„Призванието ми е да създавам градове и пространства на бъдещето. Но най-много ми харесва контактът с хората“, твърди доц. д-р арх. Иван Шумков. Той е завършил четири магистърски степени от ETSA Барселона, Университета във Флоренция и Харвардския университет GSD като стипендиант на Фулбрайт.

Преди броени дни арх. Шумков дойде в Пловдив, за да изнесе лекция на тема „Заветът на модернизма в съвременната архитектура и градоустройство“. Той посети града под тепетата по покана на Регионалната колегия на КАБ, които организираха серия от събития. Целта на архитектите е да насочат вниманието към културно-историческите пластове на Пловдив от 20. век. Първото събитие беше посветено на Братската могила, с което Съветът спечели номинация за Награда "Пловдив" в раздел „Опазване на културното наследство и съхраняване на паметта“. С втората лекция се дискутира ценността и защитата на следвоенната архитектура. На 12 май т.г. се проведе третото тематично събитие: лекция „Заветът на модернизма в съвременната архитектура и градоустройство с гостуващ лектор доц. д-р арх. Иван Шумков”.

Каква е връзката на тази лекция с Пловдив?

“Връзката е индиректна. Съвременният Пловдив се отличава с богат културно-исторически пласт, белязан от модернистичното движение на 20. век и неговите проявления. Те са били привнесени у нас от чужбина и затова с настоящата лекция се обръща поглед към модернизма по света,  както е поставил основите на радикална трансформация във всички сфери на живота и се е отразил на начина, по който архитектурата и градовете са били проектирани и строени. Лекцията бе последвана и от открита дискусия с публиката за някои от предизвикателствата и възможностите, завещани от модернизма, в архитектурата и градоустройството”, коментира за “Марица” арх. Ива Стоянова от РК КАБ-Пловдив.   

Кой е архитект Иван Шумков

След като е живял във Флоренция, Барселона, Мюнхен, Париж и Цюрих, през 2006 г. Шумков заминава за САЩ, за да учи в Харвард, където завършва магистратура по архитектура и градоустройство. В Америка има няколко различни кариери ​- първата е  на изследовател, като паралелно с нея преподава в много различни университети. Третата му кариера е като предприемач, когато създава фирмата си Build Academy в Ню Йорк. И до днес се занимава с образование и решения в областта на архитектурата, недвижими имоти и благоустройство. Така работи за проекти на ООН, Световната банка, но също така проектира училища, жилищни сгради, квартали, инфраструктура. Някои от обеките му са позиционирани в Индия, Непал, Бангладеш, Филипините, Латинска Америка.

В процеса на своето развитие Шумков получава докторска степен по архитектура през 2010 г. в Политехническия университет на Каталуния и Колумбийския университет GSAPP като стипендиант на Фондация "Льо Корбюзие". Днес е доцент в Нюйоркския университет от 2013 г. По време на академичната си кариера е преподавал също и в Harvard University GSD, Pratt Institute School of Architecture, Parsons the New School for Design, Intentional University of Catalonia и ETSA Barcelona.

У нас арх. Иван Шумков работи като главен експерт в Направление "Архитектура и градоустройство" в София. Преди това (2020-2021) е бил съветник на вицепремиера на България, където е работил по стратегии за регионално развитие, енергийна ефективност, саниране на сгради, иновации, образование, дигитализация на строителната индустрия и плана за възстановяване и устойчивост. Той  е лицензиран архитект в Испания, Италия и България. 

Рушащ се склад става център на занаяти

Старата пречиствателна станция в село Смилян се възстановява и е напът да се превърне в център за занаяти. Това похвално дело е плод на труда на инж. Раденко Велинов, който 8 години живее и работи в Шотландия, където се запалил по дърводелския занаят. Но сърцето го дърпало към родното село в Родопите. Завръща се в него и купува сградата на стара местна пречиствателна станция. Ремонтира я и е напът да я трансформира в средище на автентичните български занаяти. С изложбена зала, художествено, кожарско и тъкачно ателие, обособени в нея. Както и ателиета за предене и обработка на обикновена и мериносова вълна.

Проектът му се нарича  „Пречиствателната“ и включва още грънчарска, ковашка работилница и ателие за металообработка със струг и заваряване. Група местни занаятчии​ доброволци му помагат в това начинание. Някои от тях са чужденци, които живеят в България ​- шотландец, англичанин, французин. Те се вълнуват и надеждата им е с този проект да запалят сред децата интереса към българските занаяти.

Всъщност преди години българинът се дипломира в специалност „Горско стопанство“ в Лесотехническия университет в София. После специализира разсадниково производство в Англия, както и ландшафтна архитектура в САЩ. Майстор дърводелец на къщи от масив запалва страстта му към дървообработката. „Дървото ми дава повече свобода за творчество, затова продължих с 8-годишен стаж в работилници за дизайнерски мебели в Шотландия“, разказва инж. Раденко Велинов. Така тази позабравена професия го вдъхновява да стартира обучение по мебелен дизайн. 

Стъпаловидни кладенци събирали водата в Индия

Знаете ли, че още навремето древните хора са опазвали и управлявали природните ресурси по уникален начин. Антични съоръжения от миналото се оказват устойчиви модели, които могат да послужат като пример за бъдещото управление на водата - този ценен за живота ни ресурс, разказва сайтът archdaily.com.

В Индия още могат да се видят стъпаловидни кладенци, които осигуряват целогодишно вода за питейни нужди и напояване. Изкопаните в земята съоръжения в застрашените от суша райони на Индийския субконтинент притежават още функции - те са убежище от горещините, място, обединяващо местните жители, особено жените, както и индуистки храмове, в които се провеждат религиозни събития. Като форма стълбите са линеарни, квадратни, Г-образни или кръгли, направени от тухли или ломен камък, инкрустирани със скулптури или минималистичен дизайн. Любопитен факт е, че подобни кладенци са построени с благотворителна цел, като се смята, че част от тях са финансирани от жени в памет на починалите им съпрузи или синове.

Днес повечето от тези кладенци са „изчезващ вид“, но през 2014 г. един от най-забележителните ​- Рани ки Вав в Гуджарат - попада в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Така, вместо държавата, днес са налице редица  инициативи за реставриране на някои от тези обекти, а за тях се грижат доброволци. Освен това социални предприемачи обединяват усилия за изграждането на резервоари за събиране на дъждовна вода. А пък хотели привличат потенциални туристи, рекламирайки историческите кладенци, които се намират около тях, като един от тях дори предлага романтични вечери на свещи.

Новата книга на Джоджо Мойс - "Сребърният залив" излиза на 31 май. Авторката е сред любимите съвременни британски писателки.

Джоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 г. Прави успешна журналистическа кариера, но мечтата й е да стане писател. Дебютният й роман се радва на положителни отзиви, но големият пробив идва с „Аз преди теб, който се появява на пазара точно преди десет години. Необичайната любовна история се превръща в световна сензация с продадени над четиринадесет милиона екземпляра. Критиката го определя като един от най-запомнящите се романи на изминалото десетилетие. По „Аз преди теб“ е заснет и едноименен филм с участието на Емилия Кларк (Луиза) и Сам Клафлин (Уил). Екранизацията, подобно на романа, предизвика истински фурор. Успехът му (над $200 млн. приходи от прожекции) бе последван от филмовата версия на „Последното писмо от любимия“ („Нетфликс“) с участието на Фелисити Джоунс и Шейлийн Удли. Джоджо работи по сценариите на още две свои книги: „Един + един“ и „Подаряваш ми звезди“.

До този момент книгите на Джоджо Мойс са преведени на четиридесет и шест езика и от тях са продадени над трийсет и осем милиона екземпляра. Медиите на Острова я обявиха за „най-добрата съвременна британска авторка“.      В България Джоджо Мойс има хиляди почитатели, които с нетърпение очакват най-новата й книга – „Сребърният залив“.

