Липсата на ясна визия и дългосрочна стратегия за развитието на града водят до проблеми в трафика и хаотично застрояване със съжителство на жилищни сгради, фабрики и логистични бази    

Старите индустриални зони на Пловдив - компактни и с осигурен градски транспорт, бавно остават в миналото. В същото време новите производствени и логистични цехове, складове и съответните администрации към тях са пръснати в новите индустриални зони - на юг и на север от града под тепетата - от Куклен, Асеновград и Родопската яка до магистрала "Тракия". За да достигнат до тях обаче, работещите се придвижват с лични автомобили и задръстванията в час пик са ежедневие.

Как се ориентират новите инвеститори в объркания пазар на индустриалните площи? Къде се купуват повече парцели и каква е динамиката на пазара в момента?

„На този пазар е важно да се прави разграничение между складове за логистика и бази за производство“, коментира пред „Марица“ Атанас Ласков. Като представител на БГСКЛАД за Пловдив и региона експертът обясни, че  старите промишлени зони на града са подходящи за фирми, които развиват производствена дейност. До тях все още има добър градски транспорт, а и още навремето всички комуникации и захранване са изградени. Доказано предимство е и  че до подобни локации, които са на „ръба“ на градската среда, персоналът се придвижва много по-лесно.

Докато логистиката е по-добре да се позиционира около ТИЗ, до Радиново, с две думи, в близост до магистралата. Така поне сметката с транспортните разходи на фирмата е решена добре, допълва експертът. Но за сметка на това има много минуси. Единият е, че държавата не е склонна да инвестира в инфраструктурата. „Така на едно средно предприятие със застроена площ от  2000-10 000 квадрата вече не му е рентабилно да излиза извън града. И инвеститорите сами да си изграждат инфраструктурата“, поясни Ласков.    

Необходимо е първо да реставрираме съществуващите индустриални зони и след това да строим нови, предложи и главният архитект на София Здравко Здравков по време на четвъртата международна конференция за индустриални имоти, организирана от БГСКЛАД.

„За последните 30 години икономиката на страната значително се промени. Голяма част от площите, които бяха заети с постиндустриални зони от края на комунистическия период до 90-те години на миналия век, промениха трайно функциите си, осигуриха огромен потенциал за развитие вътре в градовете, но останаха до голяма степен недооценени“, каза Здравков. Той наблегна на факта, че голяма част от предприемачите са решили да инвестират в извън урбанизираните територии, в които няма изградена инфраструктура, и това е посока, в която държавата залита, вместо да се загледа вътре в интериора на градовете. „Трябва да оценим това, което имаме. Развитието на градовете следва да бъде последователно и да спазва устойчивото развитие - първо, да анализираме това, което един път вече е използвано в градовете, и после да погледнем навън и да стартираме нови индустриални зони“, посочи главният архитект на София.

Какво обаче е състоянието в сегмента? Кой има интерес да инвестира? Къде е най-удачно да се инвестира? Кой наема и кой отдава под наем складови и логистични площи? Всички тези въпроси бяха обсъдени от топспециалисти в бранша на IV Международна конференция за индустриални имоти, организирана от БГСКЛАД, която се проведе на 10 май в София. На събитието стана ясно, че в България в момента банковата система успява да държи маржовете и лихвените проценти ниски. Има малка разлика между цената на парите и печалбата от проектите.

Други тенденции в страната са свързани с размера на наемите за складовите помещения - те растат и компенсират инфлацията. „Нивата на наемите нараснаха през последните месеци, което означава, че компенсират до известна степен ръста на цените на самото строителство. Така например в София за луксозните обекти рентата е някъде около 5.50 EUR/кв. м“, казва Владимир Гюрджиев, директор "Логистични и индустриални активи", „Lion’s Head Investments“.

За Пловдив в момента има нови проекти в процес на реализация с обявени цени около 3.50 до 4.50-5 евро на кв. м, обяви Атанас Ласков, представител на БГСКЛАД под тепетата.

Тази бабина рецепта за бухти ще ви стане любима.

Необходими продукти:

• 1 яйца
• 200 мл прясно мляко
• 1/2 ч. л. сол
• 1 ч. л. захар
• 200 г брашно
• 1 пакетчета суха мая
• 75 мл олио

Начин на приготвяне:

1. Яйцето и леко затопленото прясно мляко се разбиват. Прибавят се солта и захарта.
2. Сипват се брашното и сухата мая и се разбърква, докато се получи рядко тесто.
3. Оставя се да втаса. От него се гребва със супена лъжица и се пуска в дълбок тиган със сгорещената мазнина.
4. Изпържените бухтички се отцеждат от мазнината върху салфетка и се сервират топли със сирене или сладко по желание, пише rozali.com.

Областният управител на Пловдив Ангел Стоев се ангажира да осигури „бърза писта“ за документацията и процедурите за старт на строителството на завода на Intuitive в гр. Първомай. Компанията със седалище в Сънивейл, Калифорния, е пионер в областта на роботизираната хирургия, световен лидер в областта на минимално инвазивните грижи и производител на роботизираните хирургични системи "da Vinci“. Намерението е в Първомай се построи завод за производство на 3D ендоскопи. Инвестицията възлиза на около 80 милиона лева. 

"Като партньор в Меморандума за сътрудничество ние ще подпомагаме комуникацията с институциите и ще гарантираме бързото придвижване на документацията и процедурите за подготовка и строителство. Ангажираме се също така да съдействаме за придобиването на държавна земя от 4,5 дка, която да стане част от бъдещия терен на съоръжението", заяви Ангел Стоев след среща с представители на Intuitive. Дружеството скоро ще получи разрешение за строеж.

Припомняме, че преди година компанията получи от Министерството нa инoвaциитe и pacтeжa сертификат за приоритетна инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите. В момента тече обучението на кадри в Германия в областта на инженерството и операциите за производство на медицински изделия. В процес на разработване са и учебни програми, които да се интегрират в образователните програми на българските средни и висши училища. 

Intuitive планира да инвестира около 80 млн. лв. в изграждането на производствената база в Първомай, която ще се разгърне на близо 134 дка. Проектът ще бъде осъществен на три етапа. До края на следващата година, като първа фаза, се планира да бъде изградено и пуснато в експлоатация производственото съоръжение, в което ще се произвеждат компоненти за 3D ендоскопи, използвани в хирургичните системи "da Vinci". Първоначално трябва да бъдат разкрити над 100 нови работни места, а с разширяването на капацитета с втори и трети етап ще бъдат наети още 200 души.

Огненото шоу „Палячи”, което вече три години е в Топ 5 на най-големите атракции на Балканите, идва в рамките на проекта „Жив Филипопол” на 16 юни около Римския стадион. Той ще продължи и на 17 юни. 

Трупата съчетава исторически сюжети с огнено, светлинно шоу и специални ефекти. В нея има артисти от цяла България. Проектът „Жив Филипопол”, цели да разшири културния потенциал на града. В двудневния проект участват трупите „Чигот”, „Дукс Антика” и „Мос Майорум Улпие Сердице”. Ще вземат участие и сърбите от „Бели Орлови”. Събитията ще са на Форума, пред Голямата базилика и на Площада пред пощата. 

„Чигот” е трупа, която се вълнува от възстановките свързани с Втората българско царство. Тя е известна с това, че представя епичната битка при Варна от 1444 година. 

Свищовската група „Дукс Антика” представя римските спомагателни войски от късните векове на империята. Показва и как са изглеждали готски федерати. Другото, което показват свищовлии е битът и занаятите от времето на Великото преселение на народите. На 9, 10 и 11 юни "Дукс Антика" участва в зрелищните възстановки "Орел на Дунава".

Сдружението на антични реконструкции „Мос Майорум Улпие Сердице” е фокусирано изцяло върху късната античност. 

Замбия e мозайка от местообитания. В причудливите й пейзажи антилопи кръстосват тревистите равнини. Изумителни диви животни, сред които лъвове и леопарди, обитават усойните гори, а националните й паркове са пълни с едър дивеч. Реките й гъмж​ат от крокодили и хипопотами - неслучайно наричат Замбия едно от съкровищата на Африка.  

Пътешественикът Светлин Иванов-Лаубер обаче открива красотата й в… децата! И предпочита да погледне на света през очите им.

Очите на децата на Замбия! 

„Замбия. Там слънцето е ниско. БЛИЗКО! Сякаш се търкаля в прахта - крайпътната, топлата. И жарката му светлина е теракотенокеремидена. И сенките са не черни, а виненочервени. И слънцето е Бог. И Бог е слънце. Близо. С неумолима власт над всичко“, така започва своя вълнуващ разказ Светлин Иванов-Лаубер. 

Тук, в далечна Африка, българинът ще открие, че Пикасо е бил прав, казвайки: „Всяко дете е артист, проблемът е да остане артист и като порасне“. Светлин знае това! Защото самият той е онова дете артист, което разгръща своя талант, за да изследва света. И всеки ден открива чудото и магията в него. 

Този път българинът иска да ни разкаже за света през очите на нешлифованите диаманти ​- децата. „Светът е уловен в дланите на смеещи се деца. Децата на Замбия ​- красиви тъмнокожи ангели, ликуващи в прахта. Танцуващи с близкото слънце. А то ​- слънцето ​- се усмихва в тъмните им като на газели очи. И НЕ парите, и не имането, и не бъдещето ca Бог. А този слънчев миг. Този, само ТОЗИ неоценим момент. Лъчът топло злато, проблясващ през парченцето стъкло в прахта до нозете ти. Скъпоценното СЕГА. Единственото. Парченцето слънце, търкалящо се по земята и НЕстъпкано от твоите подметки. Hаглед дребно, наглед за теб може би бедняшко. А истинско. Щастието. Моето. Прегръщах го. И в обятията ми бяха децата на Замбия ​- ненагледни Божи вестители. Бедни, а имащи всичко. Прашни, а сияещи. Нехаещи за онова, което нямат. И заради това по-богати от теб и мен“, продължава да разказва пътешественикът.   

Да, вероятно Светлин, който умело владее тънкостите на перото, всъщност е разбрал, че не е важно да учим децата да са богати. Важно е да ги научим да бъдат щастливи ​- така, когато пораснат, те ще знаят стойността на нещата, а не само цената им. И така - Светлин бавно разплита изящната композиция на своята приказка, наречена Замбия.   

„Тъмнокожо 7-годишно момченце ме приближава. Остава близо през цялото време. Личицето му е сериозно, но цялата му душа се усмихва. И в това лице виждам всичко най-красиво, което изобщо някога бих открил. Моето дете! Детето, което ми е отредено да нямам. Одухотворено. Нежно. Heпрекършено. B кехлибарената светлина на едно така близко слънце. И душата ми се превръща в прегръдка. Дълга като живот. Последна като причастие. Всевечна мелодия. Само че те ​- това дете и това слънце ​- те не са сувенири, които да взема със себе си и c които да стоплям зими, мъгли и неудовлетворености. Някъде. Те са ТАЗИ мелодия на ТОВА място, тази пулсация на сърцето ми, тази молитва. А в къщичките от тръстика, палмови листа и дървени стволове - там все така толкова обич, традиции и предания тихо къкрят в огнището. И времето е сякаш спряла колесница от слънчева светлина. И... съм приет. Прегърнат. И съм един от тях. Въпреки кожата си от слонова кост. Въпреки чуждестранната си усмивка. Въпреки бариерите в самия мен. Въпреки това, че там съм до болка транзитен. Протегнах ръце... и в тях се сгушиха ангели с очи на газели. Доверчиви. Имащи само ДНЕС. И светът ми изведнъж имаше смисъл. И най-после забелязах БОГ, проблясващ като парченце слънце в прахта“, завършва своя магичен разказ Светлин.

Знаете ли, че:

Въпреки че Замбия е президентска република, през 2000-те години над 280 вождове са ръководили племената на нейна територия. Днес президентът на страната е едновременно и държавен глава, и министър-председател в условията на една многопартийна система. В момента населението на страната наброява 13 милиона души, но до 2050 г. се очаква то да достигне 40 милиона.

Огромен горист район на границата между Замбия и Демократична република Конго притежава един от най-големите залежи на ценни метали в света ​- мед за жици и кабели и кобалт за зареждаеми батерии. Новият президент на Замбия Хакаинде Хичилема полага огромни усилия, за да привлече инвеститори към региона - той иска да утрои добива на мед през следващото десетилетие. Тази амбициозна цел обаче изисква инвестиции за близо 30 млрд. долара, изчисляват анализатори. 

Днес Замбия е сред 50-те най-евтини страни за живеене, сочи проучване на National Geographic. Според него индексът на покупателната способност в страната е с 10.07% по-нисък, наемите са със 78.06% по-евтини, хранителните стоки ​- с 66.17%, а потребителските цени - с 55.27%. Въпреки цифрите Замбия е една от най-стабилните страни в Африка. Тя се намира в южната централна част на континента и няма излаз на море. 

Натали е вярна на стила си независимо дали е пред камерите в bTV, или просто отива на работа.

Във всяко отношение в крак с времето се показа Натали Трифонова. Синоптичката се понесе с къса черна рокличка и ботушки не на кой да е, а на модния гигант "Долче и Габана".

Трифонова се е издокарала така най-вероятно в чест на новия кабинет "Денков-Габриел", известен със съкращението си Д@Г, точно както и любимата й марка, пише България днес.

Шестата книга от поредицата на д-р Петър Берон, в която описва своите пътешествия на всички континенти ще бъде представена тази вечер в 18.30 часа в НБ "Иван Вазов".

Новата книга е част от поредицата „С Петър Берон по света“. В нея ще има 15 различни пътеписа. Представянето ще се проведе в Конферентната зала на библиотеката (вход от ул. „Иван Вазов“).

Д-р Берон ще присъства на премиерата. В новата книга ще се разказват за пътешествия в няколко различни страни.

От планираните 15 книги на поредицата първите пет вече излязоха. Известният учен биолог, спелеолог и неуморим пътешественик Петър Берон в последните години се е заел да опише пътешествията си и перипетиите в посетените от него над 90 държави.

Досега в поредицата са излезли „Пет месеца в Нова Гвинея“, „Сану, Батуре!“, „На север от Юкатан“, „Близката чужбина“, „От Мандалай до Тимор“.

Като сюжет на касов филм или приказка за чудеса звучи историята на Иван Раев. В нея се преплитат съдбите на млад овчар с интерес към билките, неизвестен ходжа от Истанбул, народен лечител без медицинско образование, грък от Браила, който открива страшна болест, принцеси и крале. Има перипетии, а краят е щастлив не толкова за младия Иван, колкото за милиони хора от цяла Европа. 

„Времето, в което живее билкарят, е трудно и тежко. В края на Първата световна война се появяват първите признаци на тежка, непозната болест - 

летаргичен енцефалит, който засяга човечеството.

