Дори да не сте запознати с принципите и действието на акупунктурата, този метод ще ви бъде от полза и може да го практикувате всеки път, когато почувствате болка. Линг Гу според древното учение е изключително ефективна акупунктурна точка за облекчаване на болка, особено на седалищна болка.

Тази точка е разположена на ръката и може да донесе облекчение буквално за няколко минути. Открита е от учителя Тунг - китайски лекар, известен с невероятните резултати на своите пациенти. Специфичното при него е, че работи с по-малко игли от обичайното. Тайните на неговото лечение са били пазени с години в тайна.

Може да намерите Линг Гу между първата и втората метакарпална кост, тоест между палеца и показалеца. Точката се намира малко над мекото, което позволява на палеца да бъде отделен от другите четири пръста.

След като я откриете, натиснете здраво точката и продължете натискането в продължение на 3-5 минути. Важно е да запомните, че ако ви боли от дясната част на кръста, трябва да натискате лявата ръка и обратното.

Най-добре е леко да движите долната част на гърба, като накланяте и завъртате таза, докато натискате точката. Трябва да забележите облекчаване на болката още по време на този процес. Ако не, опитайте да натиснете точката от същата страна като болката. Използването на тази техника осигурява добро временно облекчение от болката и може да помогне по време на дълго пътуване с кола, седене в кино или дълъг ден в офиса, пише mila.bg. За по-дълготрайно и постоянно облекчение се изисква по-цялостен подход и лечение.

Не забравяйте, че акупунктурата трябва да се прави със спокоен ум и нежно намерение. Ние не подтикваме организма към подчинение, ние му позволяваме да се отвори към по-здравословен модел.

Техниката с Линг Гу може да помогне и при менструални болки, главоболие и други, но в никакъв случай да не се прави от бременни. Тя е толкова мощна, че може да предизвика контракции.

Пианистът има брат, който живее във Великобритания и вече има две деца

Ергенът Евгени, който твърди, че е срещнал любовта в лицето на моделката Валерия, разкри в разговор с фенове дали е готов да стане баща.

Пианистът има брат, който живее във Великобритания и вече има две деца. В "Ергенът" музикантът твърдеше, че вече е готов за сериозна връзка и иска семейство, но днес в разговор със свои почитатели бе доста уклончив на въпрос дали вече е готов за наследници.

 
"Не мисля, че има точен момент, момент в който си готов. Просто става. Също е хубаво да имаш доста желание да стане и да си с точния човек", философства пианистът, пише hotnews.bg.  В отговор на друг въпрос той признава, че не винаги е толкова усмихнат и позитивен, колкото изглежда на снимките в социалните мрежи: "Не винаги съм усмихнат. Но когато човек има възможност да прави това, което го удовлетворява и му дава шанс да се себеизразява. Да твори..Това е благословия и щастие", категоричен е пианистът, който не споменава нищо за любовта, а все говори за работа.
 

Уест Хем Юнайтед спечели второто издание на турнира Лига на конференциите. Тимът на Дейвид Мойс победи с 2:1 във финала италианския Фиорентина. Това е първи трофей във витрината на чуковете от 43 години насам.

И трите попадения паднаха след почивката. Саид Бенрама даде аванс на лондончани с гол от дузпа в 62-рата минута, но тимът от Флоренция изравни чрез Джакомо Бонавентура пет минути по-късно.

В последната минута от редовното време Джарeд Боуен оформи крайния резултат и донесе първи голям трофей във витрината на Уест Хем от 1980 година. Тогава „чуковете“ спечелиха ФА Къп.

Уест Хем може да се похвали и с трофей от КНК, спечелен през 1965 година, когато на финала надделява срещу Мюнхен 1860.

Фиорентина: 1. Пиетро Терачано – 2. Додо, 4. Никола Миленкович, 16. Лука Раниери (Игор 84'), 3. Кристиано Бираги (К) – 5. Джакомо Бонавентура, 34. Софиан Амрабат, 38. Роландо Мандрагора – 22. Николас Гонсалес, 7. Лука Йович (Артур Кабрал 46'), 99. Кристиан Куаме (Рикардо Сапонара 61')

Треньор: Винченцо Италиано

Уест Хем: 13. Алфонс Ареола – 33. Емерсон, 27. Найеф Ажер, 4. Курт Зума (Тило Керер 61'), 5. Владимир Цуфал – 28. Томаш Соучек, 41. Деклан Райс (К), 11. Лукас Пакета – 22. Саид Бенрама (Пабло Форналс 76'), 9. Михаил Антонио (Анджело Огбона 90'+4'), 20. Джарeд Боуен

Треньор: Дейвид Мойс

Съдия: Карлос дел Серо Гранде (Испания)

Замбия e мозайка от местообитания. В причудливите й пейзажи антилопи кръстосват тревистите равнини. Изумителни диви животни, сред които лъвове и леопарди, обитават усойните гори, а националните й паркове са пълни с едър дивеч. Реките й гъмж​ат от крокодили и хипопотами - неслучайно наричат Замбия едно от съкровищата на Африка.  

Пътешественикът Светлин Иванов-Лаубер обаче открива красотата й в… децата! И предпочита да погледне на света през очите им.

Очите на децата на Замбия! 

„Замбия. Там слънцето е ниско. БЛИЗКО! Сякаш се търкаля в прахта - крайпътната, топлата. И жарката му светлина е теракотенокеремидена. И сенките са не черни, а виненочервени. И слънцето е Бог. И Бог е слънце. Близо. С неумолима власт над всичко“, така започва своя вълнуващ разказ Светлин Иванов-Лаубер. 

Тук, в далечна Африка, българинът ще открие, че Пикасо е бил прав, казвайки: „Всяко дете е артист, проблемът е да остане артист и като порасне“. Светлин знае това! Защото самият той е онова дете артист, което разгръща своя талант, за да изследва света. И всеки ден открива чудото и магията в него. 

Този път българинът иска да ни разкаже за света през очите на нешлифованите диаманти ​- децата. „Светът е уловен в дланите на смеещи се деца. Децата на Замбия ​- красиви тъмнокожи ангели, ликуващи в прахта. Танцуващи с близкото слънце. А то ​- слънцето ​- се усмихва в тъмните им като на газели очи. И НЕ парите, и не имането, и не бъдещето ca Бог. А този слънчев миг. Този, само ТОЗИ неоценим момент. Лъчът топло злато, проблясващ през парченцето стъкло в прахта до нозете ти. Скъпоценното СЕГА. Единственото. Парченцето слънце, търкалящо се по земята и НЕстъпкано от твоите подметки. Hаглед дребно, наглед за теб може би бедняшко. А истинско. Щастието. Моето. Прегръщах го. И в обятията ми бяха децата на Замбия ​- ненагледни Божи вестители. Бедни, а имащи всичко. Прашни, а сияещи. Нехаещи за онова, което нямат. И заради това по-богати от теб и мен“, продължава да разказва пътешественикът.   

Да, вероятно Светлин, който умело владее тънкостите на перото, всъщност е разбрал, че не е важно да учим децата да са богати. Важно е да ги научим да бъдат щастливи ​- така, когато пораснат, те ще знаят стойността на нещата, а не само цената им. И така - Светлин бавно разплита изящната композиция на своята приказка, наречена Замбия.   

