1968 г.: Войски от пет страни спират Пражката пролет

На 20 срещу 21 август 1968 г. е извършена интервенция на държавите от Варшавския договор в Чехословакия за ликвидирането на Пражката пролет. Тогава СССР и още 4 държави - България, Полша, Унгария и Германска демократична република, съюзници от Варшавския договор (с изключение на Румъния), окупират страната.  

България е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет - с решение на парламента през 1990 г. и по-късно по време на президентската визита на президента Петър Стоянов в Прага през 1997 г.

От средата на 1960-те в Чехословакия започва все по-често да се долавя недоволството от съществуващия режим. Лидерът на Чехословашка комунистическа партия Александър Дубчек започва реформи, които нарича "социализъм с човешко лице". Ръководителите в Кремъл обаче виждат в това отхвърляне на тяхната хегемония над страната и заплаха за целия Източен блок и за сигурността на самия Съветски съюз, което по времето на Студената война е неприемливо.

През нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. войските на Източния блок започват нахлуване в Чехословакия. Провежда се т. нар. Операция „Дунав“. Според официалните съветски власти войските им са „повикани“ от чехословашките комунисти, които са потърсили братска помощ против контрареволюцията.  

По време на нахлуването от 5 до 7 хиляди съветски танка и от 300 000 до 600 000 войници окупират чехословашката територия. България изпраща танкова бригада с 33 танка „Т-34“. Над 100 души губят живота си по време на нашествието.

Александър Дубчек призовава народа да не дава отпор. След потушаването е заловен и изпратен в Москва заедно с още няколко свои съратници, където е принуден да подпише протокол, признаващ инвазията в Чехословакия.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?