Тиквичките по гръцки са любимото ни хрупкаво кулинарно удоволствие през лятото. Днес ще ви издадем най-старата рецепта, която не е била разкривана до този момент.

Ето какви продукти са нужни за тиквичките по гръцки:

• тиквички - 5 бр.;

• брашно от лимец - 100 г;

• царевично брашно - 2 с.л.;

• подправка сулваки - 1/2 с.л.;

• зехтин.

Начин на приготвяне:

Тиквичките се мият, подсушават и след това се прибират в хладилника за около един час. Когато мине това време, се премахват дръжките и върховете им, режат се на колелца, без да се белят.

Лесна и вкусна рецепта за тиквички с пармезан

В чиния се разбъркват брашното от лимец, царевичното брашно и подправката сулваки. Трябва да се получи еднородна смес, пише actualno.com. Тиквичките се овалват в сместа и се оставят за 10 минути на дървена дъска.

Когато тиквичките престоят върху дъската за 10 минути, се потапят в купа със студена вода и след това се слагат в сгорещения зехтин да се пържат.

Когато станат златисти и от двете страни, се вадят от сгорещената мазнина. Слагат се в чиния, покрита с кухненска хартия, за да може излишната мазнина да се отцеди.

Тиквичките се поднасят топли на трапезата. Може да ги сервирате с млечен сос или друг по ваш избор. Това е най-старата рецепта за тиквички по гръцки, която си струва да опитате!

Водещият на сутрешния блок на Нова телевизия Виктор Николаев се радва на голяма зрителска подкрепа и в края на петъчното предаване стресна аудиторията си с едно признание.

Седмицата с вота на недоверие на правителството, протестите в подкрепа и срещу управлението на четворната коалиция, споровете за актуализацията на бюджета и около френското предложение за Северна Македония, дойдоха в повече на водещия и той буквално се предаде.

"Искам да си ходя!“, това каза в края на "Здравей, България“ вездесъщият водещ, сочен за един от най-големите професионалисти в българските медии. Николаев и колежката му Мира Иванова наистина изглеждаха така, че ако трябва да останат още дори и минута в ефир или ще припаднат, или просто ще станат и ще си тръгнат.

Разбира се, това е напълно нормално, след уморителните извънредни предавания, безкрайните дискусии в студиото и преките включвания. Виктор и Мира наистина изнесоха програмата на Нова телевизия в драматичната политическа седмица на плещите си, за разлика например от bTV, която разпредели извънредните си предавания между много повече водещи и репортери.

Международният валутен фонд очаква доста оптимистимно инфлация в нашата страна от 12,2 % средно за 2022 година. Това е записано в заключителното становище на Изпълнителния съвет на фонда, което се базира на данните на мисията у нас.

Представителите на фонда бяха у нас в началото на април, но одобреното становище е на база на развоя на събитията. Прогнозираният икономически растеж е 2,8 на сто.

В становището на фонда е записано, че редуцираната ДДС добавка трябва да бъде премахната, но заради високите цени на енергоносителите трябва да има подкрепа за домакинствата и бизнеса

Каре пловдивски атлети ще участва на Европейското първенство за юноши и девойки под 18 години, което ще се проведе в Йерусалим от 4 до 7 юли. Общо 991 атлети (500 девойки и 491 юноши) намериха място във финалните заявки, оповестени от европейската централа.

Българският отбор е от 15 атлети (9 юноши и 6 девойки).

При юношитге ще участват двама състезатели на Локомотив (Пловдив) - Васил Русенов на троен скок и Борислав Попгеоргиев на 110 м. с препятствия.

Състезателките на Ботев (Пловдив) Пламена Чакърова и Петя Бозукова къщо се се състезават край Божи гроб. Пламена ще участва ва 100 м. с препятствия и скок дължина, а Петя ще медал на троен скок.

Лъчезар Вълчев води европейската ранглиста в тройния скок при юношите с 15.53, а Васил Русенов (троен скок – 14.83) и Преслав Вълев (чук – 73.10) са в топ 10

Нашите:

ЮНОШИ:

Христо Илиев – 100 м
Радостин Миленов и Борислав Попгеоргиев – 110 м с препятствия
Димитър Панделиев – 400 м с препятствия
Никола Караманолов, Калоян Айрянов – скок дължина
Лъчезар Вълчев, Васил Русенов – троен скок
Преслав Вълев – чук

ДЕВОЙКИ:

Пламена Чакърова, Василена Антонова – 100 м с препятствия
Ирен Саръбоюкова – скок височина
Пламена Чакърова – скок дължина
Петя Бозукова, Елена Аргирова – троен скок
Християна Василева – гюле

Зодиакалният знак на един човек може да ви каже много неща за него, а астролозите твърдят също, че от зодията зависи колко дълго ще живее. Ето ги трите зодии, чиито представители най-често водят целесъобразен начин на живот и стигат до дълбока старост.

Телец

Телците са известни с това, че остават спокойни дори в най-непредвидените ситуации, така че заболяванията на нервната система не ги засягат, пише  standartnews.com. Освен това те имат сравнително добро здраве и рядко търсят помощ от лекари. Телецът е доста активен и рядко е склонен към лоши навици. Тази комбинация определено им обещава дълъг живот.

Рак

Представителите на тази зодия обичат добрата храна и са доста активни, което увеличава шансовете им да доживеят до дълбока старост. Основната опасност за Рака се крие във факта, че той е нервен, дори и без причина, а стресът може значително да подкопае здравето му. Ако не се ядосва за дреболии, ще може да се справи с всички болести и ще може да доживее до дълбока старост.

Дева

Девите знаят как да водят здравословен начин на живот. Те се обграждат с хармония и чистота, а също така не се разстройват за дреболии и поддържат нервите си в ред. Те внимателно следят здравето си и при най-малкото неразположение отиват на лекар. Благодарение на това те живеят дълго.

По Плана за възстановяване и устойчивост са предвидени за саниране на жилищните сгради у нас 1,4 млрд. лв., стана ясно от изявления на МРРБ. Жилищните сгради, които ще кандидатстват по програмите, ще бъдат разделени на две категории - от 3-36 самостоятелни обекта и над 36 апартамента. Очаква се финализиране на методическите указания и изготвянето на типови документи.

За да се кандидатства, се предвижда:

-  Да има вече създадено сдружение на собствениците на сградата

-  Сградата да разполага с технически паспорт, който следва да бъде изготвен изцяло за сметка на собствениците.

В първия етап финансирането ще бъде на 100%, а след 31.03.2023 г. сдруженията ще получат безвъзмездна помощ в размер на 80%.

Обмисля се банков продукт, който да бъде преференциален за Сдружението на собствениците и тези собственици, които имат необходимост, да могат да кандидатстват при облекчен режим.

