Съдът: "Свети Кирик" е на църквата, не на архитектите
- 19:23, 05.03.2015
- 19:28, 05.03.2015
- 1318
- 21
Върховният касационен съд върна манастира „Свети свети Кирик и Юлита”. Решението на съдебния състав начело с Бранислава Павлова е окончателно и не подлежи на обжалване Най-висшият съдебен орган не допусна касационната жалба на Съюза на българските архитекти, в която те твърдяха, че правото на собственост на светата обител е на творческата организация. Така ВКС сложи последна точка на спора, който се води от 2007 г.
Първи състав на Гражданско отделение по делото се произнесе с Определение вчера следобед след като взе под внимание решенията на Окръжния и Апелативния съд. В Определението № 123 от 5 март 2015 г. четем:
Въззивният съд е приел, че процесният недвижим имот е придобит от Пловдивска Света Митрополия на основание давностно владение, което е продължило явно, непрекъснато и несмущавано в периода от 01.01.1925 г. до 01.01.1945 г. За безспорни между страните са приети обстоятелствата, че ползването на манастирския комплекс „Свети свети Кирик и Юлита” е предоставено от Пловдивската Света Митрополия на Съюза на архитектите въз основа на сключен между тях на 14.01.1982 г. договор за безсрочно и безвъзмездно ползване, за което на 29.04.1983 г. е подписан приемо-предавателен протокол и че в периода 1983 г.- 1987 г. Съюзът е извършил цялостно строителство в имота, което стриктно следва формата, очертанията и обемите на съществувалите сгради на манастира. Съдът е приел за неоснователна претенцията на творческия съюз по предявения от него положителен установителен иск и като защита по предявения срещу него ревандикационен иск, че е придобил правото на собственост върху новопостроените сгради по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, чрез осъществявано владение върху тези сгради през периода от 29.04.1983 г. до настоящия момент, тъй като Съюзът е получил фактическата власт върху поземления имот въз основа на валидно сключения между него и Пловдивска Света Митрополия облигационен договор от 14.01.1982 г. и поради това е бил държател на целия поземлен имот, включително и на новопостроените в него сгради /а не техен владелец/ и тъй като след сключване на този договор С. не е променил държането във владение, респ. не е демонстрирал пред собственика Пловдивската Света Митрополия своето намерение да свои сградите.
Не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на това решение
Още за бъдещето на манастира четете във вестник „Марица” утре.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни