Хипертоничните кризи се увеличават в жегата

Прогнозите за първата продължителна гореща вълна за лятото не обещават, че тя отминава. Това е знак за подготовка и повишено внимание и на здравните служби, и на хората с повишен риск за здравето. Такива са децата, бременните, по-възрастните, хората с ниско и високо кръвно, със сърдечна недостатъчност, с периферно-съдова и венозна болест, както и тези с мозъчносъдови заболявания и хронични заболявания на бъбреците. Всички те трябва да се пазят в топлите дни и особено в най-горещите часове на деня, пише "24 часа".

“Сега периодът носи повишен риск от хипертонични кризи. Кръвното вдигат и хора, които не са хипертонични пациенти”, казва доц. Добрин Василев, началник на Клиниката по кардиология в Александровската болница. По-чести са и декомпенсациите при болните от сърдечна недостатъчност.

Обичайно в топлото време кръвното пада. Много често обаче след кратък период на разширение на кръвоносните съдове по кожата следва период на свиване и това провокира хипертонична криза. Тя представлява рязко покачване на артериалното налягане, като при всеки стойностите са различни. За хипертоник кризата означава показания на апарата от порядъка на 180/100, докато за човек без “опит” хипертонична криза може да има и при 150/90.

Хипертоничната криза изисква внимателно наблюдение от лекар и няколко дни пълна почивка от страна на пациента.

В топлите дни кръвното трябва да се следи по-често, съветва доц. Василев. Лекарствата за хипертония не се спират в никакъв случай, както опитват мнозина през лятото. Антихипертензивната терапия може само да се коригира, и то само от лекуващия лекар или наблюдаващия кардиолог. В противен случай, въпреки че няколко сутрини е измерил по-ниско кръвно например, човек рискува хипертонична криза, а с нея и сериозни усложнения.

Тези дни не трябва да се пие никакъв алкохол, трябва да се внимава с кофеин-съдържащите напитки и да се поемат много течности, казва доц. Василев. Всички алкохолни напитки, включително и бирата, обезводняват.

За хората с ниско кръвно най-важното е да поемат много течности. Те също трябва да внимават с кафето - то е диуретик и след началния етап на покачване на кръвното всъщност го сваля.

В топлото време всеки трябва да пие много вода, особено при съдови проблеми. Помагат и охладените билкови чайове и соковете, съдържащи калий: от кайсии, праскови, както и портокаловият сок, обяснява доц. Василев. Другата важна предпазна мярка е въобще да не се излиза в жегата и да не се стои под преките слънчеви лъчи.

За хората с периферно-съдова болест - стеснение и запушване на артерии на крайниците, основният проблем сега е да се пазят от инфектиране на раните, обяснява кардиологът. Това означава да поддържат отлична лична хигиена и да си пият лекарствата.

Теоретично е възможно те да се чувстват по-добре заради съдоразширяващия ефект на жегата, но трябва да се пазят от микротравми.

При венозна болест сега е моментът да се носят компресионните чорапи, въпреки че не е приятно в топлото време, казва доц. Василев. Механичната компресия е много ефективна срещу подуването на краката. Обикновено за профилактика се носят чорапи до коляното, а с цел терапия те обхващат и бедрото. Какви чорапи да се носят, определя лекуващият съдов хирург.

Ако човек започне да се чувства необичайно, има симптоми като замаяност, световъртеж, болки в гръдната област, главоболие, трябва веднага да потърси лекар.

Невролог: По обяд трябва да се почива като в Гърция

Най-важната препоръка е да не се допуска обезводняване в дните с високи температури, обяснява доц. Олга Григорова от Клиниката по неврология в Александровската болница. Много хора нямат навика да пият достатъчно вода през деня, а през лятото това е от ключово значение.

Важи и за тези, които вземат диуретици заради съдови заболявания особено хипертония. Трябва да се приемат поне по 2 л течности на ден, казва доц. Григорова. При недостиг кръвта става по-концентрирана, а това увеличава многократно риска от инсулт. Горещините са особено опасни за преживелите инсулт или преходно мозъчносъдово разстройство, казва неврологът. Високите температури предизвикват промени в артериалното налягане и сърдечния ритъм, които влияят на неврологичните заболявания.

Повечето хроничноболни си имат апарати за измерване на кръвното и в горещите дни трябва да го проследяват през деня, съветва още доц. Григорова.

Тя напомня, че трябва да се излиза и да се работи на открито само сутрин и вечер. “Работещите на открито трябва да почиват по обяд, както е в Гърция, защото климатът се променя и у нас. Ако трябва, работният ден през лятото може да започва по-рано, но не бива да се работи в най-топлото времеФ, казва доц. Григорова.

Ако за хората от рисковите групи се налага излизане в обедните часове, трябва да носят бяла шапка или чадър, както и вода.

Много хора се обличат с тъмни дрехи, което не е препоръчително в жегите - облеклото трябва а е в светли цветове, от памук или други естествени материи, а обувките трябва да са открити, съветва доц. Григорова.

Друго важно условие за справяне с високите температури е да не се преяжда, да се избира лека храна, с много зеленчуци и плодове и без мазнини.

Не бива да се пие алкохол, дори и бира, съветват от Столичната районна здравна инспекция. Чувството, че тя разхлажда, е измамно, твърдят оттам. Същото важи и за сладоледа.

Добре е човек да стои на климатик, като е важно разликата между външната температура и тази в помещението или в колата да не е твърде рязка. Ако навън е 38 градуса например, вътре климатикът трябва да е на 25 до 30 градуса, обяснява неврологът. Ако човек стои цял ден на закрито обаче, може да настрои климатика и за постоянна температура между 20 и 25 градуса.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?