Любовта между д-р Христо Аджаров и дъщерята на Христо Ботев завършва нещастно

Статуя на неговия внук днес се е излегнала във фоайето на новотела

Къщата на рода Аджарови на улица “Цар Асен” остава скрита от минувачите. Точно пред нея има заведение, което привлича вниманието и крие сградата зад гърба си. Ако човек преодолее пречката и се загледа в къщата обаче, няма как да остане равнодушен. Малките кръгли прозорчета на таванския етаж, дърворезбите под стряхата и красивите зелени капаци на прозорците придават на двуетажната сграда нещо приказно. А историята на семейството е превърната от съседи и познати почти в легенда.
Домът е построен през 1886 г. от грък, след което от него я закупува Владимир Селджобалиев. Той завършил право в Белгия. Бил е областен управител на Бургас, но въпреки това през Балканската война заминал доброволец на фронта. Ранен е тежко в бедрото и след няколко месеца умира от раните си. Оставя вдовица съпругата си Йова, дъщеря на Христо Даскалов - стамболовист и депутат от Учредителното събрание, приело Търновската конституция. Впоследствие Йова се омъжва за доктор Христо Аджаров и заедно с него и със сина си от първия брак Милен живеят в къщата.
Историята на доктора е изключително интересна. Той е роден в Калофер и произхожда от заможно семейство. Баща му - Гъчо Аджаров, бил търговец на жита в Цариград, където имал търговска кантора. През юли 1877 г. Калофер е изгорен при отстъплението на генерал Гурко, при което изгаря и къщата на д-р Аджаров. През същата година кантората на баща му е разграбена и семейството остава буквално на улицата. И идва в Пловдив. Тук Христо завършва Мъжката гимназия с пълно отличие. След това, със съдействието на видния възрожденец Йоаким Груев, е изпратен като държавен стипендиант да учи медицина във Виена. След завършването специализира хирургия във Виена при световноизвестни професори. Впоследствие специализира и в Париж. Тъй като дължи образованието си на българската държава обаче, д-р Аджаров се зарича винаги да работи в държавни здравни заведения.
Връща се в България и започва работа в държавната болница във Видин. При една екскурзия до Белоградчик той се запознава с дъщерята на Христо Ботев - Иванка, с която си допадат от пръв поглед и още на другия ден обявяват годежа си. Но любовта им е обречена.
Майката на Иванка Ботева - Венета, се противопоставя на брака и връзката между д-р Аджаров и неговата любима насилствено е прекратена. Отчаян, той сключва брак с Милка Хаджипетрова и заминава на сватбено пътешествие в Италия. След завръщането си получава телеграма от Иванка Ботева, че майка є е съгласна те да се оженят, но вече е твърде късно. Няколко години по-късно Милка умира, само че Иванка вече била омъжена. И затова Христо се жени за Йова.
Доктор Аджаров е дългогодишен началник на Хирургичното отделение на Пловдивската държавна болница. През 1924 г. е назначен за главен лекар на болницата. Участвал е в три поредни войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, като дивизионен хирург с чин майор. От 1928 г. е назначен за член на Висшия медицински съвет в София, на който пост остава до закриването му след 9 септември 1944 г.  Извършил е някои уникални за своето време операции. Той прави първите сърдечни операции в България и Европа.
Христо Аджаров работи усилено и в още една област - борбата срещу туберкулозата. През 1918 г. той основава комитет за построяване на противотуберкулозна болница. Събрани са много средства, като една голяма част от тях са дарени лично от семейство Аджарови. Построени са два павилиона в двора на Държавна болница, а по-късно се изгражда и третият - сегашните Нервна и Психиатрична клиника. Само за павилиона за костна туберкулоза Аджаров първоначално дарява 10 хил. златни лева. В знак на благодарност този павилион е кръстен на негово име, а на входа му е поставена паметна плоча. След 9 септември 1944 г. плочата е свалена, а д-р Аджаров изпада в немилост, понеже бил първомайстор на масонската ложа “Слънце”.
Докторът осиновява сина на Йова и Владимир - Милен, който приема фамилията Аджаров. Милен завършил Роберт колеж, след това право в София. Специализирал във Франция. Но тъй като бил с десни убеждения, без никога да е участвал във властта, Милен е преследван по време на целия социалистически режим чак до 1989 година. Три пъти е интерниран в различни ТКЗС-та в Северна България. В същото време бил изключително интелигентен човек с чувство за хумор и някои от истинските истории, свързани с него, в Пловдив се разказвали като анекдоти. Например през 80-те години срещнал Антон Югов - бивш министър-председател и министър на вътрешните работи след 9 септември, който по това време вече бил свален от власт и малко в немилост. Югов се водил тютюноработник, но една част от времето прекарвал, като свирел по кръчмите. Това Милен Аджаров го знаел много добре, защото бил почитател на хубавите заведения. Югов го питал откъде се познават, а Милен казал: Вие навремето, като свирехте в пловдивските кръчми, аз ви слагах в китарата най-големите каймета.
Съпругата на Милен била изключително ерудирана. Двамата имали един син, кръстен на дядо си Христо Аджаров - известен политик, стопански деец и мислител. Два пъти е избиран за общински съветник, два гласа не му стигат, за да го изберат за председател на Общинския съвет в Пловдив. Аджаров е работил също като изпълнителен директор на “Ален мак”. Като общински съветник има голям принос в преименуването на пловдивските улици и премахването на тоталитарните символи.
Приятели на Христо разказват, че любима негова тема за размисъл била “Мързелът като основен фактор за развитието на човешкия прогрес”. Смятал, че умният и мързелив човек е двигател на прогреса, а не този, който по цял ден извършва монотонна физическа работа. Аджаров имал много интересно физическо, духовно и интелектуално излъчване, което правило впечатление на хората на изкуството. И известният скулптор Драгол Парашкевов решил да го използва за модел, като му направил статуя. След неговата смърт статуята е поставена в Новотел Пловдив - любимо място на Аджаров, и до днес стои във фоайето на хотела.
Христо Аджаров притежавал и едно от първите заведения в Пловдив още по времето на комунизма, което направил в двора на къщата си. Впоследствие това заведение се разраства, става ресторант “Финес”, а в момента е кафе-бар “Енфие”. Къщата обаче е продадена и днес има други собственици.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
10 коментара
повече романтика

