У нас и тротоарът ражда домати, а поляците ни убиха

Минавах по улица „Драговец” в квартал „Коматево” и видях един саморасъл домат на тротоара с два узрели домата. Зададох си въпроса: Докъде сме я докарали, българските тротоари могат да раждат домати, а в същото време полските домати натискат родния пазар и убиват българския производител. За да допуснем внос от Полша, чиито природни условия са пригодени само за картофи и кромид, както и от Турция и Македония, излиза, че сме мързеливи и некадърни, а нашите конкуренти, които освен това получават и няколко пъти по-големи субсидии, печелят на наш гръб. В същото време техните консумативи - торове, препарати, семена и др., са много по-евтини от нашите. Западният зеленчукопроизводител получава амониевата селитра за 300 лева за тон, а ние я купуваме на 600 лв. Като се сумират малките ни субсидии, плюс скъпите консумативи, торове, препарати и семена, ние сме буквално в глуха защита. А глухата защита винаги води до поражения. За да сме конкурентноспособни трябва да се изравнят условията на производство, лудост е сегашното неравноправие. Не зная какво е подписвала Меглена Кунева в предприсъединителните договори за глава „Земеделие”, но за мен тя е подписала смъртния акт на  българското земеделие. 

Гледал съм домати през 80-те и 90-те години и зная за какво става въпрос. Чакал съм от тъмно пред Нефтохим да купувам амониева селитра, а тировете изнасяха за Турция торове на цена два пъти и половина по-евтино. Тогава за нас торбата беше 16 лв., а за тях 5,60 лв. А че има спекула на пазара, е ясно като бял ден. Спекулата е процъфтяла още по време на управлението на Александър Стамболийски и няма спирачка. Тя може лесно да се овладее, но лобито но вносителите е много силно и задушава местния производител, отделно е спекулата с местните прекупвачи. Ако се отворят пазари за директна продажба, цените ще се регулират от само себе си, няма да има прекупвачи и сив сектор. А докато излизах на свободния пазар, разбрах едно: Не заработи ли кантарът, ти си никой, т.е. двигателят ти работи на празни обороти. Това означава да смъкваш постепенно цената - от 1,50 лв. до 1,10 лв. и по-надолу ако трябва, защото на другия ден пак трябва да береш. Затова съм на принципа „бутай цената”, докато хората започнат да купуват, защото те са мерилото. Така съм продавал по 120 касетки с тон и половина домати само до обед, и то на обикновен кантар. Гледал съм и пъпеши. От мен ги купуваха на 40 стотинки, а на пазара ги продаваха за лев. А цената на домата е по-разтегливо понятие. Зависи дали е ранно, средно ранно или късно производство, какви са семената. Вносните например са толкова твърди, все едно че имат арматура и траят по две седмици и нагоре. А българските домати имат малка трайност, но за сметка на това са вкусни.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
заб

заб

20.08.2014 | 12:45

Само една забележка, завода е НеоХим, не Нефтохим...

Отговори
0 0
Симеон Гетов

Симеон Гетов

20.08.2014 | 11:55

Много вярно е всичко това, но когато българските домати ги продават по 2 лв. и нагоре посред лято, няма как да не купуваме по-евтините вносни! Същото е положението и с краставиците и с всички останали зеленчуци! Така е, понеже у нас вече няма селско стопанство. Всичко беше унищожено (най-вероятно, умишлено и целенасочено). По селата останаха само стари хора, които едва кретат. Няма кой да произвежда. Условията са такива, че тази дейност е неретабилна. Много по-лесно е само да препродаваш и да надуваш цените.

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?