„Тъмнокожо 7-годишно момченце ме приближава. Остава близо през цялото време. Личицето му е сериозно, но цялата му душа се усмихва. И в това лице виждам всичко най-красиво, което изобщо някога бих открил. Моето дете! Детето, което ми е отредено да нямам. Одухотворено. Нежно. Heпрекършено. B кехлибарената светлина на едно така близко слънце. И душата ми се превръща в прегръдка. Дълга като живот. Последна като причастие. Всевечна мелодия. Само че те ​- това дете и това слънце ​- те не са сувенири, които да взема със себе си и c които да стоплям зими, мъгли и неудовлетворености. Някъде. Те са ТАЗИ мелодия на ТОВА място, тази пулсация на сърцето ми, тази молитва. А в къщичките от тръстика, палмови листа и дървени стволове - там все така толкова обич, традиции и предания тихо къкрят в огнището. И времето е сякаш спряла колесница от слънчева светлина. И... съм приет. Прегърнат. И съм един от тях. Въпреки кожата си от слонова кост. Въпреки чуждестранната си усмивка. Въпреки бариерите в самия мен. Въпреки това, че там съм до болка транзитен. Протегнах ръце... и в тях се сгушиха ангели с очи на газели. Доверчиви. Имащи само ДНЕС. И светът ми изведнъж имаше смисъл. И най-после забелязах БОГ, проблясващ като парченце слънце в прахта“, завършва своя магичен разказ Светлин.

Знаете ли, че:

Въпреки че Замбия е президентска република, през 2000-те години над 280 вождове са ръководили племената на нейна територия. Днес президентът на страната е едновременно и държавен глава, и министър-председател в условията на една многопартийна система. В момента населението на страната наброява 13 милиона души, но до 2050 г. се очаква то да достигне 40 милиона.

Огромен горист район на границата между Замбия и Демократична република Конго притежава един от най-големите залежи на ценни метали в света ​- мед за жици и кабели и кобалт за зареждаеми батерии. Новият президент на Замбия Хакаинде Хичилема полага огромни усилия, за да привлече инвеститори към региона - той иска да утрои добива на мед през следващото десетилетие. Тази амбициозна цел обаче изисква инвестиции за близо 30 млрд. долара, изчисляват анализатори. 

Днес Замбия е сред 50-те най-евтини страни за живеене, сочи проучване на National Geographic. Според него индексът на покупателната способност в страната е с 10.07% по-нисък, наемите са със 78.06% по-евтини, хранителните стоки ​- с 66.17%, а потребителските цени - с 55.27%. Въпреки цифрите Замбия е една от най-стабилните страни в Африка. Тя се намира в южната централна част на континента и няма излаз на море. 

Къщата по нашите ширини преживява някакъв нов ренесанс, забелязват анализатори на пазара. След ковид пандемията много млади семейства потърсиха уюта на селския начин на живот. Особено ако селото им дава подходящата локация за дистанционен начин на работа.

Какъв дом обаче предпочита нашенецът? 

Днес Европа диктува правилата на пасивното строителство. Още през 2010 г. у нас се заговори за т.нар. пасивни, умни и всякакъв друг вид къщи с ниско енергийно потребление. Подходящи ли са обаче тези стандарти за българина, който все по-трудно се справя с галопиращата инфлация и вечно растящите цени в бита. Колкото до строителството, поскъпващите материали надуват цените на жилищата и така са напът да превърнат в мираж мечтите на много хора за нов дом.

И така първите къщи, облечени буквално с… дебела изолация, които сами се отопляват и охлаждат, вече имат своите  фенове и у нас. Експерти обясняват, че нискоенергийната, или пасивна къща, е строителен стандарт, който едновременно щади природата. Освен това е енергийноефективен, комфортен и икономичен. Той олицетворява една отворена строителна концепция, която се е доказала в практиката и ни помага да живеем в унисон с природата. Това са сгради, които се нуждаят от много по-малко енергия за отопление в сравнение с конвенционалните. Те могат да се отопляват „пасивно“ само чрез използването на вътрешни източници на топлина и на проникналата слънчева светлина през прозорците. В тоалетните обитателите им ползват дъждовна вода - така къщите произвеждат по-малко въглероден двуокис за разлика от традиционните. Макар и енергийноефективна, все пак пасивната къща е по-скъпа за изграждане. Строителството <210> се оскъпява с 10-15 процента, като по-високата цена зависи от дебелината на изолацията по стени, подове и покриви.

От другата страна обаче, идват аргументите на привържениците на старите техники.

Сред „пазителите“ на старите ценности в строителството е и пловдивчанката арх. Варвара Вълчанова. Тя завършва образованието си в Гренобъл, Франция. Там специализира две години архитектура в Института по земно строителство. Това, което прави тук от години, е да реставрира къщи с местни материали - камък, дърво и глина. „Специализирах земно строителство във Франция преди 18 години. Тогава темата в България беше табу. Откровено ми се подиграваха, защото кирпичът се смяташе за архаичен материал, от който вече сме се отървали. От тогава и до сега не спирам да проповядвам положителните качества на местните и естествени строителни материали. Да, промяна в съзнанието има, но тя се случва изключително бавно. Все още мислим как да се извисим да живеем по етажите и да се опаковаме с отпадъци от петролната индустрия. 

За мое щастие, има и хора, които дръзват да запретнат ръкави и да дадат нов живот на старата селска къща. Начинанието си струва и резултатът за здравето и емоционалното щастие на обитателите е несравним“, казва дамата, която реставрира старите родопски къщи в махала Раховица, която е част от родопското село Косово.

Турхут Исмаил: Залагам на старите технологии, защото сградата трябва да "диша"

„Днес е модерно да се говори за пасивни къщи, но цените им са космически. Виждам обяви по 200 000 евро за еднофамилна къща от т.нар. "пасивен" тип. И питам: колко живота ти трябват, за да избиеш енергийната ефективност на дома си?“. Това са думи на строителя Турхут Исмаил - мюсюлманина, който превърна реставрирането на стари църкви в своя мисия. След дълги години опит в изграждането на сгради той твърди, че оптималното решение е да адаптираме строителството спрямо особеностите на нашите географски ширини.

„Северните народи правят алпийски покриви, но тук при нас по-подходящи са плоските. Разбира се, причината е, че имаме повече пожари. Ето защо правим тези стрехи, които пазят дървото от огъня. Да, сега живеем в 21. век и в строителството има много нови открития. Сред тях са и т.нар. пасивни, умни и всякакви други енергоефективни къщи. Само че някои от новите открития са по на 10 години, т.е., те не са издържали проверката на времето. Аз съм привърженик на старите техники в строителството - тези, които са изпитани от опита на народа ни през хилядолетията“, категоричен е Турхут. Той като строител е убеден, че днес, в постковидния период, българинът е напът да преоткрие селото.

„Защото селата ни обезлюдяват"

Купувал съм изоставени къщи за 5000 лева. Къщата е стара, но разполага с 2 декара двор, има и партида за ток и вода. След това събарям цялата къща до основи. Понеже тя е нанесена в кадастъра, има запазени граници. Наемам архитект и му поръчвам, спазвайки тези граници, да направи едно по-модерно разпределение: с вътрешни тоалетни, бани, кухня и трапезария в едно. Другият важен момент в процеса е, че не събарям грубо къщата, напротив селектирам старите материали: греди, тухли, керемиди, и така ги използвам повторно. Със старите тухли оформям корнизите, моделирам ги като едно време, така че огънят няма как да близне дървото“, обяснява Турхут Исмаил. После ни показва къщата, която действително е с 50 см дебели каменни стени. Това и осигурява добра изолация. Модерен елемент и придават френските прозорци. Другото предимство е, че това е една дишаща къща. „Колкото до камъка - той  бавно загрява, но и бавно изстива и така задържа топлината. Неслучайно църквите по нашите земи имат каменни стени по 1-1.50 метра. Свещеници са ми казвали как през лятото, като се загрее, този камък отдава топлина в храма почти до Нова година“, разказва Турхут.

Така с минимални средства той постига много добър ефект.