Много загиват, а тези, които оцеляват, са трайно инвалидизирани. И до ден днешен се спори кой е причинителят, който засяга нервните тъкани. Според някои е епидемията от испански грип, който върлува в онзи момент“, разказва предисторията проф. Георги Томов в своя презентация в Епископската базилика. Болестта се появява изненадващо, достига размерите на епидемия и изчезва изведнъж. До ден днешен нейният причинител остава неизвестен. Тя засяга близо 5 милиона души. 1,6 млн. от тях умират, а стотици хиляди остават инвалиди за цял живот. Съществуването им след болестта е мъчително и страшно. Срещани са будна кома, летаргия, необичайни движения на очите, паркинсонизъм, промени в поведението, психоза. Болните застиват в необичайни пози, като осъзнават безнадеждността на състоянието си.

„Този, който разкрива мрачните тайни на болестта, е гъркът Константин фон Иконом, който произхожда от Едеса. През 1916 г. той описва първите случаи на болестта и <210> дава име. Механизмите, които показват усложненията от нея,

много наподобяват тези на Ковид-19“,

разказва проф. Томов. 

Според тогавашните невролози всеки един персонален случай представлява трактат по неврология. Медиците са затруднени, защото при тази болест всичко е възможно заради различното съчетание на симптоми. Болестта осакатява и прави невъзможно нормалното съществуване на пациентите. 

 „В безизходицата си да намерят лечение докторите са правили множество опити да бъде овладяна болестта, някои от които изглеждат кощунствени. Използвани са екстракти от жлези с вътрешна секреция, прилагана е мозъчна радиотерапия, инжектиране на въздух в мозъка, правени са радиоактивни бани, заразявали са нарочно болните с малария, за да вдигнат висока температура, което да елиминира вируса, прилагана е дори лоботомия, която е отхвърлена впоследствие. Използвани са и редица лечебни растения с променлив ефект, като блян, татул, никотинът, който се е извличал от тютюна, и включително смъртоносното кураре. Не на последно място се е използвал атропин - алкалоид, който е активна съставка на лудото биле. Опасното в тази съставка е, че нейната терапевтична доза е много близка до леталната“, разказва за страшната болест проф. Томов.

В този труден момент надеждата идва от България

и тя не е от академичните медицински среди, а от един никому неизвестен човек, роден в Сопот през 1876 година. Знае се, че бащата на Иван Раев, който е бил тъкач, се е занимавал и с билкарство. След смъртта на жена си има втори брак. Това прокужда отрано младия Иван, който работи като овчар. Той се отправя на необичайно пътуване в Истанбул, където чиракува при неизвестен ходжа с медицински познания. Османската медицина в онзи период е в досег с арабската, арменската, европейската, което води до натрупване на опит, с който Иван Раев е в досег в продължение на близо 20-те години, прекарани в Истанбул. 

Когато се връща в родния Сопот, се заселва в с. Шипка, където се жени, има деца и практикува дейността си. В разгара на епидемията от летаргичен енцефалит той прилага екстракт от билката беладона, известна по нашите земи като лудо биле, при лечението на пациентка. Билката е силно отровна и жената едва не умира, но след като оцелява, симптомите на коварната болест изчезват. Билкарят разбира, че трябва да измисли комбинация с други билки, които да контролират най-тежките и токсични ефекти от лудото биле. През 1923 година е обвинен в практикуване на лечебна дейност без разрешение и влиза в затвора. Въпреки това три години по-късно той вече разработва своето  оригинално лечебно средство, което добива популярност и предизвиква интерес в медицинската общност. Фармакологът Петър Николов изследва прилаганото от Иван Раев лечение и доказва, че 

именно лудото биле е основната съставка, която лекува.

Международната известност на Раев идва, след като полковник от италианската легация в София се разболява от летаргичен енцефалит с тежки усложнения. След като опитва всички европейски лекарства и лечения, с недоверие прибягва до лечението на Иван Раев. Подобрението е драстично, информацията стига до италианското кралско семейство и кралица Елена Савойска, дъщеря на черногорския крал, проявява интерес към чудодейното лекарство. Тя е известна със своята благотворителност. Под неин патронаж е Италианският червен кръст, основава различни научни институти, включително и този за проучването на рака. По това време броят на болните от летаргичен енцефалит и тези с усложнения на паркинсонизъм е много голям в Италия. В болница „Умберто Първи“ в Рим се създава отделение „Кралица Елена“ и за него започват да поръчват огромни количества от лекарството на Раев. 

По време на лечението се спазва специална хранителна диета  и се правят специални упражнения за двигателната система. Лечението има огромен успех. По този повод италианската кралица кани Иван Раев. Той отказва, защото се чувства неудобно, скромен и не знае как да се държи в подобно обкръжение.  Натискът от страна на царския двор в България обаче е голям заради роднинските връзки между двете царски семейства и лечителят заминава за Италия.

Там е посрещнат с големи почести заради хилядите спасени животи с неговото лекарство. Започва проучване на научна база на неговото лечение, което вече

добива популярност като Cura Bulgara

и в превод от латински означава „българското лечение“. Под това име лекарството на Иван Раев влиза и в световната фармакопея.

Година по-късно в с. Шипка идва Артуро Наници, който посещава нивите и складовете, където се отглежда беладона. Посещава и билкови магазини в София. Мисията му е да се върне в Италия със семена от българското лудо биле. В Сиена те са култивирани и започва промишлено отглеждане на билката, за да се ускори лечението на опасната болест. Със средства на италианската държава се създава и специален институт, в чиято болница се лекуват по 200 души наведнъж.

1940 година водещият невролог проф. Джузепе Панакроси докладва на голяма конференция за резултатите от лечението и то започва да се прилага и в други европейски държави. Най-широк прием намира в Германия в болница в Касел под патронажа на дъщерята на кралица Елена - принцеса Афалда, която по-късно загива в Освиенцим. По това време в Германия върви план за евтаназиране на безнадеждно болни пациенти, включително и такива, страдащи от летаргичен енцефалит. По този начин, прилагайки лечението върху този контингент, българският цяр спасява от смърт хиляди хора. За този факт разказва в показанията си по време на Нюрнбергския процес Леонардо Конти, който е бил райхсминистър на здравеопазването в Германия. Той е потвърдил, че на практика, това са единствените пациенти, които са предвидени за екзекутиране, но спасени благодарение на приложеното лечение на Иван Раев.

Лечителят, спасил милиони  човешки животи, умира скромно в България. Наследството му продължава главният фармацевт Панчо Накашев в Александровска болница.  След 9 септември 1944 г. аптекарят емигрира в САЩ, където патентова лекарството за постенцефалитен паркинсонизъм, а българският лечител дълги години е бил забравен.

„За наш срам, най-големият изследовател на Иван Раев не е българин, а италианец​ът проф. Пауло Пацарело. Припомняйки си за този забележителен българин, нашият дълг като потомци е, ако не можем да повторим големи дела, поне да не ги забравяме, да разказваме за тях и да ги предаваме на следващите поколения“, апелира в края на представянето си проф. Георги Томов. 

Илиян Филипов, чиято компания е водещ партньор в консорциума, изпълняващ строителните дейности на стадион "Христо Ботев" приветства отпускането на поредния транш от Община Пловдив за довършване на съоръжението.

Marica.bg публикува без редакторска намеса позицията на бизнесмена:

Уважаеми привърженици на Ботев,

Днес ОБС на Пловдив взе много важно решение, касаещо цялостното завършване на стадион "Христо Ботев".

Мечтата на всички ботевисти ще стане реалност!

