто „суха“ кабинетна статистика, а плод на дългогодишни наблюдения и проучвания.  

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?