За книгата

Лиза напуска Англия преди пет години, за да загърби миналото и да започне начисто с дъщеря си Хана. Двете се установяват в Силвър Бей - курортно градче на австралийското крайбрежие - и заживяват в едноименния хотел на лелята на Лиза. Красивите плажове и сплотената общност им предлагат това, от което най-много се нуждаят: свобода и сигурност. Но всичко се променя, когато Майкъл Дормър пристига в хотела. 

Привлекателният англичанин с прекалено скъпи дрехи и пронизителни очи работи в голяма строителна компания и е сгоден за дъщерята на шефа си. Той идва в Силвър Бей, за да проучи дали местността е подходяща за построяването на луксозен курортен комплекс с множество атракции. Майкъл очаква да сключи поредната лесна сделка, но се сближава с местните хора. Те не след дълго го приемат като един от тях, без дори и да подозират какви са истинските му намерения.

Лиза се страхува, че Майкъл ще унищожи всичко, за което се е борила: семейния бизнес и залива, който приютява любимите й китове. Както и твърдата й увереност, че никога повече няма да се влюби…

Откъс

       Добър ден.

-      Ден ли?

Майкъл Дормър стоеше на прага, с унесеното изражение на човек, чийто биологичен часовник настоява, че е в грешното полукълбо.

-      Почуках по-рано и оставих чаша кафе пред стаята ви, но когато час и половина по-късно го намерих изстинало и недокоснато, реших да ви оставя да поспите.

Той, изглежда, изобщо не проумяваше какво казвам. Дадох му минутка да се съвземе, после го подканих да седне до кухненската маса. Обикновено не позволявам на гостите да седят в кухнята, но тъкмо бях привършила с подготовката на трапезарията за вечерта. Сложих чиния и нож пред него.

– Казват, че обикновено е нужна седмица, за да се наспиш като хората. Често ли се будихте?

Той разроши косата си. Беше небръснат, с риза и спортен панталон, но все пак много по-елегантно облечен, отколкото сме свикнали в Силвър Бей. Но видът му определено беше много по-небрежен от строго официалното му облекло при пристигането.

-      Само веднъж. – Усмихна се малко тъжно. – Но не можах да заспя около три часа.

Засмях се и му сипах кафе. Имаше добро лице този господин Майкъл Дормър, с леко смутено изражение, което загатваше за самовглъбеност, качество, което липсва на  мнозина от гостите ми.

-      Искате ли нещо за закуска? С удоволствие ще ви приготвя нещо.

-      В един без петнайсет? – Той погледна часовника си.

-      Ще го наречем обяд. Ще бъде наша тайна.

Имах още малко смес за палачинки в хладилника. Можех да му ги поднеса с боровинки и придружени с яйца и бекон.

Той остана вторачен в кафето си известно време, едва прикривайки прозявката си. Не казах нищо, но побутнах вестника към него, защото знаех, че дезориентацията му ще попремине след една-две чаши кафе. Движех се тихо из кухнята, с едно ухо слушах радиото, докато разсеяно пресмятах колко храна трябва да приготвя за вечеря този ден. Хана беше на гости на приятелка след училище, а Лиза ядеше колкото щурче, така че оставаше да се погрижа за гостите.

Палачинките бяха готови. Господин Дормър видимо се оживи, когато сложих чинията пред него.

-      Уха! – възкликна той, вторачен в купчината. – Благодаря.

Сигурно не се радваше често на домашно приготвена храна. Такива мъже винаги са най-благодарни.

Ядеше както повечето мъже тук, с ентусиазъм и някаква целеустременост, каквато не виждам често при жените. Майка ми винаги казваше, че се храня като мъж, но не мисля, че беше комплимент. Докато той хапваше с наведена глава, имах възможност да го огледам. Не ни гостуват често мъже на неговите години, които да са сами; обикновено идват с приятелките или жените си. Ергените предпочитат големите курорти. Малко се срамувам да призная, но го оглеждах така, както винаги гледам на мъжете, които може да са подходяща партия за Лиза. Независимо колко твърдо възразява, не съм се отказала от надеждата да й намеря половинка. „Китовете не остават заедно до живот - присмиваше се тя, - и както обичаш да казваш, Катлийн, трябва да се поучим от природата.“

Имаше готов отговор за всичко това момиче. Един-единствен път бях подхвърлила, че за Хана ще е добре да има баща, но тя ме изгледа с такава болка и укор в очите, че веднага се засрамих. Никога повече не повдигнах темата.

Но това не значеше, че трябва да се лиша от надежда.

-      Беше много вкусно. Наистина.

-      Радвам се, господин Дормър.

Той се усмихна.

-      Майк. Моля.

Значи не беше толкова скован, колкото изглеждаше.

Седнах срещу него, за да си почина, и напълних отново чашата му с кафе.

-      Имате ли някакви планове за деня?

Щях да му предложа да разгледа брошурите във фоайето, но не бях сигурна, че си пада по развлекателните екскурзии и посещения на чаени къщи.

Той погледна кафето си.

-      Мислех просто да се поразходя наоколо. Колата, която наех, трябва да пристигне скоро, така че няма какво толкова да правя преди това.

-      О, има много места, които можете да разгледате, ако имате превоз. Но иначе сте прав. Малко по-нагоре по пътя можете да хванете автобус, който стига до Порт Стивънс, но като цяло сте закотвен тук. Във ваканция ли сте?

Странно, но той леко се изчерви.

-      Нещо такова.

Оставих го на мира. Предпочитам да не тормозя човек, който не иска да говори. Може би имаше лични причини да е тук – разбита връзка, лични амбиции, решение, което трябва да бъде обмислено насаме. Не понасям хората, които не спират да те заливат с въпроси. Майк Дормър ми беше платил в аванс за цяла седмица, беше ми благодарил учтиво за закуската и дори само заради тези две неща заслужаваше професионалната ми снизходителност.

-      Аз… хм… ще ви оставя да продължите работата си – каза той, чинно постави ножа и вилицата в чинията си и стана от масата. – Много ви благодаря, госпожице Мостин.

-      Катлийн.

-      Катлийн.

Без повече да го мисля, се заех да разтребя масата.

Тази седмица имах други гости, за които да се притеснявам – една двойка на средна възраст, които бяха дошли тук за двайсет и пет годишнината от сватбата си. Това щеше да е първата ни резервация, дошла от новата онлайн реклама, ако двете „Моби“ не бяха вече пълни, което беше принудило Лиза да ги изведе със своята лодка. Това, само по себе си, бе достатъчно да развали настроението й – тя бе непреклонна, че няма да участва в онлайн бизнеса, но в добавка мъжът се оплакваше от всичко. Стаята не била достатъчно голяма, мебелите били овехтели, в банята миришело на мухъл. През първите две сутрини беше довършил кутията с пълнозърнеста закуска и когато на следващия ден извадих нова, се оплака, че не съм му дала право на избор.  Оплака се също, че Лиза потеглила късно за наблюдението на китове, макар че те самите отидоха късно на кея, защото той настояваше да разгледа Музея на китоловците и специално ме беше накарал да го отворя. Било включено в цената, разбира се.

Съпругата му, елегантна жена с безукорен външен вид, който винаги ме кара да се чудя колко време и усилия посвещават хората на подобни неща, го следваше и се извиняваше тихо на всеки, когото мъжът й успяваше да засегне по някакъв начин. Задъханата заговорническа лекота, с която го правеше, ми подсказваше, че преживяването не е ново за нея. Ваканцията била нейният „подарък“ за годишнината, извинително ми обясни тя, хвърляйки поглед през рамо към мъжа си, който крачеше към хотела с глава, хлътнала между раменете. Зачудих се колко ли години са били нужни да се появят дълбоките бръчки по челото й.