От доста време аз и целият ми екип работим за довършването на стадиона. Поръчан е металът за изработване на конструкцията на целия проект и последният слой ламарина за Трибуна Изток.

Така ние, всички ботевисти, ще се гордеем с най-красивия стадион в цяла България.

Днес имаме още една много добра новина.

Станислав Генчев е новият ни треньор. Положихме много усилия именно Генчев да поеме треньорския пост, защото виждаме в негово лице човека, който може да изведе Ботев до мястото, което заслужава, а именно в челото на класирането и участие в Евротурнирите.

През последните месеци положих много усилия за подпомагане на собственика на клуба Антон Зингаревич. Сблъсках се с много недоразумения в оперативното ръководство на клуба. Още от самото начало, аз съм дал обещание на г-н Зингаревич, че ще му помагам и заявявам, че помощта ми лично към него ще бъде запазена и винаги ще се отзова, ако има нужда от мен. Искам обаче да заявя категорично, че не участвам в оперативните решения на клуба!

Благодаря на целия ми екип и на всички хора, които бяха неотлъчно до мен в помощта за организирането на откриването на "Колежа" срещу Левски и на всички останали мачове и събития на нашия стадион.

Благодаря на нашите невероятни фенове за страхотната подкрепа на "Колежа", независимо от резултатите!

Това, което се случи на последния домакински мач с Арда, няма аналог в България! Това ми дава още повече сили и кураж да влагам цялата си енергия за каузата "Ботев".

Ботев е вечен! Той не умира!

С Уважение,

Илиян Филипов

SUBARU XV дебютира през 2011 г. с идеята да се създаде универсален и привлекателен автомобил по отношение на естетиката и съдържанието, който да може да подсили ценностите на марката, като същевременно намига на младата аудитория. През годините моделът се развива, като възприема хибридното задвижване и стабилно достига върха на почетната стълбичка на най-продаваните модели в гамата. Днес в гамата му влиза и оборудване, което отличава японския производител през последните години: версията 4DVENTURE.

То е разработено за хора, които водят активен начин на живот и обичат спорта на открито. С версията 4DVENTURE бестселърът на SUBARU е оборудван със серия от нови аксесоари, които му придават още по-динамичен вид. Те не само го характеризират от естетическа гледна точка, но са и важна добавена стойност за всички, които излизат извън асфалта и преследват страстите си на открито.

Отвън, с предните, задните и страничните защитни елементи, няма да се притеснявате дори по най-коварните и недостъпни маршрути. Вътре гумените постелки и защитното корито за багажника ще улеснят и направят по-практичен превоза на предмети и оборудване, дори при сняг и дъжд, без риск от увреждане на материалите, използвани в пътническото и багажното отделение. Оляемият волан обогатява интериора на SUBARU XV 4DVENTURE и помага да се справите с пътуването дори в най-суровите метеорологични условия.

Новият SUBARU XV 4DVENTURE се предлага с 1,6-литров бензинов двигател и с хибриден двигател e-BOXER, както и във всички цветове на останалите комбинации на оборудване. Както и за всички други модели от версията, така и за SUBARU XV 4DVENTURE е предвидена SUBARUSAFE8 – неограничената 8-годишна гаранция за всички нови клиенти на 6-звездната марка. Уникално предложение с покритие „от броня до броня“ и без ограничения в пробега. SUBARUSAFE8 е свързана с номера на шасито и следователно остава валидна дори в случай на смяна на собственика.

1,6-литровият бензинов осигурява макс. мощност 114 к.с. и макс. въртящ момент 150 Нм, налични при 3600 об./мин. Вариантът e-BOXER съчетава 2,0-литров бензинов силов агрегат с макс. мощност 150 к.с. и електромотор с 16,7 к.с.

След Outback, лансиран през 2019 г., и Forester през 2020 г., SUBARU XV е третият модел в моделната гама на Subaru, който ще бъде обогатен с тази версия, насочена към приключенията. SUBARU XV 4DVENTURE вече се предлага в българската дилърска мрежа.

Реалистимо Академия е нова платформа, която се развива в сектора на един сложен и непредвидими пазар - това е пазарът на недвижимите имоти. Последното им демосъбитие събра близо 120 брокери, готови да минат на по-високо ниво. Обучението се проведе в Пловдив, в парк-хотел "Санкт Петербург". Гост на Академията беше експертът в имотите Бойко Проданов, който ще разкрие повече за есенцията и тайните в имотния бизнес. Той беше любезен да отговори и на въпрос, зададен от репортер на в. „Марица“. 

- Как се развива в момента имотният пазар? Каква е есенцията и тайните в имотния бизнес?

„Учили са ме да казвам, че пазарът е динамичен, но нека бъдем сериозни. Виждали сме пазар на купувача, виждали сме пазар на продавача, сега мисля, че е пазарът на брокера. Знам, че това ще породи полемика и различни мнения, затова искам да се аргументирам. При пазар, когато се наблюдават повече купувачи, тогава продавачите са в силната си страна и диктуват условията по сделките. И обратното, при пазар на продавачите, какъвто бе в последните няколко години, тогава правилата се диктуват от купувачите.

В момента и двете страни са равнопоставени, но и доста противопоставени. Какво имам предвид?

Продавачите на база инфлация, техни субективни причини и най-вече психологическа нагласа отказват да правят големи коментари в цената и са склонни да изчакват изгодната оферта и сделка. На другия полюс са купувачите, за които вече всичко е по-скъпо. Те също изчакват да намерят желания имот на цена под пазарната цена.

Точно тук е ролята на добрия брокер, който може на база професионална оценка, анализ и най-вече умения за комуникация да промени нагласите на клиентите и предизвика поведение на база изгодна сделка. Доказано правило е, че добрият брокер може да направи от всеки незаинтересован клиент заинтересован, и обратното!“

Джизъса предизвика лавина от коментари с последните си селфита.

Той се похвали в "Инстаграм" със снимка с руската посланичка Елеонора Митрофанова.

Тя е под портретите на руските управници Путин и Лавров.

"Благодаря на посланикa на Русия Елеонора Митрофанова за гостоприемството!", написа Георгиев.

Понесен на крилете на славата като победител в „Сървайвър“, бившият футболист от седмици подгрява голямо благотворително събитие, което ще се проведе в най-голямата спортна зала в София с куп звезд, пише Телеграф.

Благой Георгиев благодари на Митрофанова са гостоприемството на събитие по повод събитие в руския център в София.

Един от най-титулуваните италиански треньори Алберто Джулиани застава начело на мъжкия отбор на Хебър за новия сезон 2023/24. Известният специалист идва в Пазарджик след изключително успешен сезон в Гърция, където изведе Олимпиакос до шампионската титла и златото в евротурнира Challenge Cup. В момента той води и националния тим на Турция. Алберто Джулиани говори пред клубния сайт на Хебър за избора си на отбор за новия сезон и бъдещето.

- Щастливи сме да Ви посрещнем в Хебър! Как се стигна до избора Ви за нашия тим и нашия хубав град?

- Много благодаря! Още от първия и доста дълъг телефонен разговор с президента на Хебър усетих връзката помежду ни - споделяхме едни и същи цели и амбиции за отбора. Много ценя непоколебимостта отбора да се развива и да се постигат резултати. Това усетих и в президента, и в кмета на града, което ме накара да не се замисля дали да приема това ново предизвикателство. 

- Спечелихте Challenge Cup и станахте шампион на Гърция с Олимпиакос. Сега с Хебър излизате в CEV Cup и ще се борите за шампионската титла, какви са вашите очаквания?