Към настоящия момент не са изнесени методическите указания и типовите документи. Всичко, което се говори и пише по тази тема до момента, са намерения и предложения. След официалното им оповестяване ще дадем подробни разяснения на процедурите. Следете рубриката!

Лилия Чолакова, председател на Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост

Тел.: 088 20 00 204

Хранителната компания „Белла България“ получи отличие за развитието на иновативни продукти по време на юбилейния десети европейски форум на субектите на социалната и солидарна иконокима под наслов „Справедлива, адекватна и трансформираща социална икономика“, който се провежда в Пловдив (20-21 юни 2022, Пловдивски панаир, палата 11). Наградата беше връчена на изпълнителния директор на компанията Елза Маркова от зам.-министъра на труда и социалната политика Жулиета Върлякова.

„За мен е чест да получа това отличие! Това е висока оценка за „Белла България“ за активната роля на компания за производството и развитието на разнообразни храни по иновативни технологии и патенти, представляващи световна новост и основани на екологична устойчивост,“ заяви по време на церемонията по награждаването Елза Маркова. 

Десетото юбилейно издание на високия международен социален форум се проведе с участието на 150 организации от цял свят. Официални гости на събитието бяха комисарят за работни места и социални права към ЕК Никола Шмит и представители на българските държавни институции, сред които вицепрезидентът Илиана Йотова, социалният министър Георги Гьоков, министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, министърът на земеделието Иван Иванов, министърът на туризма Христо Проданов, изпълнителеният директор на Агенцията по заетостта Смилен Вълов, омбудсманът Диана Ковачева, кметове на общини. 

Текст под снимка: Еврокомисарят по труда Никола Шмит опита традиционни български вкусове - луканка и баница.

Учени откриха нов начин за рециклиране на отпадъчно стъкло, използвайки го за 3D печат на бетон. Иновативното откритие по нищо не отстъпва по здравина на традиционния материал, обясняват изследователите от Сингапурския технологичен университет Нанянг (NTU). Стъклото е един от материалите, които могат да бъдат рециклирани до 100% без почти никаква загуба на качество. Въпреки това през 2021 г. са рециклирани едва 13% от 74 тона стъклени отпадъци. Като второто най-широко използвано вещество след водата бетонът разчита на пясъка като жизненоважна съставка, за да гарантира своята издръжливост.

Докладите на Програмата на ООН за околна среда обаче сочат, че по целия свят агресивният добив на пясък от реките е довело до замърсяване, наводнения и други последици за околната среда. В допълнение - като една от основните съставки на бетона пясъкът става все по-оскъден ресурс в световен мащаб. Ето кое провокира учените да проучат възможността за заместване на пясъка със стъклени отпадъци.

Състезателите на Марица (Пловдив) стартираха ударно на Държавния личен шампионат по вдигане на тежести в Русе. В актива на "жълто-сините" имат вече четири титли, сребро и бронз.

Димитър Дончев (треньор Борислав Налбантов) е първи в категория до 49 кг. при кадетите до 15 години с двубой от 159 килограма. 

Николай Дончев (треньор Иван Цанков) спечели първото място в категория деца до 61 кг. с двубой 129 кг. В същата възрастова група Виктор Костадинов е със злато от кат. +61 кг. със  170 килограма двубой.

Иво Ибрям зае първото място в кат 81 кг. със 178 килограма в двубоя при кадети до 15 г.

Октавян Иванов (Марица) зае второ място със 176 двубой, а Кристиян Плачков трети с двубой 127 в кат. 73 килограма при кадетите до 15 г.

В категория до 35 килограма (при 13-годишните) победител е Васил Велиев  Асеновец (Асеновград).

Участие в надпреварата са заявили 300 щангисти. Състезанието продължава до 28 юни. 

Григор Димитров ще бъде една от звездите на тенис турнира във Вашингтон. Днес организаторите се похвалиха с първите шест големи имена, които са потвърдили участието си в американската столица, а българинът е едно от тях.

През тази година надпреварата във Вашингтон ще се проведе между 1 и 8 август. Това по всяка вероятност ще бъде и първият турнир за бившия №3 след Уимбълдън. Той трябва да даде начало на серията от надпревари на хард в Северна Америка. Седмица по-късно е Мастър турнирът в Монреал, последван от този в Синсинати.

Между 21 и 28 август единственият турнир е в Уинстън-Сейлъм, което най-вероятно ще означава и седмица почивка за българина преди Ю Еъ Оупън.

През миналата година надпреварата във Вашингтон също бе част от календара на Димитров, но завърши скоропостижно за него – с поражение от Иля Ивашка в първия му двубой. Най-доброто му постижение до момента е достигането до четвъртфинал през 2013-а.

Когато планирате своята почивка, по навик започвате с разглеждането на различни хотели, правите планове за пътуване до близки на престоя ви дестинации и разглеждате различните оферти, които намирате при вашия туроператор. Замисляли ли сте се обаче, за многото предимства за избора на екскурзии с круиз? Без значение дали търсите подходяща романтична почивка за двама, за пенсионери, индивидуални или групови екскурзии, или искате да заведете вашите деца до различни екзотични дестинации, то с кораб можете да посетите много повече места. На борда на такъв кораб можете да намерите различни забавления, добра храна и други интересни предложения. Можете да предпочетете речен круиз или може би някъде по любимото средиземноморие, това е единствено ваше предпочитание, но със сигурност можете да намерите добър избор на различни круизи от България.

Какви са предимствата на круизното пътуване? 
Пътуването с кораб има изключително много предимства, които със сигурност биха ви спечелили. Ето и кои са основните сред тях според Boiana-MG:

Първокласно обслужване – дори на малко речно корабче, любезността и коректността на персонала могат да се конкурират с добър европейски хотел, а на първокласен круиз на луксозен лайнер, като цяло ще се почувствате като ако не крал, то поне английски барон.
Нов свят всеки ден – представете си, че вашият хотел сам се мести от място на място , всеки ден отваряйки нов свят за вас! По време на круиз, пътуването вече е част от почивката. Няма нужда да мислите за трансфери, резервации на екскурзии, намиране на водач и други. Просто се наслаждавате на всички удоволствия на плаващ хотел и изследвате забележителностите и културата на новите места, които посещавате.
Круизът е рай за пазаруване – почти всички кораби имат различни магазини, където можете да си купите почти всичко, от парфюми и дрехи, до часовници и електроника. И дори да не намерите това, което ви харесва, винаги има възможност да пазарувате в бутиците на пристанищата. А вълшебната дума безмитно прави пазаруването на круиз още по-привлекателно.
Забавления за децата – ако забавленията на децата в хотелите често се ограничават до вечерна анимация и басейн с пързалка, тогава на круиз мама и татко най-накрая ще могат да се отпуснат, докато детето им се забавлява с професионални аниматори.
Морето е точно под прозореца ви – за да се насладите на сутрешното си кафе при шума на вълните в хотела , ще трябва да станете рано и да отидете на плажа. На круизен кораб трябва да направите само няколко стъпки, за да се случи това - до балкона на кабината или до крайбрежната палуба. А колко е прекрасно да заспиш под успокояващия шум на морските вълни?