-      Това пътуване му харесва много повече от миналогодишната почивка – каза тя и аз съчувствено сложих длан върху ръката й.

-      Държа се като грубиян – каза Лиза, когато се върна. – Ако не беше тя, нямаше да ги взема.

Разменихме погледи.

-      Но се обзалагам, че си направила деня й незабравим.

-      Всъщност не. Нямаше китове. Отделих им допълнителен час, но морето сякаш беше празно.

-      Може да са разбрали.

-      Изпратих им сигнал със сонара, за да ги пропъдя за деня.

Понякога виждах майка й, моята малка сестра, в Лиза. В начина, по който накланяше глава, когато се замисли, в слабите й, но силни пръсти, в усмивката й, когато види дъщеря си. В такива моменти осъзнавах, че присъствието на племенницата ми и това на Хана тук е истинска благословия. Че има някакво първично удоволствие в това да видиш продължението на рода си – радост, която иначе онези от нас, които нямат деца, не могат да познаят. Имаше едно разтърсващо себепознание, когато внезапно видех не само майка й, но и прачичо Евън, баба или дори себе си в нея. През изминалите пет години изпитвах огромна благодарност за това. Тези случайни проблясъци, в които разпознаваш изпъкналото фамилно чело, характерното мръщене или смях, сякаш компенсираха в някаква минимална степен загубата на сестра ми.

Лиза, разбира се, имаше и други черти – бдителността й, постоянната тъга, избелелият белег там, където скулата й стига до лявото ухо, – които си бяха изцяло нейни.

Здравословна, но изключително вкусна закуска за любителите на мъфини!

Необходими продукти

100-110 г карфиол

1 яйце

50 мл олио

80 мл прясно мляко

30 г настърган кашкавал

130 г брашно

1 ч.л. бакпулвер

сол

Начин на приготвяне

Измийте и накъсайте карфиола и го смелете в блендер. Включете фурната да загрее до 180 градуса. Разбийте яйцето със солта и постепенно добавяйте млякото, олиото, карфиола и кашкавала. Пресейте брашното с бакпулвера към сместа. Разбъркайте или разбийте за кратко с миксера до получаване на хомогенно кексово тесто.

Напръскайте със спрей мазнина 8 хартиени капсули за мъфини и ги поставете в специалната за тях тавичка с форми.

Разпределете равномерно сместа в капсулите и пъхнете в загрятата до 180 градуса фурна.

Печете 25 минути или докато почервенеят и леко се напукат отгоре.

Марешка Бардем винаги може да провокира вниманието, независимо дали с разголена фотосесия или провокативно признание. В случая прави и двете, а реакциите в мрежата са повече от показателни.

Риалити героинята неведнъж е говорила за това какво е важното за нея в живота и все пак, не пропуска да ни напомни колко скандална може да бъде, колко разкрепостена и какви неподозирани секс тайни крие, пише show.blitz.bg.

Точно това се случи и сега, а Марешка разказа малко повече за сексуалния си живот, играейки известната игра "съм/не съм", от която стана ясно, че е свършвала 3 пъти за една вечер!

Освен това, Марешка признава още, че е правила секс в гората, макар да не уточнява с кого и кога. А също така никога не е спала с тъмнокож и не се е влюбвала в гадже на приятелка, но в приятелка... да.

Блондинката, която блесна покрай участието си в риалити формата "Игри на волята", признава още, че е мечтаела да е мъж.

Литературният фестивал „Пловдив чете“ навършва 20 години и отбелязва годишнината със специална изложба на плакати от официалния конкурс - проект за плакат 20 ГОДИНИ ПЛОВДИВ ЧЕТЕ.

Откриването на изложбата е на 25 май, сряда от 17:30 часа в Централното фоайе на Народна библиотека „Иван Вазов“. Плакатите ще бъдат изложени от 25 май до 9 юни. Победителите в конкурса ще бъдат наградени по време на официалното откриване на експозицията.

Основната задача на конкурса, обявен през месец март, бе да включим младежи в подготовката на фестивала и самите те да допринесат със своите свежи идеи и вдъхновение. Получени бяха 34 проекта. За да насърчим участието на младежите в следващи конкурси, екипът на фестивала реши да представи всички предложения в изложба, а постерът отличен с първа награда ще бъде отпечатан в тираж от 300 бройки.

В конкурса участваха 29 ученици и студенти, които бяха оценени от авторитетно жури в състав: Костадин Отонов – художник и преподавател в НХГ „Цанко Лавренов“ /на негово име се провежда училищен конкурс за плакат/; Петър Чучулигов – преподавател по „Рекламна графика“ в НХГ „Цанко Лавренов“; доц. д-р Александър Гьошев - ръководител катедра „Дизайн“ в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ и Елица Сърбинова – художник и илюстратор. След гласуване журито отличи с първа награда Георги Георгиев, студент в Национална художествена академия, София. Второто място си поделиха студентите от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ - Христина Ангелова и Дамян Енев. Трета е работата на Теодора Узунова, ученичка в специалност „Рекламна графика“ в НХГ „Цанко Лавренов“, Пловдив. Определени бяха и три поощрителни награди: първа  – за Виктория Видевска, възпитаничка на НХГ „Цанко Лавренов“ – Пловдив и настояща студентка в ПУ „Паисий Хилендарски“,  втора – за Гергана Андреева, студентка в специалност „Графичен дизайн и реклама“ в ПУ „Паисий Хилендарски“ и трета – за Костадин Лайдов, ученик в „Национална гимназия по сценични и екранни изкуства“ – Пловдив.

В първия конкурс за плакат участваха ученици от НХГ „Цанко Лавренов“ в Пловдив, „Национална гимназия по сценични и екранни изкуства“, студенти от ПУ „Паисий Хилендарски“, Технически университет – филиал Пловдив, АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, Национална художествена академия – София и Нов български университет.

Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града.

Подсладете неделния следобед с уникално вкусни мъфини, които ще са наслада за небцето ви!

Необходими продукти:
краве масло - 1/2 чаена чаша
белтъци - 6 броя
брашно - 2/3 чаена чаша
бадеми -1 чаена чаша смлени
захар - 1/2 чаена чаша
ягоди - 6 броя
ЗА СОСА:
жълтъци - 2 броя
нишесте - 1 супена лъжица
захар - 3 супени лъжици
прясно мляко - 1 чаена чаша

Начин на приготвяне:
Най-лесното при мъфините с ягоди и ванилов сос е, че последователността на разбиване и добавяне на съставките не е от особено голямо значение. Все пак разбийте първо маслото със захарта, след това добавете и белтъците и отново разбийте добре, а накрая добавете малко по малко брашното и смлените бадеми/лешници.

Подгответе формата за печене на мъфините. Ако не ползвате хартиени кошнички, то тогава задължително намажете гнездата на формата за мъфини с малко масло или олио, за да могат мъфините да се отделят след печенето. Ако пък залагате на сигурното и ползвате хартиени кошнички, то спазвайте златното правило да не пълните кошничките до горе, за да могат мъфините да се изпекат добре и да не прелеят. Във всяко гнездо от формата за мъфини сипете
от сместа, след което във всеки мъфин “пъхнете” по 4-5 парченца ситно нарязана ягода.

Бучнете ги така, че някои да потънат, а други да останат на повърхността, за да бъдат
вашите мъфини с ягоди още по-красиви. Печете ягодовите мъфини в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 25-30 минути, като дали са готови проверете с клечка за зъби.
Ваниловият сос е само идея как да направите вашите мъфини с ягоди по-вкусни и по-интересни.
Ето как да го приготвите - първо разбъркайте добре сухите съставки: нишестето, захарта
и ванилията. Малко по малко прибавете към тях прясното мляко, като разбъркате добре.

