Уолтър Скот: Анонимният „магьосник на Севера“

Създателят на историческия роман Уолтър Скот (15.08.1771 – 21-09. 1832) е не само един от най-популярните шотландски писатели. И то не защото върху банкнотата от пет шотландски паунда, емисия 1985 г. на Банка Шотландия е неговият лик.

Заслужил го е с активни и успешни политически текстове под псевдонима Малаки Малаграутър - срещу  подготвяната през 1826 г. от  британското правителство реформа, с която да забрани частни банки да емитират банкноти на стойност под 5 паунда.

Всъщност Скот дълго пише под псевдоними - романите му до 1827 г. излизат с обозначението „От автора на „Уйевърли“ . Навярно е искал да опази името си на съдебен деятел (14 години адвокат и 33 години съдия по граждански процеси), тъй като по негово време поезията носи слава, а прозата се счита за нещо като днешната „чалга“ в литературата.

Но и в ранното си творчество Скот прави първите бестселъри в стихотворна форма - от преводи на немски балади  до поема „Песента на последния минестрел“ или цикъла „Дамата на езерото“. Спечелва си обаче прозвището, дадено му от немския автор Теодор Фонтане, „Шекспир на разказа“ с историческите романи.

Първият от тях - „Уейвърли“(1814), възстановява в художествен разказ събитията от последното въстание на якобитите, които се борят за реставрация на властта на Стюартите. Освен шотландски теми - „Роб Рой“ (на български има пет издания, последното от 1998 г.), разширява обхвата на времето - „Айвънхоу“  разказва за рицарски подвизи от 12-и век, и в пространството -  „Куентин Дъруърд“ се разиграва във Франция.

Тази епичност и подходът към историята правят силно впечатление на Гьоте и влияят върху творчеството на Джеймс Фенимор Купър, Пушкин, Балзак, Виктор Юго и много други. При това интерес към романите проявяват и другите изкуства - по либрета от тях опери са писали Росини, Доницети, Бизе, а първият филмиран още през 1911 г. е „Айвънхоу“.

Но всичката тази продукция излиза анонимно. Хората наричат автора  „магьосникът от Севера“. С печалбите от творчеството си Скот започва да строи своя замък в Абодсфорд. И фалира тежко. 

Дълговете са разплатени едва след смъртта му с разпродажба на някои все още запазени в семейството му авторски права. На български първоначално излизат адаптации на големите му романи : например като  изданието„Айвено“( 1915, 1921) - тази практика е запазена и до днес („Айвънхоу“ 2009, 2010, 2011), но има и пълни преводи (от 1963 до 2011 г. - шест издания).

В началото на прехода излязоха и „Ламермурската невяста“ (1990), „Ричард Лъвското сърце“ (1993), „Куентин Дъруърд“ (1992). Но безспорен фаворит остава у нас рицарският роман „Айвънхоу“.  За вписването на Уолтър Скот в литературния канон важна роля изиграва изследването на Дьорд Лукач върху произхода на историческия роман(1937/1954) - до днес анонимният „магьосник от Севера“ се изучава като създател на жанра  „исторически роман“. 

И е хубаво да се чете не само от подрастващите, но и от всички, които пробват перото си в жанра - а те у нас не са малко. Но засега никой не се е прочул като „магьосника от Юга“. /Марица.бг

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?