Старият град става археологически резерват

Разширяват границите му с няколко исторически обекта

За какво се сещате, когато чуете думата "резерват"? Разбира се, за Стария град. Различното е, че той вече не е "архитектурен" резерват. Но все още не е ясно какъв е. И какви са неговите граници? Това тепърва предстои да се определи. С комисия от Министерство на културата.

Ще съвпаднат ли те с границите на "Старинен Пловдив"? Или не? Това е важно да се изясни, за да се регламентира статутът на защитената зона. С установени граници и действащи режими за опазването й.
Античният град на Филипопол и "Старинен Пловдив" заема 30-о място в списъка от 33 археологически резервата с национално значение, публикувани в Закона за културното наследство от 2009 и 2011 г. "Това е много хубаво, обаче до сега никой всъщност не знае къде са границите на този археологически резерват", коментира арх. Виолета Раева. Според нея, това е важно да се установи, както и да се определят режимите му, защото ще има яснота за необходимите археологически проучвания, които предхождат всяко строителство в такава зона.

Добрата новина е, че в момента нещата се задвижват. От ОИ "Старинен Пловдив" вече е изпратено писмо до Министерство на културата. С искане да се свика комисия за определяне на границите и режимите на археологическия резерват.

Като дългогодишен специалист в НИНКН арх. Раева прави още един паралел. Пловдивски екип днес работи по Подробния устройствен план на Централна градска част, където се определят специфични правила и норми. Те касаят както новото строителство, така  и всяка намеса в територията.  "Трудно е да се формулират специфични правила, когато не са изяснени  границита на археологическия резерват, споделя арх. Раева. С едни ясни правила човек ще знае в коя зона би трябвало да има археологическо проучване и в коя не. А това е от съществено значение за работата.

Друг важен проблем е следният: в Закона за културното наследство вече не съществува определението "архитектурен резерват". Т.е  Старият град би трябвало да добие един по-различен статут, обяснява арх. Раева. "Примерно да стане историческо селище. Или Групова недвижима културна ценност. Без значение, но тази процедура трябва да мине през отговорните инстанции. И да стане законно". Според арх. Раева, границите на археологическия резерват вероятно ще са по-широки от границите на "историческото селище" (Стария град). Един археологическият резерват би трябвало да обхване Форума, Римския стадион, Източната порта, Голямата, Малката базилики и т. н. Според архитектите, много важно е да се направи и подземен кадастър на зоната, т.е. на всички археологически открития. "Разбира се, в Общия устройствен план и в плановете на НИНПК винаги се отразяват археологическите находки, които са направени досега,но това е схематично. Важно е да има точен подземен археологически кадастър, който "да наслагва" съвременния град - от горе и подземния - отдолу, и да е ясно къде какво се случва или какво се очаква да излезе", предлага арх. Раева, но самата тя не знае коя инстанция би се заела с това. "Вероятно в Археологическия музей имат някакъв ориентир. По този начин всяко ново откритие ще се отразява в този археологически кадастър". Мероприятието ще е от полза поне за три заинтересовани страни. Първо на археолозите, които ще добият представа за цялостната картина на археологическите структури. Защото едно геодезично заснемане абсолютно точно ще покаже посоката на улиците, на крепостните стени. От друга страна е от полза за архитектите и за всеки, който се интересува от това как е изглеждал някога града. На практика от него ще се "възползват" инвеститорите. Така те ще са наясно с това има ли в имота им археология или не и какво да направят преди строителните мероприятия.  

Различните модели

В Пловдив първо се проектира, след това собственикът получава строително разрешение и започва работата. Три дни, преди изкопните работи той е длъжен да уведоми Археологическия музей. От там изпращат археолог да наблюдава обекта. Ако излязат находки, строежът спира и се копае на ръка. Може да се наложи промяна и в проекта. Т.е. нещата са непредвидими и това създава много проблеми.

В Стара Загора практиката е друга. Първо се прави предварително археологично проучване. Едва след това се проектира. "Как да се организират нещата обаче не мога да кажа, смятам, че е важно мнението на археолозите", двоуми се Раева. Според нея, обаче това е по-добрия вариант за инвеститорите. "Ако имаме тези установени режими за територията, това ще се вписва още във визата за проектиране. Тогава нещата се заковават. Стига да е възможно предварително археологично проучване. Защото проблемът е кой ще го финансира? В момента това са собствениците на имотите. Така е по закон. Естествено е инвеститорите да са недоволни, но от друга страна те са заинтересовани разкопките да станат  по-бързо. Колкото по-бързо, толкова по-малко са разходите им".

Подобни проблеми имат и във Франция. И там собствениците финансират археологическите разкопки. Обаче всичко се случва много по-ускорено - бързо се правят проучвания, заснемания, бързо се взимат решенията с комисиите. И инвеститорът може да продължи със строежа.

Стимулите

Те също не са за подценяване. Ще е добре хората, собственици на подобни имоти с археология, да получат някакъв стимул, предлага Раева. Примерно, облекчение в данъците, понеже те са финансово по-обременени, строежът им се забавя и има ред усложнения. В момента се ползват данъчни облаги, ако си собственик на къща - паметник на културата (или недвижима културна ценност). Не се плаща данък сгради. Според запознати обаче ползите от това не са много. Старите сгради понякога са с много ниски данъци, от порядъка на 10 лв. "Хората трябва да се стимулират по-сериозно. Така те ще реставрират къщите си и ще експонират и археологическите находки, ако има такива в терена им", казва Раева.

Днешният обхват на архитектурно-исторически резерват  "Старинен Пловдив" включва територия от 35,28 ха с около 500 имота, от които над 70% са частна собственост. На този етап първо трябва да се уточнят статутът и границите на груповата културна ценност и също така да се пристъпи към изготвяне на План за опазване и управление на територията. Подобни планове се разработват в синхрон с Общинския план за развитие 2014 - 2020 г. Срокът за това е до 2018 г. В плана ще се определи и конкретна структура, която ще отговаря за ежедневната работа и прекия контрол за опазване и развитие на резервата./Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Браво!

Браво!

25.02.2015 | 12:02

Дано да стане!

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?