Съветите на Дора: Имам супер гадже, но защо губя смисъла?

Само активността може да ни спаси от депресивното състояние на отегчени страдалци

Загубата на смисъла на живота може да се случи на различна възраст.  Какво може да направим, за да се справим с подобно усещане?  Всеки сам намира причините поради, които си струва човек да живее, независимо с какви трудности се налага да се справя. Когато загубим смисъла на нашия живот, се преживяваме като хора без енергия, нищо не ни се прави,  не ни вълнува, нищо не е ценно или интересно за нас. Мислим за безсмислието на нашето съществуване и се уморяваме. Пада качеството на всичко, което вършим. Не общуваме пълноценно и се преживяваме като отегчени, страдащи. Самообвиняваме се,  че другите са много по-добри от нас, че  нищо не можем.  

Не мислете, а плетете

Задължително и може би единствено важно нещо при справянето със загубата на смисъл е активността. Това разбира се е много трудно, когато си подтиснат и тъжен. Само с мислене и премисляне няма да се подобрят нещата. Спомнете си всички любими неща, които сте правили преди. Обадете се на приятели, които отдавна не сте чували, ако е възможно направете си дневен режим, в които да има място за малко спорт или разходки. Намерете си хоби, което да упражнявате заедно с други хора. Правете неща с ръцете си - плетете, рисувайте, моделирайте.  И не бързайте, промяната на начина по които се чувствате ще стане постепенно, нужно е време и постоянство. 

Нещастна сред щастливци 

На групова терапия за тревожни разтройства млада жена споделя, че все по-често  се иска да избяга от всичко и от всички. Когато другите от групата разбират, че тя е семейна, че съпругът  я обича, че има две хубави деца, работа и дом, я питат: „ Ти защо си тук?“ Тя казва, че не знае каква е причината. Но се чувствала много нещастна и постоянно  се плачело. 

След рождения ден - отчаяние

Десетина дни преди да навърши 70 години, при мен дойде мъж, чиито очи излъчваха тъга и отчаяние. Седна на дивана и бавно започна да разказва. Има двама сина, построили заедно къщите им. Оженили се, случил на снахи, имал внуци. Единия син имал малък бизнес, другият бил на хубава държавна работа. Жена му  още поработва в малкия магазин, които направили.  На времето обаче той бил кмет, работил много, строил къщи, спортувал, а сега даже съвет не му искат. Внуците знаят всичко, а няма кой да окоси тревата от двора. Той не може, след катастрофата се движи трудно. Усещането за безполезност го беше вкарала в депресивно поведение. Поговорихме още няколко пъти и той си припомни, че животът му е хубав, че децата го щадят, а внуците имитират. Реши, че вместо да коси сам, може да научи внуците да го правят. На рождения си ден събра всички близки около себе си, а те се бяха постарали да му подготвят много приятни изненади. Той прие, че животът продължава и на 70, но с различна скорост и задачи.

А какъв бях преди

Мариян е на 24 години, студент последна година. Няма представа за какво живее, преди бил весел и активен млад човек, сега е тъжен и се страхува, че ще умре, преди да е разбрал за какво е дошъл на този свят. Спрял да спортува, не излиза с приятели. Рядко се вижда и с приятелката си, която била много красива, но от редките срещи нещата изтлявали. Мечтае да е пак същия като преди.


=Планът на съдбата=

Често си казваме - внимавай какво си пожелаваш, че може и да се сбъдне! Понякога си мислим, че имаме най-добрия план за себе си, а се оказва, че съдбата ни показва различен план, често по-добър от нашия. Как да се подготвим за всички изненади, с които животът не се уморява да ни изненадва. Ние не можем да управляваме света около нас. Как да се справим? Като се научим да приемаме нещата, такива каквито са. Това не означава да се примирим или да не правим нищо, напротив, това означава да се научим да приемаме и да ни приемат.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?