Чиновниците си подмятат като картоф нилските буби-мутанти

Реална опасност за хората няма, ако не предизвикват гигантските бръмбари

Нилските водоплавки, нападнали Пазарджик за пореден път, се оказаха неразрешим проблем за местните власти, които си прехвърлят отговорността по въпроса помежду си. В същото време сигналите от граждани, че са се натъкнали на плашещо грамадните черни гадини, се увеличават. След като Петя Методиева, експерт от Регионалната инспекция по околната среда и водите ни обясни, че тази буболечка не е защитен от закона вид и чака потвърждение за произхода  от Българската академия на науките, решихме да потърсим отговори по темата от доктор Илия Томов, главен експерт "Управление на общинска собственост".

Той обясни, че според него появата на нилска водоплавка в Пазарджик е единичен случай, насекомото не се води вредител и не е опасно за живота на хората. Следователно няма причина на този етап да бъдат взети мерки за изтребване. Поясни, че ако животното застрашава защитени видове от нашия регион, предписание за неговото унищожение трябва да дадат експертите от Регионалната инспекция по околната среда и водите.

По описание на научни сайтове разбираме, че нилската водоплавка се храни с риби, жаби, попови лъжички, червеи и всички останали насекоми. Много от жабите вече са на изчезване в България и част от тях са под защитата на държавата, показва пък справка в Червената книга на защитените видове. В Пазарджишко имаме два вида защитени жаби - червенокоремна бумка и жълтокоремна бумка. Първата обитава райони с до 400 метра надморска височина, а другата може да се справи чак до 2200 метра.

Това, че има жаби, е показател за чиста околна среда, а нилската водоплавка обикаля по замърсени водоеми, следователно няма вероятност двата животински вида да попаднат един на друг, за да се притесняваме, че голямото насекомо може да навреди на защитен от закона екземпляр, обясниха от Регионалната инспекция по околната среда и водите.

Изтребване на буболечката ще има и ако Регионалната здравна инспекция излезе с решение, че тя застрашава живота и здравето на хората. На въпроса ни дали общината е координирала въпроса с институцията, Томов ни отговори, че те сами сигнализират при опасност. 

Свързахме се и с Красимира Велева, експерт в дезинфекционната станция, работеща по договор към общината. Тя ни обясни, че изобщо не знае за гигантските водни буболечки, както е официалното им наименование в научните статии. Мерки няма как да вземат, ако от общината не дадат конкретно разпореждане. Запитване към Българската академия на науките за това как се унищожава този вид насекомо, ако се наложи, не е изпратено към момента, но специалистите са готови да действат, ако получат нареждане от отговорните органи. 

За последно зелените площи в града бяха третирани през септември, сега се прави дезинсекция на рисковите площи, като градинки, на които играят деца и паркове, на които се събират много хора. Следващата поддръжка е планирана за 2016 година, уточни доктор Томов. Засега единственото решение за справяне с буболечките е да се пазим от тях и да не ги пипаме с гола ръка.

Нилската водоплавка е изключително характерен за тропиците вид. След заселването му в нашия град от миналото лято, е най-едрото водно насекомо в България. Достига до 10 сантиметра. Хищник е и се храни с попови лъжички, малки рибки, жаби, червеи и други насекоми. Убива жертвите си, като ги пробожда с дългия си хобот. През него инжектира слюнка, която парализира жертвата и разгражда вътрешностите , след което ги изсмуква.

Ужилването от нилската водоплавка е изключително болезнено за човека, но не предизвиква алергични реакции. Тъй като обитава замърсени водоеми, препоръчва се при ужилване да се поставя профилактично ваксина против тетанус.

Специалистите съветват насекомото да не се провокира към нападение, тъй като при опит да бъде уловено с ръка атакува с убождане. Предполага се, че поради глобалното затопляне и климатичните промени то мигрира от по-южните територии на Балканския полуостров. Отглежда се в страни като Кипър и Малта като декоративен вид. За първи път е забелязано в България през 2012 година. /Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?