Всеки ще намери за себе си още много причини, поради които си струва да отидете на круиз. Всяка година броят на туристите, които предпочитат този вид почивка, расте, а разнообразието от предложения от круизните компании се увеличава.

Защо да изберете круизно пътуване с водач от България?
Най-лесно и удобно е да изберете пътуване с водач от България. Освен че всичко ще ви бъде разказвано на собствения език, то той ще знае и разбира по-добре вашите конкретни нужди и желания. Комуникацията ще става по-лесно, а и емоцията ще е съвсем различна и със сигурност доста по-приятна. Изберете тръгване с автобус или самолет за вашия круиз, като има страхотни евтини предложения, чиито цени със сигурност ще ви допаднат.

Направете вашата почивка запомняща се с избора на подходящ круиз. Със сигурност ще усетите ваканцията си по нов и интригуващ начин и ще имате възможността за невероятни приключения.

Старото общежитие на БДЖ на ул. ”Хан Кардам” № 18  е напът да се превърне в модерна сграда с жилища и магазини. Имотът е с нов собственик и той планира да построи стъпаловидна постройка - на осем, девет и десет етажа, сочат документи, подпечатани от експерти в Община Пловдив.

Новината буквално взриви хората от малкия квартал "Триъгълника" до Централна гара. Техният район явно е доста апетитен за инвеститорите. Примерът с новите жилищни кооперации до Стоматологичния факултет е показателен - стотици студенти във ВМИ вече се настаниха под наем в белите блокчета точно в подножието на Младежкия хълм.

Местните са обезпокоени за квартала си - сега още един от терените с площ от 2300 квадрата ще се застрои с комплекс от три нови жилищни обема. На много места в квартала вече са разлепени информации за „Нов жилищен проект в град Пловдив, район “Централен, кв. “Триъгълника”, ул. ”Хан Кардам” № 18 (на мястото на старото общежитие на ЖП), предвижда от УПИ I - комплексно застрояване да се обособят два нови имота: УПИ I - 522.3684 - комплексно застрояване, и УПИ III - 522.3685 - обществено обслужване и жилищно застрояване.  Съществуващото УПИ-56784.522.3568 се заличава.“

Какво се случва реално?

„При нас няма входиран проект за ново инвестиционно намерение", твърдят експерти от отдел „Проектна експертиза“ към Община Пловдив. Според тях Общината служебно е направила ПУП-План за регулация, със запазване на съществуващата сграда. По този начин се урегулира имотът за сградата, която се запазва. Какви са намеренията за бъдещето на терена обаче, не може да се каже на базата на въпросната процедура, но в нея няма застроителни показатели, категорични са от Община Пловдив.

От години жп общежитието стои под ключ

Излющена мазилка и прашни прозорци, зад които явно няма никакви признаци за скорошно обитаване. Така изглеждат жепейското общежитие отдалече в момента. 4-етажният блок на улица „Кардам” стои празен и заключен, установи репортерската ни проверка.

Сградата е видимо запазена, северната фасада е напълно олющена, виждат се и изпочупени стъкла. Малко под покрива стърчат ламарини, а дограмата е почти изгнила. Това, което не се вижда, е, че почти всички мебели, цялото оборудване е изнесено от сградата. Според запознати останалите читави мебели са отишли към други обекти на БДЖ. Общежитието е в активите на „БДЖ холдинг”.

Сградата е построена около 60-те години на миналия век, но тя „помни” и по-добри години. „Беше доста полезно за железниците, много народ мина оттук - спомня си бивш железничар. - Всеки, който идваше да работи в Пловдив, живееше тук”. След това закрили жп общежитието и оттогава то стои празно.

Какви храни стимулират мозъчната дейност – за това разказа Ярослав Ашихмин, кандидат на медицинските науки и лекар, в интервюто си за радио Sputnik.

Мозъчните клетки се нуждаят от определени хранителни вещества, за да изпълняват ефективно функциите си, отбелязва лекарят. По-специално, те се нуждаят от омега-3 полиненаситени мастни киселини, уточнява Ашикхмин.

"Необходимо е постоянно да обогатявате диетата си с омега-3 мастни киселини от естествени хранителни източници или чрез хранителни добавки", съветва той.

„Омега-3 мастните киселини се съдържат предимно в рибата. Други вещества, които са полезни за мозъчната функция, се съдържат в плодовете и зеленчуците”, добавя Ашихмин. Кафето, чаят и шоколадът също спомагат за стимулиране на мозъчната дейност, съветва специалистът. „С помощта на тези храни можете бързо да се ободрите, но докато чаят е безопасен, с кафето и шоколада не бива да се злоупотребява”, предупреждава той.

"До три чаши кафе на ден се считат за безопасна норма. Чаят няма такива норми, той е по-безопасен и може да се пие в неограничени количества. Шоколадът също е вид функционална храна, която има положителен ефект върху мозъчната функция, а оптималното количество е 50 грама седмично", обяснява Ашихмин.

Освен това периодичното гладуване може да има положителен ефект върху мозъка, заключава той.

Мина доста време, откакто бяхме в Панем, след като приключи франчайза "Игрите на глада" преди повече от десетилетие. Историята на Катнис Евърдийн и нейната борба срещу президента Сноу и Капитола беше един от най-завладяващите разкази на печатните страници или на големия екран, които сме виждали (и чели) от известно време насам. Тя се развиваше в няколко различни линии, имаше някои звездни превъплъщения на главните играчи и беше голям касов удар за четирите филма.

Сега ще се върнем към този свят с предисторията на "Игрите на глада" – „A Ballad of Songbirds and Snakes“ ("Балада за пойните птици и змиите"), която ще разкаже подробно за част от времето преди да се запознаем с Катнис и как един от основните играчи в този свят започва да се издига на власт.

"Балада за пойните птици и змиите", предисторията на "Игрите на глада" ще се появи на голям екран през следващите няколко години, съобщава „Giant Freakin Robot“, представяйки ни интересен поглед към очакваната продукция. За този филм вече станаха известни много неща, като още в началото бяха прикрепени някои големи имена.

