Учени откриха нов начин за рециклиране на отпадъчно стъкло, използвайки го за 3D печат на бетон. Иновативното откритие по нищо не отстъпва по здравина на традиционния материал, обясняват изследователите от Сингапурския технологичен университет Нанянг (NTU). Стъклото е един от материалите, които могат да бъдат рециклирани до 100% без почти никаква загуба на качество. Въпреки това през 2021 г. са рециклирани едва 13% от 74 тона стъклени отпадъци. Като второто най-широко използвано вещество след водата бетонът разчита на пясъка като жизненоважна съставка, за да гарантира своята издръжливост.

Докладите на Програмата на ООН за околна среда обаче сочат, че по целия свят агресивният добив на пясък от реките е довело до замърсяване, наводнения и други последици за околната среда. В допълнение - като една от основните съставки на бетона пясъкът става все по-оскъден ресурс в световен мащаб. Ето кое провокира учените да проучат възможността за заместване на пясъка със стъклени отпадъци.

Кралят на фолка представи новите си вежди в социалната мрежа и благодари на жената, която ги направила толкова идеални.

„Благодаря ти, че си №1 в работата си и че винаги намираш време за мен”, сподели хитовият изпълнител, без да уточнява за каква точно процедура става дума.

Иначе в последните години Азис драстично променяше визията си, като периодично споделяше с почитателите си всяка интервенция или разкрасителна процедура, на която се е подложил. Побърза да се похвали, когато оформи гърдите и бицепсите си, а после и когато направи по-гъсто и буйно окосмяването си в областта на бюста и корема.

Ако си мислите, че Фънки може да щурее само с китара и микрофон на музикалната сцена, много ще се излъжете. Оказва се, че го бива и като актьор, а новото предизвикателство май неочаквано много му харесва.
 
Рокаджията, който често провокира аудиторията от тв ефира с различни словесни и поведенчески изцепки, стана актьор и даже вече има своя актьорски дебют - във "Веселата карета" на Елин Рахнев. В пиесата той е в една от главните роли - в случая на погребален агент, на класически изкусен измамник, който свири по най-тънките струни в душите на хората.

Всъщност, преди време Фънки имаше и епизодична роля в "Столичани в повече", но там, както признава и самият той, "трябваше предимно да ям хлебарки". Когато Елин ми предложи да се включва в постановката му, първо се стъписах, но сега съм доволен от решението си. Изключително ми е интересно в кухнята на театъра. Страшен купон е. Не мога да повярвам, че играя с толкова големи актьори", твърди Ковачев.

Колкото и мощна да е емоцията от театралната сцена обаче, Фънки е категоричен, че музиката нищо не може да я измести от лидерското място в душата, сърцето и живота му.

"Не я заменям за нищо! Иначе не очаквах наистина, че мога да се справя с такова нещо, но с удоволствие бих, ако ме поканят", пише show.blitz.bg

Григор Димитров среща американеца Стив Джонсън утре не по-рано от 19 часа в мача си от първия кръг на „Уимбълдън“.

Според програмата, Гришо трябва да излезе в четвъртия двубой от програмата на корт номер 12, която започва в 13:00 часа. Това означава, че към 19:00 часа или малко по-късно ще стане време за срещата на българина.

Виктория Томова ще излезе на корта гпо същото време, защото и нейният мач от първия кръг е четвърти в програмата, само че на корт номер 8.

В тази бабина рецепта на Gotvach.bg ще ви представим как приготвям вкусните кюфтета с бял сос за цялото семейство. Няма да ви казваме, че рецептата е лесна, защото вие сами ще се убедите в това.

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:

свинска кайма - 500 г
ориз - 100 г
яйца - 4 бр.
кисело мляко - 1 кофичка
лук - 1 глава
брашно - 3 - 4 с.л.
черен пипер
сол
магданоз - пресен

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Смесваме каймата с лука и магданоза, добавяме ориза, яйцето и чубрицата и омесваме.

Оваляме кюфтетата в брашно и ги пускаме в тенджера с вряща подсолена вода. Варим до готовност.

В дълбока купа разбъркваме останалите яйца, млякото и брашното. Гребваме от бульона, в който са врели кюфтетата, и смесваме бавно, за да не се пресекат яйцата.

Връщаме соса в тенджерата при непрекъснато бъркане и оставяме да поври още 10 минути, докато се получи гъст сос.

Гарнираме със ситно нарязан магданоз.

Приятен апетит!

С нов дом се е сдобила Ани Салич наскоро. Това разкри самата тя, публикувайки снимка от къщата, в която в момента живее. От кадъра се вижда, че имотът разполага с хубава гледка и двор, в който журналистката разпуска, отглеждайки цветя.

Наблюдателни потребители на социалната мрежа Facebook забелязваха, че интериорът на новия дом на Салич няма нищо общо с този на сглобяемата къща, в която тя живееше до скоро в пернишкото село Рударци. Сега Ани е заложила на по-луксозни и стилни мебели, а цветовете които е съчетала, са в неутралните гами – бяло, сиво, бежово и черно.

Водещата на новините по NOVA не издава локацията на новото си жилище, тъй като в последно време пази личния си живот само за себе си. Особено след като пак е на крилете на любовта.

Не е тайна, че около година журналистката има любовен роман с бившия главен прокурор Сотир Цацаров, който след оттеглянето си от КПКОНПИ оглави отдел във Върховната касационна прокуратура. 53-годишната Ани и 55-годишният Цацаров се познавали по професионална линия отдавна, но връзката им пламнала наскоро. В първия месец отношенията им бяха строго пазени съвсем дискретно. Тв водещата и бившият главен прокурор очевидно вече не се притеснява да се показват публично заедно, тъй като в началото на юни са били на романтична морска почивка по южното Черноморие.

Ани се разведе с бившия си съпруг и баща на двете им деца – тв продуцентът Бранко Салич преди 5 години. Въпреки драмата покрай раздялата им двамата са в добри отношения. Децата на новинарката също приемат избора на майка си и новият мъж до нея, пише "Ретро".

На срещата си на върха в Брюксел лидерите на Европейския съюз одобриха присъединяването на Хърватия към еврозоната на 1 януари 2023 г. Това се посочва в изявление на Съвета на ЕС, публикувано след срещата.

"Днес лидерите на ЕС обсъдиха присъединяването на Хърватия към еврозоната, като подкрепиха предложението на Еврогрупата страната да стане 20-ият член на еврозоната от 1 януари 2023 г.", се казва в документа.

На 15 юни Еврогрупата одобри присъединяването на Хърватия към еврозоната. По този начин министрите потвърдиха положителната оценка на Европейската комисия и Европейската централна банка за изпълнението от страна на Хърватия на критериите за присъединяване към еврозоната. 

На срещата си на върха в Брюксел лидерите на Европейския съюз одобриха присъединяването на Хърватия към еврозоната на 1 януари 2023 г. Това се посочва в изявление на Съвета на ЕС, публикувано след срещата.

