"4 януари" събра адвокати, миньори и музиканти

Под тръбата на Чифте баня ловили най-големите щуки в Марица

Всички ние много обичаме своя Пловдив. Познаваме ли го обаче? "Марица" реши да провери, като започна от най-важното - хората и улиците на този вековен град. Наш екип ще ви гостува, за да ви попита на кого е кръстена вашата улица и какво знаете за този човек. Очакваме да ни разкажете още кои са най-известните хора, живели и живеещи в квартала ви. Ще изберем заедно и най-красивата къща на вашата улица. Очаквайте ни!   

Живописната улица „4 януари” тръгва от брега на река Марица, преминава покрай най-голямото струпване на адвокатски кантори на квадратен метър в града, край център за джендър изследвания и Хуманитарната гимназия и стига до кръстовището с „Шести септември” - най-натовареното място в града. После се изкачва по стълбите след подлеза и потъва в най-красивата част на Стария град. Така тя е хем възрожденска, хем модерна, хем занемарена. 

Улица „4 януари” започва точно там, където отточната тръба от Чифте баня е изливала сапунената си вода в реката. Тръбата е съществувала до началото на 60-те години. Рибарите още я помнят, защото под нея се ловели най-големите маришки щуки и сомове. Заради сапунената пяна.

В началото на „4 януари” са останките от бившия ТЕЛК. Пред него улицата е смесица от кал и чакъл. „Такава си е била винаги. Помислихме, че когато тук започнаха да идват адвокати и нотариуси на рояци, нещо ще се оправи. Остана си същата кал и мръсотия”, разказва бившият военнослужещ и любител фотограф Живко Панайотов. Той се счита за един от последните останали кореняци тук. Роден е в Сливен, но живее на „4 януари” от 1964 година. В долната част на улицата са останали само три стари къщи. На всяка от тях виси тежък катинар, а почупените стъкла говорят, че в тях няма никой от години. Останалите къщи тук са нови кооперации, приютили канторите на видни юристи. 

Точно тук има малък ресторант, където всеки четвъртък се събират на носталгична почерпка всички бивши инженери и техници, работили в легендарното предприятие на соца  „Горубсо - Мадан”. „Всичко знаем за улица „4 януари”, без обаче да живеем на нея. Стана ни традиция от години да се събираме поне веднъж седмично заради хубавото кафе”, каза Летка Узунова. Тя е изкарала 34 години в рудника.
„Изобщо не съжаляваме за това! Животът ни премина прекрасно. Напуснах през 1991 година - малко преди да започне разрухата на „Горубсо”. Какъв уреден рудник оставихме и какво е сега!”, казва Летка.

Този път на сбирката на миньорите дошли инж. Ценко Ценков и техникът Иван Пейков. За двамата единственото място, където могат да редят спомени за великия рудник от времето на соца, е ул. „4 януари”. „Стане ли сряда, нямам търпение да дойде четвъртък и да дойда тук”, казва инж. Ценков, който живее чак в Кючука. Иван, Ценко и Летка изобщо не могат да разберат решението на Велинград да не разреши добива на волфрам край града. „Не знам как човек може да иска да е сервитьор или камериер, а не миньор”, отсича Иван.
Където улицата навлиза в Стария град, също има разруха. Тук е небесносинята къща на видния музикален педагог от Музикалното училище Гаро Балтаян. Той е син на композитора Саркис Балтаян. От 4 години той и съпругата му живеят при децата си в Съединените щати. И домът им - най-търсената за стенна реклама къща в града, бавно се руши. Обиран е многократно. 

В частта на улицата в Стария град е живял и героят Артин Гидиков. Този арменски търговец, който се влюбил в Пловдив, дошъл от Бесарабия. След погрома на Априлското въстание заплатил откуп на турците за живота на 52-ма български бунтовници. Така въжето отървал художникът Станислав Доспевски.

Историята разказва Капитан Бураго с 63 драгуни подгони 1000 свирепи черкези

 

Интересно е да се отбележи, че генерал Йосиф Гурко освобождава София на 4 януари нов стил и на същата дата влиза в Пловдив, само че по стар стил. В действителност това става 12 дни по-късно. Западният руски отряд е разделен на 5 колони.  
На 2/14 януари руските сили излизат от Пазарджик. Според разузнавателни сведения, доставени от българи, групировката на Сюлейман паша отстъпва по две направления: Пазарджик-Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 3/15 януари колоната на генерал-майор Шувалов преминава р. Марица през брод до село Оризари. Османската отбрана на Кадиевската позиция е пробита.

 Сюлейман паша решава да отстъпи към Родопите, а за прикритие оставя 40 табура в района на селата Първенец и  Брестник.  

В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между жп гарата и кв. Остромила са избити 80 българи затворници, участвали в освободителните борби. Частта на генерал-майор Краснов успява да премине р. Марица по моста до Кемера за село Катуница. Колоните на генерал-майор Шувалов и генерал-майор Веляминов настигат османския ариергард при Цалапица и Първенец. Втори Драгунски ескадрон с 63 драгуни и командир капитан Александър Бураго, от Лейбгвардейския Драгунски полк, успява да се вмъкне в Пловдив. Малкият отряд научава от тукашните българи в квартал Кършияка, че в града има повече от 1000 души черкезка конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на жп гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите.
Капитан Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. След това изпраща донесение за заемането на Пловдив. Сутринта на 4/16 януари в града влиза генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Отслужен е молебен.

Без адвокатски купон

Осем години адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители на „4 януари” се събираха на купон на тази дата. Бившият адвокат Даниела Кърджалийска твърдеше, че идеята за тези сбирки е нейна. Миналата година заведението, където правили сбирките, хлопнало кепенци. „Тази година такава няма да има - не виждам къде ще се съберем”, обясни шефът на пловдивската адвокатска колегия адв. Стефан Левашки. Той има нов офис на бул. „Цар Борис III Обединител”, но от носталгия пази и стария си офис на „4 януари”. Адвокатските купони с вино и песни и танци до зори започнали спонтанно, когато били завършени жилищните кооперации, приютили десетките кантори.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?