„Първо спестявам бюрокрацията - за да вляза да живея в къщата, не ми трябва разрешение за строеж, нито надзор. Срещу 5 хил. лева купувам земята, а материалите са ти там, на място. Какво по-хубаво то това? Освен това къщата е нанесена в кадастъра и с минимално вложение - за 40 000 лева, имам напълно нов дом“, пресмята строителят. Турхут е силно скептичен спрямо реклами от типа: пасивните къщи осигуряват „живот в термос“. Той приема факта, че една пасивна къща запазва топлината в помещението през зимата и хладината - през лятото. „Само че как стои въпросът с  вентилацията? Върти ли се и как се освежава въздухът в стаите?“, пита нашенецът.

Една къща трябва да "диша"

Това е неговата концепция за качествен живот. „Вижте как са изградени старите селски къщи - при тях има правилно разпределение на температурата вътре в помещенията. Не е трудно да го постигнем и днес с подово отопление. С него топлината отдолу се качва нагоре и се разпределя оптимално в стаята. Вградена камина допълнително  затопля и стаите, и водата. Какво ни пречи да поставим и един 300-литров бойлер - така имаме постоянно топла вода през зимата. Лятото пък топлим водата с три соларни панела", обясни майсторът.

За него има и други начини да се спазят стандартите за пасивно строителство. "Аз го постигам и без това. Като строя по старите техники, които са изпробвани в годините, и с естествени материали, които са максимално близо до природата - камък, дърво. Защо ми е да работя по тези немски стандарти или да плащам безумни цени по 200 000 евро за една къща?! Аз за тези пари мога да вдигна 8 къщи и те са по-добри като комфорт на живот, а и визуално са по-красиви“, твърди Турхут.

Дмитрий Юдин: Да на иновациите, но с едно наум

„Няма смисъл в 21. век да строим по технологии отпреди 100 години!" Това казва руснакът Дмитрий Юдин. „Днес хората се стремят да оптимизират своите разходи, но замисляме ли се, че един от основните източници на тези разходи е нашето собствено жилище. Един от възможните варианти за драстичното им намаляване е изграждането на т.нар. „пасивна къща“, казва управителя на PassiveHouseShop и D1 construction - компании, които се занимават с изграждането на пасивни и енергийноефективни къщи.

Дмитрий притежава сертификат за строителство на пасивни и нискоенергийни сгради, издаден от Института за пасивни къщи в Германия. С днешна дата той има започнати близо 30 подобни проекта. „Те са в цяла България - Варна, Добрич, Балчик, София, село Кошарица в община Несебър. Вече сме готови с проекта и започваме да строим поредната си пасивна къща и до Пловдив. Няколко от тези проекта чакат да бъдат сертифицирани - единият е в Балчик на арх. Борислав Игнатов, завършвам тези три къщи тук, в село Кошарица. Ще сертифицирам и проекта до Пловдив, когато го завърша след време“, разказа Дима пред репортер на „Марица“.

От него научаваме, че всяка сграда може да подобри значително своята енергийна ефективност (т.нар. ретрофит). „Всичко зависи от образованието на хората, но тук мотивацията да прилагаш новото не е особено висока. Строителите искат да правят нещата по лесния начин, те се опират на технологиите от миналото, защото ги познават добре. Но винаги трябва да сме нащрек за новите технологии. За всички тези технически решения, които помагат на човечеството и не вредят на все по-влошаващия се климат на планетата ни“. Според Дмитрий трябва да забравим за материали като пелети и дърво.

„Да, пасивната къща се „вглежда“ в детайлите, но в крайна сметка, веднъж построена, тя почти няма нужда нито от отопление, нито от охлаждане. Температурата в нея през зимата не пада под 20 градуса, лятото се охлажда понякога без никакви уреди. Постигаме това чрез  25-30 см изолация и други решения. Стените на жилищата, които строим, са от 40-60 см стени и стъклопакети, доставка от Германия - стъклото им е специално, със 70% светопропускливост. Така прозорците на къщата пропускат слънчевите лъчи два пъти повече от стандартните и тази енергия ние я използваме за отоплението през зимата. Дори когато има облаци навън, къщата изстива бавно, т.е. работи като термос“, казва руснакът.

Действително енергоспестяването на една пасивна къща се дължи най-вече на добрата топлоизолация и минималните загуби на топлина. Не се допускат топлинни мостове и неуплътнени връзки. Прозорците обикновено са с троен стъклопакет. Според Дмитрий пасивните къщи са бъдещето в строителството, също като електрическите коли.

„Никой вече не иска да кара автомобил , който харчи като парен локомотив. Преди да купим нова кола, винаги питаме колко харчи на ден тя. Нали така? А защо не задаваме същия въпрос пред архитекти и строители, а именно: Колко е разходът на една сграда? Защото е важно да се запитаме колко ще сме заплатили за една къща след 20 години. Или след 50.“

Дима твърди, че първоначалната инвестиция на такъв тип сграда е с около 10% по-висока от конвенционалното строителство (при спазване на всички строителни технологии и правила) и може да бъде изплатена в рамките на 5-7 години, особено при сегашните високи сметки за енергия. Срокът на живот на всяка сграда, построена с качествени материали и технологии, е поне 50 години. Големият плюс е, че тази къща не е толкова зависима от цените за енергията. Защо обаче въпреки всички тези плюсове българинът остава скептичен спрямо пасивното строителство?

То изисква повече внимание към детайла

„За един строител е по-трудно да мисли как може да се направи изнесен монтаж на прозорец или прекъсване на термомостове. В една пасивна къща грубият строеж е по-скъп от стандартното строителство. Разликата обаче е в това, че при него нямаме подово отопление, често имаме само един климатик или много малка термопомпа.

Активните елементи ние ги заместваме с пасивни - като добрата изолация и дограма, перфектните стъкла и т.н.“, убеждава ни Дмитрий. Експерти потвърждават, че по-голямата част от нуждата от топлинна енергия в пасивната къща се задоволява от вътрешността (излъчваната от уреди и хора топлина) и от слънчевата енергия (преминаваща през прозорците). За останалата част може да се използва произволно избран начин - централно или газово парно, парно на пелети, топлинна помпа и т.н.

Важно условие е да не се надвишава ограничението от 15kWh  (3-5 лева)  за 1 кв. м отоплена площ за една година. Освен това пасивната къща се отличава с много добра изолация и качествено уплътнение, както и подходяща вентилация - на всеки 2-3 часа максимум целият въздух в сградата се подменя. Въздушните потоци са минимални и не се усещат течения или шумове. Друга основна черта на пасивната къща е поддържането на постоянна вътрешна температура. Това се отнася за всички помещения както през цялата година, така и в рамките на един ден.

Всички стени и подове имат приблизително еднаква температура и тя е над 13 градуса, което не допуска образуването на мухъл.

В сезона на вирусите всеки подсмърча. Хремата е досадна, но може и да е сериозен  проблем, особено за малките деца.  Сред десетките рецепти за здраве на баба Ванга има и такива, които помагат при течащ нос.

Ясновидката съветва при хрема да се вземе тампон с памук, който да се напои с бадемово масло и да се маже в носа два-три пъти на ден.

Чесънът има много целебни сили. Той е част от популярна народна рецепта срещу течащия нос. Вземете една скилидка, която счукайте много добре. С тампонче се слага в едната ноздра, като другата се притиска с пръсти. След това се слага и в другата ноздра.

Прави се 1-2 пъти. Лекарите обаче предупреждават, че това може да е опасно, тъй като чесънът може да влезе навътре в ноздрата и да предизвика алергична реакция. Нарязан лук близо до възглавницата на болния също действа безотказно.