"Днес лидерите на ЕС обсъдиха присъединяването на Хърватия към еврозоната, като подкрепиха предложението на Еврогрупата страната да стане 20-ият член на еврозоната от 1 януари 2023 г.", се казва в документа.

На 15 юни Еврогрупата одобри присъединяването на Хърватия към еврозоната. По този начин министрите потвърдиха положителната оценка на Европейската комисия и Европейската централна банка за изпълнението от страна на Хърватия на критериите за присъединяване към еврозоната. 

Илиян Радулов спечели финала на на турнира за юноши и девойки от втора категория на ITF в Брушкобел, Германия.

Пловдивчанинът надигра в два сета втория в схемата Михай Александру Коман (Румъния) след 6:3, 6:4

Припомняме, че титлата на Радулов е заслужена, след като на четвъртфинала той отстрани и номер 1 в схемата Матю Уилям Доналд (Чехия) след 7:5, 6:1.

Вчера Янаки Милев триумфира с титлата на двойки в същия турнир, след като в тандем с Филип Аплауер от Франция победиха румънците Тайм Азмех и Михай Коман с 6-0, 7-6(7).

Хранителната компания „Белла България“ получи отличие за развитието на иновативни продукти по време на юбилейния десети европейски форум на субектите на социалната и солидарна иконокима под наслов „Справедлива, адекватна и трансформираща социална икономика“, който се провежда в Пловдив (20-21 юни 2022, Пловдивски панаир, палата 11). Наградата беше връчена на изпълнителния директор на компанията Елза Маркова от зам.-министъра на труда и социалната политика Жулиета Върлякова.

„За мен е чест да получа това отличие! Това е висока оценка за „Белла България“ за активната роля на компания за производството и развитието на разнообразни храни по иновативни технологии и патенти, представляващи световна новост и основани на екологична устойчивост,“ заяви по време на церемонията по награждаването Елза Маркова. 

Десетото юбилейно издание на високия международен социален форум се проведе с участието на 150 организации от цял свят. Официални гости на събитието бяха комисарят за работни места и социални права към ЕК Никола Шмит и представители на българските държавни институции, сред които вицепрезидентът Илиана Йотова, социалният министър Георги Гьоков, министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, министърът на земеделието Иван Иванов, министърът на туризма Христо Проданов, изпълнителеният директор на Агенцията по заетостта Смилен Вълов, омбудсманът Диана Ковачева, кметове на общини. 

Текст под снимка: Еврокомисарят по труда Никола Шмит опита традиционни български вкусове - луканка и баница.

По Плана за възстановяване и устойчивост са предвидени за саниране на жилищните сгради у нас 1,4 млрд. лв., стана ясно от изявления на МРРБ. Жилищните сгради, които ще кандидатстват по програмите, ще бъдат разделени на две категории - от 3-36 самостоятелни обекта и над 36 апартамента. Очаква се финализиране на методическите указания и изготвянето на типови документи.

За да се кандидатства, се предвижда:

-  Да има вече създадено сдружение на собствениците на сградата

-  Сградата да разполага с технически паспорт, който следва да бъде изготвен изцяло за сметка на собствениците.

В първия етап финансирането ще бъде на 100%, а след 31.03.2023 г. сдруженията ще получат безвъзмездна помощ в размер на 80%.

Обмисля се банков продукт, който да бъде преференциален за Сдружението на собствениците и тези собственици, които имат необходимост, да могат да кандидатстват при облекчен режим.

Към настоящия момент не са изнесени методическите указания и типовите документи. Всичко, което се говори и пише по тази тема до момента, са намерения и предложения. След официалното им оповестяване ще дадем подробни разяснения на процедурите. Следете рубриката!

Лилия Чолакова, председател на Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост

Тел.: 088 20 00 204

Повечето жени знаят доста неща за менструацията си. Например, че по време на месечният цикъл има промени в хормоните, че забременяването по време на менструация е напълно възможно или че можем да качим цели 2-3 килограма в дните около менструация, пише jenite.bg . Но всъщност със тялото се случват още интересни неща през този период.

Ето няколко такива: 

1. Хипокампусът увеличава размера си 

Проучване показа, че когато нивата на естроген се повишат, хипокампусът нараства по размер. Тези промени в мозъка всъщност засягат поведението на жените. Именно на това се дължат промените в настроението, повишената раздразнителност и други. 

2. Хормоните влияят на тялото различно в зависимост от седмицата

Хормоните имат важна роля в тялото ви. Обикновено менструалният цикъл изглежда така:

През първата седмица нивата на естроген започват да се повишават и започвате да се чувствате по-добре.

През втората седмица се чувствате най-добре и нивата на тестостерон се повишават за кратко. През този период либидото е доста по-високо. 

През третата седмица нивото на естроген намалява драстично, а прогестеронът се увеличава. Повечето жени имат промени в настроението и чувстват силна умора. 

На четвъртата седмица естрогенът и прогестеронът намаляват и някои жени започват да страдат от предменструален синдром (ПМС). 

3. Менструалните спазми всъщност могат да променят структурата на мозъка на жените

  Учените казват, че менструалните спазми засягат между 20% и 90% от подрастващите момичета. Може да продължат до 72 часа. Друго проучване показва, че жените, които съобщават за менструална болка, показват намаляване на обема в областите на мозъка, които участват в сензорната обработка и регулирането на ендокринната функция. Ако чувствате, че сте започнали да се представяте по-зле на работа, може би причината за това са менструалните спазми. 

4. Менструалните спазми могат да се изместват

Менструалната болка може да се движи по цялото тяло. Съвсем възможно е да изпитвате спазми в краката или ръцете си, например. 

Освен това загубата на основни минерали по време на период (като желязо, магнезий и калий) изтощава тялото и мускулите реагират със спазми или крампи. 

5. Вашият менструален цикъл може да повлияе на гласа ви

Това не е добра новина за певците, но проучване показва, че по време на менструацията може да изпитате предменструален вокален синдром, което означава загуба на гласова сила и намалена способност за пеене.

6. Симптомите се влошават при лошо време 

Според лекарите, жените се оплакват от влошаване на симптомите през зимата. Студеното време също може да окаже влияние върху продължителността на цикъла. През лятото цикълът е по-кратък с 0,9 дни.

Ситуации на напрежение, стрес, изпълняване на графици, нощни смени на труд, нездравословно и нередовно хранене, дълги часове без прием на вода… всичко това е една малка част от рисковете на различните професии. И ако бъдем невнимателни към нашето здраве, професията, която упражняваме може да бъде опасна за него, пише struma.bg. Защото всеки вид работа по някакъв начин ни излага на опасности за здравето на всеки трудещ се човек. За да бъдем в баланс и да намерим правилния начин за разтоварване от стреса в края на работния ден /и не само/, освен спорт, йога и други, трябва да обърнем особено внимание на нашата диета и това, което ядем. Кои са храните, които трябват да присъстват в нашето меню, спрямо професията ни?

