Савата получил картичка с адрес: България, Пловдив, "Трабанта"

Легендарният съдържател на рокбарчето ще обиколи България с бусче, префасонирано в каравана

Когато преди 23 години бившият миньор първопроходчик Сава Васев откри кръчма „Трабанта“ между две жп линии на Коматевския прелез, никой не предполагаше, че ще просъществува досега. Всички гледаха на малкото барче с курдисано на покрива му соцвозило като на някаква временна атракция. Тогава заведенията никнеха като гъби и като гъби изчезваха. Васев обаче направи нещо трайно, което работи и досега - въпреки пожара отпреди 7 години, когато половината „Трабант“ изгоря. Сега срещу кръчмата сървайвър се носи друга хала - скоростната европейска железница, която трябва да свърже Берлин и Истанбул. И Васев е сигурен, че този път вихърът ще го отвее.


Кръчма „Трабантът“ е разположена на уникален остров между две жп линии. По едната скърца с 30 км/ч влакът от Карлово, а по другата ще хвърчат немско-турските композиции. Те трябва да носят стоки в двете направления в рамките на 24 часа, а точно сега толкова не им стига да преминат през цяла България. „Искат отстояние от линиите до най-близките сгради поне 7-8 метра, а при нас е само 4. Ще вдигат и голяма бетонна стена, да спира шума и вибрациите. Не виждам как ще оцелеем този път“, казва Савата.

И веднага поглежда към „добрата страна“. „Поне ще се кача в микробуса-каравана и с жена ми ще обиколим България. Знаеш ли какви невероятни места има в Странджа, които още не сме виждали“, добавя той. Сеща се и друго: „Аз съм на 66 години - хич не ме мисли!“

Огънят е предишната стихия, овършала легендарната кръчма. Сградата с трабанта на покрива пламнала в един августовски ден на 2008 година. Предполага се, че причината е хвърлен фас в сухите треви от преминал влак. „Навремето имаше железничари, чиято единствена задача бе да разчистват сухите треви край линиите, за да не стават пожари. Тях ги съкратиха, началниците - не“, казва Сава Васев. Пожарът изпепелил заведението точно до средата. Сега се вижда как половината дървения е нова, а другата е от едно време и саждите са търкани с шкурка на ръка.

Гедерейското возило на покрива „загинало героично“ в пламъците, без да даде заден. „Мукавата“, от която зевзеците навремето твърдяха, че е направено купето, станала на пепел - оцеляло само стоманеното шаси и предната броня с решетката. „Е, все пак в тези коли има и метални части“, обяснява този феномен Савата.

От времето на пожара е оставил една редица видеокасети зад бара. Те са опушени от пламъците и леко деформирани. Станало е нещо като артпластика - символ на 80-те години. „Има нещо носталгично в тях, затова ги оставих да си стоят. Помниш ли как трудно се  събираха видеокасети? Записите в тях, разбира се, са станали на въглен“, уточнява той. Другият ярък паметник от онази нощ е един леко стопен от пламъците фризер за безалкохолно.

Изгорелият трабант си стои още на покрива. На бара обаче висят 5-6 метални колички, вързани на конец. Всички те са модели на прочутата кола от град Цвикау. Още толкава са подредени в кутийки. Те са подаръци от скитащи по света редовни посетители. „Кой където види някъде да се продава модел на трабант, купува го и го носи като подарък в заведението“, разказва за тази неписана традиция Васев. Много го вбесява, че под всяка от тези играчки пише „Made in China“.

Негов приятел ходил преди години на фестивала на тунингованите трабанти в Цвикау. Малцина знаят, че легендарната соцсапунерка се прави в заводите, където преди войната сглобяват най-луксозните германски коли - „Хорх“. В „17 мига от пролетта“ Щирлиц кара най-простия модел „Хорх“, а пред луксозния вариант на тази кола предвоенните мерцедеси изглеждат като купчина нелепо огънати ламарини.

„Обичах трабанти и съм ги карал буквално, докато се скапят. С два навъртях над 300 000 километра. С едно работещо бутало съм се качвал посред зима до Пампорово“, разказва Савата. 

Всъщност първата му кола била „Шкода 100“. Купил я по времето, когато бил миньор първопроходчик в планините. Оказала се много здрава машина и му служила вярно до времето, когато заради корозията акумулаторът пробил ламарините и се изсулил на задната седалка (двигателите на шкодите бяха отзад). Работил 3 години като миньор и е много доволен от онова време.