- Всеки, който ме познава, знае, че аз съм много амбициозен и в Хебър няма да е по-различно. Стремежът ми ще бъде да направя силен отбор, с приятелска атмосфера и борбен дух. Това е важно, за да побеждаваме - същото направих и миналия сезон с Олимпиакос. 

- Сега сте с националния отбор на Турция - кога да ви очакваме в Пазарджик?

- Да, треньор съм на Турция, предстоят важни мачове на Европейското първенство, както и квалификациите за Олимпийските игри, но ще имам няколко почивни дни и ще дойда в Пазарджик, за да се запозная с града, да видя залата и да се срещна с ръководството на Хебър.

- Сигурни сме, че сте запознат с феновете на Хебър и колко отдадени са те. Какво искате да им кажете?

- Знам за феновете и колко са запалени по отбора. Изключително щастлив съм от този факт, защото те ще бъдат нашия двигател и ще ни амбицират да се справяме по-добре. Надявам се, че ще оправдая очакванията на всички, както и тези на президента, на който искам да благодаря още веднъж, защото той повярва в моята визия за Хебър и много искаше да водя клуба. Обещавам на феновете, че няма да се щадя и ще работя със страст, амбиция и решителност! 

Къщата по нашите ширини преживява някакъв нов ренесанс, забелязват анализатори на пазара. След ковид пандемията много млади семейства потърсиха уюта на селския начин на живот. Особено ако селото им дава подходящата локация за дистанционен начин на работа.

Какъв дом обаче предпочита нашенецът? 

Днес Европа диктува правилата на пасивното строителство. Още през 2010 г. у нас се заговори за т.нар. пасивни, умни и всякакъв друг вид къщи с ниско енергийно потребление. Подходящи ли са обаче тези стандарти за българина, който все по-трудно се справя с галопиращата инфлация и вечно растящите цени в бита. Колкото до строителството, поскъпващите материали надуват цените на жилищата и така са напът да превърнат в мираж мечтите на много хора за нов дом.

И така първите къщи, облечени буквално с… дебела изолация, които сами се отопляват и охлаждат, вече имат своите  фенове и у нас. Експерти обясняват, че нискоенергийната, или пасивна къща, е строителен стандарт, който едновременно щади природата. Освен това е енергийноефективен, комфортен и икономичен. Той олицетворява една отворена строителна концепция, която се е доказала в практиката и ни помага да живеем в унисон с природата. Това са сгради, които се нуждаят от много по-малко енергия за отопление в сравнение с конвенционалните. Те могат да се отопляват „пасивно“ само чрез използването на вътрешни източници на топлина и на проникналата слънчева светлина през прозорците. В тоалетните обитателите им ползват дъждовна вода - така къщите произвеждат по-малко въглероден двуокис за разлика от традиционните. Макар и енергийноефективна, все пак пасивната къща е по-скъпа за изграждане. Строителството <210> се оскъпява с 10-15 процента, като по-високата цена зависи от дебелината на изолацията по стени, подове и покриви.

От другата страна обаче, идват аргументите на привържениците на старите техники.

Сред „пазителите“ на старите ценности в строителството е и пловдивчанката арх. Варвара Вълчанова. Тя завършва образованието си в Гренобъл, Франция. Там специализира две години архитектура в Института по земно строителство. Това, което прави тук от години, е да реставрира къщи с местни материали - камък, дърво и глина. „Специализирах земно строителство във Франция преди 18 години. Тогава темата в България беше табу. Откровено ми се подиграваха, защото кирпичът се смяташе за архаичен материал, от който вече сме се отървали. От тогава и до сега не спирам да проповядвам положителните качества на местните и естествени строителни материали. Да, промяна в съзнанието има, но тя се случва изключително бавно. Все още мислим как да се извисим да живеем по етажите и да се опаковаме с отпадъци от петролната индустрия. 

За мое щастие, има и хора, които дръзват да запретнат ръкави и да дадат нов живот на старата селска къща. Начинанието си струва и резултатът за здравето и емоционалното щастие на обитателите е несравним“, казва дамата, която реставрира старите родопски къщи в махала Раховица, която е част от родопското село Косово.

Турхут Исмаил: Залагам на старите технологии, защото сградата трябва да "диша"

„Днес е модерно да се говори за пасивни къщи, но цените им са космически. Виждам обяви по 200 000 евро за еднофамилна къща от т.нар. "пасивен" тип. И питам: колко живота ти трябват, за да избиеш енергийната ефективност на дома си?“. Това са думи на строителя Турхут Исмаил - мюсюлманина, който превърна реставрирането на стари църкви в своя мисия. След дълги години опит в изграждането на сгради той твърди, че оптималното решение е да адаптираме строителството спрямо особеностите на нашите географски ширини.

„Северните народи правят алпийски покриви, но тук при нас по-подходящи са плоските. Разбира се, причината е, че имаме повече пожари. Ето защо правим тези стрехи, които пазят дървото от огъня. Да, сега живеем в 21. век и в строителството има много нови открития. Сред тях са и т.нар. пасивни, умни и всякакви други енергоефективни къщи. Само че някои от новите открития са по на 10 години, т.е., те не са издържали проверката на времето. Аз съм привърженик на старите техники в строителството - тези, които са изпитани от опита на народа ни през хилядолетията“, категоричен е Турхут. Той като строител е убеден, че днес, в постковидния период, българинът е напът да преоткрие селото.

„Защото селата ни обезлюдяват"

Купувал съм изоставени къщи за 5000 лева. Къщата е стара, но разполага с 2 декара двор, има и партида за ток и вода. След това събарям цялата къща до основи. Понеже тя е нанесена в кадастъра, има запазени граници. Наемам архитект и му поръчвам, спазвайки тези граници, да направи едно по-модерно разпределение: с вътрешни тоалетни, бани, кухня и трапезария в едно. Другият важен момент в процеса е, че не събарям грубо къщата, напротив селектирам старите материали: греди, тухли, керемиди, и така ги използвам повторно. Със старите тухли оформям корнизите, моделирам ги като едно време, така че огънят няма как да близне дървото“, обяснява Турхут Исмаил. После ни показва къщата, която действително е с 50 см дебели каменни стени. Това и осигурява добра изолация. Модерен елемент и придават френските прозорци. Другото предимство е, че това е една дишаща къща. „Колкото до камъка - той  бавно загрява, но и бавно изстива и така задържа топлината. Неслучайно църквите по нашите земи имат каменни стени по 1-1.50 метра. Свещеници са ми казвали как през лятото, като се загрее, този камък отдава топлина в храма почти до Нова година“, разказва Турхут.

Така с минимални средства той постига много добър ефект.

„Първо спестявам бюрокрацията - за да вляза да живея в къщата, не ми трябва разрешение за строеж, нито надзор. Срещу 5 хил. лева купувам земята, а материалите са ти там, на място. Какво по-хубаво то това? Освен това къщата е нанесена в кадастъра и с минимално вложение - за 40 000 лева, имам напълно нов дом“, пресмята строителят. Турхут е силно скептичен спрямо реклами от типа: пасивните къщи осигуряват „живот в термос“. Той приема факта, че една пасивна къща запазва топлината в помещението през зимата и хладината - през лятото. „Само че как стои въпросът с  вентилацията? Върти ли се и как се освежава въздухът в стаите?“, пита нашенецът.