Диета за повишаване на концентрацията и срещу стрес Тук най-важната нужда е от омега-3 мастни киселини, които ни предпазват от раздразнителност, умора, а също така имат благоприятен ефект върху роговицата на очите. Не забравяйте същи така да си осигурите особено важния магнезий. Освен, че укрепва нервната система, той намалява умората и помага за добрата концентрация и участва активно в повече от 250 процеса, случващи се в тялото. Добри хранителни източници на тези миркоелементи са бобови растения, спанак, риба, какао /натурално обаче/.

Ако работите продължително на крак Такива професии са наистина много, изисквайки от работещия да прекарва цялото работно време на крак. Това натоварва много краката, повишава се многократно рискът от разширени вени, а при постоянно статично натоварване без движение, ставите ускоряват развитието на артроза и артрит. На този риск са изложени продавачи, фризьори, готвачи, рецепционисти и други.

За такива хора безспорно най-важното нещо е контрола на собственото тегло. Следователно тук става въпрос за нискокалорична диета. Трябва да се набляга на храни като горски плодове, френско грозде, ябълки, аспержи. Ако работите в шумна среда На шум са изложени работници във фабрики, шофьори, учители, пилоти, стюардеси, строителни работници.

Освен че това се отразява на слуха, натоварва и изключително много нервната система. В менюто най-важни са магнезий и омега-3 мастни киселини, но не трябва да липсва и листни зеленчуци, риба, сурови ядки, цитрусови плодове, чисто месо, кисело мляко, сусамов тахан. Тези храни осигуряват важните антиоксиданти, които от своя страна се борят успешно с вредното въздействие на свободните радикали. Не на последно място трябва да се следи стриктно приема на сол, преработени храни и меса, захар. Заедно със стреса, тези храни повишават риска от наднормено тегло, сърдечни заболявания, пред диабетно състояние.

Не забравяйте и да хидратирате тялото си, без значение от вашата професия. Пийте достатъчно вода, пресни сокове, билкови чайове.

Един златен, два сребърни и два бронзови медала е активът на  СК "Аякс" (Куклен) от последния за сезона турнир по джудо "Купа Марица Оупън", който се проведе в Димитровград.

СК "Аякс" взе участие с шестима от своите състезатели във възрастова група 2010-2011 ггодина

Представянето им:

Първо място: Пелин Фикрет

Второ място: Васил Киряков, Берк Хасан

Трето място: Мариян Бангов, Маргарита Кирякова

В най-многобройната кат.34 кг. Емил Димитров игра за медал ,но остана пети.

В неделната сутрин си направете разкошни пухкави бухкави и се съберете цялото семейство за закуска!

Необходими продукти:

брашно - 400 г

газирана напитка - 1 ч.ч./ спрайт, лимонада или 7up/

яйца - 1 бр.

бакпулвер - 1/2 пакетче

ванилова захар - 1 пакетче

захар - 1 ч.л.

олио - за пържене

ЗА ПОДНАСЯНЕ

сладко мед пудра захар течен шоколад бухтички

Начин на приготвяне:

Разбиваме яйцето в купа. Добавяме захарта, ваниловата захар и газираната напитка. Разбъркваме. Смесваме брашното с бакпулвера и на порции добавяме към сместа. Бъркаме до хомогенност. Загряваме олио в дълбок тиган.

Гребваме по една равна супена лъжица от сместа и сипваме внимателно в горещата мазнина. Пържим бухтичките от всички страни до златисто, пише Actualno.com. Изваждаме готовите бухтички в чиния. Сервираме сладките газирани бухтички с любими добавки или просто поръсени с пудра захар.

Когато планирате своята почивка, по навик започвате с разглеждането на различни хотели, правите планове за пътуване до близки на престоя ви дестинации и разглеждате различните оферти, които намирате при вашия туроператор. Замисляли ли сте се обаче, за многото предимства за избора на екскурзии с круиз? Без значение дали търсите подходяща романтична почивка за двама, за пенсионери, индивидуални или групови екскурзии, или искате да заведете вашите деца до различни екзотични дестинации, то с кораб можете да посетите много повече места. На борда на такъв кораб можете да намерите различни забавления, добра храна и други интересни предложения. Можете да предпочетете речен круиз или може би някъде по любимото средиземноморие, това е единствено ваше предпочитание, но със сигурност можете да намерите добър избор на различни круизи от България.

Какви са предимствата на круизното пътуване? 
Пътуването с кораб има изключително много предимства, които със сигурност биха ви спечелили. Ето и кои са основните сред тях според Boiana-MG:

Първокласно обслужване – дори на малко речно корабче, любезността и коректността на персонала могат да се конкурират с добър европейски хотел, а на първокласен круиз на луксозен лайнер, като цяло ще се почувствате като ако не крал, то поне английски барон.
Нов свят всеки ден – представете си, че вашият хотел сам се мести от място на място , всеки ден отваряйки нов свят за вас! По време на круиз, пътуването вече е част от почивката. Няма нужда да мислите за трансфери, резервации на екскурзии, намиране на водач и други. Просто се наслаждавате на всички удоволствия на плаващ хотел и изследвате забележителностите и културата на новите места, които посещавате.
Круизът е рай за пазаруване – почти всички кораби имат различни магазини, където можете да си купите почти всичко, от парфюми и дрехи, до часовници и електроника. И дори да не намерите това, което ви харесва, винаги има възможност да пазарувате в бутиците на пристанищата. А вълшебната дума безмитно прави пазаруването на круиз още по-привлекателно.
Забавления за децата – ако забавленията на децата в хотелите често се ограничават до вечерна анимация и басейн с пързалка, тогава на круиз мама и татко най-накрая ще могат да се отпуснат, докато детето им се забавлява с професионални аниматори.
Морето е точно под прозореца ви – за да се насладите на сутрешното си кафе при шума на вълните в хотела , ще трябва да станете рано и да отидете на плажа. На круизен кораб трябва да направите само няколко стъпки, за да се случи това - до балкона на кабината или до крайбрежната палуба. А колко е прекрасно да заспиш под успокояващия шум на морските вълни?

Всеки ще намери за себе си още много причини, поради които си струва да отидете на круиз. Всяка година броят на туристите, които предпочитат този вид почивка, расте, а разнообразието от предложения от круизните компании се увеличава.

Защо да изберете круизно пътуване с водач от България?
Най-лесно и удобно е да изберете пътуване с водач от България. Освен че всичко ще ви бъде разказвано на собствения език, то той ще знае и разбира по-добре вашите конкретни нужди и желания. Комуникацията ще става по-лесно, а и емоцията ще е съвсем различна и със сигурност доста по-приятна. Изберете тръгване с автобус или самолет за вашия круиз, като има страхотни евтини предложения, чиито цени със сигурност ще ви допаднат.

Направете вашата почивка запомняща се с избора на подходящ круиз. Със сигурност ще усетите ваканцията си по нов и интригуващ начин и ще имате възможността за невероятни приключения.