В друга рецепта баба Ванга съветва да смесим 15 грама камфор и 50 милилитра спирт. С тампонче от памук се слага от сместа в носа 3 пъти на ден. Хроничното възпаление на сливиците също може да е причина за хремата.

Срещу него много добре действа 200 грама счукано ленено семе, които се заливат с 3 литра  вряла вода. Запарката се е прецежда и с нея се прави по 5-6 пъти на ден гаргара. За друга рецепта са ви нужни 250 грама мед, който се смесва с 500 милилитра  силна ракия. Сместа се стопля и с нея се прави по 4-5 пъти на ден гаргара.

Хремата при децата трябва да се третира внимателно. Продължителната употреба на капки за нос при малчуганите може да е опасна и да доведе до увреждане на носната лигавица. Инхалациите  идват на помощ, когато носът е запушен.  

За да бъде тя по-ефективна, залейте 1 супена лъжица цвят от лайка с един литър вряща вода или прибавете към 1 литър вряща вода 1 супена лъжица сол. Оставете няколко минути да се охлади. Покрийте главата на детето с кърпа и го помолете да се наведе над купата. Тази процедура е приложима само при по-големите деца в училищна възраст.

Ако хремата мъчи малкия човек у дома, му давайте много течности, за да поддържате оптимална хидратация на тялото, особено в случаите на повишена температура.

Повишеният прием на течности спомага и за втечняване на секрета в носните проходи и ги прави лесни за откашляне и отстраняване. При  по-големи деца освен чиста вода може да включите допълнително повече чайове и прясно изцедени плодове сокове без добавена захар. Ако бебето все още суче, кърменето е добър вариант.

Овлажняването на въздуха е много важно при хрема. Използвайте овлажнител в детската стая, докато малчуганът спи и играе. Влажният въздух помага при отделяне на секрета. Освен това ще облекчи дишането и съня.

Оставете овлажнителя включен цяла нощ, за да ускорите възстановяването. Не забравяйте да се уверите, че водата в овлажнителя е чиста и се грижете за редовното почистване и дезинфекция на уреда, тъй като лесно може да се превърне в среда за размножаване на бактерии, пише zdrave.to.

Археологът Мая Мартинова-Кютова ще води гостите на новия духовен маршрут на Пловдив, който е посветен на Ранното християнство във Филипопол.

Той тръгва на 10 юни в 10.30 часа от площад „Съединение”. Проектът „Духовни маршрути в Пловдив 2023” е на издателство „Летера” и се провежда за трета година.

Духовният маршрут ще опита да отговори на въпроса дали апостол Павел е посещавал Филипопол, кои са най-ярките паметници на ранното християнство в града. 

Ще бъдат изяснени характерните особености на градоустройството на Филипопол. Археологът Мая Мартинова-Кютова ще разкаже и къде се е провел Филипополския църковен контрасъбор през 343 г.

В Археологическия музей участниците ще бъдат запознати с  гробница със стенописи, където са изобразени възкресението на Лазар и изцелението на паралитика.

Водачът на новия маршрут е проучвател на едни от най-значителните археологически обекти в Пловдив. Участвала е в проектите за експониране на Одеона, Форум-север, Стадиона на Филипопол, Източна порта.

Там, където е пресечната точка между Европа, Близкия изток, Африка и Азия, се намира Дубай - най-бързо разрастващият се метрополис на Близкия изток.

Вероятно светът заслужава това място - все пак независимият град-държава е блестящата туристическа столица на Обединените арабски емирства. Днес той привлича с плажове с форма на палма, с атракциите си, готови да надминат всеки рекорд - от внушителните билдинги до древните пазари и причудливи джамии, носещи полъх от миналото.

Дубай примамва със своя блясък и българина Светлин Иванов-Лаубер, един гражданин на света и пътешественик, който бърза да се потопи в модерния оазис. За да разшири и задълбочи разбирането си за света. И да осмисли по нов начин калейдоскопа от багри и перспективи, изникнал в сърцето на арабската пустиня.

„От няколко дни съм отново в Дубай. По-малко от година отмина от моя последен престой тук, а сякаш се озовавам в почти различен, още по-ослепителен град: стотици нови небостъргачи са изникнали, нови булеварди и магистрали, футуристични дизайни още по-дръзко провокират очите, надпреварват се в неонов крясък, а „днес“ е дума, означаваща „вчера“. „Утре“ е маловажно понятие, а ВДРУГИДЕН - в него е вкопчено трескавото надскачане на всяко „сега“. Никой автомобил не е достатъчно бърз, никое богатство тук не остава ненадминато, никоя височина - окончателен връх. Луминесцентни протуберанси, филтри и пластични интервенции, брилянти и лимузини, алчност и иновация, водоскоци и фойерверки. Разбира се, че е красиво място! Всичките инвестирани за целта милиарди долари са гаранция за това.

В една от новоизникващите части на Дубай вече с пълна сила протича строежът на новата най-висока в света сграда.

Бурдж Халифа - всемирският рекордьор - скоро ще бъде засенчен,

отметнат в списъка с постижения. Ще е само едно „вчера“. В никоя дума тук не просъсква повече презрение, колкото в „yesterday“ - това да си вчера. Нима това е учудващо в многомилионния световен град БЕЗ история“, пита Светлин.  

Знаете ли, че векове наред Дубай е бил малко и бедно рибарско село и търговско пристанище. Бумът на петрола и недвижимите имоти обаче го превръщат в град, чийто силует екзалтира със своите изумителни архитектурни чудеса. И така градът, построен в последните няколко десетилетия, всъщност се радва на исторически влияния, които отразяват близкоизточната култура на първите му заселници. И му придават един модерен привкус.

Той се крие в успешната симбиоза между стария и новия Дубай - първият носи белезите на традиционната  арабска архитектура, докато вторият провокира със своя стъклен силует. 

Да, Бурдж Халифа царува тук от 2008 г. като най-високата структура в света с внушителните си 2722 фута. Познавачи казват, че тази сграда е толкова висока, че от горните етажи слънцето се вижда още за няколко минути, след като залезе от гледката на земята. 

„И ето, междувременно точно тази поразителна сграда - Бурдж Халифа - е гледката ми, от другата страна на моя прозорец-стена - продължава своя вълнуващ разказ Светлин. - Кулата със своето почти вавилонско въздействие, величествено, някак пренебрежително се издига срещу мен - искрометна, предизвикателна в първенството си. За още месец. За година и миг. Красива е, разбира се - смел полет на човешката амбиция, стъклен Еверест на архитектурните сънища. Скоро ще е БИВШАТА. Надминатата. Надраснатата  в друг нов рекорд. Вчерашната.

Задъхан е този бляскав град! Надбягващ се със самия себе си

Точно като духа на обществото ни. Ненаситен, вечно жаден във всичките си приказни градини насред пустинята. В ДУБАЙ всичко е ново! Лъскаво. Полирано и сияещо. И обречено на по-бързо забвение, отколкото където и да било другаде. Инстаграмно, конвейерно в сензациите си, решено до смърт да те остави без дъх. Да те увенчае с всяка корона на суетата.

И успява. По някакъв консуматорски начин част от мен отново е впечатлена. Дори с нещо като наслада. Може би собствената ми зодия - ТЕЛЕЦ - предестинира това. А може би, дълбоко скрито, все така съм детето от небогато семейство - онова, подиграваното за износените си обувки и старата ученическа чанта. Все така бездиханно взрян във витрината на НЕДОСТЪПНОТО.

Днес най-излъсканата витрина с име ДУБАЙ ми дава ласкаещото усещане, че мога да си я позволя. Факт е. За ден, месец, година и миг. За каприз. Или за компенсация на едно „вчера“. 