повече романтика

12.02.2013 | 19:08

Харесвам и къщата на Христо Аджаров и паметника на Альоша. Всяко нещо, в което е вложен човешки труд и е хубаво, трябва да се уважава, а не да се разрушава заради безумни злободневни интриги! Тези стари къщи от началото на миналия век вече са някак неудобни за обитаване, но ми се ще да продължат да присъстват със своята романтика в чаровните пловдивските улици.

Отговори
1 0
do eiiiiiiii

do eiiiiiiii

10.02.2013 | 22:45

Ami ti kakvo si vaobraziavach 4e tehnite KOTILA chte izpusnat kokala li? Vij restorant GUSTO - i ti sigurno hodich tam da im palnich guchite.Todor Ivanov Kartev s JIPE i SOBSTVENIK na restorant.Otkade s 120 leva zaplata kakto ti kazvach?

Отговори
0 0
do EEEEiiii

do EEEEiiii

10.02.2013 | 22:33

Ti si spomniach i az sachto.A ako psuvach kaji go na BULGARSKI, poneje i az chte ti kaja AI SIKTIR-tova li 4AKACH?Da ne si manaf? BABA mi ne mojeche da kaje POKAZEN magazin,neznam zachto a mu kazvache FOKUSEN magazin.A KOREKOM beche KOREKZIA NA ...