Старото общежитие на БДЖ на ул. ”Хан Кардам” № 18  е напът да се превърне в модерна сграда с жилища и магазини. Имотът е с нов собственик и той планира да построи стъпаловидна постройка - на осем, девет и десет етажа, сочат документи, подпечатани от експерти в Община Пловдив.

Новината буквално взриви хората от малкия квартал "Триъгълника" до Централна гара. Техният район явно е доста апетитен за инвеститорите. Примерът с новите жилищни кооперации до Стоматологичния факултет е показателен - стотици студенти във ВМИ вече се настаниха под наем в белите блокчета точно в подножието на Младежкия хълм.

Местните са обезпокоени за квартала си - сега още един от терените с площ от 2300 квадрата ще се застрои с комплекс от три нови жилищни обема. На много места в квартала вече са разлепени информации за „Нов жилищен проект в град Пловдив, район “Централен, кв. “Триъгълника”, ул. ”Хан Кардам” № 18 (на мястото на старото общежитие на ЖП), предвижда от УПИ I - комплексно застрояване да се обособят два нови имота: УПИ I - 522.3684 - комплексно застрояване, и УПИ III - 522.3685 - обществено обслужване и жилищно застрояване.  Съществуващото УПИ-56784.522.3568 се заличава.“

Какво се случва реално?

„При нас няма входиран проект за ново инвестиционно намерение", твърдят експерти от отдел „Проектна експертиза“ към Община Пловдив. Според тях Общината служебно е направила ПУП-План за регулация, със запазване на съществуващата сграда. По този начин се урегулира имотът за сградата, която се запазва. Какви са намеренията за бъдещето на терена обаче, не може да се каже на базата на въпросната процедура, но в нея няма застроителни показатели, категорични са от Община Пловдив.

От години жп общежитието стои под ключ

Излющена мазилка и прашни прозорци, зад които явно няма никакви признаци за скорошно обитаване. Така изглеждат жепейското общежитие отдалече в момента. 4-етажният блок на улица „Кардам” стои празен и заключен, установи репортерската ни проверка.

Сградата е видимо запазена, северната фасада е напълно олющена, виждат се и изпочупени стъкла. Малко под покрива стърчат ламарини, а дограмата е почти изгнила. Това, което не се вижда, е, че почти всички мебели, цялото оборудване е изнесено от сградата. Според запознати останалите читави мебели са отишли към други обекти на БДЖ. Общежитието е в активите на „БДЖ холдинг”.

Сградата е построена около 60-те години на миналия век, но тя „помни” и по-добри години. „Беше доста полезно за железниците, много народ мина оттук - спомня си бивш железничар. - Всеки, който идваше да работи в Пловдив, живееше тук”. След това закрили жп общежитието и оттогава то стои празно.

Ако Георги Господинов обговаря, Красимир Димовски разказва. Ако Господинов внушава формули на абстрактното, Димовски пренася в текст формули на очевидното. Ако Господинов разчита на разпадащ се сюжет, сюжет без фабула, Димовски вплита сюжета във фабула. 

Ще започна оттук – от връщането към разказа в класическия му вариант. От бунта срещу „историята“, както в последните трийсетина години българският писател взе да нарича късата си проза „истории“.

Историята обговаря нещо, вместо да го разказва. Историята се свързва с модерното, доколкото модерното е с претенцията за квази разказ. Историята отказва да разказва. Тя може да е над-разказ, пре-разказ, разсъждение върху разказ, но не и само разказ.

Разказът, в класическия му вариант, е тъкмо обратното – разказана история, без претенции да обговаря самото разказване. Разказът говори, без да разсъждава. Разсъждават, в най-добрия случай, героят/ите му. Историята разсъждава дори без герои, като потиска разказването, дори като го отстранява (в крайния си вариант).

На единия полюс е такъв писател на „истории“ като Георги Господинов. Впрочем, както съм му споделял в лична кореспонденция, ценя повече неговите къси истории от „дългите“ му романи, които са колаж от обговарящи истории.

На другия полюс е Красимир Димовски с последните си две издадени книги (които поради дългото му мълчание, а и преобръщането, пренаписването, оживяването на „стари неща“ могат да се четат като дебютни).

Ако Господинов обговаря, Димовски разказва. Ако Господинов внушава формули на абстрактното, Димовски пренася в текст формули на очевидното. Ако Господинов разчита на разпадащ се сюжет, сюжет без фабула, Димовски вплита сюжета във фабула. 

„Историята“ на Господинов не може да прерасне в повест или новела, може директно да се трансплантира в роман, както и става. Разказът на Димовски може, понеже класическата му форма включва не само сюжет, но и фабула. Ще уточня, че това не е оценка в полза на едната форма за сметка на другата, а по-скоро опит за разграничение на типа прозаично.

Ако за Господинов въпросът „Какво ще стане накрая?“ не е важен, за Димовски той е не по-малко важен от началото на разказа – точката, от която разказването тръгва и в която по естествен път трябва да приключи. При него, ако се появи пушка, тя гръмва и в началото, и в края на разказа („Смъртта на Исус Мухамад“), ако се появи бик, напада жени и в началото, и в края на разказването („Ловецът на русалки“).

И така двата сборника – Момичето, което предсказваше миналото и Ловецът на русалки, искат да се четат като класически, а не като модерни; те идват, за да реабилитират забравеното, потиснато и дори отричано изкуство на разказа срещу изкуството на историята, изкусния разказ срещу изкусната история. Те идват с претенцията да бъдат чисти разкази, а не миксирани истории.

Сега ще трябва да кажа и защо мисля така. 

Първо, историята може да бъде написана, без да се следва класическото основание за време и място. Тя може да прескача през различни времеви отрязъци, да накъсва самото време, да минава през далечни и дори отричащи се географии, географии, чиято допирна точка е само във въображението на автора.

Разказът обаче се нуждае от единно време и съвсем определено място, в което да започне и да свърши.

Димовски и в двете си книги избира едно магическо място – неназовано селце (името му се появява едва в последната новела „Ловецът на русалки“), заключено между малките планини, наречени Могила и Могилчица. Архетипното в уж на пръв прочит „обикновените“ разкази е фундирано в самата им основа – мястото на действие. То отвежда към ритуалните гробници – могилите, местата, където почиват „знатни“ герои. В мястото между Могила и Могилчица на Димовски обаче живеят незнайни – преди да бъдат съживени и описани – чудаци антигерои, с очуднен поглед и за себе си, и за себеподобните си, и за света, който е отвъд тяхното място. Познанието им не е за света и местата в света, а за света вътре в човека; тази йовковска оптична точка е фокусът, през който и разказвач, и герои живеят, говорят, умират.

Разказвачите в българската литература често са делени на географски принцип, но разказвач, който да разгръща повествованията си сред „малкото човечество“, сгушило се в едно селце само, между две също малки планини, като че ли нямахме. До Димовски.

И сега по въпроса за времето.