Днес обаче повече от всякога си повтарям, че настървеното преследване, трупане, конкуриране, решеното на всичко догонване, надминаване - т.е. гледката от моя прозорец-стена в този момент: да, всичко това създава единствено още глад, още неудовлетвореност. Още пустиня. Още по-малко „сега“. А „ВЧЕРА“ е всъщност красива дума - без нея бих бил като лъскав град без история.

Дубай, разбира се, е спиращ дъха! Та нали, за да е именно такъв, самият той няма време да си поеме дъх“, обобщава Светлин Иванов-Лаубер.

Музей на бъдещето във вид на яйце

Сребриста фасада, оформена във вид на яйце с отвор в средата - Музеят на бъдещето е новата културна забележителност в Дубай.

От една година тази забележителна сграда, сътворена от арх. Шон Кила и неговото студио „Killa design”, е странен символ на човечеството. Зелената морава представлява Земята, а дупката в овала е неизвестното бъдеще. Това фантастично съоръжение с грандиозни размери всъщност няма прозорци, но пък калиграфски надписи по корпуса му придават типичната арабска визия. Музеят, висок 77 метра, е разположен на площ от 30 000 кв. м. Изграден е от фибростъкло и неръждаема стомана.

Сградата разполага с 3 изложбени етажа, а експозициите в музея са посветени на развитието на космическите ресурси, екосистемите, биоинженерството, здравето и благополучието в бъдещето. При откриването й шейхът на Дубай Мохамед бин Рашид ал Мактум я определя като „най-красивата нежилищна сграда в света.“

„Лунна колония“ прорязва сферата на Moon Resorts

Курорт с форма на луна е шансът на Дубай да осигури „космически туризъм за всички“.

Дизайнерите Сандра Г. Матюс и Майкъл Р. Хендерсън създават концепция за 224-метров сферичен курорт, който включва подобно на луната преживяване. Наречен Moon, курортът се състои от сферична стоманена конструкция, обхващаща хотел и атракцията на лунната повърхност, изградена върху два или три етажа с кръгъл подиум. Тази огромна луна „влиза“ в Дубай, за да приема близо 2,5 милиона гости годишно. Стойността на инвестицията се изчислява на 5 милиарда долара.

„Никъде на планетата Земя няма нищо подобно на Луната - казва Хендерсън и допълва. - Това ще бъде напълно интегриран, съвременен, луксозен курорт, включващ уникална и характерна атракция - той ще позволява на гостите да се разхождат по лунната повърхност, докато изследват автентична лунна колония - космически туризъм за всички!“

Архитектите от Moon World Resorts планират жилищен сектор с 300 апартамента - Sky Villas. В него се откриват още СПА, уелнес център, нощен клуб и център за събития. Освен това тук ще се движи собствена „лунна совалка“. Според екипа срокът за изграждане на комплекса е 48 месеца.

Между пеещите дюни и „пустинята“ от стъкло и бетон

Младите дюни се вият като калиграфски надпис в Руб ал-Хали. Широката пясъчна ивица в южната част на Арабския полуостров е най-голямата пустиня в света след Сахара. Името й буквално означава „пуст край", а под пясъците й се крият гипс и варовик.

Светлин Иванов-Лаубер започва своя разказ за нея така: „Когато си в пустинята, целият обитаван свят отвъд нея започва все повече да ти изглежда като същинска, по-истинска пустиня. Насред пясъците потъваш в тишините на всички забравени думи, във вакуума между всички цветове и светове.

Отново си подарих два дни в арабската пустиня Руб ал-Хали.

Този път Дубай бе само на два и половина часа разстояние, отвъд дюните. Виждаш сиянието му иззад пясъчните куполи след залез. Сякаш някъде (наблизо?) са лумнали всички пожари на този свят. Или сякаш небесна комета апокалиптично се е разбила. Като някакъв Вавилон след унищожителен Божи гняв. И изведнъж се превръщаш в оцеляла отломка, в отпътувал астероид. Обръщаш гръб. Очите ти потъват в другата посока - там, между хребетите на дюните, валят милиарди звезди. С всяка секунда долитат все повече галактични мълчания. Никъде другаде небосклонът не е толкова ярък и оживял, както в нощната пустиня.

С почти аристократична индиферентност камилите пристъпват в залеза. Кехлибари стопяват се в теб. Очите ти са жертвени клади, а в гърдите ти пее покоят. Лагерният огън вече е запален, чуваш звука на дайретата. После в една шатра безспирно преборваш безсънието - не съществува нищо по-шумно от абсолютната тишина. После кръв потича по пясъците - слънцето се е родило. Нощта е сякаш завинаги мъртва. Под твоите нозе пещта на пясъка се усилва. Обръщаш глава - зад теб, някъде там, е Дубай - неоновият, неспящият, хищният. Изведнъж е толкова СИВ - под това небе, поаленяло в нечут вик. Дубай изведнъж е сякаш купчина ръждиви отломки. За миг е своето собствено ВЧЕРА. Сякаш е старозаветно предупреждение. А може би предчувствие за края на цивилизацията ни, който така упорито ускоряваме още и още. И още. В хамстерските въртележки на своите цели погрешни.

Дубай е метафората за нашия свят - за „идеала“, за постигането му, за галопирането в най-погрешна посока. Красотата на консумацията, Прекрасното на удобството, Триумфът на сребролюбието. И трите ще шантажират сетивата ми, ще звънят с мелодии на бляскави, нови монети. Ще им се продам.

Ще забравя дайретата. И нощния лагер. Ще забравя шатрата и грацията на кервана по залез. Ще забравя извивките на камилските шии. Ще забравя дори самата пустиня. Дубай ще се постарае да стане така. Хамстерите на суетата ми отново ще се втурнат трескаво в своите полуизгризани въртележки. И отново ще открият смисъл в това“, казва пътешественикът.

Липсата на ясна визия и дългосрочна стратегия за развитието на града водят до проблеми в трафика и хаотично застрояване със съжителство на жилищни сгради, фабрики и логистични бази    

Старите индустриални зони на Пловдив - компактни и с осигурен градски транспорт, бавно остават в миналото. В същото време новите производствени и логистични цехове, складове и съответните администрации към тях са пръснати в новите индустриални зони - на юг и на север от града под тепетата - от Куклен, Асеновград и Родопската яка до магистрала "Тракия". За да достигнат до тях обаче, работещите се придвижват с лични автомобили и задръстванията в час пик са ежедневие.

Как се ориентират новите инвеститори в объркания пазар на индустриалните площи? Къде се купуват повече парцели и каква е динамиката на пазара в момента?

„На този пазар е важно да се прави разграничение между складове за логистика и бази за производство“, коментира пред „Марица“ Атанас Ласков. Като представител на БГСКЛАД за Пловдив и региона експертът обясни, че  старите промишлени зони на града са подходящи за фирми, които развиват производствена дейност. До тях все още има добър градски транспорт, а и още навремето всички комуникации и захранване са изградени. Доказано предимство е и  че до подобни локации, които са на „ръба“ на градската среда, персоналът се придвижва много по-лесно.

Докато логистиката е по-добре да се позиционира около ТИЗ, до Радиново, с две думи, в близост до магистралата. Така поне сметката с транспортните разходи на фирмата е решена добре, допълва експертът. Но за сметка на това има много минуси. Единият е, че държавата не е склонна да инвестира в инфраструктурата. „Така на едно средно предприятие със застроена площ от  2000-10 000 квадрата вече не му е рентабилно да излиза извън града. И инвеститорите сами да си изграждат инфраструктурата“, поясни Ласков.    

