13 любими цитата от "Пилето" на Уилям Уортън

Ще те завинтят където трябва, преди да се усетиш, пише Уилям Уортън

На 7 ноември през 1925 г. се ражда Алберт ду Ем, който цял живот се крие зад псевдонима Уилям Уортън. С него създава забележителния си роман "Пилето".

Уортън старателно държи в тайна личния си живот, но има факти, които на днешните изследователи се струват безспорни. Завършва средно образование през 1943 г. По време на Втората световна война е изпратен на европейския фронт в инженерно поделение. Тежко ранен е в битките при Ардените. След уволнението си от армията продължава образованието си в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, където получава бакалавърска степен и защитава докторат.

Първия си роман "Пилето" публикува през 1978 г. С него жъне голям успех, особено след като книгата е филмирана от режисьора Алън Паркър с участието на Никълъс Кейдж в главната роля. След това публикува още 8 романа, два от които - "Отбой в полунощ" и "Татко", също са филмирани. През 1998 г. дъщеря му Кейт, зет му Бърт и двете им деца на 2 и 11 г. загиват в автомобилна катастрофа в Орегон. Оттогава посвещава творчеството си на есеистика, свързана с причините за тази катастрофа.

В последните години се предполага, че живее в яхта, закотвена по поречието на Сена. Автор е още на на романите „Художникът“, „Гордост“, „Илюзии“, „Франки Фърбо“, „Последна любов“ и „Отвъд Килера“. Писателят умира през 2008 г. Ето няколко от прозренията му в ,,Пилето":

Луди може би са онези, които виждат нещата ясно, но намират начин да се помирят с всичко. 

Измъкнах се от всичко, не само от войната. И сега съм пленник, но пленник на света. Вече не воювам. И всичко ми се струва без значение - едно вълшебно усещане. 

Не бива да слушаш. За да чуеш нещо, не бива да слушаш. За да видиш нещо, не бива да гледаш. За да схванеш нещо, не бива да мислиш. За да кажеш нещо, не бива да слушаш. Земята се върти и ние сме впримчени.

Никой не знае повече от това, което се допуска да знае. 

Да нагласиш мачтата или да уловиш вятъра в платното, е нищо. Знание само, не умение. Птицата познава простора без знание. 

Всичко, което съдържа живот, расте нагоре, но не е свободно. Най-високите клони улавят въздуха и светлината, но само подхранват безкрайната тирания на земята. Растежът сам по себе си е безсмислен. 

Като го анализираш, всяко важно нещо става незначително - както животът изглежда нищо пред смъртта. Умението се унищожава, не, стерилизира се от мисленето; дестилира се в познание. Да мислиш, то е да превърнеш умението в познание. 

Всичко е измислено предварително. Ще те завинтят където трябва, преди да се усетиш. 

Най-сигурният начин да загубиш е да се насилваш да победиш. 

Пол, възраст, раса, всички тия глупости разделят хората един от друг. Надпреварата е единственото, което ни свързва. Но случи ли се да победиш някого, после се чувстваш още по-самотен. 

Състезателните игри сме ги измислили, за да забравим, че сме забравили какво значи игра. Да играеш, то значи да вършиш нещо заради самото него. 

Канарчетата точно за това пеят, сигурен съм. Тях ги затварят в клетки, защото пеят хубаво, а после те пеят, защото са затворени в клетки. Започвам да се питам коя е онази човешка дейност, която отговаря на пеенето на канарчетата. Изглежда, мисленето. Ние сме построили тази клетка, наречена цивилизация, понеже имаме способност да мислим, а сега трябва да мислим, понеже сме хванати в собствената си клетка.Убеден съм, че все още някъде съществува един истински свят, въпросът е само как да се измъкна от клетката.

Но дали пък канарчетата ще пеят толкова много, ако им се даде възможност да живеят на открито и да летят на воля? Не зная. Но се надявам един ден да разбера.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?