Разказите и новелите (тук ще отбележа, че Димовски задължително определя в подзаглавията и на двете си книги жанровия си избор съответно като „13 невръстни разказа“ и „3 новели за любовта и яростта“, сякаш допълнително да се разграничи от „историята“ в нейния квази разказ вариант) не назовават историческия отрязък от време, още по-малко го делят на дни, часове, минути и дори секунди (нещо, което е почти задължително при Господинов). Времето като историческа категория се появява едва в последната новела „Ловецът на русалки“, но за това по-нататък. Не разпадът на времето, а неговата цялост, неподвижност и непроменимост е структуроопределящо за действието в разказите и новелите на Димовски. Времето като линейно преминаване през живота, а не времето като взривяване на съществуването. Затова и началото на това „легендарно“ време у Димовски започва с детето, децата между Могила и Могилчица, и свършва с дедото и бабата, с оживяващите мъртъвци, но и с мъртвите, ала все още бродещи из магическото място сенки от миналото.

Този усет за времето като непрекъсната и непрекъсваема линия, за времето като единство на минало, днешно и бъдещо, е другият, струва ми се, важен белег на класическия разказ, на изкуството на разказването, което, разбира се, тръгва от легендата, приказката, житието, а не от мита, който ги предхожда. Ако митът е надчовешки – небесно-божествен, то легендата е човешки земна. Ако митът е извън времето като линейна конструкция, легендата е в самото протичане на времето в рамките на един (често кратък) човешки живот. Ако от мита произлиза историята и нейното обясняване, от легендата тръгва разказът, самото разказване.

Затова и когато споменава войните като далечни, но втъкани в линията на времето събития, разказвачът Димовски не назовава кои точно войни напомня; войната функционира като архетип, а не като история на войната точно по начина, по който тя оживява във военната легендарна проза на Йовков.

Тук ще вметна, че прозата на Димовски за мен е по-близка именно до Йовков, отколкото до пришиваните му Хайтов (поради родното и за двама им Яврово) или  Радичков (поради фантастичното, приказното и селското). Паралелите с латиноамериканските магически реалисти или абсурдиста Платонов ми се струват твърде фриволни и по-скоро афишират критическа начетеност вместо прочит, но имат своето основание, ако приемем, че сравнението е единственият начин за обяснение на уникалното. Впрочем наивното съзнание от зората на човечеството изобретява скалната рисунка тъкмо като опит за сравнение на необяснимото поради липса на рационално знание. Това са първите метафори. Казвам го, защото метафората и сравнението са най-често използваните фигури в прозата на Красимир Димовски. Тя по един естествен начин се опира на рисунката, на цветната графика и това със сигурност я отличава от опитите за уподобяване на този разказвачески стил с твърде различни, макар и най-общо казано, приказни модели.

И така стигаме до онова, без което модерната история може, но класическият разказ – не - героят, героите.

В новелите на Димовски героят е разцепен на две – на „аз“ герой и на разказвач, който ту съвпада, ту се разделя/отграничава от „аз“-овия. Героят ту наблюдава другите („Бащата на света“), ту разказва наблюденията-видения, ту наблюденията са „очевидни“, ту се превръщат във фантазии. Героят е ту активен, ту пасивен, ту действа, ту разсъждава, ту е тук (при другите, но силно отграничен от тях), ту отвъд (при представата си за другите и за света), ту приема/не приема видяното, ту иска да го промени, ту е жив, ту е мъртъв, ту е истински, ту е легенда.

Ето как е разцепен пък друг „обективен“, условно казано, герой в новелата „Смъртта на Исус Мохамад“: Мара Мъжът беше разполовен човек, едната му половина беше бунтовническа, другата – боязлива... Като се напиеше, бунтовната му половина се разгаряше, ставаше много мъжествен, та му излезе тоя прякор Мъжът, изтрезнееше ли обаче, ставаше треперлив и жена му Мара използваше туй му състояние да го пердаши. Оттам пък го кръстиха Мара. Затова си ходеше с двете имена. (Тук ще вметна, че в разказите и новелите на Димовски цялостни са само жените герои, вероятно защото са повече персонажи, отколкото същински герои – поне до „Ловецът на русалки“.)

В тази разцепеност героят-мъж осъществява минаването си през линейното време на собствения си живот, но и през легендарното време на общността, заключена между Могила и Могилчица. Реалност и отвъдност, зримо и въобразено са истинското пространство на осъществяването/неосъществяването му.

Така разказът (новелата, макар че жанрово „Бащата на света“ е по-скоро разказ) се превръща в легенда, която продължава да пренася спомена за местния луд в някакво усещане за бъдеще, в някаква безкрайна отвореност на времето, характерна именно за легендарното разказване.

Лесуса е фикция на днешния модерен аутист, само че е поставен в такова време и място, където това обговаряне на психическото състояние е невъзможно. И тук именно на помощ идва разказът, и то разказан през очите на Лесуса, героя. Всичкото, което става в този дълъг разказ, или къса новела, минава през очите на Лесуса. Светът през тези очи е объркан като разместени стъкълца на калейдоскоп. Героят е фиксиран върху атавистичното си желание да ги подреди, но не просто да ги пренареди, а да им зададе веднъж завинаги непроменим ред.

Може ли да бъде сглобен по този начин светът? Това е смисълът на разказаното, това е легендата за Лесуса, Бащата на света.

Вероятно може, но само в едно ужасено от раздробеността на външното въображение, в една раздробеност между детето и мъртвеца, в онази раздробеност на възрастния, която отрича и детския поглед върху света, и погледа на мъртвия от/към отвъдното.

Тази очудненост на разказа се постига с езика на самото разказване.

Езикът в разказите и новелите на Димовски е винаги образен, метафоричен, далеч от понятийното говорене, от аналитичния срез на очевидностите и въобразеностите. Някои го определят като поетичен език, което, разбира се, не е точно, защото поезия се пише и без тропи. Това е език, слепен от сравнения и метафори, от непрестанни преноси в посока очевидно-въобразено. Метафората, разбира се, е съкратено сравнение между на пръв поглед несравними неща. Тя е пределно субективният език на преноса от видимо към въобразено, от личния език на разказвача към разказаното. Идваха нови времена, духаха му в очите..., Разхвърляните бели кубчета бяха пълни с човеци..., но какви са тези времена, кои са тези човеци, защо духат, в кои кубчета бродят? Симонда стоеше в белотата, като че ли се бе превърнала в обратното на света, ала кое е светът и кое – обратното му? Отдалеченото, отвъдното, въобразеното? Това е архетипният двигател на метафоричното мислене.

Ето и пример за често употребявани от Димовски сравнения: Гледам, попът се носи над пъртината като ангел небесен, издишва пара, тя го обгръща и той още по-небесно изглежда. Сравненията му обикновено са по вертикала – от земното към небесното, от твърдта към въздуха, от предмета (физиката) към непредметната (метафизична) форма; от тук към оттатък. Това е и вечната врата, през която нахлува тази проза, като жените в нея са повече оттук, докато мъжете задължително са се запътили (или се връщат) към (от) оттатък.