Макар че в книгата на Сузана Колинс не е очертана точната година, в която се развива тази история, знаем, че тя се случва по време на десетата версия на Игрите на глада в Панем. Като се има предвид, че в първата книга от поредицата Катнис участва в 74-ите Игри на глада, поставянето на историята около 64 години преди събитията от тази история е логично. Струва си да се отбележи, че в тази времева линия за историята светът на Панем е съвсем различно място и Игрите на глада не са станали съвсем такива, каквито са, когато влизаме в първата книга от поредицата. Въпреки това "Балада за пойните птици и змиите" започва да поставя основите на това в какво ще се превърне този свят, както и защо турнирът се превръща в зрелището, което ще видим по-късно.

„Балада за пойните птици и змиите“ на практика е за ранния живот на Кориолан Сноу и за това, което определя пътя му да се издигне до властта в Панем. В тази история се срещаме с Кориолан на по-млада възраст, преди да замине да учи в университета в Капитолия.

Той започва като доста идеалистичен във възгледите си, въпреки че е имал труден живот, защото някогашното му богато семейство вече не съществува и той по същество е сирак без много средства. Помолен е да бъде наставник за 10-те Игри на глада и работи с трибутката от 12-ти район, Луси Грей Биърд. По време на Игрите, без да издаваме твърде много, Сноу излага много от стратегиите и темите, които ще видим по-късно в Игрите, когато той е на власт.

В този момент обаче, ако можете да повярвате, Игрите на глада са още по-брутално дело от това, в което ще се превърнат по-късно. Сноу обаче започва да прилага хитростта, която ще се превърне в негов отличителен белег по-късно.

А също така в основата си „Баладата" е любовна история между Кориолан и Луси, която показва, че президентът Сноу е бил човек и е имал мисли и чувства, преди да се разочарова от властта и да изпрати Панем на смъртоносен път по-късно. В книгата подробно се описва как точно е започнал да деволюира и кои са някои от събитията, които в крайна сметка са го повели по пътя на отмъщението за власт с всички възможни средства.

В крайна сметка "Балада за пойните птици и змиите" успява да запълни някои пропуски от "Игрите на глада", като се има предвид, че тази история по същество ни захвърли директно в света, който вече беше добре установен.

„А Ballad Of Songbirds And Snakes“ вече е взел редица кастинг решения, поне около някои от основните играчи във филма, които ни дават поне визуална представа какво ще видим тук. Като начало, Том Блит (Били Хлапето) ще участва в ролята на Кориолан Сноу, по-младата версия на този, когото Доналд Съдърланд играеше във филмовата поредица. Свежото лице на Блит, разбира се, ще придаде съвсем различно излъчване на героя поне в началото, като се има предвид, че той далеч не се е превърнал в пиещия кръв вампирски тип, който срещаме по-късно.

А Луси Грей ще бъде изиграна от Рейчъл Зеглър, чиято звезда в момента е в значителен възход. Тя се появи в "Уестсайдска история", а освен това ще участва в адаптацията на "Снежанка", която ще излезе догодина.

Сред другите попълнения в актьорския състав е Хънтър Шафър в ролята на Тигрис Сноу, братовчедката на Кориолан, с която той живее в началото на историята. Джош Андрес Ривера е в ролята на Сеян Плинт, който ще има основна роля във филма и е от решаващо значение за разбирането на това как и защо Кориолан в крайна сметка се пречупва. В актьорския състав влизат още Лорел Марсдън, Макензи Лансинг, Ашли Ляо и Аамер Хюсеин.

Още една добра новина за феновете на "Игрите на глада" в тази предистория е, че начело на филма е човек, който е добре запознат с франчайза. Франсис Лоурънс ще режисира и вече има значителна работа с тази история. Лоурънс беше режисьор на втория филм от франчайза, както и на третото и четвъртото продължение. Лоурънс има и редица други солидни филми, сред които "Аз съм легенда", "Вода за слонове", "Константин" и "Червената лястовица". Има причина да вярваме, че този нов филм ще се получи.

Към момента за "Балада за пойните птици и змиите" се знае, че ще излезе по кината на 17 ноември 2023 г. Дотогава би трябвало да има още новини и първи гледни точки през следващата година, пише БГНЕС.

На срещата си на върха в Брюксел лидерите на Европейския съюз одобриха присъединяването на Хърватия към еврозоната на 1 януари 2023 г. Това се посочва в изявление на Съвета на ЕС, публикувано след срещата.

"Днес лидерите на ЕС обсъдиха присъединяването на Хърватия към еврозоната, като подкрепиха предложението на Еврогрупата страната да стане 20-ият член на еврозоната от 1 януари 2023 г.", се казва в документа.

На 15 юни Еврогрупата одобри присъединяването на Хърватия към еврозоната. По този начин министрите потвърдиха положителната оценка на Европейската комисия и Европейската централна банка за изпълнението от страна на Хърватия на критериите за присъединяване към еврозоната. 

На срещата си на върха в Брюксел лидерите на Европейския съюз одобриха присъединяването на Хърватия към еврозоната на 1 януари 2023 г. Това се посочва в изявление на Съвета на ЕС, публикувано след срещата.

"Днес лидерите на ЕС обсъдиха присъединяването на Хърватия към еврозоната, като подкрепиха предложението на Еврогрупата страната да стане 20-ият член на еврозоната от 1 януари 2023 г.", се казва в документа.

На 15 юни Еврогрупата одобри присъединяването на Хърватия към еврозоната. По този начин министрите потвърдиха положителната оценка на Европейската комисия и Европейската централна банка за изпълнението от страна на Хърватия на критериите за присъединяване към еврозоната. 

От Цветелина Атанасова

Стилна жена е тази, която е в състояние да се променя с течение на времето в съответствие с променящите се условия, разбирания и усещания в модерния свят.

Повечето момичета вярват, че стилът е богатство и лукс и нищо друго. Следователно те не се стремят да познаят мъдростта на основите на стила. Въпреки това много жени отдавна са доказали, че могат да бъдат стилни със скромен бюджет, защото основното е да се намери правилният подход. Стилните жени винаги са такива - във всеки момент от своето ежедневие, в поведението и отношението си към другите. Те носят стила в себе си и го демонстрират смело.

Чудесни примери за това имаме на родната музикална сцена. Тя блести от години благодарение на прекрасни българки, част от които ще споменем сега.

Катя от дует „Ритон”

Тази година любимият български дует „Ритон” празнува 45 години на сцена. Катя и Здравко са истински емблеми на българската поп музика. Нежната половинка от дуета винаги прави силно впечатление. Освен че е с едни гърди напред, тя е и много стилна, чаровна и изискана.

Глория - еталон за стил и класа

Жена, която притежава божествен глас и вдъхновява всички около себе си.  Примата на попфолка винаги излъчва чувственост и женска сила, романтика и чаровна дамска суета. И макар че тя вече има внуче и е горда баба, изглежда абсолютно неотразимо. Всяко нейно движение и тоалет издават стил и пленява.