Разбийте жълтъците и ги добавете към сместа, като отново разбъркате. Сложете сместа на котлона на слаб огън, като бъркате непрекъснато, докато заври. След като поври 1-2 минути, ваниловият сос е готов. Полейте всеки мъфин с ягоди с топъл ванилов сос преди сервиране.

Известно е, че пилешкото месо е източник на протеини. И тъй като това е диетичен продукт и е евтин, много хора смятат, че могат да използват само него като източник на протеин.

Има обаче важен момент, за който предупреждава диетологът, член на Националната асоциация на диетолозите на Русия, Наталия Круглова. Според нея еднообразната диета само ще навреди на тялото ви. Ако човешката диета съдържа само пилешко месо, тогава тялото няма да получи много хранителни вещества.

Така например омега-3 мастни киселини се намират в морската риба, желязото в говеждото и други червени меса. Първият сигнал за неговия недостиг е спад в нивата на хемоглобина, пише zdrave.to.

Няма да повярвате, но футболният идол Патрик Бергер е на риба в Монтана. За това съобщи колегата Станил Йотов, виден деец на въдичарството.   

"Не знам дали ще повярвате, но съм безкрайно сериозен. Това е бившият футболист на Борусия Дортмунд и Ливърпул Патрик Бергер, който е запален риболовец на пъстърва с изкуствена муха и наскоро посети България в компанията на известния риболовен гид Станислав Мънков.

На едната снимка Патрик лови риба на река Огоста в Монтана, след което прояви интерес и към провеждащата се в спортния комплекс футболна среща. Да видиш Патрик Бергер как гледа мач в Монтана през оградата е рядък фотокадър, за което благодаря на Мънков", написа Станил Йотов.

Патрик Бергер беше забележителен футболист, притежаващ великолепна левачка и 

забележителна дълга коса. Със сигурност има какво да му покажем на тема риба. За футбол по-добре да не говорим.

По вода тръгна туристическият сезон за запалените планинари от вестник „Марица“. За експресно влизане във форма поемаме пътеката от Карлово до хижа "Левски". Прогнозата за дъжд само увеличава хъса ни за приключение. Срещата с едно от най-живописните кътчета на България си струва всяка капка пот, а потенето нагоре е доста.

До горе път за кола няма. Мяташ раницата на гръб в Карлово и поемаш по стръмната пътека нагоре край Стара река през парк "Централен Балкан". Пътят до хижата е 4-5 часа - преодолява се денивелация от километър, а разстоянието е 14 км. Райските гледки  обаче възнаграждават усилията.    

Само на петнайсетина минути над Карлово

забравяш цивилизацията и попадаш сред девствена дива природа.

Голям надпис със стрелка на тръбата с водохващането за ВЕЦ „Левски“ сочи нагоре: Към рая! Гледките са наистина величествени. Пътеката вие нагоре по ждрелото на Стара река, от двете страни се извисяват скали, над които се реят орли. Тук е романтичната Пейка за двама, кацнала над пропастта, откъдето се открива величествена панорама към Карлово и Тракия.

Тясната пътека над бистри като сълза вирове помни стъпките на Апостола Васил Левски, който е минавал оттук от родното Карлово към Троян. Високо в скалите над голям вир е металният барелеф на големия алпинист Христо Проданов. Първият българин, изкачил Еверест, е взел точно тук първите си уроци по катерене.  

След още час по реката стигаме до хижа „Хубавец”, огласена от водослива на две реки. Тук през 2010 г. над сто планинари вдигат сватба на хижарите Тотка Дишева-Дора и Ангел Ничев. Свири специален оркестър, а тортата е на 7 етажа.

Вляво по Малката река е маркирана пътека към билото на Балкана и оттам към хижа „Амбарица“. Продължаваме по дясната пътека към хижа „Балкански рози“.

Правим си фотосесия на известния Мечи гроб

- лобното място на мечка стръвница, загинала при опит да спаси мечето си от ловна хайка. След няколко завоя ни посреща надписът „Добре дошли” на хижа „Балкански рози”. Тук е имало детско летовище още през 1930-те.

Вече сме в сърцето на Стара планина, вековните буки са забили върхове в небето. Току след хижата са двата дълбоки вира - Големият и Малкият Казан. В ледените им води през лятото се гмуркат само най-смелите.

Предстои най-сериозното изпитание в прехода - прочутите Бели брегове, почти отвесна стръмнина, която взема дъха и на най-тренираните планинари. Изкачиш ли я обаче, си вече съвсем близо до крайната цел.

Скоро грейва алпийският покрив на хижа „Левски”, пред която се е ширнало истинско синьо море от цъфнали минзухари. Високо горе е назъбеното било на Балкана - мощните скалисти грамади на върховете Костенурката, Кръстците, Купена.

  Запазена марка тук е чаят с 14 билки,

при това на символичната цена от 50 стотинки. Хвърляме раниците и тръгваме към водопада Карловско пръскало. Късната пролет не е стопила снежните преспи, в които нагазваме смело. Скоро сме възнаградени от величествена гледка - 30-метров воден стълб, който пада с оглушителен шум от отвесна скала. Неохотно сменяме водната магия с царството на минзухарите.

Природата ни е подготвила изпитание - напоителен дъжд ни съпътства по целия път надолу до Карлово. Горди сме, че вземаме трасето за рекордно време, съпътствани по пътеката  от десетки любопитни дъждовници.

Изпраща ни надпис: Елате пак!

Трета в България

„Васил Левски” е най-старата старопланинска хижа, трета у нас след рилската “Скакавица” и витошката “Алеко”. Открита е на 19 юли 1926 г., Илинден по стар стил. Нарекли я Юмрукчал, на старото име на балканския първенец Ботев. Издигната е на 1450 м в местността Голямата гюрля. Името “Васил Левски” носи от 1954 г.  За шест часа от хижата се стига до първенеца на Балкана връх Ботев.

Този уикенд Мадона не успя да пусне видео на живо в Instagram, след като социалната мрежа блокира достъпа й.

63-годишната кралица на попа често споделя провокативни снимки през последните години, но била шокирана, когато получила съобщение, че е нарушила правилата на платформата, когато се опитала да се включи на живо за своите 18 милиона последователи.

Instagram отправи предупреждение към мегазвездата, в което обясни, че трябва да уважава другите в платформата и я предупреди винаги да "спазва закона".

„Искаме Instagram да продължи да бъде автентично и безопасно място за вдъхновение и изразяване. Помогнете ни да насърчаваме тази общност. Публикувайте само ваши снимки и видеоклипове и винаги спазвайте закона. Уважавайте всички в Instagram, не изпращайте спам и не публикувайте голота“, се казва в изявлението.

През ноември 2021 г. Мадона повторно публикува снимки, на които позира в леглото, след като Instagram ги премахна.

Тогава тя написа: „Публикувам снимки, които Instagram изтегли отново без предупреждение или известие".

От Пловдив стартира поредица от срещи на министъра на екологията Борислав Сандов с бизнеса. На тях вицепремиерът се ангажира лично да разясни на предприемачите какви са държавните политики в областта на устойчивото развитие и добрите практики в опазване на околната среда.

„В България ще влязат 25 милиарда евро в следващите шест години, част от които са фондово финансиране. Това публично финансиране ще отключи и частен капитал в големи размери“, посочи днес министър Сандов на среща с кметовете на общини от Пловдивска област и бизнеса. „Да си „еко“ всъщност е добре за бизнеса – колкото по-евтина енергия ползват заводи и фабрики, толкова по-евтин е крайният продукт“, посочи министърът, визирайки възобновяемите енергийни източници. Само в рамките на  Националния план за възстановяване и устойчивост  фирмите могат да се възползват от следната грантова безвъзмездна помощ: 200 млн. лв. грантове на ВЕИ за собствено потребление; 180 млн. лв. грантове за кръгова икономика; 235 млн. лв. грантове за енергийна ефективност и др.