Една къща трябва да "диша"

Това е неговата концепция за качествен живот. „Вижте как са изградени старите селски къщи - при тях има правилно разпределение на температурата вътре в помещенията. Не е трудно да го постигнем и днес с подово отопление. С него топлината отдолу се качва нагоре и се разпределя оптимално в стаята. Вградена камина допълнително  затопля и стаите, и водата. Какво ни пречи да поставим и един 300-литров бойлер - така имаме постоянно топла вода през зимата. Лятото пък топлим водата с три соларни панела", обясни майсторът.

За него има и други начини да се спазят стандартите за пасивно строителство. "Аз го постигам и без това. Като строя по старите техники, които са изпробвани в годините, и с естествени материали, които са максимално близо до природата - камък, дърво. Защо ми е да работя по тези немски стандарти или да плащам безумни цени по 200 000 евро за една къща?! Аз за тези пари мога да вдигна 8 къщи и те са по-добри като комфорт на живот, а и визуално са по-красиви“, твърди Турхут.

Дмитрий Юдин: Да на иновациите, но с едно наум

„Няма смисъл в 21. век да строим по технологии отпреди 100 години!" Това казва руснакът Дмитрий Юдин. „Днес хората се стремят да оптимизират своите разходи, но замисляме ли се, че един от основните източници на тези разходи е нашето собствено жилище. Един от възможните варианти за драстичното им намаляване е изграждането на т.нар. „пасивна къща“, казва управителя на PassiveHouseShop и D1 construction - компании, които се занимават с изграждането на пасивни и енергийноефективни къщи.

Дмитрий притежава сертификат за строителство на пасивни и нискоенергийни сгради, издаден от Института за пасивни къщи в Германия. С днешна дата той има започнати близо 30 подобни проекта. „Те са в цяла България - Варна, Добрич, Балчик, София, село Кошарица в община Несебър. Вече сме готови с проекта и започваме да строим поредната си пасивна къща и до Пловдив. Няколко от тези проекта чакат да бъдат сертифицирани - единият е в Балчик на арх. Борислав Игнатов, завършвам тези три къщи тук, в село Кошарица. Ще сертифицирам и проекта до Пловдив, когато го завърша след време“, разказа Дима пред репортер на „Марица“.

От него научаваме, че всяка сграда може да подобри значително своята енергийна ефективност (т.нар. ретрофит). „Всичко зависи от образованието на хората, но тук мотивацията да прилагаш новото не е особено висока. Строителите искат да правят нещата по лесния начин, те се опират на технологиите от миналото, защото ги познават добре. Но винаги трябва да сме нащрек за новите технологии. За всички тези технически решения, които помагат на човечеството и не вредят на все по-влошаващия се климат на планетата ни“. Според Дмитрий трябва да забравим за материали като пелети и дърво.

„Да, пасивната къща се „вглежда“ в детайлите, но в крайна сметка, веднъж построена, тя почти няма нужда нито от отопление, нито от охлаждане. Температурата в нея през зимата не пада под 20 градуса, лятото се охлажда понякога без никакви уреди. Постигаме това чрез  25-30 см изолация и други решения. Стените на жилищата, които строим, са от 40-60 см стени и стъклопакети, доставка от Германия - стъклото им е специално, със 70% светопропускливост. Така прозорците на къщата пропускат слънчевите лъчи два пъти повече от стандартните и тази енергия ние я използваме за отоплението през зимата. Дори когато има облаци навън, къщата изстива бавно, т.е. работи като термос“, казва руснакът.

Действително енергоспестяването на една пасивна къща се дължи най-вече на добрата топлоизолация и минималните загуби на топлина. Не се допускат топлинни мостове и неуплътнени връзки. Прозорците обикновено са с троен стъклопакет. Според Дмитрий пасивните къщи са бъдещето в строителството, също като електрическите коли.

„Никой вече не иска да кара автомобил , който харчи като парен локомотив. Преди да купим нова кола, винаги питаме колко харчи на ден тя. Нали така? А защо не задаваме същия въпрос пред архитекти и строители, а именно: Колко е разходът на една сграда? Защото е важно да се запитаме колко ще сме заплатили за една къща след 20 години. Или след 50.“

Дима твърди, че първоначалната инвестиция на такъв тип сграда е с около 10% по-висока от конвенционалното строителство (при спазване на всички строителни технологии и правила) и може да бъде изплатена в рамките на 5-7 години, особено при сегашните високи сметки за енергия. Срокът на живот на всяка сграда, построена с качествени материали и технологии, е поне 50 години. Големият плюс е, че тази къща не е толкова зависима от цените за енергията. Защо обаче въпреки всички тези плюсове българинът остава скептичен спрямо пасивното строителство?

То изисква повече внимание към детайла

„За един строител е по-трудно да мисли как може да се направи изнесен монтаж на прозорец или прекъсване на термомостове. В една пасивна къща грубият строеж е по-скъп от стандартното строителство. Разликата обаче е в това, че при него нямаме подово отопление, често имаме само един климатик или много малка термопомпа.

Активните елементи ние ги заместваме с пасивни - като добрата изолация и дограма, перфектните стъкла и т.н.“, убеждава ни Дмитрий. Експерти потвърждават, че по-голямата част от нуждата от топлинна енергия в пасивната къща се задоволява от вътрешността (излъчваната от уреди и хора топлина) и от слънчевата енергия (преминаваща през прозорците). За останалата част може да се използва произволно избран начин - централно или газово парно, парно на пелети, топлинна помпа и т.н.

Важно условие е да не се надвишава ограничението от 15kWh  (3-5 лева)  за 1 кв. м отоплена площ за една година. Освен това пасивната къща се отличава с много добра изолация и качествено уплътнение, както и подходяща вентилация - на всеки 2-3 часа максимум целият въздух в сградата се подменя. Въздушните потоци са минимални и не се усещат течения или шумове. Друга основна черта на пасивната къща е поддържането на постоянна вътрешна температура. Това се отнася за всички помещения както през цялата година, така и в рамките на един ден.

Всички стени и подове имат приблизително еднаква температура и тя е над 13 градуса, което не допуска образуването на мухъл.

Там, където е пресечната точка между Европа, Близкия изток, Африка и Азия, се намира Дубай - най-бързо разрастващият се метрополис на Близкия изток.

Вероятно светът заслужава това място - все пак независимият град-държава е блестящата туристическа столица на Обединените арабски емирства. Днес той привлича с плажове с форма на палма, с атракциите си, готови да надминат всеки рекорд - от внушителните билдинги до древните пазари и причудливи джамии, носещи полъх от миналото.

Дубай примамва със своя блясък и българина Светлин Иванов-Лаубер, един гражданин на света и пътешественик, който бърза да се потопи в модерния оазис. За да разшири и задълбочи разбирането си за света. И да осмисли по нов начин калейдоскопа от багри и перспективи, изникнал в сърцето на арабската пустиня.

„От няколко дни съм отново в Дубай. По-малко от година отмина от моя последен престой тук, а сякаш се озовавам в почти различен, още по-ослепителен град: стотици нови небостъргачи са изникнали, нови булеварди и магистрали, футуристични дизайни още по-дръзко провокират очите, надпреварват се в неонов крясък, а „днес“ е дума, означаваща „вчера“. „Утре“ е маловажно понятие, а ВДРУГИДЕН - в него е вкопчено трескавото надскачане на всяко „сега“. Никой автомобил не е достатъчно бърз, никое богатство тук не остава ненадминато, никоя височина - окончателен връх. Луминесцентни протуберанси, филтри и пластични интервенции, брилянти и лимузини, алчност и иновация, водоскоци и фойерверки. Разбира се, че е красиво място! Всичките инвестирани за целта милиарди долари са гаранция за това.