Мария Илиева: „Играя стилно”

Българската поп певица и музикален продуцент Мария Илиева е над 20 години на сцена. Награждавана е многократно, а публиката я обича много. И както самата тя казва: „Играя стилно”. Освен с чаровната си усмивка и невероятния си глас, грабва феновете с отличителния си стил. Винаги е елегантна и всичко в цялостната й визия е изпипано до последния детайл. Обича да експериментира, но без да преминава границите на добрия вкус. Тя определено играе стилно и е една от най-добре облечените българки.

Деси Добрева - нежна, крехка и пленяваща

Тази нежна и фина дама с мощен и въздействащ глас е на българската музикална сцена от 1998 г. Деси става изключително популярна с участието си като певица в „Шоуто на Слави”, където постъпва с конкурс. Тя е пяла на едни от най-престижните сцени в България и света, била е жури на национални и международни музикални конкурси, участвала е в представления като актриса и вокалист. Била е автор и водещ тричасовото нощно шоу „Полет над нощта” на Българската национална телевизия.

Деси Добрева е естествена, неподправена, фина и стилна дама с тънък усет към детайлите. Това личи от всяка нейна сценична изява. Винаги демонстрира безупречна визия и отличен вкус.

Галена - моден диктатор

Галина Генчева, по-известна като Галена, също попада сред имената за най-стилни певици в нашата родина. Талантлива и красива, секси и неустоима - това е попфолк певицата Галена. Тя е истински моден диктатор. Обича марковите дрехи и следва тенденциите на световните модни къщи. Усетът й за стил може да се забележи не само в публичните <210> изяви или сценичните прояви, но и в клиповете й, които са доста впечатляващи.

Лили Иванова - примата на българската естрада

Каквото и да кажем за нея, ще е малко. Тя е перфекционист във всичко и се отличава с невероятния си глас, хъс и целеустременост. Неповторимият <210> стил, неподражаемият <210> чар, характерното й сценично поведение, добрият <210> вкус, артистизмът и класата <210> - това са нещата, които я отличават на българската музикална сцена. Що се отнася до визията <210>, обича да сменя стиловете, но винаги е неотразима и елегантна.

Достолепната Райна Кабаиванска

Достолепна, изискана, стилна, една истинска дива, напомняща ни за епохата, в която изкуството е духовен дар. Певицата работи дълги години в Италия и може би до известна степен това е повлияло за безупречната й визия. Винаги демонстрира забележителен талант, грациозна осанка, страхотна визия и истинска класа.

Да се вдъхновим от стила на родните музикални звезди

Понякога жените се оправдават с това, че не могат да си позволят да се обличат и изглеждат добре, защото нямат пари за това. Но стилът в никакъв случай не е в скъпите неща. Дрехите могат да бъдат евтини и да са сведени до минимум - просто трябва да се научите как да ги носите правилно.

Не е лошо да се замислим какво можем да откраднем от стила на звездите. Дори зад него да стоят много стилисти, тези дами го носят в себе си. Неслучайно са едни от модните икони на звездния ни небосклон.

Добрият вкус и безупречният стил не се появяват за една нощ. Понякога трябва да се учите от най-добрите в индустрията, за да се обличате наистина безупречно като модерна жена.

Ако Георги Господинов обговаря, Красимир Димовски разказва. Ако Господинов внушава формули на абстрактното, Димовски пренася в текст формули на очевидното. Ако Господинов разчита на разпадащ се сюжет, сюжет без фабула, Димовски вплита сюжета във фабула. 

Ще започна оттук – от връщането към разказа в класическия му вариант. От бунта срещу „историята“, както в последните трийсетина години българският писател взе да нарича късата си проза „истории“.

Историята обговаря нещо, вместо да го разказва. Историята се свързва с модерното, доколкото модерното е с претенцията за квази разказ. Историята отказва да разказва. Тя може да е над-разказ, пре-разказ, разсъждение върху разказ, но не и само разказ.

Разказът, в класическия му вариант, е тъкмо обратното – разказана история, без претенции да обговаря самото разказване. Разказът говори, без да разсъждава. Разсъждават, в най-добрия случай, героят/ите му. Историята разсъждава дори без герои, като потиска разказването, дори като го отстранява (в крайния си вариант).

На единия полюс е такъв писател на „истории“ като Георги Господинов. Впрочем, както съм му споделял в лична кореспонденция, ценя повече неговите къси истории от „дългите“ му романи, които са колаж от обговарящи истории.

На другия полюс е Красимир Димовски с последните си две издадени книги (които поради дългото му мълчание, а и преобръщането, пренаписването, оживяването на „стари неща“ могат да се четат като дебютни).

Ако Господинов обговаря, Димовски разказва. Ако Господинов внушава формули на абстрактното, Димовски пренася в текст формули на очевидното. Ако Господинов разчита на разпадащ се сюжет, сюжет без фабула, Димовски вплита сюжета във фабула. 

„Историята“ на Господинов не може да прерасне в повест или новела, може директно да се трансплантира в роман, както и става. Разказът на Димовски може, понеже класическата му форма включва не само сюжет, но и фабула. Ще уточня, че това не е оценка в полза на едната форма за сметка на другата, а по-скоро опит за разграничение на типа прозаично.

Ако за Господинов въпросът „Какво ще стане накрая?“ не е важен, за Димовски той е не по-малко важен от началото на разказа – точката, от която разказването тръгва и в която по естествен път трябва да приключи. При него, ако се появи пушка, тя гръмва и в началото, и в края на разказа („Смъртта на Исус Мухамад“), ако се появи бик, напада жени и в началото, и в края на разказването („Ловецът на русалки“).

И така двата сборника – Момичето, което предсказваше миналото и Ловецът на русалки, искат да се четат като класически, а не като модерни; те идват, за да реабилитират забравеното, потиснато и дори отричано изкуство на разказа срещу изкуството на историята, изкусния разказ срещу изкусната история. Те идват с претенцията да бъдат чисти разкази, а не миксирани истории.

Сега ще трябва да кажа и защо мисля така. 

Първо, историята може да бъде написана, без да се следва класическото основание за време и място. Тя може да прескача през различни времеви отрязъци, да накъсва самото време, да минава през далечни и дори отричащи се географии, географии, чиято допирна точка е само във въображението на автора.

Разказът обаче се нуждае от единно време и съвсем определено място, в което да започне и да свърши.