Отделно от това Министерство на иновациите и растежа ще администрира грантова схема за малки и средни предприятия в размер на 140 милиона лева. С пари по нея могат да се закупят термопомпи, солари и др. 

Кръглата маса се организира по инициатива на Балканския институт за устойчиво развитие в сътрудничество с Министерството на околната среда и водите и Областна администрация в Пловдив. Балканският институт за устойчиво развитие издава Бяла книга на добрите практики, които могат да помогнат на бизнеса в опазването на околната среда.

Снимка от Наташа Манева

Когато говорим за местния бизнес в Пловдив и региона, няма много компании, които да са оставили следа върху местната икономика както „Профилинк“. Освен като един от най-добрите и коректни работодатели в цялата страна, пловдивската компания вече три десетилетия е част от гръбнака на индустрията в региона.

Успехът на компанията идва заради иновативния подход към бизнеса, инвестирайки в най-модерното оборудване за производство на висококачествени продукти. Доказателство за това са многобройните награди през годините за „Профилинк“, като последната от тях идва преди няколко седмици, когато компанията печели приза за инвестиции в човешки капитал на годишните награди на Българската агенция за инвестиции.

Нещо повече - през миналата година дружествата "Интерлинк Груп" АД и „Профилинк“ ООД са сертифицирани за два инвестиционни проекта клас А, което показва, че компаниите ще продължат да бъдат лидер в своя сегмент и през следващото десетилетие.

Единият проект предвижда изграждане на високотехнологичен завод за алуминиеви профили за прозоречни решения и фасади, с който ще се разшири съществуващата дейност на предприятията. Новото, модерно производствено предприятие ще увеличи съществуващия капацитет с 10 хил. тона годишно. Проектът включва закупуване на ново иновативно оборудване за производство на алуминиеви профили с цел модернизация и дигитализация на производствения процес в дружеството.

Вторият проект включва разширение на съществуващата логистична база „Технолинк парк 2  - с. Радиново“ чрез изграждане на нови складови бази с РЗП около 10 000 кв. м. Общата стойност на двете инвестиции е над 47 млн. лева, а те от своя страна ще отворят нови 155 работни места в региона. 

Освен изграждане на нови производствени и логистични бази, „Профилинк“ е една от компаниите, за която смело може да кажем, че успешно внедрява Индустрия 4.0 и създава така наречения умен завод. През миналата година беше създадена и собствена MES система /Manufacturing Execution System/ - производствено-изпълнителна система, която може да контролира и проследява всички аспекти на производството.

Освен дигитализацията на производствените процеси, пловдивската компания активно разработва и решения в сферата на кръговата икономика. За целта е изградена и внедрена автоматизирана система за рециклиране, която преработва отпадъчен PVC материал от производството на прозорци и врати. Освен оптимизация на разходите и продукцията, с тази инвестиция „Профилинк“ намалява и замърсяването.

Екологичният аспект на бизнеса е застъпен и в мащабния проект, който създаде фотоволтаичен парк с мощност 1,3 мегавата, разположен на площ от 22 000 кв. м. Това е и първият по рода си проект, реализиран върху покривната конструкция на производствения корпус. Това спестява ежегодно близо 1162,3 тона емисии въглероден диоксид.

Всички тези инвестиции и иновации през последните няколко години превръщат „Профилинк“ в пример за успешната кръгова икономика, която успява да оптимизира както производствените процеси, така и своята енергийна ефективност. Наравно с това, компанията не спира и да инвестира в човешкия капитал и да подобрява условията и допълнителните придобивки за служителите.

Въпреки, че през 2022 година, „Профилинк“ празнува 30 години от създаването си, компанията не спира да задава тон на целия сектор не само в страната, но и в Европа.

На Международния турнир „DUMITRU PÎRVULESCU & VASILE IORGA” за юноши и девойки до 20г. в Румъния град Букурещ състезателят на Локомотив Пловдив Ивайло Тисов спечели сребърен медал в свободния стил при 57 килограмовите.

Българският национален отбор е на 3-то място в отборното класиране.

Пловдивска компания е напът да развие свое производство и по родното Черноморие. Става дума за фирма „Хъс”, откъдето планират да постpoят зaвoд зa apмaтypнa зaгoтoвкa и cтoмaнeни издeлия в Бургас. В него ще пpoизвeждaт cтoмaнeни тpъби, кyxи пpoфили и фитинги зa тяx.

Братята Иван и Александър Асенови тръгнаха от малък фамилен склрад преди години, но постепенно развиха бизнеса си, като инвестират с математическа точност в ключови отрасли за българската икономика: транспорт, строителство и други производства. Днес част от групата е дружеството “Арм Трейс”, което е специализирано в производството на арматурни заготовки за жилищното и пътното строителство, с месечен капацитет на производство над 1500 тона.

Заводът в Бургас щe бъдe изгpaдeн въpxy пapцeл oт 26 800 кв. мeтpa, кoйтo cтpyвa близo 1,4 млн. лв. бeз ДДC. Cтpoитeлнитe дeйнocти тpябвa дa бъдaт зaвъpшeни дo 2 гoдини. Инвecтициятa e зa 6,14 млн. лв. и щe paзкpиe минимyм 20 нoви paбoтни мecтa. Плановете са новите мощности да бъдат построени на територията на „Индycтpиaлeн и лoгиcтичeн пapк - Бypгac". За целта Общинският съвет на морския град трябва да разреши продажбата на терени, вече има внесено предложение за промяна на предназначението им. 

Интериорът "влиза" в нова книга

Тази книга ще ви потопи в света на интериора. Зад създаването <210> стоят арх. Павел Янев и неговият екип от ALL IN STUDIO. Екипът реализира този проект за всички, които се интересуват от интериорен дизайн; на които им предстои да обзаведат жилище, както и за всички, които са приели професията дизайнер за мисия и искат да се развиват професионално в нея.

 В книгата се разглеждат 4-те основни стъпки и фази, през които преминаваме, за да създадем и изградим един проект (включена е и бонус глава): 1. Как да стартираме своя проект и откъде да започнем? 2. Основни дизайн принципи и елементи, върху които да построим проекта. 3. Какво трябва да знаем за дизайна на всяка една стая ​- от входното антре, през дневната, банята и детските, до килера и дрешника. 4. Как да управляваме изпълнението на своя проект ​- бюджети, графици и работа с майстори. 5. Бонус глава - брандове и марки, с които работим, както и откъде се вдъхновява ALL IN STUDIO за своите проекти.

Специалисти казват, че тази книга е извор на безкрайно вдъхновение и ще допринесе за успеха на всеки, който я прочете. 

Експертът съветва Съседът има проблеми с тръбите. Как да защитя моя апартамент от наводнение?

Съседът ми има проблем с тръбите в банята. Той често предприема ремонти, но това ми създава проблеми - наводнява и моя апартамент. Какво да направя? Има ли механизъм да получа подкрепа от страна на професионалния ни домоуправител? Мога ли потърся някакво обезщетение по съдебен път, или пък да сключите застраховка имущество за моя апартамент? Какво ще ме посъветвате?

Установявайки, че има теч във вашия апартамент, трябва да се свържете със собственика на апартамента над вас и да му съобщите за случилото се. Необходимо е да се установи дали течът е от компрометирана тръба, която е обща част (това са вертикалните тръби за права и обратна вода), или е частен проблем (хоризонтални отклонения, който свързват мивка, душ кабина, сифон, казанче на тоалетна чиния, фуги между плочките и др.).

Теч от обща част - в този случай сигнализирате за проблема на домоуправителя (управител на етажната собственост). Той, от своя страна, с помощта на ВиК специалист, трябва да локализира проблема и да го отстрани за сметка на етажната собственост. Вертикалните тръби за права и обратна вода са обща част.

