Старият град стана чаршия с огнища за ковано желязо
Майстори превърнаха Лапидариума в наковалня, английският им колега се контузи още първия ден
- 04:02, 26.09.2014
- 247
- 0
Осмина ковачи ваят декоративни пластики от нагорещено желязо в Стария град. Площадът до Лапидариума е обвит в пушек, наоколо се носи мирис на разпален огън. От горящите въглища в петте огнища хвърчат миниатюрни сажди във въздуха. Това е ароматът на нашата работа, казват в един глас майсторите, участници в първия Пленер по ковано желязо в рамките на Панаира на занаятите в Старинен Пловдив.
Те нямат време за приказки, защото за два дни трябва да изработят пано, което ще участва в изложбата в събота, когато се закрива уникалният форум на ковачите. Желязото трудно се поддава на обработка, коства време да се нажежи до червено, а след това - стотици пъти удари с чука, за да се получи формата, която ми е в главата, обяснява ангажираността си пловдивчанинът Слави Ковачев. До него бие по наковалнята Любомир Минков от Свищов. Той откраднал занаята от майстори в Южна Африка и пренесъл уменията си в България. За него в метала има душа и никога не би те опарил, въпреки че температурата, до която се нагрява, е 1200 градуса. Хисарският майстор Георги Манолов пък от дете мечтае да стане ковач. Аз не ходя на работа, защото работя хобито си, затова всеки ден е удоволствие за мен, философски обобщава той. Единственият, който кръсти ръце на пленера, е Мърф Ален от Лондон. Занаятчията от Англия дошъл с мерак да кове българско желязо насред мегдана на Стария град, но се контузил още първия ден. С превързана ръка мога само да се възхищавам на труда на колегите, казва с въздишка той.
Фиестата започна миналата вечер с огнено и нестинарско шоу. Улица "Старинна" е като чаршия. Там са разпънати шатри - импровизирани ателиета по керамика, плъсти, текстил, восъчни фигури, народни инструменти. Две грънчарски колела ваят стомни от глина на Хисар капия, пред къщата-музея "Златю Бояджиев" пък е старовремският стан за тъкани черги, на който мнозина се опитват да пресучат конци.
Денят на занаятчиите започва в храма "Свети свети Константин и Елена" с благословията на отец Петър, казва председателят на Пловдивската занаятчийска камара Тони Симидчиева, организатор на Панаира. И завършва с майсторска среща в навалицата от посетители, които след работа минават през Стария град, за да напълнят очи с пъстрота и народно творчество, сътворено с ръка и сърце.
Те нямат време за приказки, защото за два дни трябва да изработят пано, което ще участва в изложбата в събота, когато се закрива уникалният форум на ковачите. Желязото трудно се поддава на обработка, коства време да се нажежи до червено, а след това - стотици пъти удари с чука, за да се получи формата, която ми е в главата, обяснява ангажираността си пловдивчанинът Слави Ковачев. До него бие по наковалнята Любомир Минков от Свищов. Той откраднал занаята от майстори в Южна Африка и пренесъл уменията си в България. За него в метала има душа и никога не би те опарил, въпреки че температурата, до която се нагрява, е 1200 градуса. Хисарският майстор Георги Манолов пък от дете мечтае да стане ковач. Аз не ходя на работа, защото работя хобито си, затова всеки ден е удоволствие за мен, философски обобщава той. Единственият, който кръсти ръце на пленера, е Мърф Ален от Лондон. Занаятчията от Англия дошъл с мерак да кове българско желязо насред мегдана на Стария град, но се контузил още първия ден. С превързана ръка мога само да се възхищавам на труда на колегите, казва с въздишка той.
Фиестата започна миналата вечер с огнено и нестинарско шоу. Улица "Старинна" е като чаршия. Там са разпънати шатри - импровизирани ателиета по керамика, плъсти, текстил, восъчни фигури, народни инструменти. Две грънчарски колела ваят стомни от глина на Хисар капия, пред къщата-музея "Златю Бояджиев" пък е старовремският стан за тъкани черги, на който мнозина се опитват да пресучат конци.
Денят на занаятчиите започва в храма "Свети свети Константин и Елена" с благословията на отец Петър, казва председателят на Пловдивската занаятчийска камара Тони Симидчиева, организатор на Панаира. И завършва с майсторска среща в навалицата от посетители, които след работа минават през Стария град, за да напълнят очи с пъстрота и народно творчество, сътворено с ръка и сърце.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни
0 коментара