В една от новоизникващите части на Дубай вече с пълна сила протича строежът на новата най-висока в света сграда.

Бурдж Халифа - всемирският рекордьор - скоро ще бъде засенчен,

отметнат в списъка с постижения. Ще е само едно „вчера“. В никоя дума тук не просъсква повече презрение, колкото в „yesterday“ - това да си вчера. Нима това е учудващо в многомилионния световен град БЕЗ история“, пита Светлин.  

Знаете ли, че векове наред Дубай е бил малко и бедно рибарско село и търговско пристанище. Бумът на петрола и недвижимите имоти обаче го превръщат в град, чийто силует екзалтира със своите изумителни архитектурни чудеса. И така градът, построен в последните няколко десетилетия, всъщност се радва на исторически влияния, които отразяват близкоизточната култура на първите му заселници. И му придават един модерен привкус.

Той се крие в успешната симбиоза между стария и новия Дубай - първият носи белезите на традиционната  арабска архитектура, докато вторият провокира със своя стъклен силует. 

Да, Бурдж Халифа царува тук от 2008 г. като най-високата структура в света с внушителните си 2722 фута. Познавачи казват, че тази сграда е толкова висока, че от горните етажи слънцето се вижда още за няколко минути, след като залезе от гледката на земята. 

„И ето, междувременно точно тази поразителна сграда - Бурдж Халифа - е гледката ми, от другата страна на моя прозорец-стена - продължава своя вълнуващ разказ Светлин. - Кулата със своето почти вавилонско въздействие, величествено, някак пренебрежително се издига срещу мен - искрометна, предизвикателна в първенството си. За още месец. За година и миг. Красива е, разбира се - смел полет на човешката амбиция, стъклен Еверест на архитектурните сънища. Скоро ще е БИВШАТА. Надминатата. Надраснатата  в друг нов рекорд. Вчерашната.

Задъхан е този бляскав град! Надбягващ се със самия себе си

Точно като духа на обществото ни. Ненаситен, вечно жаден във всичките си приказни градини насред пустинята. В ДУБАЙ всичко е ново! Лъскаво. Полирано и сияещо. И обречено на по-бързо забвение, отколкото където и да било другаде. Инстаграмно, конвейерно в сензациите си, решено до смърт да те остави без дъх. Да те увенчае с всяка корона на суетата.

И успява. По някакъв консуматорски начин част от мен отново е впечатлена. Дори с нещо като наслада. Може би собствената ми зодия - ТЕЛЕЦ - предестинира това. А може би, дълбоко скрито, все така съм детето от небогато семейство - онова, подиграваното за износените си обувки и старата ученическа чанта. Все така бездиханно взрян във витрината на НЕДОСТЪПНОТО.

Днес най-излъсканата витрина с име ДУБАЙ ми дава ласкаещото усещане, че мога да си я позволя. Факт е. За ден, месец, година и миг. За каприз. Или за компенсация на едно „вчера“. 

Днес обаче повече от всякога си повтарям, че настървеното преследване, трупане, конкуриране, решеното на всичко догонване, надминаване - т.е. гледката от моя прозорец-стена в този момент: да, всичко това създава единствено още глад, още неудовлетвореност. Още пустиня. Още по-малко „сега“. А „ВЧЕРА“ е всъщност красива дума - без нея бих бил като лъскав град без история.

Дубай, разбира се, е спиращ дъха! Та нали, за да е именно такъв, самият той няма време да си поеме дъх“, обобщава Светлин Иванов-Лаубер.

Музей на бъдещето във вид на яйце

Сребриста фасада, оформена във вид на яйце с отвор в средата - Музеят на бъдещето е новата културна забележителност в Дубай.

От една година тази забележителна сграда, сътворена от арх. Шон Кила и неговото студио „Killa design”, е странен символ на човечеството. Зелената морава представлява Земята, а дупката в овала е неизвестното бъдеще. Това фантастично съоръжение с грандиозни размери всъщност няма прозорци, но пък калиграфски надписи по корпуса му придават типичната арабска визия. Музеят, висок 77 метра, е разположен на площ от 30 000 кв. м. Изграден е от фибростъкло и неръждаема стомана.

Сградата разполага с 3 изложбени етажа, а експозициите в музея са посветени на развитието на космическите ресурси, екосистемите, биоинженерството, здравето и благополучието в бъдещето. При откриването й шейхът на Дубай Мохамед бин Рашид ал Мактум я определя като „най-красивата нежилищна сграда в света.“

„Лунна колония“ прорязва сферата на Moon Resorts

Курорт с форма на луна е шансът на Дубай да осигури „космически туризъм за всички“.

Дизайнерите Сандра Г. Матюс и Майкъл Р. Хендерсън създават концепция за 224-метров сферичен курорт, който включва подобно на луната преживяване. Наречен Moon, курортът се състои от сферична стоманена конструкция, обхващаща хотел и атракцията на лунната повърхност, изградена върху два или три етажа с кръгъл подиум. Тази огромна луна „влиза“ в Дубай, за да приема близо 2,5 милиона гости годишно. Стойността на инвестицията се изчислява на 5 милиарда долара.

„Никъде на планетата Земя няма нищо подобно на Луната - казва Хендерсън и допълва. - Това ще бъде напълно интегриран, съвременен, луксозен курорт, включващ уникална и характерна атракция - той ще позволява на гостите да се разхождат по лунната повърхност, докато изследват автентична лунна колония - космически туризъм за всички!“

Архитектите от Moon World Resorts планират жилищен сектор с 300 апартамента - Sky Villas. В него се откриват още СПА, уелнес център, нощен клуб и център за събития. Освен това тук ще се движи собствена „лунна совалка“. Според екипа срокът за изграждане на комплекса е 48 месеца.

Между пеещите дюни и „пустинята“ от стъкло и бетон

Младите дюни се вият като калиграфски надпис в Руб ал-Хали. Широката пясъчна ивица в южната част на Арабския полуостров е най-голямата пустиня в света след Сахара. Името й буквално означава „пуст край", а под пясъците й се крият гипс и варовик.

Светлин Иванов-Лаубер започва своя разказ за нея така: „Когато си в пустинята, целият обитаван свят отвъд нея започва все повече да ти изглежда като същинска, по-истинска пустиня. Насред пясъците потъваш в тишините на всички забравени думи, във вакуума между всички цветове и светове.

Отново си подарих два дни в арабската пустиня Руб ал-Хали.

Този път Дубай бе само на два и половина часа разстояние, отвъд дюните. Виждаш сиянието му иззад пясъчните куполи след залез. Сякаш някъде (наблизо?) са лумнали всички пожари на този свят. Или сякаш небесна комета апокалиптично се е разбила. Като някакъв Вавилон след унищожителен Божи гняв. И изведнъж се превръщаш в оцеляла отломка, в отпътувал астероид. Обръщаш гръб. Очите ти потъват в другата посока - там, между хребетите на дюните, валят милиарди звезди. С всяка секунда долитат все повече галактични мълчания. Никъде другаде небосклонът не е толкова ярък и оживял, както в нощната пустиня.

