Финтът на банковия обирджия: Не плащам данъци, защото отиват за рушвети

Преди 18 години отмъкнах 181 милиона от трезор, но още съжалявам, казва Стефан Чолаков

След като през 1997 година Стефан Чолаков финтира една стабилна банка с крупен обир без кръв и оръжие, сега мъжът намери цаката и на държавата. Аз не плащам данъци тук, разказа за „Марица” бившият банков обирджия. На свое име имам само една фирма, регистрирана като едноличен търговец, всичките други дружества са собственост на компания от САЩ, обяснява Чолаков. На ръба на закона съм, но не могат да ме пипнат.

Аз например работя за без пари, така изглеждат договорите ми. Не желая да плащам данъци, които да отиват за рушвети на този и онзи, категоричен е мъжът.

През октомври месец и Стефан Чолаков отлита. За Украйна, по бизнес. Освен счетоводните кантори, които върти от 20-годишен, прави още няколко разнообразни бизнеса, включително има цех за орехи.

Изкупува ги от Украйна и ги продава в Европа. От ресторанта, където тече благотворителната инициатива „Ако си дал”, не вадя толкова, колкото ми трябват. А ми трябват много, за да ги раздавам, обяснява философията си Стефан Чолаков. И бърза да уточни, че не прави всички добрини като вид изкупление за старите си грешки.

Банковият обир наистина беше грешка. Повярвах си, че съм по-умен от всички, дори и от системата, просто исках да се докажа, разказва 18 години след удара Стефан. Позитивното в случая било, че след като си излежал присъдата, върнал парите, включително с лихвата, намерил ново поприще за необикновения си ум. Станал банков консултант по сигурността. Все още вади добри доходи от този си занаят. Не мисля да се отказвам, освен ако банкерите не спрат да ме търсят, посочва той.

А самият обир станал по много елегантен начин. Юридически не е престъпление да поискаш да подадеш заявление за внасяне на едни пари, а реално да не ги внесеш. Банката заверява сметката, без да проверява дали са внесени, защото информацията по компютъра е по-бърза от информацията от документи на хартия. Тя изпреварва, обяснява неуморно Стефан Чолаков.

Счита, че и в момента има подобни пропуски и постоянно се правят банкови  и финансови измами. Точно това направил и през 1997 година. Тъй като и по онова време въртял доста фирми и често работел с банки, набитото му око веднага улавя любопитна подробност - когато клиентът внася пари, той първо оформя счетоводно сумата на гишето, а след това парите се отнасят в преброителната каса извън салона.

Забелязва още, че след счетоводното оформяне на сумата сметката на клиента се заверява, без да се чака обратният документ от преброителната каса за реално внесената сума. Решаваща се оказва и разликата във времето между документирането и депозирането на сумата в касата.

Стефан открива, че може да изтегли парите, без те да са внесени предварително. Подготовката на удара отнема няколко месеца. Той намира фалшиви паспорти и в тях лепи снимките на Младен Карачанов и Лили Колева. Тримата регистрират и фирма "МК-Инвест" ЕООД на името на някой си Крачунов.

Те откриват набирателна и разплащателна сметка в Пощенска банка. Преди големия удар групата прави една репетиция, която показва, че замисълът е безгрешен. И на 31 май, малко преди обедната почивка на касиерката в банката, обирджиите поискали да внесат две суми от 183 млн. лв. и 1,5 млн. лв. по сметка на "МК-Инвест" ЕООД от името на "ЦСКА" АД.

За да избегне натрупването на опашки в салона, счетоводителката заверява сметката на фирмата със заявените суми и ги изпраща в преброителната. В следващите минути Лили Колева започва да бави преброяването, заявявайки, че вместо 1,5 млн. лв. по втората вносна бележка ще внесе 700 000 лв.

В същото време фалшиво нареченият Мирослав Крачунов пожелава да изтегли 183 млн. лв. Три дни преди това той е заявил сумата и тъй като в момента на тегленето тя е вече заверена, успява да отмъкне парите.

Съучастничката му пък внася в крайна сметка 700 хиляди лева. Липсата е разкрита от служителите на клона едва вечерта, когато се опитват да изравнят касата.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?