3 години след смъртта на Морару майката пита: Кой самоуби детето ми

Лошите явно са над закона в прехвалената с правосъдната си реформа Румъния, която уж победи корупцията

На 22 юли се навършват три години от мистериозната смърт на Александро Морару. Младият боксьор на пловдивския клуб "Юнайтед Спортс" бе намерен мъртъв в Букурещ. В 18.50 ч. на 22 юли 2015-а полицията влиза в апартамента по сигнал от съседка, която видяла през прозореца глава, висяща на колан. Униформените констатирали смъртта и взели трупа за аутопсия. По-късно майката Албена Александрова получава официална информация - синът се е обесил, по тялото му няма следи от насилие. Версията е самоубийство от любов. И до днес обаче жената не вярва, че това е истината. Смята, че Александро е жертва на мръсни игри в ъндърграунда, в които обаче румънските разследващи и правосъдни органи отказват да се ровят. Представяме ви нейната изповед 3 години след деня, в който семейството е почернено завинаги.  


Времето минава, но не лекува. Опитваме се да продължим живота си без Александро, но съвестта ни гризе и изяжда съня ни всяка нощ. Кой, защо и как измисли тази смърт? Липсата на отговори ни вбесява. Прехваленото румънско правосъдие отсъди по най-лесния начин - самоубийство от любов. И не пожела да разследва какво точно се е случило със сина ми. Баста. Ние обаче отказваме да се примирим и вече знаем много повече от разследващите.   

 Какво се случи на фаталния 22 юли 2015-а  

В Букурещ бе намерен Александро Морару. Сигналът е подаде от г-жа Прада, която живее в отсрещния блок. 30-годишната жена често виждала момчето ми да тренира в стаята си. В онази вечер пак погледнала към апартамента му и се натъкнала на нещо нетипично. Виждала се само главата му. Час след това пак погледнала и забелязала, че главата се полюшква, като този път забелязала и някаква бяла лента. Повикала, но той не отговорил. Отишла на вратата му, почукала, но нищо. Жената се обадила на тел. 112, дошла линейката и пожарникарите. Те разбили вратата и намерили момчето ми. Подпряно на парното до прозореца, с колан от пътна чанта на врата, вързан на дръжката на прозореца. Разследващите веднага отсичат - самоубийство чрез обесване. Опитните криминалисти обаче недоумяват как се е стигнало до такава хипотеза. Силен човек като Александро да се обеси на дръжката на прозореца наистина звучи невероятно.  Това е просто удобна версия, за да се прекрати разследването, което всъщност никога не е започвало. 

Малко след като полицаите отнесли трупа за аутопсия, в апартамента се появил румънецът Мариус Колан, с когото Алекс имал среща същата вечер. Неясно защо, именно на него криминалистите са предали телефона и другите вещи на жертвата. Той бил подписал  декларация, че момчето няма роднини, и те я приели. Пълен абсурд! Това е явно замитане на следи. Няма взети отпечатъци, а на всичко отгоре апартаментът остава и незапечатан. Когато позвъних на Алекс, именно този Мариус вдигна телефона и ми каза какво е станало. Пристигнах в Букурещ след броени часове. Взех телефона  на Александро, но всички повиквания бяха изтрити. От българите, с които той се срещаше в Букурещ, научих версията, че синът ми страдал заради нещастна любов. Това са глупости. Синът ми беше боксьор, а не балерина. Той не би се самоубил.  Наказание, отмъщение, нападение или нещо друго, но не и самоубийство.  

Съседите от блок 59 в квартал "Милитари" на Букурещ още недоумяват какво се е случило. Спомнят си момчето ми като добро и учтиво, винаги ги поздравявало. Знаели, че е спортист, защото често го виждали да отива със сака към залата. После се разбра, че имал някакъв бизнес в Букурещ. Аз лично не знаех за никакви фирми.  