Отговори
0 0
EEEiii

EEEiii

10.02.2013 | 22:24

ti deto si pisal/a/ do istorik,a kato spomenavash zelen4ukovite magazini,sto ne spomene6 i POKAZNIA na glavnata i za cenite v negoI kolko pati v godinata moje6e da si kupi6 BANANI i...na kakva cena-pri 120 YUGOVSKI lev4eta 3 kinta,a sega ti sam/a/ smetni procenta,ami velmojkite magazini deto samo YUGOVCI imaha pravo da pazaruvat po niakakvi si izmisleni tiahni simvoli4ni ceni,ami korekomite sas zapadna valuta i valutni levove,tova zabravi li?Ai siktir ve mnogo ti e kasa pametta.Lo6oto e 4e i do dnes ni upravliavat potomcite na tvoite YUGOVCI no pod druga forma

Отговори
0 0
do ISTORIK

do ISTORIK

10.02.2013 | 19:10

Nichto ne razbiram ot politika, no si spomniam 4e po vremeto na Anton IUGOV, HRANATA beche s VISOKO KA4ESTVI i EVTINA.Spomniate li si vie ISTINSKITE PLOVDIV4ANI za zakusvalnia ASTORIA?Kakva vkusna kuhnia i na dostapni tzeni. Sladkarnitzite biaha palni s vkusni pasti -MONBLAN,PASTA CHU,BAKLAVI,TULUMBI4KI,TARALEJKI i t.n.KAKAV VKUSEN BIUREK sas SPANAK se prodavache na GLAVNATA -ul.Vasil Kolarov- V gastronomite - KREMVIRCHI,PRESNI?EVTINI? SAZDARMI,LOVDJIISKI NADENI4KI,LUKANKI,SUHI(vseki den zakusvah lukanka),nai-razli4ni salami,chpekov, s 4esan i bez 4esan,sarfeladi,TAHAN HALVA,biala halva,kutii chokoladivi bonboni TARALEJKI,PIANI VICHNI i t.n.KADE STE PLOVDIV4ANI da kajete kak se meleche KAIMATA na GLADSTON,ZELEN4UKOVITE MAGAZINI - ZAREDENI S PRESNA EVTINA STOKA.STIGA ste HULILI.

Отговори
0 0
Nadejda

Nadejda

10.02.2013 | 17:19

Blagodaria na redkciata za vsichki reportaji svarzani s istoriata na starite jiteli na Plovdiv ! Kato edna ot tiax Blagodaria ! Neka novite prishalzi dadat svoiat prinos za medicinata ,obrazovanieto i kulturnoto razvitie na tozi unikalen dreven grad Plovdiv ,kakto texnite predshestvenizi sazdaoxa oblika na visoka intelectualna sreda !

Отговори
0 0
Л.Ф.

Л.Ф.

10.02.2013 | 15:43

От дете съм била в тази къща. Израснахме заедно с Тинко. До края на живота му - 09.09.2010г. бяхме близки приятели. Помня смътно дядо му, а майка му и баща му обичах много. Майка му (съпругата на Милен Аджаров) беше дългогодишна учителка по български език и литература в Пловдив. Нейна сестра е артистката от Народния театър София Милка Апостолова, съпруга на н.а. Рачко Ябанджиев.

Отговори
0 0
Историк

Историк

10.02.2013 | 10:26

Обърнете внимание на казаното за Антон Югов - мекере, като всички комуняги - уж тютюноработник, а всъщност тогавашен чалгаджия, простак, нискочел селяндур, който застава начело на държавата за доста голям период от време. Има лична заслуга за смъртта на много, много хора, особено веднага след преврата на 09.09.'44-та. Отявлен сталинист. Същото важи и за правешкия свинар Тошко Галошко - уж бил партизанин, а е бил при жена си в Говедарци и четял, доколкото може, "Капиталът". Ей такива малоумници и изверги ни управляваха официално 45 години и неофициално - 68 години, демек досега.

Отговори
0 0
Един майна

Един майна

10.02.2013 | 10:03

Чичо Милен беше наистина много хубав човек. За сина му Христо (Тинко) мога да кажа, че беше един от инициаторите за махането на паметника на Ал(кол)ьоша и съжалявам, че не го послушахме... Да е жив и здрав!

Отговори
0 1
Ива

Ива

10.02.2013 | 08:19

Помня Христо Аджаров от комсомолските му години в Завод за пишещи машини... Щом за познатите ми пишат в минало време, съм остаряла доста... но нямам още паметник, това е добре, все пак !

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?