Чужденци: Българите са мили, но с нисък жизнен стандарт

Италианците са очаровани от многото безплатни атракции в Пазарджик

Двама италиански доброволци помагат на младежи с увреждания, деца и семейства в риск от Пазарджик и Хаджиево да се справят по-бързо и безболезнено с проблемите си чрез арттерапия. Интересният метод предвижда слушане на църковна музика, за която е доказано, че е мехлем за душата заради на характерното си осмогласие. Заниманията започнаха преди ден.

Марко и Андреа са на по 28 г., за първи път са в България. Впечатлени са от родината ни, но имат и лоши отзиви. Двамата са единодушни, че в сравнение с Италия нашата страна е много по-бедна, макар да е също член на Европейския съюз. А хората тук живеят при много по-лоши условия, с чувствително по-нисък стандарт. Това си личи и от настроението им, забелязали са младежите. Българите са изключително мили, но потиснати, обясняват те. След гостуването си в италианците Пловдив усетили и разликата между големите и малките градове у нас. В тези като Пазарджик стандартът на живот е по-нисък. Не само като социален статус, но и като култура, смятат те.

Срещаме се с италианците след първия им работен ден в защитеното жилище на ЕГИДА. Двамата младежи отбелязват, че не са очаквали да заварят толкова стегната организация, осигурени са всички необходими материали, специалисти. Според тях заниманията са на много високо ниво.

Марко Брандорини идва от остров Сардиния. Избрал България, защото го заинтригувал проектът, както и възможността да помогне на нуждаещи се от подкрепата му. В продължение на месеци, преди да вземе решение, от организацията партньор в Италия му предлагали различни други опции, но вътрешният му глас подсказвал, че те не са неговата кауза.

Марко е завършил културология, учил е изкуство, археология, история. Може да работи като професионален гид в библиотеки, музеи, археологически архиви. Дошъл е тук, защото смята, че с това, което е учил и новото, което го очаква в работата му в Пазарджик, ще придобие различен опит, който ще бъде полезен. Ще предаде знанията си, ще получи нови и ще ги приложи в работата си занапред. Като културолог е останал впечатлен от Стария град и Римския театър в Пловдив.

Допреди да предприеме пътуването бил на постоянна работа. Оставил я, за да се впусне в проекта. Работил като туристически гид в музеи. За две седмици бил в Англия, където водил деца на организирана езикова ваканция. Има опит като доброволец с хора с физически проблеми в родината си. Той е по-големият късметлия от двамата. Работодателят му прегърнал идеята за българското му шестмесечно турне. Заявил, че добре прави и ще придобие ценен опит. Уверил го, че като се върне, пак ще го вземе на работа. Самият Марко доста се чудил дали постъпва правилно - опасявал се да не плати прекалено висока цена за доброволчеството си, да не изгуби препитанието си, защото и в Италия трудно се намира дейност.

В Пазарджик му харесва, защото е мъничък и спокоен, с много паркове и зеленина. Странно му е как така водните колела и рикшите на Стадиона и на Острова са без пари, за гледане на животните в зоокъта също никой не събира такса. Толкова много безплатни атракции на едно място никъде не бил виждал. Големият му проблем обаче е езикът. Тук почти никой не говори италиански, нито английски. Често в магазините се случва да срещне случайни нашенци, работили в родината му, с които може да побеседва.

Андреа Винченти е от Бреша, град в Северна Италия. За първи път се захваща с доброволческа работа и е очарован от децата, както ги нарича. Всъщност в ЕГИДА потребителите са младежи. Очаква това за него да бъде хубав опит. Чувства се добре с подкрепата на ментора на проекта Юлияна Мартинова.

По професия е зъботехник. Но е работил като барман, бижутер - правил е накити в старинен стил, после заминал за 3 месеца на Канарските острови, където отново се трудел в барове и ресторанти и учел испански. Миналата година изгубил работата си. След като изтекъл договорът му, не го подновили. В Италия хората се сблъскват със също толкова тежка безработица като в България, казва Андреа. Много е трудно да намериш някаква дейност. Надява се натрупаният тук опит да му бъде полезен. Иска да научи по-добре и английски с надеждата, че той също ще му помогне да си изгради по-добро бъдеще.

В Пазарджик харесва центъра - мъничък, но хубав. Харесва му през деня, защото е живо, но вечер няма хора, отбелязва младежът. При нас се диви на красотата на ортодоксалните храмове. Те са доста различни от католическите.

Андреа решил да стане доброволец в България и по-точно в Пазарджик по съвета на свой близък. Подборът обаче се извършва от партниращата организация според съдържанието на проектите. Там подбират хората, провеждат интервюта, после всеки от тях минава през обучение за бъдещата си доброволческа работа. Според правилата, всеки може да бъде доброволец веднъж в живота си, и то между 17 и 30 ненавършени години. Андреа иска да бъде полезен на младежите, да им даде сила и увереност. Той е много позитивен и се надява да им предаде оптимизма си. /Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Иван Русев

Иван Русев

03.09.2015 | 16:29

Безспорно, градът ни е уютен и приятен за живеене, благодарение да добрата работа на общинската администрация. Може и да има пропуски, но се работи здраво и резултатите се виждат.

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?