Необходимо е първо да реставрираме съществуващите индустриални зони и след това да строим нови, предложи и главният архитект на София Здравко Здравков по време на четвъртата международна конференция за индустриални имоти, организирана от БГСКЛАД.

„За последните 30 години икономиката на страната значително се промени. Голяма част от площите, които бяха заети с постиндустриални зони от края на комунистическия период до 90-те години на миналия век, промениха трайно функциите си, осигуриха огромен потенциал за развитие вътре в градовете, но останаха до голяма степен недооценени“, каза Здравков. Той наблегна на факта, че голяма част от предприемачите са решили да инвестират в извън урбанизираните територии, в които няма изградена инфраструктура, и това е посока, в която държавата залита, вместо да се загледа вътре в интериора на градовете. „Трябва да оценим това, което имаме. Развитието на градовете следва да бъде последователно и да спазва устойчивото развитие - първо, да анализираме това, което един път вече е използвано в градовете, и после да погледнем навън и да стартираме нови индустриални зони“, посочи главният архитект на София.

Какво обаче е състоянието в сегмента? Кой има интерес да инвестира? Къде е най-удачно да се инвестира? Кой наема и кой отдава под наем складови и логистични площи? Всички тези въпроси бяха обсъдени от топспециалисти в бранша на IV Международна конференция за индустриални имоти, организирана от БГСКЛАД, която се проведе на 10 май в София. На събитието стана ясно, че в България в момента банковата система успява да държи маржовете и лихвените проценти ниски. Има малка разлика между цената на парите и печалбата от проектите.

Други тенденции в страната са свързани с размера на наемите за складовите помещения - те растат и компенсират инфлацията. „Нивата на наемите нараснаха през последните месеци, което означава, че компенсират до известна степен ръста на цените на самото строителство. Така например в София за луксозните обекти рентата е някъде около 5.50 EUR/кв. м“, казва Владимир Гюрджиев, директор "Логистични и индустриални активи", „Lion’s Head Investments“.

За Пловдив в момента има нови проекти в процес на реализация с обявени цени около 3.50 до 4.50-5 евро на кв. м, обяви Атанас Ласков, представител на БГСКЛАД под тепетата.

Българският павилион, който разглежда проблема с обезлюдяването и изоставените училища в малките населени места, е класиран в топ 10 на най-впечатляващите експозиции в селекция на Artribune - най-голямата и популярна медийна платформа за култура и съвременно изкуство в Италия.

Монтажът му на Венецианското биенале отне една седмица, като в този период са монтирани цялата сценография и видеооборудването. Така в него вече могат да бъдат посрещнати официални гости, посетители и представители на международното жури. Комисар на българското участие е арх. Александър Стайнов.  

Припомняме, че след 15-годишно отсъствие България се завръща на сцената на Венецианското архитектурно биенале. Българският павилион е разположен в изложбената зала Sala Tiziano в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, който се намира близо до Моста на Академията във Венеция. Биеналето ще продължи от 20 май до 26 ноември. Oткриването на българския павилион стана на 18 май. Екипът, който стои зад концепцията „Образованието е придвижване от тъмнина към светлина“ е на архитектите от POV Architects.

Проектът е разделен на три зони. Едната е информационна, другата е по-скоро емоционална и в нея има възстановка на учебна стая с предмети, донесени от училищата на биеналето. Третата зона се опитва да даде сценарии за бъдещето. Като част от представянето е експонирана детска катерушка-кълбо, а в дворното пространство - катерушка-ракета. Така POV Architects поставят на дневен ред проблема с обезлюдяването и изоставените училища в малките населени места. Според авторите на проекта, на пустеещите сгради може да бъде вдъхнат нов живот, затова чрез този павилион те целят публична дискусия и активен обмен на информация. За да илюстрират нагледно процеса на изоставяне и обезлюдяване на цели селища и региони, кураторите Борис Тикварски, Божидара Вълкова и Мария Гяурова си партнират с белгийския фотограф Александър Дюмарей.

 
Основен проблем за глобалната икономика остава инфлацията, макар и шоковете от цените на суровините и на енергията да отминаха, каза Джеф Готлиб -  старши регионален представител на Международния валутен фонд за Централна, Източна и Югоизточна Европа, при откриването на форума "Шумът на парите" в София.

През последните две години виждаме последствията от войната в Украйна и от пандемията. Преди 2020 година имаше финансова система с ниски лихви и хора, които правеха бизнес стратегии на тази основа. Определянето на заплатите беше съобразено с ниската инфлация. Веригите на доставките се опираха на Азия и на доставки на суровини и горива от Русия. Ниски бяха и разходите за отбрана. Сега всичко се промени, но не знам дали това ще е временно, каза Готлиб.

Затягането на паричната политика на развитите икономики помогна много за борбата с инфлацията. Наблюдаваме и спад на даването на кредитите, има намаление на икономическия растеж, допълни той.

По-голяма част от глобалната икономика стои стабилно с нормален растеж, каза Джеф Готлиб. Очакваме обаче банковите лихви да са по-високи за дълго време, очертава се забавяне на растежа на икономиката и ограничена безработица. Инфлацията ще бъде укротена, но ще продължи да съществува, подчерта отново той. Има несигурност за цените и заплатите в развиващите се пазари, информира nova.bg.

МВФ има най-консервативните прогнози за растеж на икономиката от 1990 година. Възможно е войната в Украйна да свърши по-рано и проблемът с инфлацията да се реши по-бързо и тази консервативна оценка да не се осъществи. Търсим обаче начини да планираме и най-лошите сценарии, посочи той.

Важно е да се следи банковата система и тези банки с прекалено ниски лихви, както и качеството на активите им, каза Джеф Готлиб, като препоръча да се следи и пазарът на имотите заради ипотеките. Има различни ситуации с публичния дълг в различните държави, но се надявам да се затегне фискалната политика на страните, добави той. Препоръчваме паричната политика на страните да стои затегната. Инфлацията намалява по-бързо, отколкото очаквахме, но централните банки няма да намаляват лихвите, докато инфлацията не се укроти наистина, каза Джеф Готлиб. 

Локомотив Пловдив завърши на престижното пето място в изтеклото първенство, след като завърши 0:0 при гостуването си на ЦСКА 1948 последния кръг. Черно-белите успяха да изпреварят Черно море по по-добри показатели от директните двубои. Варненци загубиха с 0:1 от Лудогорец, а точката в Бистрица се оказа решаваща за пловдивчани.

Още в 3-ата вратарят на черно-белите Кристиан Томов сгреши и прати топката на пътя на Ради Кирилов, който я овладя, но не успя да нанесе хубав изстрел.

Пет минути след това ЦСКА 1948 имаше възможност да изпълни три поредни корнера, но при всички тях защитниците на пловдивчани се справиха.
В 10-ата минута страхотен шанс се откри пред Радослав Кирилов, който бе намерен с дъгло подаване в наказателното поле на гостите. Ударът му обаче бе отразен от Кристиан Томов.

В 17-ата минута Джовани нахлу в пеналтерията отляво, след това опита пас по земята, но не успя да прокара топката през много футболисти на домакините.

В 27-ата минута страхотен диагонален шут на Петър Андреев с мъка бе избит от вратаря Генади Ганев.

В 41-ата минута Петър Андреев пробва далечен изстрел, който обаче прелетя встрани от вратата.
Матеус нахлу в пеналта, но стреля встрани от рамката в 43-ата минута.
Златен шанс за Локо в 45-ата минута! Димитър Илиев с виртуозен пас намери Джовани, който стреля под плонжа на вратаря Ганев, но притичалият Тиаго Барбоса успя да избие влизащата във вратата топка.