Но метафората при Димовски работи и в по-отсамното поле на видимото. Ето как: Здрачът набъбна и приглуши шумовете. Хората се заоблиха и гласовете им се снишиха. Селото се унесе, а кръчмата се събуди с всичките си прозорци. Закачките са беззъби, а лицата – цветни, но с непрекъснато менящи се цветове. Този особен далтонизъм при възприемане на видимото изведнъж го отпраща към сферата на въобразеното, на измисленото. Лесуса не знаеше нищо за себе си. Но и не искаше да знае. Това  архетипно незнание изведнъж се прехвърля във фиксация да се знае всичко за света и не просто да се знае, а светът на видимото да се подреди по един въобразен, измислен, нереален начин. Да стане невидим, понеже Светът го ужасяваше, реалният. И решението му е да го унищожи, като спаси идеята за едно само дете, от което да започне подреденият свят на собственото му въображение.

По подобен, да не кажа същия начин функционира разказването и в останалите две по-обемни новели от сборника Ловецът на русалки.

И двете изискват отделно изследване, но тук накратко ще отбележа, че съчетаването на драматургичното с притчовия сказ в „Смъртта на Исус Мухамад“ в едно легендарно съсъществуване на драматично и приказно между двата изстрела – началния и финалния – на манлихерата на аз-героя, на това облъщение на долния и горния свят, на мъжкото и женското, на умрелия насилник и на застреляното (по случайност) прасе, на общото им погребение и (само)изяждане е виртуозен разказ за битието като истинно и мислимо, като докосване и бълнуване, като случване и отказ, като осъществимост и осъщественост.

Най-обемната и дала заглавието на сборника новела „Ловецът на русалки“ с първото си изречение - Небето почна да слиза с всичките си облаци, накрая опря в полето и стана на океан. - е пряко продължение на последното от предишната – И ме потъна. Споменавам го, за да онагледя как вътрешно си разговарят отделните (уж) текстове на Красимир Димовски: с прелитащи образи, с вертикални (предимно) метафори, в една система от реални мислимости и въобразени реалности, чийто смисъл е продължението, легендата, вечността. „Ловецът на русалки“ също чака обстоен прочит (надявам се скоро), аз само бих опитал да дам ключ (вероятно от многото възможни) към него.

Това е не само най-обемният засега текст на Димовски (с размерите на малък роман), но и разказан от „обективна“ гледна точка. Разказвачът е всевиждащият Бог на малкото село между Могила и Могилчица, което за първи път в прозата на автора получава име – Аврово. Но географията се разширява и до един митичен остров – Авродита, откъдето по един също митичен начин – през облаците и мъглите, в невиждалото море селце доплува Корбукрушенецът. От легендарно в предишните разкази и новели, тук за първи път времето става историческо – разположено в края на 40-те и началото на 50-те. Ако в „Бащата на света“ битката е между мъжа и жената, ако в „Смъртта на Исус Мухамад“ е между мъжете и жената, в „Ловецът на русалки“ тя е между жените и мъжа, при това отчетливо обрисуваните женски образи представят трите възрасти на Ева – младото момиче Сияница, зрялата жена Баяна и Старата, дъщерята, жената и майката. Езикът от гъсто метафоричен се изчиства към приказно-притчов. Внезапните, разсичащи изречението метафори от разказите и двете предишни новели са изместени от символи – мъглата, облаците, рибата, бика, козите, мечтаните крави, портрета на Стоманеца, статуята му, сказът е притчово-легендарен, нацепен тук-там от иронични обрати (най-вече в репликите на персонажите - Кметът, Попът, Фелдшерът, Горивначо, писъците на Баянин и мученето на вездесъщия бик Гарибалдо, който хем трябва да бъде убит и изяден за нахвърлянето си върху Сияница, хем трябва да продължи живота в Аврово, когато някога дойдат кравите, хем е оръжие за убийство, хем е цел на убийците), целящ излизане от историчното в посока на вечното.

Впрочем приказното появяване на Моряка (единственият герой в прозата на Димовски, който е извънстоящ за мястото, заключено между Могила и Могилчица, появил се там по приказен начин като изплувал от облаците) следва архетипа за чудесното появяване на остров Наксос на избягалия от Крит след убийството на Минотавъра Тезей и влюбената в него Ариадна. Тайната, която Моряка носи, незнанието, с което са белязани влюбените в него две жени, всичко това вибрира върху мита, за да го преобърне в самия край на новелата. 

Срещата на „малкото човечество“, както Димовски нарича героите от Аврово, с чужденеца, разминаването им, освен в сюжетните ходове е ясно маркирано и в езика, с който говорят. Моряка е единственият герой, с когото нито останалите персонажи, нито  вездесъщият разказвач си позволяват да се глумят, а и самият герой е опериран от наивно-ироничния език на „малкото човечество“; той говори чужд за селото език, мисли по чужд начин, действа по чужд начин. Краткото и невъзможно да бъде продължено общение между тях, между света на реалното и света на мечтаното, между малкото и голямото, между установеното и неустановимото, между селото и морето минава през трите ценностни етапа на живота, според самия разказвач: любовта, властта, свободата.

„Ловецът на русалки“ е притча за красивото невежество на живота, за въображаемото връщане към природното, за любовта като остров на спасението сред привидното безсмислие на съществуването на човека и отказаното му (на този свят и в това исторично време) общение с Бога.

Ще ми позволите и един паралел с късите разкази от сборника Момичето, което предсказваше миналото, като се огранича само до функционирането на героя/ите. Очевидно е привидното му израстване – от детето в разказите до възрастния в новелите. Но нито разказите са за деца, нито новелите – само за възрастни.

Всъщност имаме едно трансплантиране на детското (познание, въображение, реакция, емоция) от късото в дългото, от безкрайното време на детството в ограниченото познание за изтичащото време на възрастния. Но и в единия, и в другия сборник на Димовски категорията „време“ е свързана повече с вечността, отколкото с мимолетното, с продължението, отколкото с края. Дори когато самият разказ/новела започва от края си, каквато е обърнатата фабула в „Смъртта на Исус Мухамад“. Дедо умря! – извика баба.-  е първото изречение на новелата. Първото действия – случайният изстрел от рязаната манлихера на стреснатия от женския писък аз-герой, убил едно незаконно гледано прасе. Драмата (действието) измества сказа (разказването). Смъртта не е описана, а изиграна. Това е театрално действие в квази разказ, театрална новела, ако перифразираме „театрален роман“ на Булгаков. В този смисъл „Смъртта на Исус Мухамад“ е повече новела от „Бащата на света“, доколкото целта на разказа е да разкаже (по възможност) и най-дългия живот в най-кратко време, а новелата (романът) – по-скоро да „изиграе“ едно или няколко действия от/в живота на един или повече герои. 

Впрочем строго разграничение между новела и роман не ми се струва, доколкото и двата термина са чуждици и твърде съвпадащи по смислова употреба в западните литератури, но това едва ли е толкова важно в случая. По-скоро бих определил третата новела в книгата „Ловецът на русалки“ като роман не само по обем, но и по равностойно изградени герои, характери, конфликти и ми е любопитно да видим скоро какво Красимир Димовски разбира под „истински“ роман.