Димовски и в двете си книги избира едно магическо място – неназовано селце (името му се появява едва в последната новела „Ловецът на русалки“), заключено между малките планини, наречени Могила и Могилчица. Архетипното в уж на пръв прочит „обикновените“ разкази е фундирано в самата им основа – мястото на действие. То отвежда към ритуалните гробници – могилите, местата, където почиват „знатни“ герои. В мястото между Могила и Могилчица на Димовски обаче живеят незнайни – преди да бъдат съживени и описани – чудаци антигерои, с очуднен поглед и за себе си, и за себеподобните си, и за света, който е отвъд тяхното място. Познанието им не е за света и местата в света, а за света вътре в човека; тази йовковска оптична точка е фокусът, през който и разказвач, и герои живеят, говорят, умират.

Разказвачите в българската литература често са делени на географски принцип, но разказвач, който да разгръща повествованията си сред „малкото човечество“, сгушило се в едно селце само, между две също малки планини, като че ли нямахме. До Димовски.

И сега по въпроса за времето.

Разказите и новелите (тук ще отбележа, че Димовски задължително определя в подзаглавията и на двете си книги жанровия си избор съответно като „13 невръстни разказа“ и „3 новели за любовта и яростта“, сякаш допълнително да се разграничи от „историята“ в нейния квази разказ вариант) не назовават историческия отрязък от време, още по-малко го делят на дни, часове, минути и дори секунди (нещо, което е почти задължително при Господинов). Времето като историческа категория се появява едва в последната новела „Ловецът на русалки“, но за това по-нататък. Не разпадът на времето, а неговата цялост, неподвижност и непроменимост е структуроопределящо за действието в разказите и новелите на Димовски. Времето като линейно преминаване през живота, а не времето като взривяване на съществуването. Затова и началото на това „легендарно“ време у Димовски започва с детето, децата между Могила и Могилчица, и свършва с дедото и бабата, с оживяващите мъртъвци, но и с мъртвите, ала все още бродещи из магическото място сенки от миналото.

Този усет за времето като непрекъсната и непрекъсваема линия, за времето като единство на минало, днешно и бъдещо, е другият, струва ми се, важен белег на класическия разказ, на изкуството на разказването, което, разбира се, тръгва от легендата, приказката, житието, а не от мита, който ги предхожда. Ако митът е надчовешки – небесно-божествен, то легендата е човешки земна. Ако митът е извън времето като линейна конструкция, легендата е в самото протичане на времето в рамките на един (често кратък) човешки живот. Ако от мита произлиза историята и нейното обясняване, от легендата тръгва разказът, самото разказване.

Затова и когато споменава войните като далечни, но втъкани в линията на времето събития, разказвачът Димовски не назовава кои точно войни напомня; войната функционира като архетип, а не като история на войната точно по начина, по който тя оживява във военната легендарна проза на Йовков.

Тук ще вметна, че прозата на Димовски за мен е по-близка именно до Йовков, отколкото до пришиваните му Хайтов (поради родното и за двама им Яврово) или  Радичков (поради фантастичното, приказното и селското). Паралелите с латиноамериканските магически реалисти или абсурдиста Платонов ми се струват твърде фриволни и по-скоро афишират критическа начетеност вместо прочит, но имат своето основание, ако приемем, че сравнението е единственият начин за обяснение на уникалното. Впрочем наивното съзнание от зората на човечеството изобретява скалната рисунка тъкмо като опит за сравнение на необяснимото поради липса на рационално знание. Това са първите метафори. Казвам го, защото метафората и сравнението са най-често използваните фигури в прозата на Красимир Димовски. Тя по един естествен начин се опира на рисунката, на цветната графика и това със сигурност я отличава от опитите за уподобяване на този разказвачески стил с твърде различни, макар и най-общо казано, приказни модели.

И така стигаме до онова, без което модерната история може, но класическият разказ – не - героят, героите.

В новелите на Димовски героят е разцепен на две – на „аз“ герой и на разказвач, който ту съвпада, ту се разделя/отграничава от „аз“-овия. Героят ту наблюдава другите („Бащата на света“), ту разказва наблюденията-видения, ту наблюденията са „очевидни“, ту се превръщат във фантазии. Героят е ту активен, ту пасивен, ту действа, ту разсъждава, ту е тук (при другите, но силно отграничен от тях), ту отвъд (при представата си за другите и за света), ту приема/не приема видяното, ту иска да го промени, ту е жив, ту е мъртъв, ту е истински, ту е легенда.

Ето как е разцепен пък друг „обективен“, условно казано, герой в новелата „Смъртта на Исус Мохамад“: Мара Мъжът беше разполовен човек, едната му половина беше бунтовническа, другата – боязлива... Като се напиеше, бунтовната му половина се разгаряше, ставаше много мъжествен, та му излезе тоя прякор Мъжът, изтрезнееше ли обаче, ставаше треперлив и жена му Мара използваше туй му състояние да го пердаши. Оттам пък го кръстиха Мара. Затова си ходеше с двете имена. (Тук ще вметна, че в разказите и новелите на Димовски цялостни са само жените герои, вероятно защото са повече персонажи, отколкото същински герои – поне до „Ловецът на русалки“.)

В тази разцепеност героят-мъж осъществява минаването си през линейното време на собствения си живот, но и през легендарното време на общността, заключена между Могила и Могилчица. Реалност и отвъдност, зримо и въобразено са истинското пространство на осъществяването/неосъществяването му.

Така разказът (новелата, макар че жанрово „Бащата на света“ е по-скоро разказ) се превръща в легенда, която продължава да пренася спомена за местния луд в някакво усещане за бъдеще, в някаква безкрайна отвореност на времето, характерна именно за легендарното разказване.

Лесуса е фикция на днешния модерен аутист, само че е поставен в такова време и място, където това обговаряне на психическото състояние е невъзможно. И тук именно на помощ идва разказът, и то разказан през очите на Лесуса, героя. Всичкото, което става в този дълъг разказ, или къса новела, минава през очите на Лесуса. Светът през тези очи е объркан като разместени стъкълца на калейдоскоп. Героят е фиксиран върху атавистичното си желание да ги подреди, но не просто да ги пренареди, а да им зададе веднъж завинаги непроменим ред.

Може ли да бъде сглобен по този начин светът? Това е смисълът на разказаното, това е легендата за Лесуса, Бащата на света.

Вероятно може, но само в едно ужасено от раздробеността на външното въображение, в една раздробеност между детето и мъртвеца, в онази раздробеност на възрастния, която отрича и детския поглед върху света, и погледа на мъртвия от/към отвъдното.

Тази очудненост на разказа се постига с езика на самото разказване.