ЗУЕС чл. 48 (5) За извършване на необходим ремонт на общи части на сградата се отпускат финансови средства незабавно с решение на управителния съвет (управителя). Общото събрание утвърждава направените разходи, които са удостоверени с платежни документи.

Всички собственици по тази вертикала трябва да са в готовност да осигурят достъп до техните апартаменти. Течът може да не е от апартамента, който се намира непосредствено над този, в който се е появил проблемът.

Много фирми предлагат услуга заснемане с термографска камера. Камерата може да локализира компрометираното място безконтактно.

Теч, който е частен проблем (теч от един апартамент в друг) - тук домоуправителят не може да ви бъде полезен, тъй като той се занимава и е отговорен само за общите части на входа/сградата. В този случай ремонтът е ангажимент на собственика на самостоятелния обект, предизвикал теча. Често се случва той да не предприеме действия по отстраняването му, въпреки многократните молби на пострадалия. Препоръчвам да се обърнете към адвокат и чрез него да подадете искова молба в съда, с която да поискате обезщетение.

Застраховка имущество се сключва лично от собственика и това, че сте собственик на този самостоятелен обект, го доказвате при подписване на полицата. Ако сте сключили застраховка имущество, трябва да се обърнете към вашия застраховател още щом видите, че се е появил теч. Представител на компанията ще посети дома ви и ще констатира щетата и впоследствие ще ви плати ремонта.

Лилия Чолакова, председател на Асоциация на дружествата, управляващи етажна собственост

Тел.: 088 20 00 204 

„Вековe наред, всяка вечер на 5 срещу 6 май, хората от Източните Родопи сe качват на връх Дамбалъ. Защото знаят, че Дамбалъ дарява изцеление! По стара езическа традиция те дочаквали изгрева на слънцето, за да се облеят и отпият от целебната вода, извираща тук. Нито християнството, нито ислямът са повлияли древните обреди.

Надеждата за здраве е обсебила това място 

И днес има хора, които търсят изцеление за себе  си и своите деца в лековитата вода. Те се качват с туби до извора. Пълнят ги и се връщат обратно. Хората с дертове обаче се разполагат на бивак. Повечето идват заради децата си. Мъка е изписана по лицата им. Не говорят, не коментират кое ги е довело тук. Палят огньове, настилат одеяла и платнища, похапват приготвени в дома ястия. Някои си носят и ракия. За да се сгреят в нощта, която е доста хладна. Чакат да стане полунощ. Тогава настъпва Гергьовден за християните и Хъдърлез за мюсюлманите. Водата придобива голяма лечебна сила, твърди мълвата.

Лечебността й се обяснява с това, че този ден поставя началото на лятото в Източните Родопи, пише Георги Кулов в книгата си „Хора на истината“. Кулов е историк, археолог и журналист. Има особен афинитет към темата за алианите. Наричат ги алиани, алевии или казълбаши. Те почитат няк​ои от светилищата на траките, а ритуалите им водят началото си от зората на човешката цивилизация. Те са тюркоговорещи, изповядват неортодоксален суфи ислям, изтъкан от шиитски възгледи и езически практики. Унифицират се в една общност по време на Османската империя, когато различните етноси и племена се обединяват на базата на обща религия, език, бит и традиции. 

Самите те се наричат „ахл хак“, или хора на истината,

а Гергьовден е съвместен празник за християни и алиани в Родопите и в Лудогорието. Името алиани идва от светията, ко​гото почитат ​-  Али. Ако се поровим още в символиката на думите, ще видим, че алев на турски означава пламък, на арабски е Алиф - това е първата буква от Аллах, пояснява историкът Кулов. И разказва: „В Източните Родопи допреди масовата миграция в чужбина ​- т.нар. Възродителен процес -

алианите у нас са наброявали около 10 000 души.

В цялата страна, по неофициални данни, те са около 90 000. Най-голямата общност от алиани живее в Турция, където броят им е близо 15 милиона. Една част от тях са кюрди. Алиани има също така в Гърция, Македония, Азербайджан, Иран. А в Западна Европа най-голяма е диаспората им в Германия, където броят им надхвърля 1 млн. души. Когато писах книгата си за тях обаче, се оформиха два ключови въпроса. Първият е връзката на алевитите и помаците (българомохамеданите, които са дълбоко свързани с българското население в Родопите). Вторият е за още по-древната връзка на алевитите с тракийската култура - алианите буквално обсебват тракийските мегалитни паметници и ги превръщат в свои култови светилища. 

Тачат като свети места Татул и Перперикон,

освен че посещават джамии и медресета, почитат гробници на алевитски светци (тюрбета). Алианите смятат жените за равностойни на мъжете и им позволяват да участват в ритуалите. Когато правят курбан, използват вино и свещи  - също като християните. Алевизмът е религия на народа, разказа историкът, който е сред малкото хора, допускани в тази малка и загадъчна общност.

„По традиция, заимствана от християнството, алевитските дервишки ордени създават свои обители - наричат ги текета. Това е практика, установила се в прародината на алевизма Хорасан, преминала през Сирия и достигнала до българските земи. Традицията от 12. век насам повелява алевитските обители да се развиват около гробовете на суфи проповедниците. Там се издигат специални гробници.

При бекташите например те са правоъгълни, при Ордена на бобаите са седемстенни. През пролетта и есента около тях се правят т.нар. маета (от ар-мая - сбирка на посветените). На тези събори идват не само алевити, но и сунити и християни. Колят се жертвени животни, прави се т.нар. булама курбан. Това е древна традиция, възникнала от дълбока древност в Източното средиземноморие и Анадола. До алианите тя е достигнала при приобщаването на големи маси християнско население от Византийската империя“.

Окото на Фатима пази от злото  

Вероятно сте чували за Окото на Фатима? В исляма то е най-силният амулет, който предпазва от злото. Може да го видите в Елмалъ баба теке, което се намира в Източните Родопи до момчилградското село Биволяне. „В Елмалъ баба теке е единственият символичен гроб на Фатима, любимата дъщеря на ​пророка Мохамед и съпруга на Хазрети Али ​- имама, когото следват алианите“, обясни Кулов. Преди смъртта си тя помолила съпруга си да я погребе на тайно място, за да не бъде осквернен гробът й от неговите противници.

Алианите в Източните Родопи вярват, че в Елмалъ баба теке е погребано не само окото, но и ръката на Фатима. Превърнали са ги в мюсюлмански символи, понеже са свързани с връзката на Фатима с Хазрети Али.

 Снимки от Георги Кулов

Бекташийският орден ги сродява със суфизма

Аливитите водят непретенциозен живот. При тях солидарността е начин на живот и често те я формулират като стремеж за ​свобода, ​равенство и братство, казва историкът Георги Кулов. А бедността е добродетел. 

„Древните корени на алевизма показват, че това е едно социално ориентирано направление в исляма. Чувството за справедливост у хората, които го изповядват, е силно изразено. Ето защо в алевизма се откриват много заемки от кабалата, като например символиката на числата.

Алианите почитат и звездата на Давид,  

символ, свързван с печата на цар Соломон. Ала в исляма има много дервишки ордени, свързани със суфизма ​- едно мистично течение в исляма. Суфизмът възниква през 9. век и се противопоставя на твърде ортодоксалната по това време религия, откъсващ​а я от обикновените хора и същността на ислямското учение. В основата му е стремежът на душата да се отърси от телесното, от егото и да се слее с Бога с помощта на всемирна, пречистваща ​любов. Така любовта е ядрото на суфизма. Суфисти има както сред сунитите, така и сред алевитите. При първите най-влиятелен е бил мевлянът на Джеляледин Руми-Мевляна. При алевитите това е Бекташийският орден,

 вкоренен здраво в еничарския корпус.