Във всеки случай той изрично нарича и трите си прози в сборника „новели“, а не „повести“. Защо?

Според мен интуитивно Димовски е усетил това, което ги отграничава от строго класическото повествование, което свързваме повече с описанието (жизнеописанието), защото то е потиснато за сметка на драматичното и дори драматургичното и в „Смъртта на Исус Мухамад“, и в „Ловецът на русалки“. Непоклатими са само мястото, времето и езикът. Тъкмо това триединство в прозата на Красимир Димовски ни кара да четем разказите и новелите му в една обща цялост, като глави от единствена книга, чийто смисъл е самото разказано, изкуството на разказа като преживян спомен, като белязващо настояще, като въобразено бъдеще, които непрекъснато и изненадващо си сменят местата по волята Божия и с помощта на въображението. 

Ако трябва да обобщя в едно изречение, прозата на Красимир Димовски е опит за трансплантиране на „малкото човечество“, на детството на човека в неговия зенит и залез.

Поставянето на предпазен колан е само едно от важните неща, които да направите, докато сте зад волана

Толкова сме свикнали да пътуваме с кола, че напълно забравяме, че това всъщност е голяма отговорност. Колкото и да е странно, това важи и за шофьорите с най-голям опит. Разказваме ви за това, което винаги трябва да помните, докато шофирате, пише automedia.investor.bg.

 С годините се появява самочувствие, сякаш всичко по пътя е ясно, мога да се справя с всичко. И в тази си самонадеяност, собствениците на автомобили, за съжаление, забравят едно просто нещо: само една грешка е достатъчна, за да попаднете в неприятна ситуация - да навредите на себе си и на някой друг. За да сте в безопасност на пътя, експертите препоръчват да останете нащрек, тоест да обръщате максимално внимание, докато шофирате. ето и основните съвети 

Не се разсейвайте от телефона

Правилата за движение изрично забраняват "ровене" в телефона по време на шофиране и всички знаем това много добре. По правило обаче не спазваме изискванията на правилата: лесно отговаряме на входящи обаждания, кореспондираме с SMS-и, проверяваме електронна поща и т.н. Тоест, много водачи искрено вярват, че действията им са доста безопасни, няма за какво да се притесняват. 

 Но експертите са на друго мнение: ако все още не сте претърпели катастрофа, защото сте говорили, докато шофирате по мобилен телефон, това изобщо не означава, че няма да попаднете в такава ситуация. Късметът не може да бъде вечен: част от секундата поради вашата небрежност и не само животът ви, но и другите участници в движението ще са изложени на риск.

Ето защо, ако искате да сведете до минимум потенциалните разсейвания, трябва да поставите мобилния си телефон в жабката. Между другото, това се отнася не само за телефона или всякакви други джаджи. Има и други неща, които отвличат вниманието от процеса на шофиране - например напитките, които пиете, храната, която ядете, децата в колата и много други.

Уверете се, че вашите документи са винаги с вас

Всеки път, когато се каните да седнете зад волана, е добре да се уверите, че имате шофьорска книжка в себе си. И освен това - застрахователна полица, свидетелство за регистрация на превозно средство и евентуално някои други важни документи.

Като се уверите, че „пълните боеприпаси“ са на мястото си, автоматично се появява увереност, която, колкото и да е странно, се развива в усещане за контрол над автомобила. Освен това ще избегнете излишната паника в случай, че полицай ви спре за проверка на документи.

Винаги поставяйте предпазен колан

Що се отнася до важността за поставяне на предпазен колан, бихме искали да ви напомним, че в света има три вида шофьори. Първият включва тези хора, които „автоматично“ се закопчават още преди стартиране на двигателя. Втората категория са тези, които отказват да поставят колана на кратки разстояния, И накрая, има такива, които почти никога не използват предпазен колан и това е най-страшният тип шофьори.

Множество проучвания доказват, че предпазният колан е един от най-добрите и ефективни начини за намаляване на смъртността и нараняванията при сблъсък на превозни средства. И тук трябва да помним, че трябва да се закопчаваме във всякакъв тип превозно средство, а не само в собствената си кола.

Не се нервирайте, докато шофирате

Всеки опитен шофьор ще потвърди, че на пътя можете да срещнете много ядосани и понякога неадекватни шофьори, особено когато бързат. Случайно срещайки се с такива хора в потока, не бива да си губите времето и нервите за тях - просто ги пропуснете напред, ще бъдете по-спокойни. Преструвайте се, сякаш нищо не се е случило.

Защо това е важно? Проучванията многократно показват, че яростта на пътя често е причина за сериозни инциденти, включително убийства. И това не е криминална хроника, това, уви, е нашата българска реалност. Така че, ако някой изведнъж ви засече, изпревари ви неправилно и т.н., просто игнорирайте случилото се и продължете напред, сякаш нищо не се е случило.

Повечето шофьори знаят колко важна е безопасността, но за съжаление, когато бързат или са в лошо настроение, самите те са склонни да забравят за това. Така че нашата обща задача е да се опитаме да не забравяме за всичко по-горе написано. Тогава може би животът ни по време на шофиране ще стане малко по-безопасен. 

Знаете ли, че малката балканска държава Косово е фабрика за музикални таланти, и то не какви да е, а световни звезди? Само споменаването на светата троица в поп музиката - Дуа Липа, Рита Ора и Ера Истрефи, говори достатъчно за това, че произходът съвсем не е от значение, а единствено и само талантът. А талант у трите дами има в изобилие. И публиката ги обожава.

Дуа Липа - момичето с име "любов"

Дуа Липа е родена в Лондон през 1995 г., но родителите <210> Дукаджин и Анеса са родом от Прищина, столицата на Косово. Още когато поглеждат за първи път в очите <210>, те не се двоумят и категорично решават да носи името Дуа, което на родния им език означава „любов“.

Малкото момиче се влюбва в музиката покрай баща си. Той си има своя рок банда, в която пее и свири на китара. Групата му не просъществува много, но Дукаджин не се отказва и свири вкъщи. Така още на 5 години, заобиколена от ноти, Дуа Липа започва да пее. С годините тя попива от своите музикални идоли Нели Фуртадо, Пинк, Кристина Агилера, Мадона и много други. 

Докато учи в начално училище в Лондон, Дуа свири на чело, докато разбира, че струнният инструмент е огромен за крехката <210> фигура. Тя пробва да влезе в училищния хор и да се занимава основно със своето любимо нещо. За изненада обаче е отхвърлена. Вокалният педагог казва на Дуа Липа, че не може да пее, че гласът <210> е твърде нисък, за да достигне нужните височини.