С почти аристократична индиферентност камилите пристъпват в залеза. Кехлибари стопяват се в теб. Очите ти са жертвени клади, а в гърдите ти пее покоят. Лагерният огън вече е запален, чуваш звука на дайретата. После в една шатра безспирно преборваш безсънието - не съществува нищо по-шумно от абсолютната тишина. После кръв потича по пясъците - слънцето се е родило. Нощта е сякаш завинаги мъртва. Под твоите нозе пещта на пясъка се усилва. Обръщаш глава - зад теб, някъде там, е Дубай - неоновият, неспящият, хищният. Изведнъж е толкова СИВ - под това небе, поаленяло в нечут вик. Дубай изведнъж е сякаш купчина ръждиви отломки. За миг е своето собствено ВЧЕРА. Сякаш е старозаветно предупреждение. А може би предчувствие за края на цивилизацията ни, който така упорито ускоряваме още и още. И още. В хамстерските въртележки на своите цели погрешни.

Дубай е метафората за нашия свят - за „идеала“, за постигането му, за галопирането в най-погрешна посока. Красотата на консумацията, Прекрасното на удобството, Триумфът на сребролюбието. И трите ще шантажират сетивата ми, ще звънят с мелодии на бляскави, нови монети. Ще им се продам.

Ще забравя дайретата. И нощния лагер. Ще забравя шатрата и грацията на кервана по залез. Ще забравя извивките на камилските шии. Ще забравя дори самата пустиня. Дубай ще се постарае да стане така. Хамстерите на суетата ми отново ще се втурнат трескаво в своите полуизгризани въртележки. И отново ще открият смисъл в това“, казва пътешественикът.

Escatec е световен лидер в производството на електроника, има заводи в Чехия, в Обединеното кралство и в Швейцария  

Световният лидер в производството на електроника – Escatec, Малайзия, откри завод в Пловдив. Новият обект, разположен на площ от 4000 кв. м., е поредният в портфолиото на компанията в световен мащаб. Два от заводите са в Пенанг и Джохор Бахру в Малайзия, два в Хомутов – Чехия, и по един в Обединеното кралство и в Швейцария. Групата управлява и център за развойна дейност в Швейцария и има стратегически партньорства в Хърватия и САЩ. Клиентите на компанията са основно от Европа и Северна Америка. 

Новите производствени мощности за формоване на пластмаса и сглобяване на електроника вече функционират с необходимото оборудване, процеси и квалифицирана работна сила. Ако се увеличи обемът на поръчките, от азиатския концерн имат готовност да разширят капацитета.

В дългосрочен план Ескатек България има планове да се превърне в основното производствено съоръжение на компанията в Европа. Изборът е направен не само заради членството на страната в ЕС, но и поради стратегическото разположение на Пловдив, голямата индустриална база и удобните транспортни връзки, осигуряващи достъп  до европейския пазар.

Справка в ДАКСИ показва, че „Ескатек България“ ЕООД е регистрирано миналия месец в София с капитал от 2 лв. Едноличен собственик е Ескатек Суидън АБ – Швеция, а управител швейцарецът Чарлз-Александър Албин. 

В сезона на вирусите всеки подсмърча. Хремата е досадна, но може и да е сериозен  проблем, особено за малките деца.  Сред десетките рецепти за здраве на баба Ванга има и такива, които помагат при течащ нос.

Ясновидката съветва при хрема да се вземе тампон с памук, който да се напои с бадемово масло и да се маже в носа два-три пъти на ден.

Чесънът има много целебни сили. Той е част от популярна народна рецепта срещу течащия нос. Вземете една скилидка, която счукайте много добре. С тампонче се слага в едната ноздра, като другата се притиска с пръсти. След това се слага и в другата ноздра.

Прави се 1-2 пъти. Лекарите обаче предупреждават, че това може да е опасно, тъй като чесънът може да влезе навътре в ноздрата и да предизвика алергична реакция. Нарязан лук близо до възглавницата на болния също действа безотказно.

В друга рецепта баба Ванга съветва да смесим 15 грама камфор и 50 милилитра спирт. С тампонче от памук се слага от сместа в носа 3 пъти на ден. Хроничното възпаление на сливиците също може да е причина за хремата.

Срещу него много добре действа 200 грама счукано ленено семе, които се заливат с 3 литра  вряла вода. Запарката се е прецежда и с нея се прави по 5-6 пъти на ден гаргара. За друга рецепта са ви нужни 250 грама мед, който се смесва с 500 милилитра  силна ракия. Сместа се стопля и с нея се прави по 4-5 пъти на ден гаргара.

Хремата при децата трябва да се третира внимателно. Продължителната употреба на капки за нос при малчуганите може да е опасна и да доведе до увреждане на носната лигавица. Инхалациите  идват на помощ, когато носът е запушен.  

За да бъде тя по-ефективна, залейте 1 супена лъжица цвят от лайка с един литър вряща вода или прибавете към 1 литър вряща вода 1 супена лъжица сол. Оставете няколко минути да се охлади. Покрийте главата на детето с кърпа и го помолете да се наведе над купата. Тази процедура е приложима само при по-големите деца в училищна възраст.

Ако хремата мъчи малкия човек у дома, му давайте много течности, за да поддържате оптимална хидратация на тялото, особено в случаите на повишена температура.

Повишеният прием на течности спомага и за втечняване на секрета в носните проходи и ги прави лесни за откашляне и отстраняване. При  по-големи деца освен чиста вода може да включите допълнително повече чайове и прясно изцедени плодове сокове без добавена захар. Ако бебето все още суче, кърменето е добър вариант.

Овлажняването на въздуха е много важно при хрема. Използвайте овлажнител в детската стая, докато малчуганът спи и играе. Влажният въздух помага при отделяне на секрета. Освен това ще облекчи дишането и съня.

Оставете овлажнителя включен цяла нощ, за да ускорите възстановяването. Не забравяйте да се уверите, че водата в овлажнителя е чиста и се грижете за редовното почистване и дезинфекция на уреда, тъй като лесно може да се превърне в среда за размножаване на бактерии, пише zdrave.to.

Ръководството на "Ботев" (Пд) официално обяви назначението на Станислав Генчев за нов старши треньор на представителният тим. Marica.bg съобщи на читателите си за тази опция още преди месец. Специалистът застава начело на "канарчетата", след като през сезон 2022/23 водеше столичния Локомотив.

В щаба на Генчев влизат Живко Миланов като първи помощник и Йордан Господинов , който ще се занимава с вратарите. На по-късен етап ще бъдат обявени и останалите членове на екипа.

Станислав Генчев ще бъде представен официално пред медиите и феновете преди първата тренировка на "жълто-черните" за следващия сезон, която ще бъде на 14-ти юни на стадион "Христо Ботев".

Станислав Генчев е роден на 20 март 1981 година. Богатата му футболна кариера преминава през множество отбори в България и чужбина, записвайки над 420 мача. Халфът има и седем мача за Националния отбор на България.

В родното първенство Генчев е играл за отборите на Левски, Спартак (Варна), Велбъжд, Черно море, Литекс, Лудогорец, Славия, Монтана и Етър, а извън граница е защитавал цветовете на Васлуй и АЕЛ Лимасол. 

Треньорската кариера на Станислав Генчев стартира в Етър (Велико Търново), където в продължение на няколко сезона е като старши треньор, както и помощник-треньор.

През 2019 година преминава в отбора на Лудогорец. В продължение на четири сезона Генчев е част от "орлите", като в определени моменти е начело на "зелените" от Разград, а с негово участие разградчани записват серия от титли и силни изяви в Европа.

От началото на настоящия сезон Генчев бе старши треньор на Локомотив (София), където работеше с помощник-треньорите, които ще бъдат част и от "жълто-черния" клуб - Миланов и Господинов.

От ПФК Ботев Пловдив пожелаха на Генчев и екипа му много успехи с "жълто-черния" клуб, с които да донесат поводи за радост и гордост на всички ботевисти!