Подай сигнал

8,9 млрд. евро влизат в българската икономика по план на ЕС

По-малко пари за земеделие, повече разходи за наука, иновации и издръжка на европейските чиновници

Бизнес зона

от Мария Петрова 1611 прегледа 0

Част от средствата приоритетно ще се насочат към миграция и граници и към младите хора

Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г., Еврозоната и кандидатурата на България за присъединяване към ЕRM ІІ и приемане на еврото, както и предстоящите евроизбори бяха част от темите, които експерти от представителството на Европейската комисия в България обсъдиха с медии на двудневен семинар в Хисаря.

Въпреки Брекзит и загубата на нетен приход от порядъка на 10 млрд. евро на година от Великобритания Европейската комисия е отредила доста щедър бюджет за периода 2021-2027 г. Той е в размер на 1,279,4 трилиона eвро, което е увеличение със 109 млрд. Бюджетът, който е отреден за България за новия период, е в размер на 8,9 млрд. евро. Общият бюджет на общността се формира от Брутния национален доход /БНД/ на всяка една от страните-членки, които ще внасят в касата на ЕС по 1,114% от този доход. Реално вноските почти не се променят спрямо сегашната рамка, като увеличението е с 1,02%. Очаква се предложението на ЕК относно новия бюджет, регионалното развитие и политиките на сближаване да се парафира на 9 май в гр. Сибиу, Румъния, където ще се проведе среща на лидерите на страните на ЕС.

Част от средствата от бюджет 2021-2027 приоритетно ще се насочат към миграция и граници и към младите хора. Друга част е за научни изследвания, иновации и цифрови технологии. Така за първи път в историята на Европейския съюз има самостоятелна програма за цифрова трансформация с бюджет от над 9 м​лрд. евро, което е постигнато с усилията на българския еврокомисар Мария Габриел. Два пъти е увеличена най-популярната европейска програма "Еразъм“, в която могат да участват много млади хора от България. С над 40% е увеличена водещата програма за иновации. Това е досегашната програма "Хоризонт 2020“, която ще се нарича "Хоризонт Европа“. Външна дейност, климат и околна среда, са другите направления, за които има по-висок ресурс в новия дългосрочен бюджет на ЕС.

Като цяло в многогодишната финансова рамка има някои основни моменти в разходната част:

1​. НАМАЛЯВАНЕ НА ПАРИТЕ ЗА ЗЕМЕДЕЛИЕ с 5% и увеличаване на изискваното национално съфинансиране. Съкращението е по-малко от очакваното, но разочароващо от гледна точка на огромните разходи за тази програма и спорните й резултати. От друга страна, по-голямото съфинансиране, ако е за сметка за националните доплащания, би натоварило необосновано националния бюджет.

2. СЪКРАЩАВАНЕ НА БЮДЖЕТА ЗА КОХЕЗИЯ с 5% и запазване на сегашните критерии за достъп до средствата на база на БВП на глава от населението и също увеличаване на дела на националното съфинансиране. Вероятно намалението на средствата от 5% няма да се усети в България предвид невъзможността на страната до момента да усвои 100% от заделения й ресурс.

3. ОБВЪРЗВАНЕ НА ДОСТЪПА ДО СРЕДСТВА от общите фондове с върховенството на закона, което ще е валидно за всички фондове. Ако Комисията забележи нарушаване на принципите на върховенство на закона в страна-членка, тя изпраща писмо до страната, изискваща обяснение. След това Комисията взема решение, което трябва да се потвърди или отхвърли от Съвета с т.нар. обратно квалифицирано мнозинство. Анализатори отчитат, че обвързването на достъпа до различните фондове и програми с върховенството на закона изглежда като добра идея за противодействие на проявленията на авторитаризъм, тоталитаризъм и отказ от демократични ценности в някои страни от Централна и Източна Европа последните години. Това ще важи с пълна сила за страни като България, където отстъплението от върховенството на закона и от независимостта на съдебната власт се констатира от години в не един реномиран международен индекс, както и от редица международни организации.

4​. УВЕЛИЧЕНИЕ на бюджетите по редица пера. Освен програмата Еразъм, която е с двойно по-голям бюджет спрямо сегашната рамка, 2,6 пъти нараства бюджетът за опазване на външните граници и справяне с миграцията и бежанците спрямо сегашната рамка (от 12,4 млрд. на 33 млрд. евро). Европейският фонд за отбрана е завишен 22 пъти, от около 0,6 млрд. евро на около 13 млрд. евро в предложената рамка. Предвидени са и 64% повече разходи за изследвания, иновации и дигитализация.

5​. НОВИ ПРОГРАМИ И ФОНДОВЕ в бюджета на ЕС. От гледна точка на България заслужава внимание перото „Програма за подкрепа на реформи” с неговите 25 млрд. евро. Тази програма трябва да подпомага страните в техните усилия да отговорят на препоръките към тях по Европейския семестър. В тази програма се включва изрично и т.нар. Конвергентно улеснение, което ще осигурява подкрепа за бъдещи страни-членки на еврозоната в процеса им на подготовка за членство. Това означава, че България, която се е запътила към еврозоната, след 2021 г. ще може да разчита на подкрепа и от този инструмент.

6​. УВЕЛИЧАВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ. Противно на очакваното разходите за администрацията - от 70 млрд. евро, или 6% в сегашната рамка, стават 85 млрд. евро след 2021 г. Това увеличение идва въпреки очакванията за намаляване на евробюрокрацията и свързаните с нея разходи през следващия финансов период.

7. НАМАЛЯВАНЕ на броя на програмите и фондове с цел опростяване на различните инструменти, премахване на дублиращите такива и улесняване както на бенефициентите, така и тези, които ги администрират. Предвижда се и единен документ с правилата за всички фондове, а не отделни указания за всеки фонд и програма, както е в момента.

П​рограма InvestEU

За периода 2021-2027 г. се предвижда създаването на програмата InvestEU, като единен механизъм на ЕС за подкрепа на инвестициите в Съюза. Тя ще се основава на опита от Плана „Юнкер", както и на прилагането на централизирани финансови инструменти през периода 2014-2020 г. Програмата ще стартира от 1 януари 2021 г., като общата стойност на гаранцията от бюджета на ЕС в размер на 38 млрд. евро се предлага да бъде разпределена в следните области:

* Устойчива инфраструктура - 11.5 млрд. евро - с тях ще се финансират проекти за развитие на устойчив енергиен сектор и транспортна инфраструктура, цифрова свързаност, кръгова икономика, ВиК и друга инфраструктура за опазване на околната среда и т.н.

* Научни изследвания, иновации и цифровизация - 11.25 млрд. евро, като се предвижда финансиране на проекти за изследвания, развойна дейност и иновации, развитие и внедряване на цифрови технологии и услуги и др.

* Малки и средни предприятия и малки дружества със средна пазарна капитализация - 11.25 млрд. евро, по-специално чрез предоставяне на оборотен капитал и инвестиции, финансиране на риска от самото създаване до разрастването на предприятието

* Социални инвестиции и умения - 4 млрд. евро - с тях ще се финансират проекти за развитие на социална инфраструктура, социални предприятия, образование, обучение, включително училища и университети, здравни и дългосрочни грижи, включително клиники, болници, първични здравни грижи, услуги по домовете, интеграция на уязвимите групи.

8,9 млрд. евро влизат в българската икономика по план на ЕС

Коментари