Само на 9 години бъдещата суперзвезда не се отказва и вече е преместена в друго училище, където взема уроци по пеене всеки уикенд. Нейният учител Рей открива незаменим талант и  помага да извлече най-доброто с гласа си. След като завършва началния етап на образованието си, Дуа и семейството й се прибират в Прищина. Косово обявява своята независимост и това е причината да се завърнат у дома. Там талантливото момиче завършва образованието си, участва в различни музикални прояви, става разпознаваема в страната си, което <210> помага за старт на музикалната кариера.

След кратко време обаче сцената в Косово става тясна за възможностите и мечтите на Дуа. Тя иска името й да е познато в целия свят, а песните <210> да звучат по всички радиостанции и телевизии. Така красавицата от Прищина отново се завръща в Лондон, за да осъществи детската си мечта и да се опита да покори световната музикална сцена.

Всичко се променя през 2015 г., когато певицата пуска първия си сингъл - „New rules”. Така още на 19 години Дуа Липа става име, за което всеки говори и всеки иска да чуе. Следват дебютен албум, видеоклипове, истинска слава. Клипът към сингъла я прави най-младата певица, достигнала над милиард гледания в платформата YouTube.

С един албум зад гърба си, Дуа Липа вече променя музикалната история. На Британските музикални награди през 2018 г. тя е номинирана в цели пет категории от десет и си тръгва с две награди - за най-добра британска изпълнителка и за британски пробив в музиката. Следват статуетки „Грами“, награди на музикални телевизии и т.н. 

Вторият албум на Липа не закъснява. В началото на 2020 г. на пазара излиза „Future nostalgia”, който само за седмица достига рекорди - 294 милиона слушания в музикални платформи за седмица и стига до 6 милиона. Вторият албум изковава със златни букви името на Дуа Липа и дава ясен знак, че момичето от Косово държи в ръцете си световните сцени и че мечтата <210> е осъществена с лекота. Вече няколко години е в топ 5 на най-слушаните поп изпълнителки.

Рита Ора, която се престраши да снима в Перник

Огнената Рита Сахатчиу Ора е родена през 1990 г. в Прищина. Малко след раждането <210> семейството й се мести в Нотинг Хил. Майката е психиатър, а баща й има собствено заведение. Първите стъпки в музиката Рита прави още като дете. Именно в клуба на баща си тя има своя дебют пред публика.

През 2008 г. прави опит да участва в "Евровизия", класира се, но по-късно сама пожелава да се оттегли, защото не се чувства готова за подобна стъпка. Ора започва да записва свои изпълнения и да ги пуска в YouTube. Всъщност там изгрява нейната звезда и оттам тръгва нейната успешна кариера. Забелязана е от DJ Fresh, който си търси глас за песента "Hot right now". Така следва запис и невероятен успех.

Ора започва да работи по първия си самостоятелен албум, който излиза през 2012 г. Певицата пее на турнета на Coldplay, което <210> носи разпознаваемост и огромна възможност.  Огнената Ора вече има няколко успешни албума в кариерата си. Записвала е песни за много хитови продукции, дори се изявява като актриса.

Двоен удар Рита записва с продукцията "50 нюанса сиво", където има роля - сестра на г-н Грей, прави и хит за саундтрака на филма. Само за няколко години момичето от Прищина също записва името си в световната музикална история и се превръща в една от най-обичаните певици. Песента  "Let you love me" я изстрелва на върха на всевъзможни класации, следват убийствени дуетни парчета, които заслужено я изпращат на върха.  

Интересното за нея е, че като малка е получавала паник атаки. Първият <210> път бил, когато е едва 15-годишна и научила, че майка <210> Бела има рак на гърдата. „Тогава не можех да разбера защо не мога да дишам. Отидох на лекар. Мислех, че имам астма. Оказа се паник атака. Мисля, че диагнозата доста ме изненада“, разказва Рита. За щастие майка <210> победила смъртоносната болест, а Рита се научила да контролира пристъпите си на паника с редовни посещения при психотерапевт. 

В края на 2020 г. огнената певица пристигна в България, за да заснеме клип към песента си "Bang". Във видеото Ора носи традиционна албанска носия, ръчно изработена в Косово, и танцува на фона на панелния квартал "Тева" в Перник. Някои от кадрите са заснети и на красивия връх Бузлуджа. Песента е дует с казахстанския диджей Иманбек. В парчето участват също диджеят Дейвид Гета, рапърът Gunna и певецът Khea.

Ера Истрефи - косовската Риана

Ера Истрефи, често наричната "косовската Риана" или "косовската Сиа", е родена през 1994 г. в семейството на певица и журналист. След като баща й умира, когато е на 10 години, майка <210> преустановява музикалната си кариера. Това мотивира Ера и малката сестра Нора да копнеят за сцената и за любовта на публиката.

Ера първо печели популярност сред албанскоговорещите аудитории в Европа след издаването на дебютния си сингъл „Mani Per Money“ през 2013 г., в който пее на жаргонен албански с английски фрази. През 2016 г.  получава международно признание след пускането на сингъла „BonBon“. Тази песен променя живота й.

След успешния хит Ера подписва договор с американски звукозаписни компании - Sony Music и Ultra Music месец по-късно. Успехът на парчето води до негова английска версия. През 2017 г. печели наградата „European Border Breakers“. Голям успех за  Ера Истрефи е участието й в песента “Live It Up” заедно с Nicky Jam и Will Smith. Песента е официалният химн на Световното първенство по футбол през 2018 г.

Певицата от Косово продължава да жъне успехи, пускайки хит след хит. И към момента името <210> се нарежда сред най-известните и успешни на световната музикална сцена.

Данните са на международния портал Fuelo, в който се проследяват детайлно цените на петролните продукти в световен мащаб

За 6 месеца цените на горивата у нас са се повишили с над 40% - от 2.41 лв за литър А95 до 3.38 лв. за същото количество днес. 

Данните са на международния портал Fuelo, в който се проследяват детайлно цените на петролните продукти в световен мащаб, пише Флагман бг.

При официално обявена у нас инфлация от около 17% скокът на бензина се откроява драстично от това число и по-точно – почти тройно.

Интересна е съпоставката с цените на същия бензин в Германия – най-голямата икономика в ЕС, където населението вече започва да се оплаква от скъпото гориво.

Там за последните 6 месеца, при официално обявени рекордни нива на инфлация от около 8% А95 е поскъпнал с около 17% - от 1.64 евро за литър тогава до 1.93 евро днес. 

Макар на пръв прочит това да означава, че горивото у нас е по-евтино, отколкото в Германия, това съвсем не е така.

У нас средната заплата, по последни данни, е около 1600 лв. или 800 евро, докато там тази сума е 3975 евро месечно – разлика от близо 5 пъти.

Това, казано по-семпло, значи, че германците плащат пет пъти по-евтин бензин от нас. С други думи – с една средна заплата в България човек може да си купи около 470 литра бензин А95 на сегашните цени, а в Германия – над 2 тона или 2072 литра.

Това реално е само един от многото примери, демонстриращи, че или у нас инфлацията реално е много по-голяма от официално обявената, или има други фактори, оказващи влияние в ценообразуването.