В гробниците им могат да се видят доста странни предмети, като зеленото платно, с което покриват ковчега, часовник на стената. Ръчно тъкани черги покриват пода на светилищата им, а гоблените по стените са толкова живописни, че напомнят картина. Практика е да се оставят и дарове, включително и ръчно изработени. „Да, така е. Практика е гробовете на светите за алианите мъже да се покриват със зелено сукно - понеже зеленият цвят е

цветът на знамето на пророка Мохамед.

До гробовете си те поставят триноги свещници, а по време на ритуали палят лоени свещи. Тази традиция е заимствана от дълбока древност и е езическа по смисъл, пречупена през християнската обредност. Що се отнася до гоблените по стените, те са свързани с практиката в текетата да има изображения на дванадесетте шиитски имами и разбира се, на първия от тях, когото почитат алианите ​- а именно - Хазрети Али”, допълва Кулов.

Студенти на Хаваите изучават философията им

От една година древните мистични учения, традиции и практики, навлезли в Източните Родопи чрез алевизма, вече се изучават от студентите в Хавайския университет в Маноа. Заслуга за това има проф. д-р Тамара Албертини, която преподава Ренесанс и ислямска философия в него. От 2009 г. проф. д-р Албертини е президент на Швейцарското общество на Хавай. Днес тя е член на българо-швейцарското дружество Асоциация "Луи Айер". Омъжена е за живеещия в САЩ Георги Василев - американския режисьор кинодокументалист, с български корени. „Радвам се, че жена ми събуди желание и интерес у много хора на Хавай да чуят и видят България, казва съпругът й.

Специално място в публикациите на Албертини заемат историята, културата и красотите както на Пловдив, така и на Източните Родопи. Ето защо проф. д-р Тамара Албертини бе отличена с най-високата награда на международната Американска образователна програма "ФулБрайт". Отличието е именно за успешното й преподаване и изследвания, свързани с България.

Историкът Георги Кулов: Последователите на Али имат връзка с бежанската вълна в Сирия

- Как две религиозни общности - на сунитите и на алианите, които имат конфликт помежду си в други държави, успяват да живеят в хармония помежду си в Родопите?

- Съжителството между сунитското население и алианите, които са направление в шиизма, в Родопите датира от векове. Ислямът е прониквал в планината първоначално чрез алевитската пропаганда. Затова и при алианите има както българи, така и турци. Сунитизацията следва тази пропаганда. Тя се осъществява и до днес.

Последователите на Бекташийския орден, каквито са повечето от алианите в Родопите, са по-близо до сунизма от останалите. Това облекчава сунитизацията им в последните векове на османското владичество.

- Опасна ли е за България доктрината на неоосманизма и по-конкретно има ли заплаха за териториите в Източните Родопи?

- Мисля, че не трябва да се загърбват интересите на Турция. Доктрината на неоосманизма е разработена още от Тургут Йозал и кодифицирана от Ахмет Давутоглу и в нея се вижда, че турските претенции за възраждане на влиянието нарастват особено силно спрямо териториите от бившата Османска империя. За всичките тези процеси обаче обществото не е информирано, за разлика от хората в мултиетническа Великобритания, където това се прави по стандартите на Би Би Си.

- Как темата за алианите е свързана със Сирийския конфликт?

- Последователите на Хазрети Али (Свети Али) населяват не само България, но и голяма част от Ориента, също части от Русия и Иран. Темата е свързана и с огромния конфликт, отключил голямата бежанска вълна. В Сирия конфликтът е именно между ортодоксалната сунитска общност и управляващия алевитски елит на Хафез Асад. Наричани още алауити, те са представители на едно направление в исляма, възникнало около 9. век, в сравнение с т.нар. алиани, които обитават нашата страна.

Религиозните малцинства у нас не са познати на обществото, те са представени превратно и това е много опасно. Днес демографските процеси водят доста бързо до изменение в съотношението между мнозинството и малцинствата. Така че, ако поради липсата на политически решения езикът на омразата вземе превес, резултатът никак няма да е добър за нас. 

За два бона в джоба ще се бръкнат шефовете на Ботев, стана ясно от публикуваната сметка на Дисциплинарната комисия към БФС след мачовете от 32-ия кръг на Първа лига.

Наказанието се налага на "жълто-черните" за нерегламентирано навлизане на публика извън игрово време след мача със Славия в неделя.
Общо 38100 лева ще приберат в касата на футболната централа от провинилите се в последния кръг на Първа лига. От тях 200 лева ще внесе играчът на Локомотив Пловдив за червения си картон срещу ЦСКА 1948.

Освен това зетят на бившия бранител на "черно-белите" Румен Димитров ще пропусне следващите два мача от новия сезон, ако играе в отбор под юрисдикцията на БФС.

И сега най-любопитното: ДК констатира, че лицето Стойне Манолов не е служебно лице, а публика от ФК домакин в срещата Царско село – Локомотив София.

За опит за побой или малтритиране от публика на Царско село ДК наказва клуба с лишаване от домакинство за 2 срещи и имуществена санкция в размер на 10 000 лева. За неспазване изискванията за осъществяване на надеждна охрана на футболната среща ДК наказва Царско село с имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Състезателят на Царско село Мбуямба-Седрик Каломбо бе наказан с  1 мач и  500 лева за изгонването му в двубоя с Локомотив Сф.

Ринат Богданов, невролог, доктор на медицинските науки, професор в Катедра по неврология към Министерството на здравеопазването, разкри кои са очевидните и скритите признаци на приближаващ инсулт. 

Специалистът отбелязва, че хората, получаващи инсулт, не усещат болка. 

Един от най-срещаните симптоми е парализа на ръка или крак, както и загуба на говор. 

Скрит признак обаче е, че човек може да получи нарушение на чувствителността на кожата. Освен това може да възникне внезапно зрително увреждане.

Друг неочевиден симптом е постоянното замайване, което не изчезва дори при промяна в положението на тялото. Също така, неочаквани проблеми с паметта могат да са признак на инсулт.

Лекарят също така обърна внимание на факта, че понякога се наблюдават преходни исхемични атаки, пише zdrave.to.

Френски полицейски филм за атентатите в Париж през ноември 2015 г., триумфира на кинофестивала в Кан. Tой е дело на Седрик Хименес и описва издирването на терористите в дните след трагедията.

Филмът "Ноември" беше представен на 22-ри вечерта извън конкурсната програма. 

След "Крепостта" - филм за полицията в Марсилия, представен в Кан през 2021 г., и "Французинът" (2014), Седрик Хименес отново се вдъхновява от реални събития за "Ноември" и потапя зрителите в полицейските среди. 

Историята започва на 13 ноември 2015 г., когато отряд джихадисти отнема живота на 130 души и ранява други 350 в Париж и околностите - в близост до стадион "Стад дьо Франс", в кафенета и в концертната зала "Батаклан".

Филмът "Ноември" на Хименес с носителя на "Оскар" Жан Дюжарден в главната роля, набляга на работата на полицията след атентатите, която преследва извършителите в продължение на 5 дни. 

В края на прожекцията публиката дълго аплодира на крака екипа на филма. 

Снимки: iStock/Getty images 

През 2022 година предприемачът Иван Пашов разширява инвестицията си в пловдивския квартал. „Западен” с още 10 декара. Плановете му са да построи в тях още десет жилищни сгради от амбициозния си проект, наречен „Ивон Резиденс” - комплекси от затворен тип, където е помислено за всички удобства на обитателите.

С младия предприемач разговаряме за това как се разви пазарът на имоти в ситуация, когато всичко поскъпва - от енергията до строителните материали. И защо е важно, купувайки жилище, клиентът да се доверява на сигурен инвеститор.