 Всичко около смъртта му е забулено в тайни   

Д-р Перде Филип, извършил аутопсията, съобщава за нетипична, механична асфиксия, загуба на въздух и толкова. Единствено лекарят от 112 се ангажира с часа на смъртта. Той е извършил прегледа в 18,50  и твърди, че смъртта е настъпила преди повече от 5 часа. Д-р Филип обаче няма обяснение за часа на смъртта. Експертизата бе готова някъде през октомври 2015-а, но не ни я дадоха, защото била поръчана от тамошната полиция. Получихме я едва година по-късно, след като писахме писмо до Европейската комисия и румънския президент Клаус Йоханис. И защо беше това криене, след като папката се оказа полупразна.   

От полицията са направили две снимки на безжизненото тяло, опаковали са го и от асансьора до линейката са го влачили по земята. Това бе заснела камерата във входа на блока. В този момент именно пристига и въпросният Мариус Колан. По-късно разбрах, че той е съпруг на Камелия,  която работи в счетоводната кантора, обслужвала и моето момче с неговата "голяма" фирма. Та този Мариус попълва декларация, че Алекс няма роднини, и взима само телефона и компютъра му. Нищо друго. Изтрива всички повиквания и съобщения. Защо ли? Полицията няма отговори на тези въпроси.   

Поисках разпечатка на разговорите от румънския оператор, но прокурорът Попойо отказа да съдейства, защото те нямали връзка с разследването. Пълни глупости. При всичките ми срещи с него ми повтаряше - става дума за самоубийство, че това здраво и добре сложено момче не би се дало, ако е нападнато, че нямало синини от удари по тялото. Накрая се съгласи с мен, че като те удушат, може би в съня, няма нужда от друго насилие. Съгласи се и лекарят от съдебна медицина, че механична асфиксия наистина е загуба на въздух, но може да е следствие от различни причини. В случая с Алекс  

 няма свидетели, няма очевидци, не са търсени доказателства

и прочие.  

Хора, които познавахте моето момче от ринга или от живота, вярвате ли, че Алекс би се обесил заради нещастна любов? Или би сложил край на живота си, притеснен, че някаква касиерка му е откраднала 20 000 евро? Никога. 

Тази касиерка Аделина Авригеано я търсиха 6 месеца. Тя призна, че е взела парите, но ги била похарчила за консумативи на фирмата. Странно какви са били тези скъпи консумативи. И ако тя не е нарушила законите, защо Алекс е подал сигнал срещу нея в полицията два дни преди смъртта си? А защо полицията дори не допуска, че между двете неща може да има някаква връзка. Там, в полицията на "Илфов", разследващият прокурор Богдан Фиролеску обяснява, че 20-годишната
г-жа Авригеано има желязно алиби и не може да я обвини. И това в държавата с прехвалени реформи в правосъдната система, преборила успешно корупцията...  

И до днес не  можем да намерим никакви следи за въпросната фирма "S.C. NUTRAKS - WSIMAX S.R.L." със собственик Александро Морару. Не е ясно каква е била дейността , какви постъпления е имала, откъде и от кого са идвали. 

Обръщам се към всички компетентни органи, които биха могли да помогнат да се разбере какъв бизнес е имало моето момче, защото

там е ключът към истината за неговата смърт.  

Вулканът от въпроси ме залива вече три години и ме дави. Искам да намеря техните отговори - каква бе тази фирма - куха или не? Кой и защо изпрати моето момче в Румъния? От кого взе и на кого даде? Кой и откъде разбра за неговата злощастна любов, че я описа във вестниците? С кого момчето ми я сподели? Може би с онези, които го приспаха завинаги? В какво забъркахте момчето ми? Толкова опасно ли беше, или просто не ви познаваше достатъчно?  

Мениджъри, доброжелатели, гангстери или големци - всички бяхте във ваканция на 22 юли 2015 година. Или пък сте толкова силни, че пред вас мълчи румънското правосъдие, адвокатите и даже съдът в Страсбург. Вие се изживявате като равни на Господ. Решавате човешки съдби с един замах. А вината на Александро бе единствено в това, че вярваше на тъмните ви личности - безскрупулни и безчовечни.  

Моето момче ще остане завинаги на 21. Мир на твоята непокорна душа. Ти не беше ангел, бе един от нас, такива, каквито ни направи животът. Но заслужаваш истината и ние ще ти я дадем.  

Спи спокойно своя сън, сине.  

Албена Александрова, майката на Александро Морару

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?