Само в Марица: Рецептата я бива, но няма продукти

Тристепенното меню на националите е безвкусно и постно С тези футболисти Петев изглежда по-гол, отколкото на Герена

През седмицата националният селекционер Ивайло Петев издаде рецептата за силен национален отбор. Според него трябва да имаме едно силно първенство, в което да играят минимум петима българи в отбор. Също така трябва да разполагаме минимум с 15 души, които да играят в чужбина, но наистина да играят. Звучи апетитно.

На първите две условия категорично не отговаряме. Първенството ни е крайно посредствено и най-голямото доказателство за това е боят, който ядохме в евротурнирите това лято. От отбори, които доскоро изобщо ги нямаше на футболната карта на Европа. В някои от тимовете ни едва се събират по трима българи в титулярния състав. На другото условие отговаряме наполовина. 15 футболисти в чужбина сигурно ще съберем, но "чужбина" е много широко и размито понятие, което далеч надхвърля пределите на местата, в които се играе класен футбол. И тук има един много лош момент. Някои от националите не само че се подвизават в крайно екзотични дестинации, но и рядко помирисват терен.  

Да направим един бърз поглед на героите, които изнесоха тежестта на поредния неуспешен за нас квалификационен цикъл (с уговорката, че все още имаме илюзорни шансове за 3-то място при две победи над Хърватия и Азербайджан и загуби на хърватите). Интересно какво се случи с вратарите Николай Михайлов и Владо Стоянов. Двамата бяха едни от най-класните ни футболисти не само на този пост, но и в представителния тим. След добрите игри в Твенте Михайлов постепенно се загуби, Владо Стоянов излезе от форма и изпадна в немилост в Лудогорец.

В отбрана така и не можахме да изградим синхрон, въпреки уж опитни бойци като Веселин Минев, Йордан Минев, Николай Бодуров, Иван Бандаловски, Георги Терзиев. Тук трябва да споменем отсъствието на Иван Иванов, който дълго време бе извън строя заради тежки контузии. С него обаче едва ли щеше да бъде по-различно. Стигаме до средната линия и нападението, където цари пълна мъгла. Защото уж талантливи играчи така и не можаха да се развият. Говорим за Станислав Манолев, който дълго време не успяваше да си намери отбор. За Георги Миланов, който след като стана Футболист на годината и бе купен от ЦСКА Москва, май навири нос.

За Ивелин Попов, който играе добре и вкарва голове в московския Спартак, но си остава голям длъжник на националния отбор. Това бяха тримата, от които се очакваше да придадат добавената стойност на този отбор и да поведат каляската след оттеглянето на трите коня. Въпреки моментните си проблясъци не успяха да го направят. С изключение донякъде на Попов, не мръднаха в развитието си на клубно ниво, което е друг голям проблем на родния футбол в момента. Защото уж продаваме играчи за милиони, а ги забиват на скамейката. Типичен пример в това отношение е друг безспорен талант - Александър Тонев. Той блесна в един-два мача с представителния ни тим и дотам.

Последва дълъг период на забвение в Астън Вила и Селтик и поредното търсене на място под слънцето в италианския Фрозиноне. За Божинов е изговорено и изписано достатъчно. Гълъбинов бележи от време на време, но в италианската Серия Б. Чочев продължава да бъде енигма - и в Палермо, и в националния тим. Най-големият талант в родния футбол в последните няколко сезона Тошко Неделев може да се превърне в един от факторите в този национален отбор, но не успява да се наложи в първия тим на Майнц. Така Петев трябваше да се подсигурява с играчи като Димитър Рангелов от Коняспор, Илиян Мицански, който след дългогодишно митарстване в Полша и Германия стигна до... Южна Корея. Или пък с Венци Христов, който само допреди година-две минаваше за един от най-конвертируемите ни нападатели, но в крайна сметка заигра в албанския Шкендербеу. Ясно е - за големите отбори не ставаме. А по отношение на качеството на футболния износ бележим огромно отстъпление. Уж футболистите са като виното - с узряването стават по-добри. Явно не се отнася за нашите географски ширини. Остана ни само хубавото вино.

При това положение селекционерът Ивайло Петев бе изправен пред нерешим ребус и едва ли е много справедливо да обира цялата вина. Закани се да даде шанс на нови имена в последните два мача с Хърватия и Азербайджан. Колкото да каже, че подмладява и обновява отбора. Защото едва ли някой от новоповиканите ще предизвика революция. С тези футболисти Петев изглежда по-гол, отколкото на Герена преди няколко години. А националният ни тим продължава да поднася едно постно тристепенно меню с неуверена защита, безидейна и инертна халфова линия и беззъби нападатели. Безвкусна манджа, пресолена от посредственост. /Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Добра покупка за Локо Пд ли е Реда Рабей?