„Пазя си един фиш за заплата от 1979 година. На него пише, че за един месец съм взел 1350 лева! Тогава млад инженер взимаше 120. За такива пари като миньор по времето на соца трябваше хем да работиш здраво, хем да попаднеш в бригада на герой на социалистическия труд", казва той. Другият му хубав спомен от миньорските години е това, че отказал да му дават ведомствен апартамент, а си наел етаж от стара родопска къща.

Живял в чудна обстановка - дървени греди, вградени долапи. „Дори клюкарник имах! За етаж с кухня, трапезария и спалня плащах по 30 лева наем на месец. В толкова романтична обстановка не съм живял никога“, спомня си Савата. Опитал точно този уют с дървени греди и тавани да пресъздаде в кръчмата си.

По безкрайните ламперии от чам на малкото заведение висят десетки плакати на рокзвезди. Най-много са на Елвис, Ролинг Стоунс и Боб Дилън. Савата е пълен с истории за легендите на рокмузиката. Наскоро 29-годишен заклет фен на „Трабанта“ подарил на заведението плакат на Елвис Пресли от плат. Савата окачил чудото на най-видно място пред прозореца и сега то виси като перде.

Докато върти DVD с концерт на Дилън, подхваща темата за това как се променя човек, като стане голяма звезда. „Когато „Бийтълс“ отишли за първи път на турне в Щатите, поискали да се срещнат с Боб Дилън. И когато той отишъл в хотела им, му предложили възможно най-скъпите видове уиски. А Дилън им казал, че иска най-евтиното ресторантско вино. И битълсите изпратили хора от хотела да му търсят такова. А като дойде след толкова време у нас, бе друг човек - разказваха ми, че в София доста озорил нашите с глезотиите си за храни и напитки“, разказва Савата. Навремето е бил млад, затова не му е пукало какви боклуци яде и пие. Сега е стар и богат и се е вманиачил на тема здравословен живот - затова е искал какво ли не, мъча се да обясня това аз.

Влюбена в „Трабанта“ японска туристка искала да изпрати картичка от Токио. Питала за адреса на заведението. „Пиши: България, Пловдив, „Трабанта“, и ще пристигне“, казал Савата. И наистина - в кръчмата дошла картичка от Токио, адресирана по този начин. Савата я показва като куриоз заради адреса на нея. По стените на заведението има десетки картички, изпращани от цял свят.

На 4 педи от японската има няколко от Амстердам. Едната показва Квартала на червените фенери, а на другата е изобразен местният парад на гейовете. Показва чисто голи мъже, които подмятат задници под звуците на техно, докато се движат на речна баржа из каналите на града. 

А  голям дървен орел над вратата на кръчмата е спомен  от българин, който преди 20 години заявил, че ще емигрира в Америка. И сега кара хеликоптер в Ню Йорк. „Орелът е хубав, донесе го неочаквано посред зима! Този човек няколко пъти ми се обажда и казва, че пенсионира ли се в Щатите, след това веднага ще се върне тук. А това е някак си оптимистично“, казва Сава Васев.

Пред кръчмата е паркирана другата му любима играчка - малък микробус „Мерцедес“, превърнат от испанска фирма в малка каравана. Таванът е специално издигнат, за да може човек да стои изправен вътре. „Ако се наложи да затворя заведението - тръгвам на път с това. В него има място за спане, хладилник, печка и генератор. Само баня и тоалетна няма - много важно! Да знаеш как изкачва горските пътища на Странджа“, мечтае за новото Савата.



=Превъплъщенията на соцвозилото=

 Една от играчките - трабанти, подарени на Савата, представлява комби и има отличителните знаци на линейка. Гледах я и си мислих какво чудо на физиката и геометрията е да вкараш в тази кола носилка с болен! Сигурно и двата му крака са стърчали извън нея. Обещаха ми и трабант бетонобъркачка. Един приятел видял на живо такова чудо в Германия, казва Савата.    

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Силви

Силви

18.05.2015 | 12:10

Израстнах в това заведение :) И още толкова мои набори съм водила там, и всички стават редовни клиенти. То си е като втори дом, удома си. То е като марката на Пловдив.

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?