Езикът в разказите и новелите на Димовски е винаги образен, метафоричен, далеч от понятийното говорене, от аналитичния срез на очевидностите и въобразеностите. Някои го определят като поетичен език, което, разбира се, не е точно, защото поезия се пише и без тропи. Това е език, слепен от сравнения и метафори, от непрестанни преноси в посока очевидно-въобразено. Метафората, разбира се, е съкратено сравнение между на пръв поглед несравними неща. Тя е пределно субективният език на преноса от видимо към въобразено, от личния език на разказвача към разказаното. Идваха нови времена, духаха му в очите..., Разхвърляните бели кубчета бяха пълни с човеци..., но какви са тези времена, кои са тези човеци, защо духат, в кои кубчета бродят? Симонда стоеше в белотата, като че ли се бе превърнала в обратното на света, ала кое е светът и кое – обратното му? Отдалеченото, отвъдното, въобразеното? Това е архетипният двигател на метафоричното мислене.

Ето и пример за често употребявани от Димовски сравнения: Гледам, попът се носи над пъртината като ангел небесен, издишва пара, тя го обгръща и той още по-небесно изглежда. Сравненията му обикновено са по вертикала – от земното към небесното, от твърдта към въздуха, от предмета (физиката) към непредметната (метафизична) форма; от тук към оттатък. Това е и вечната врата, през която нахлува тази проза, като жените в нея са повече оттук, докато мъжете задължително са се запътили (или се връщат) към (от) оттатък.

Но метафората при Димовски работи и в по-отсамното поле на видимото. Ето как: Здрачът набъбна и приглуши шумовете. Хората се заоблиха и гласовете им се снишиха. Селото се унесе, а кръчмата се събуди с всичките си прозорци. Закачките са беззъби, а лицата – цветни, но с непрекъснато менящи се цветове. Този особен далтонизъм при възприемане на видимото изведнъж го отпраща към сферата на въобразеното, на измисленото. Лесуса не знаеше нищо за себе си. Но и не искаше да знае. Това  архетипно незнание изведнъж се прехвърля във фиксация да се знае всичко за света и не просто да се знае, а светът на видимото да се подреди по един въобразен, измислен, нереален начин. Да стане невидим, понеже Светът го ужасяваше, реалният. И решението му е да го унищожи, като спаси идеята за едно само дете, от което да започне подреденият свят на собственото му въображение.

По подобен, да не кажа същия начин функционира разказването и в останалите две по-обемни новели от сборника Ловецът на русалки.

И двете изискват отделно изследване, но тук накратко ще отбележа, че съчетаването на драматургичното с притчовия сказ в „Смъртта на Исус Мухамад“ в едно легендарно съсъществуване на драматично и приказно между двата изстрела – началния и финалния – на манлихерата на аз-героя, на това облъщение на долния и горния свят, на мъжкото и женското, на умрелия насилник и на застреляното (по случайност) прасе, на общото им погребение и (само)изяждане е виртуозен разказ за битието като истинно и мислимо, като докосване и бълнуване, като случване и отказ, като осъществимост и осъщественост.

Най-обемната и дала заглавието на сборника новела „Ловецът на русалки“ с първото си изречение - Небето почна да слиза с всичките си облаци, накрая опря в полето и стана на океан. - е пряко продължение на последното от предишната – И ме потъна. Споменавам го, за да онагледя как вътрешно си разговарят отделните (уж) текстове на Красимир Димовски: с прелитащи образи, с вертикални (предимно) метафори, в една система от реални мислимости и въобразени реалности, чийто смисъл е продължението, легендата, вечността. „Ловецът на русалки“ също чака обстоен прочит (надявам се скоро), аз само бих опитал да дам ключ (вероятно от многото възможни) към него.

Това е не само най-обемният засега текст на Димовски (с размерите на малък роман), но и разказан от „обективна“ гледна точка. Разказвачът е всевиждащият Бог на малкото село между Могила и Могилчица, което за първи път в прозата на автора получава име – Аврово. Но географията се разширява и до един митичен остров – Авродита, откъдето по един също митичен начин – през облаците и мъглите, в невиждалото море селце доплува Корбукрушенецът. От легендарно в предишните разкази и новели, тук за първи път времето става историческо – разположено в края на 40-те и началото на 50-те. Ако в „Бащата на света“ битката е между мъжа и жената, ако в „Смъртта на Исус Мухамад“ е между мъжете и жената, в „Ловецът на русалки“ тя е между жените и мъжа, при това отчетливо обрисуваните женски образи представят трите възрасти на Ева – младото момиче Сияница, зрялата жена Баяна и Старата, дъщерята, жената и майката. Езикът от гъсто метафоричен се изчиства към приказно-притчов. Внезапните, разсичащи изречението метафори от разказите и двете предишни новели са изместени от символи – мъглата, облаците, рибата, бика, козите, мечтаните крави, портрета на Стоманеца, статуята му, сказът е притчово-легендарен, нацепен тук-там от иронични обрати (най-вече в репликите на персонажите - Кметът, Попът, Фелдшерът, Горивначо, писъците на Баянин и мученето на вездесъщия бик Гарибалдо, който хем трябва да бъде убит и изяден за нахвърлянето си върху Сияница, хем трябва да продължи живота в Аврово, когато някога дойдат кравите, хем е оръжие за убийство, хем е цел на убийците), целящ излизане от историчното в посока на вечното.

Впрочем приказното появяване на Моряка (единственият герой в прозата на Димовски, който е извънстоящ за мястото, заключено между Могила и Могилчица, появил се там по приказен начин като изплувал от облаците) следва архетипа за чудесното появяване на остров Наксос на избягалия от Крит след убийството на Минотавъра Тезей и влюбената в него Ариадна. Тайната, която Моряка носи, незнанието, с което са белязани влюбените в него две жени, всичко това вибрира върху мита, за да го преобърне в самия край на новелата. 

Срещата на „малкото човечество“, както Димовски нарича героите от Аврово, с чужденеца, разминаването им, освен в сюжетните ходове е ясно маркирано и в езика, с който говорят. Моряка е единственият герой, с когото нито останалите персонажи, нито  вездесъщият разказвач си позволяват да се глумят, а и самият герой е опериран от наивно-ироничния език на „малкото човечество“; той говори чужд за селото език, мисли по чужд начин, действа по чужд начин. Краткото и невъзможно да бъде продължено общение между тях, между света на реалното и света на мечтаното, между малкото и голямото, между установеното и неустановимото, между селото и морето минава през трите ценностни етапа на живота, според самия разказвач: любовта, властта, свободата.

„Ловецът на русалки“ е притча за красивото невежество на живота, за въображаемото връщане към природното, за любовта като остров на спасението сред привидното безсмислие на съществуването на човека и отказаното му (на този свят и в това исторично време) общение с Бога.

Ще ми позволите и един паралел с късите разкази от сборника Момичето, което предсказваше миналото, като се огранича само до функционирането на героя/ите. Очевидно е привидното му израстване – от детето в разказите до възрастния в новелите. Но нито разказите са за деца, нито новелите – само за възрастни.