Пет минути след подновяването на играта Петър Андреев бе извден сам срещу стража на ЦСКА 1948. Футболистът на пловдивчани обаче не успя да преодолее Ганев с удара си, а след това прозвуча сигнал за засада.
Петър Андреев нахлу в пеналта и потърси комбинация, но нямаше негов съотборник на стрелкова позиция в 63-ата минута.
В 76-ата минута минута след отличен пас на Джовани, Бабакар Дион вкара топката в мрежата на Ганев. Гол не бе зачетен, заради маркирана засада.

ЦСКА 1948 – Локомотив Пд 0:0

Състави:

ЦСКА 1948: 33. Генадий Ганев – 15. Александър Александров, 87. Симеон Петров, 44. Ангел Грънчов, 4. Ангел Лясков, 18. Ивайло Чочев, 39. Парвиз Умарбаев (Октавио 81'), 22. Реян Даскалов, 99. Радослав Кирилов (Педриньо 75'), 10. Георги Русев (Бирсент Карагарен 46'), 9. Александър Колев (Светослав Диков 46')

Резерви: 29. Даниел Наумов, 5. Тиаго Барбоса, 7. Марио Топузов, 8. Педриньо, 11. Бирсент Карагарен, 16. Сидклей Перейра, 28. Емил Ценов, 55. Светослав Диков, 58. Октавио

Треньор: Атанас Рибарски

Локомотив Пловдив: 81. Кристиан Томов – 50. Йосип Томашевич, 91. Хорхе Сегура, 4. Мартин Паскалев, 13. Матеус да Силва, 15. Пиер Зебли, 19. Кристиан Мендоса (Георги Каракашев 84'), 7. Бабакар Дион (Иван Михайлов 90'+3'), 10. Джовани (Аксел Велев 90'+2'), 14. Димитър Илиев (К), 25. Петър Андреев (Христо Иванов 65')

Резерви: 1. Илко Пиргов, 5. Александър Георгиев, 6. Христо Иванов, 11. Аксел Велев, 21. Иван Михайлов, 33. Георги Каракашев

Треньор: Александър Томаш

Съдия: Валентин Железов

Лудогорец спечели 12-а поредна шампионска титла на България, след като надви Черно море с 1:0 като гост. В същото време на Националния стадион "Васил Левски" ЦСКА надви Левски с 2:0 в 160-то издание на Вечното дерби, но успехът на "червените" се оказа пиров. Възпитаниците на Саша Илич завършват сезона в Първа лига на точка от разградчани в битката за титлата.

В столицата "армейците" се нуждаеха от задължителни три точки, за да имат шанс да изместят "зелените" от върха в класирането. След по-активни минути за "сините" в началото на срещата, ЦСКА стигна до страхотно положение за гол, когато Станислав Шопов даде чудесно подаване към Тобиас Хайнц, но гредата спаси Пламен Андреев. Хайнц отново бе в основата на добра възможност за символичните гости, но Андреев се намеси решително. По-силните минути на "червените" дадоха резултат в 35-та минута, когато Тибо Вион хвърли дълъг тъч в наказателното поле на Левски, където Хайнц изпревари излезлия неразчетено Андреев и откри с глава. Илич и компания имаха претенции за дузпа за игра с ръка на противников футболист, но главния съдия Драгомир Драганов не прецени, че има основания да отсъжда дузпа.

След паузата възпитаниците на Елин Топузаков, които днес разчитаха на основните си играчи, заиграха по-уверено, най-вече след влизането в игра на Филип Кръстев. Левски обаче беше попарен в 61-та минута, когато Дюкенс Назон наказа нова груба грешка на Андреев и покачи на 2:0 на празна врата. До края Драганов изгони Иван Турицов и Ноа Сонко Сундберг след съприкосновение между двамата. Загубата означава, че "сините" ще играят в баража за участие в евротурнирите срещу седмия в крайното подреждане Арда тази събота от 19:00 часа на стадион "Георги Аспарухов" в столицата.

Във Варна Лудогорец, макар и трудно, си свърши работата и спечели срещу Черно море с 1:0. След нулева първа част, в която гостите имаха повече ситуации за гол, но можеха и да изостават в резултата, Матиас Тисера даде преднина на "зелените" в 50-та минута. Тисера замени на върха на атаката наказания заради натрупани картони Игор Тиаго и оползотвори по най-добрия възможен начин своя шанс. "Моряците" опитаха да стигнат до равенство в заключителните минути срещу съперника, който остана в намален състав след изгонването на Клод Гонсалвеш, но редица центрирания не дадоха резултат и така играчите на Ивайло Петев ликуват с 12-а поредна шампионска титла на страната. Отборът от Разград постигна дубъл, след като завоюва и Купата на България след успех над ЦСКА 1948 с 3:1.

Тимът на Атанас Рибарски направи нулево равенство с Локомотив Пд в Бистрица, като ще играе в Европа догодина, избягвайки баража, в който ще играят Левски и Арда. Локо Пд завършва на пета позиция, с равен точков актив с шестия Черно море, но с по-добри показатели в преките мачове с варненци.

Всяка връзка изисква да се полагат ежедневни усилия и труд, за да се запази, независимо от това, че в нея бушува огънят на любовта.

Ето и някои признаци, които ще ви подскажат, че с половинката ви сте един за друг:

1. Изваждате най-доброто един от друг. Заедно сте по-добри хора.

2. Не се страхувате от конфликти. Знаете, че те възникват във всички взаимоотношения, но вие се справяте с тях, като говорите за тях,вместо да бягате. 

3. Смеете се. Мислите, че гаджето ви е един от най-забавните хора на света (въпреки че, разбира се, знаете, че това обективно погледнато е голяма, дебела лъжа).

4. Не играете игри и не следвате неписани правила за срещи. Ако ви се прииска да изпратите съобщение на половинката си, го правите.

5. И двамата имате кариери, които обичате, но все пак на първо място се поставяте един друг.

6. Справили сте се с някои от изпитанията на връзката, без да се карате сериозно, пише fitwell.bg.

Областният управител откри изложба в областна управа, която представя историята на селото с подкрепата на регионалната библиотека в Смолян.

„Възстановяването на читалищата е възрожденско дело и бих искал да поздравя доброволците и жителите на село Ситово, които полагат усилия и стъпка по-стъпка дават нов живот на НЧ „Родопски напредък - 2019“. Това заяви областният управител Ангел Стоев при откриването на документална изложба в сградата на администрацията, посветена на историята на читалището. Той подчерта, че това е първото читалище в Община "Родопи", чиято дейност след около петдесет години прекъсване е възобновена, благодарение на  доброволци и жители на селото, които и до момента подпомагат работата му.  По думите му Ситово е добрият пример, който вече следват и други малки населени места като Дедево.

Изложбата се организира съвместно с Регионална библиотека "Николай Вранчев" – Смолян, в която се съхранява периодиката на сп. „Родопски напредък“, запазило историята на с. Ситово.

„Много знаково е съвпадението, че в годината, в която влизаме в новия си дом се навършват и 120 години от издаването на първата книжка на научно-популярното сп. „Родопски напредък“, което е било изключително модерно за времето си с много интересни очерци и художествени фотографии. В този смисъл се чувстваме „стъпили на раменете на титани“ в днешните си усилия да възродим духа и да популяризираме чрез дейността си село Ситово, което незаслужено е избледняло на картата на интересните културни дестинации в областта“, заяви при откриването председателят на УС на читалището адвокат Нели Маркова. „Мисията ни е да създадем ново място за творчество, което да не  остава в сянката на град Пловдив, а да стане продължение на добре изградената културна инфраструктура“, подчерта още Нели Маркова.