- Г-н Пашов, как ръстът в цените на строителните материали - желязо, изолации, замазки, рефлектира върху крайните цени на жилищата? Материалите поскъпват, имате ли алтернатива? 

- Имаме алтернативи, но те не са особено ефикасни. В момента на пазара ни масово се предлага турско желязо, което е на по-ниска цена. Само че тук има една уловка - то няма нужните за българския пазар сертификати и спецификации по нашите стандарти. И ние не знаем, използвайки подобен материал, дали това няма да ни изиграе лоша шега.  Задавам си също въпроса как с този материал ще вземем документ от надзора или от проверяващите ни фирми, когато стигнем до актовете, узаконяващи строежите ни? Има много въпроси. Така че аз лично внимавам.

Купувам желязо от една и съща фирма, която зарежда от Украйна

Да, в момента доставките са забавени, цената е завишена, но все пак желязо има. Другият проблем е по-сериозен, а той е, че това рефлектира върху цените на жилищата. Доскоро продавах апартаментите в комплексите ми „Ивон Резиденс“ на цени от 750 евро/кв.м. Сега вече ги предлагам за 950 евро/кв.м и нагоре. Разликата от 150-200 евро/кв.м е видима, но пазарът го налага.

- Купувачите усещат разликата, но какво означава за един предприемач това поскъпване на материалите, дайте пример.

- Ако преди купувах 1000 тона желязо за всички сгради и влагах в него 1 700 000 лв., сега ми трябват поне 3 200 000 лева. Металите скочиха драстично ​- с близо 100%, но те не са единственият материал в строителния процес. Нагоре вървят още дървеният материал, изолациите са по-скъпи с 300-400%, дограмите и замазките, кабели - също. Тухлите се продаваха по 1.90 лв. ​- сега са 3 лева. Най-фрапиращ е скокът в цените на металните изделия - арматура, стоманени заготовки, ламарина. Още преди пандемията тон стомана се търгуваше на 700-800 лв. В пика на пандемията, когато много от заводите спряха, цената се качи от 1.30-1.40 лв./кг до 1.50 лв./кг. След Нова година цените й бяха все още на тези нива, но сега стоманата на пазара стигна до 3 лв./кг без ДДС.

Доставчиците в същото време ми дават 3-дневни оферти - буквално. Още не мога да повярвам на този факт! Търговец наскоро ми каза: давам ти тази цена, но след три дни може да е друга. Хората не знаят как да калкулират цените.

- Да не се окаже клиентът големият губещ от цялата тази ситуация?

- Да, хората реагират, но аз вече не мога да продавам жилища по 650 евро/кв. м - това е себестойността на строежа ми. Когато клиентът ми не е съгласен с повишението в цената на жилището, го каним да предоговорим условията. Не искам да изпадам в сложни ситуации и за фирмата ми, и за клиента.  

Оптимистичен обаче е фактът, че много купувачи са склонни да предоговарят условията по сделките - излизат разумни от тази ситуация. Обикновено това са хора с бизнес, които са напълно наясно, че има масово увеличение на цените.

Всички сме в тази, бих казал, патова ситуация!

 - Пазарът явно отсява случайните играчи - как мислите: поумня ли клиентът? Интересува ли се кой е инвеститорът? Каква е неговата история? Какви материали се използват в строежа?

- Пазарът наистина отся доста моментни играчи на пазара. Инвеститори, случайно попаднали в бранша. Но и много от строителите се задържаха и продължават работа. Процесът е двустранен!

Мен не ме притеснява конкуренцията

Виждам как старите строителни предприемачи, отпреди 15-20 години, доста се овълчиха и занижиха качеството на строежите си. Ние, които строим малки, бутикови кооперации обаче, се запазихме на пазара и това ни дойде като бонус!

Някои мои клиенти си купиха жилища от други предприемачи и видяха техните „капани“ и уловки. В този бранш е най-важно хората да ти имат доверие. Уважавам клиентите си, зная, че тези хора са изключително подготвени, когато купуват ново жилище.

- Как строите - с кредити или със собствен капитал? Това е важно да се знае от купувачите. 

- Ползвам само и единствено собствен капитал. Нямам кредити, нито дългове към някоя банка или частни лица. Не работя с чужди пари - това е мой принцип от години. Ние сме семейна фирма.

Провървя ми още в самото начало, когато започнах да строя. После колелото се завъртя, хората ми се довериха и в момента, както и в началото ​- продавам предимно на зелено. Коректен съм към клиентите и хората в годините го разбраха и ми повярваха. Освен това държа на качеството. Също - да съм близо до тях - обръщам внимание на всеки клиент, прекрачил офиса ми.

 - Каква е вашата стратегия като предприемач? Използвате ли уловката „предлагам ти жилище на много изгодна цена“?

- Не знам коя е „правилната“ стратегия, но залагам на собствено финансиране. Това е нож с две остриета в условия на криза. Защото хората предпочитат да мислят, че когато залагаш на собствени средства, има по-голям вариант да фалираш. Сякаш имат по-голямо доверие на банките! Ако строиш с кредит ​- ок, всичко е наред.

Само че аз искам да спя спокойно -

затова нямам кредити, нито задължения към когото и да е,

ако поискам, мога да продавам това, което строя, и на 400 евро/кв.м - няма кой да ми попречи да го направя.

Нямам стратегия в бизнеса. За мен е важно да дадеш дума и да я изпълниш. Зная, че някои купувачи си дават последните пари за това жилище, което ще им продам. Не мога да ги излъжа, аз съм вярващ човек.

- Какво мислите за презастрояването на Пловдив? Кои строежи в момента са най-рискови?

- Нямам много наблюдения върху другите сегменти от пазара на имоти, защото от 9 до 17 часа аз съм на обектите си. 

Аз строя жилища. Но да, Пловдив се презастроява, а всички ние имаме нужда от въздух. Затова, като инвеститор, избрах да правя малки, бутикови кооперации. В моя микроквартал „Ивон Резиденс“ се стремя да осигуря най-доброто качество на живот. Плановете ми са да развия голям парк от 5 декара около сградите, с детски кът, фонтани, алеи, открит фитнес, беседки и параклис. Така клиентите ми ще живеят на място, което им дава възможност за активна почивка сред зеленина, спокойствие и гледка към Родопите.

Ето защо избрах да строя в периферията на Пловдив, не в центъра, където можех да продавам по 2000 евро квадратния метър. Целта ми е да създавам дом и уют на хората. На онези млади семейства с деца, които искат да живеят на място, където да виждат слънцето.

Министерството на транспорта и съобщенията започва пазарни консултации за закупуване и поддръжка на нови влакове, локомотиви и бордово оборудване. Новият подвижен състав включва 42 електрически влака, 20 пуш-пул влакови състава, 18 маневрени локомотиви и 108 комплекта ETCS бордово оборудване. Средствата са осигурени от Националния план за възстановяване и устойчивост, а общия размер на инвестицията е над 1 млрд. лева.

Министерството кани всички заинтересовани страни да предоставят своите предложения в срок до 16.06.2022 г.

Пазарните консултации са разделени в 5 покани и са публикувани в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) на следните линкове:

1. Доставка и поддръжка на минимум 7 бр. двуетажни електрически мотрисни влака - https://app.eop.bg/today/213067 
2. Доставка и поддръжка на минимум 35 бр. едноетажни електрически мотрисни влака - https://app.eop.bg/today/213073
3. Доставка и поддръжка на минимум 108 комплекта ETCS бордово оборудване за железопътен тягов подвижен състав - https://app.eop.bg/today/213068
4. Доставка и поддръжка на минимум 20 бр. пуш-пул влакови състава - https://app.eop.bg/today/213070
5. Доставка и поддръжка на минимум 18 бр. електрически батерийни маневрени локомотиви - https://app.eop.bg/today/213072