Всъщност имаме едно трансплантиране на детското (познание, въображение, реакция, емоция) от късото в дългото, от безкрайното време на детството в ограниченото познание за изтичащото време на възрастния. Но и в единия, и в другия сборник на Димовски категорията „време“ е свързана повече с вечността, отколкото с мимолетното, с продължението, отколкото с края. Дори когато самият разказ/новела започва от края си, каквато е обърнатата фабула в „Смъртта на Исус Мухамад“. Дедо умря! – извика баба.-  е първото изречение на новелата. Първото действия – случайният изстрел от рязаната манлихера на стреснатия от женския писък аз-герой, убил едно незаконно гледано прасе. Драмата (действието) измества сказа (разказването). Смъртта не е описана, а изиграна. Това е театрално действие в квази разказ, театрална новела, ако перифразираме „театрален роман“ на Булгаков. В този смисъл „Смъртта на Исус Мухамад“ е повече новела от „Бащата на света“, доколкото целта на разказа е да разкаже (по възможност) и най-дългия живот в най-кратко време, а новелата (романът) – по-скоро да „изиграе“ едно или няколко действия от/в живота на един или повече герои. 

Впрочем строго разграничение между новела и роман не ми се струва, доколкото и двата термина са чуждици и твърде съвпадащи по смислова употреба в западните литератури, но това едва ли е толкова важно в случая. По-скоро бих определил третата новела в книгата „Ловецът на русалки“ като роман не само по обем, но и по равностойно изградени герои, характери, конфликти и ми е любопитно да видим скоро какво Красимир Димовски разбира под „истински“ роман.

Във всеки случай той изрично нарича и трите си прози в сборника „новели“, а не „повести“. Защо?

Според мен интуитивно Димовски е усетил това, което ги отграничава от строго класическото повествование, което свързваме повече с описанието (жизнеописанието), защото то е потиснато за сметка на драматичното и дори драматургичното и в „Смъртта на Исус Мухамад“, и в „Ловецът на русалки“. Непоклатими са само мястото, времето и езикът. Тъкмо това триединство в прозата на Красимир Димовски ни кара да четем разказите и новелите му в една обща цялост, като глави от единствена книга, чийто смисъл е самото разказано, изкуството на разказа като преживян спомен, като белязващо настояще, като въобразено бъдеще, които непрекъснато и изненадващо си сменят местата по волята Божия и с помощта на въображението. 

Ако трябва да обобщя в едно изречение, прозата на Красимир Димовски е опит за трансплантиране на „малкото човечество“, на детството на човека в неговия зенит и залез.

Поставянето на предпазен колан е само едно от важните неща, които да направите, докато сте зад волана

Толкова сме свикнали да пътуваме с кола, че напълно забравяме, че това всъщност е голяма отговорност. Колкото и да е странно, това важи и за шофьорите с най-голям опит. Разказваме ви за това, което винаги трябва да помните, докато шофирате, пише automedia.investor.bg.

 С годините се появява самочувствие, сякаш всичко по пътя е ясно, мога да се справя с всичко. И в тази си самонадеяност, собствениците на автомобили, за съжаление, забравят едно просто нещо: само една грешка е достатъчна, за да попаднете в неприятна ситуация - да навредите на себе си и на някой друг. За да сте в безопасност на пътя, експертите препоръчват да останете нащрек, тоест да обръщате максимално внимание, докато шофирате. ето и основните съвети 

Не се разсейвайте от телефона

Правилата за движение изрично забраняват "ровене" в телефона по време на шофиране и всички знаем това много добре. По правило обаче не спазваме изискванията на правилата: лесно отговаряме на входящи обаждания, кореспондираме с SMS-и, проверяваме електронна поща и т.н. Тоест, много водачи искрено вярват, че действията им са доста безопасни, няма за какво да се притесняват. 

 Но експертите са на друго мнение: ако все още не сте претърпели катастрофа, защото сте говорили, докато шофирате по мобилен телефон, това изобщо не означава, че няма да попаднете в такава ситуация. Късметът не може да бъде вечен: част от секундата поради вашата небрежност и не само животът ви, но и другите участници в движението ще са изложени на риск.

Ето защо, ако искате да сведете до минимум потенциалните разсейвания, трябва да поставите мобилния си телефон в жабката. Между другото, това се отнася не само за телефона или всякакви други джаджи. Има и други неща, които отвличат вниманието от процеса на шофиране - например напитките, които пиете, храната, която ядете, децата в колата и много други.

Уверете се, че вашите документи са винаги с вас

Всеки път, когато се каните да седнете зад волана, е добре да се уверите, че имате шофьорска книжка в себе си. И освен това - застрахователна полица, свидетелство за регистрация на превозно средство и евентуално някои други важни документи.

Като се уверите, че „пълните боеприпаси“ са на мястото си, автоматично се появява увереност, която, колкото и да е странно, се развива в усещане за контрол над автомобила. Освен това ще избегнете излишната паника в случай, че полицай ви спре за проверка на документи.

Винаги поставяйте предпазен колан

Що се отнася до важността за поставяне на предпазен колан, бихме искали да ви напомним, че в света има три вида шофьори. Първият включва тези хора, които „автоматично“ се закопчават още преди стартиране на двигателя. Втората категория са тези, които отказват да поставят колана на кратки разстояния, И накрая, има такива, които почти никога не използват предпазен колан и това е най-страшният тип шофьори.

Множество проучвания доказват, че предпазният колан е един от най-добрите и ефективни начини за намаляване на смъртността и нараняванията при сблъсък на превозни средства. И тук трябва да помним, че трябва да се закопчаваме във всякакъв тип превозно средство, а не само в собствената си кола.

Не се нервирайте, докато шофирате

Всеки опитен шофьор ще потвърди, че на пътя можете да срещнете много ядосани и понякога неадекватни шофьори, особено когато бързат. Случайно срещайки се с такива хора в потока, не бива да си губите времето и нервите за тях - просто ги пропуснете напред, ще бъдете по-спокойни. Преструвайте се, сякаш нищо не се е случило.

Защо това е важно? Проучванията многократно показват, че яростта на пътя често е причина за сериозни инциденти, включително убийства. И това не е криминална хроника, това, уви, е нашата българска реалност. Така че, ако някой изведнъж ви засече, изпревари ви неправилно и т.н., просто игнорирайте случилото се и продължете напред, сякаш нищо не се е случило.

Повечето шофьори знаят колко важна е безопасността, но за съжаление, когато бързат или са в лошо настроение, самите те са склонни да забравят за това. Така че нашата обща задача е да се опитаме да не забравяме за всичко по-горе написано. Тогава може би животът ни по време на шофиране ще стане малко по-безопасен.