Експозицията беше представена от директора на смолянската библиотека Светлана Хаджиева. Тя подчерта ролята на големия родолюбец и изследовател Стою Шишков за създаването на списанието. Припомни, че неговото списване започва в доста трудни години, без средства и при това в условията на продължаващо турско владичество в по-голяма част от Родопите. Към хората с големи заслуги за изданието тя присъедини и имената на  чепелареца Васил Дечев и спомоществователя Горчо Мерджанов. Благодарение на тези хора близо 9 години списанието излиза и се разпространява в България и извън нейните предели.

Привлечен за каузата за културното възраждане на Ситово е и световно признатият цигулар и музикален педагог Мичо Димитров. Маестрото отправи специален музикален  поздрав към гостите и обеща да се включи в пленерите за млади художници, които предстои да се организират в читалището в Ситово. Освен виртуозен музикант, маестро Димитров е и художник по призвание и тази пролет откри и първата си самостоятелна изложба в Пловдив.

Изложбата може да се разгледа до 14 юни във всеки работен ден до 17 часа.

Рецептата, която ви предлагаме, е не само икономична, пести време и средства, но и ви помага да оползотворявате продуктите по-пълноценно, без да изхвърляте, което е ценно предимство. Обещали сте на семейството да приготвите вкусно домашно угощение, различно от всичко вкусено? Или сте запретнали ръкави да направите вкусна баница, но се оказва, че корите са свършили? Или просто намирате за грешно за изхвърлите стария хляб.

Наричат баницата със стар хляб мързелива, защото не се налага да точите кори или дори да купувате такива и да ги нареждате в тавичката.

Необходими продукти

Ако имате един стар хляб – около 14 филийки, ви трябват още:

6 яйца

400 гр. сирене

2 кофички кисело мляко

200 гр. кашкавал

лъжичка олио или масло за намазняване на тавичката, за да не залепне баницата

Начин на приготвяне

1. За да приготвите със стар хляб баница, разбъркайте яйцата леко, добавете киселото мляко и бъркайте до получаване на хомогенна смес. Прибавете сиренето, което може да натрошите направо с ръце.

2. Настържете кашкавала и прибавете около 2/3 от него в сместа. Другият запазете, за да поръсите баницата, преди да я извадите от фурната. Така апетитно образува златиста коричка и се разтича, че няма да имате търпение да я вкусите и ще си отчупите направо от горещата тавичка.

3. Сега е време да намазните тавичката и да наредите филийки на дъното ѝ. Наръсете ги със сместа и отново наредете филийки стар хляб. Повтаряте, докато свършат филийките, като най-отгоре трябва да е не хлябът, а сместа.

4. Печете на 200 градуса за около 30-40 минути и 3-4 минутки, преди да я извадите от фурната, наръсвате с останалия кашкавал, пише аctualno.com. Това е всичко – може да сте доволни, че сте приготвили вкусна домашна храна за любимите си хора и сте спестила от семейния бюджет.

Да ви е вкусно!

Годината има 12 месеца и както всеки един от тях е различен, така се различаваме и ние

Въпреки това месецът, в който сме родени, оказва влияние върху някои наши качества, нагласи, настроения, поведения и взаимоотношения, пише Az-jenata. Днес обръщаме специално внимание на тези, които са родени през юни. Освен че са големи романтици, вижте още няколко отличителни техни черти.

Очарователни са и имат прекрасно присъствие

Няма как да не забележите личност, родена през юни. Тези хора са истинско очарование, когато става въпрос за присъствие. Те имат невероятна харизма, излъчването им привлича като светлина, а да си в тяхната компания е удоволствие.

Те са хора с визия

Ако имате колеги, близки, приятели или бизнес партньори, които са изключително креативни, не се учудвайте, ако се окаже, че са родени през юни. Хората родени през този летен месец имат оригинални идеи, които се опитват да приложат в реалния свят и много често успяват. Те се вдъхновяват от всичко, което ги заобикаля.

Лесно създават приятелства

Родените през юни са комуникативни и сравнително лесно създават приятелства. С враговете си винаги намират точния път на комуникация и понякога враждата им може да завърши с мир или дори с приятелство.

Рядко показват емоции

Много неща може да преживее душата на хората родени през юни. Въпреки че както всеки друг показват емоции, голяма част от усещанията им остават скрити от околните. Когато са влюбени, знаят как да разкрият чувствата си към човека, който е развълнувал сърцето им.

Родени да се забавляват

Смехът и шегите са хоби на родените през юни. В тяхната компания никога няма да ви бъде скучно. Финото им чувство за хумор е в състояние не само да ви зареди положително, но и да повдигне духа ви в трудни моменти. Родените през юни са като душата на компанията.

Страдат от алергии

Хората родени през юни обичат да се радват на слънчевите лъчи. За тях е по-добре да е топло, отколкото да им е студено. Характерно за тях е и че страдат от различни видове алергии, като алергия към прах, домашни любимци, цъфтежи на растенията.

Имат голямо сърце

Едни от най-сърдечните личности са тези, които са родени през юни. В повечето случаи са добре настроени към хората, с които общуват. Състрадателни са и винаги са готови да помогнат.

На доброто отговарят с добро, а от лошото просто се отдръпват, защото в кръга си от познанства не биха приели негативни личности.

Силни в дебатите

Когато водите сериозни преговори с личност родена през юни знайте, че тя винаги е подготвена със сериозни аргументи. Трудно е да се спори с тях, тъй като имат силни аналитични умения. Никога не отиват на среща без да са добре подготвени, а когато допуснат грешка и не са прави, винаги признават своя пропуск, вместо да обвиняват другите за провала си.

В момента горивата са най-евтини за тази година, а ако има някакво поскъпване, то ще е минимално, прогнозира пред БНТ Светослав Бенчев – главен юрист на Българска петролна и газова асоциация.

“Дори да имаме някакво поскъпване в следващите дни, то ще е минимално. Нищо шоково за момента не очакваме. В САЩ имаха проблем с дефолта, китайската икономика не върви добре, има опасения и европейската. Това води до цените на суровия петрол да вървят надолу, а това води и до по-ниски цени на горивата”, каза той.

Бенчев предупреди обаче, че България е много податлива на геополитически събития. По думите му всяко дребно събитие по веригата за доставки - без значение дали е в Нигерия, Нигер, Либия или Русия, е в състояние да покачи цената.

Комисията за защита на конкуренция наложи парична санкция на пловдивската фирма „Голдис фуудс енд дринкс“ ООД заради подвеждаща реклама. Дружеството е глобено с 62 220 лв., което е 2% от общия му оборот за 2021 г. 

Контролният орган се е самосезирал от рекламни клипове в социалните мрежи и по БТВ, че произвежданите от дружеството „Одрински кори“, са носители на заблуждаващи послания относно съществени характеристики на рекламирания продукт  – в рекламата се твърди, че при приготвянето на корите се използва най-доброто брашно, изворна вода, както и че са изпечени на сач на дъбови клонки.

В хода на проучването от фирмата не са представени надлежни доказателства за истинността на тези послания. Установено е, че за приготвянето на "Одрински кори" са използвани бяло брашно тип 500, питейна вода, а изпичането се извършва в промишлени условия на газова горелка. 

Неверните послания са от естество да повлияят върху икономическото поведение на потребителите, до които достигат, т.е. да ги мотивират към закупуване на продукта, и по този начин да засегнат по нелоялен начин интересите на конкурентите, предлагащи подобни продукти, мотивират от КЗК наложената санкция.

От дружеството, със съдружници братята Васко и Ангел Стоименови, са на мнение, че използваните в рекламата изрази „най хубавото бяло брашно", „заливат се с изворна вода“ и „слагат дъбови клонки“ , не заблуждават средно грамотния информиран потребител относно вида и съставките за производството на одринските кори.