Рухват тракийските храмове край Старосел

Министерството на културата изостави големите открития на д-р Георги Китов, които прославиха България

Тракийският храм-гробница на Четиньова могила  край Старосел и храмът с дорийските колони  “Хоризонт” всеки момент може да рухнат и от тях да остане само купчина камъни и пръст.  Паметниците, които донесоха огромна слава на техния откривател д-р Георги Китов и на България на границата на 20-и и 21-ви век, са изоставени от своя изключителен собственик - Министерството на културата като представител на държавата. Могилният насип на “Хоризонт” притиска сградата напред, колоните и зидовете на култовата постройка едва удържат натиска на огромната маса пръст. Сградата,  издигната преди три хилядолетия и съхранена идеално под земния насип, вече е готова да рухне,  изоставена на произвола от днешните є собственици.
Същото е положението и с уникалния  храм-гробница на Четиньова могила - най-големият открит досега тракийски храм. От върха на могилата надолу се търкалят огромни  каменни блокове, всеки от които тежи по над 300 килограма. Те рушат насипа, но вероятно засягат и конструкцията. В същото време каменните блокове са опасни за преминаващите покрай крепидата туристи. От изток крепидата се  е откъснала от могилата, а каменните блокове, обработени съвършено от древните майстори, стоят самотно покрай храма.
Тринадесет години след като археологът д-р Георги Китов откри най-големия досега тракийски храм-гробница, пейзажът на Четиньова могила също не се е променил кой знае колко. Тракийската гробница се вписва в най-големите археологически открития, но по пътища от Пловдив и от Хисаря  до нея няма билбордове, няма рекламни табели, няма дори указателни табели, които да сочат пътя към тракийските храмове. Пред храма на Четиньова могила, за който се смята, че в античността е събирал поклонници от много голям регион, няма посетителски център, нито каквато и да било форма на презентиране на обекта - няма информационни табла, видеоматериали. В преддверието, водещо към вътрешността на храма, има скромни хартиени надписи и невзрачни, разпечатани най-вероятно на цветен принтер листове хартия, на които има по няколко изречения за обекта. Няма дори  елементарен подслон за туристите в случай на  неблагоприятно време.
Другият уникален храм с колоните, намиращ се по пътя за Четиньова могила, изглежда още по-запуснат. Експедиция “Темп” на д-р Китов го нарече преди десет години “Хоризонт”, по името на холандската фондация, която финансира археологическите дейности тук. Храмът с десетте колони в дорийски стил е по средата между имот на Пловдивската митрополия - неподдържана ливада от 5.5 декара, и запустяла сливова градина на местна земеделска кооперация “20 април”. Празна пластмасова бутилка, употребявана амбалажна хартия, огромно коренище на отсечено старо дърво, което по размери конкурира храма “Хоризонт”, са средата, която обгражда един от архитектурните шедьоври на древните траки.
Откакто д-р Георги Китов откри тези обекти, държавата, която е техен изключителен собственик, не е направила нищо за  пълното им разкриване, за опазването, реставрирането и развитието им като атрактивни туристически обекти, признава кметът на общината  инж. Пенка Ганева, която в предходния мандат бе заместник-кмет на общината. Обектите са изоставени  и е цяло чудо, че не са  рухнали. Многократно съм се обръщала към Министерството на културата, то е ведомството, което трябва да предприеме мерки. С много настояване от страна на общината най-после, преди броени дни, завърши  възстановяването на купола на храма на Четиньова могила. Вече поставиха ключовия камък, за да се премахнат дървените подпори, които държаха храмът да не рухне под тежестта на могилата. Тези подпори стояха повече от десет години и дори да можеха още да бъдат устои на съоръжението, те бяха с изтекъл срок на годност, припомня Пенка Ганева. В момента се забелязват пропадания на Четиньова могила. Там храмът не  е разкрит в целия си вид,  а това пропадане говори за някаква кухина. Но това е работа, която археолозите трябва да свършат - да се види дали това се дължи на особеност на самото съоръжение, или пък е пропадане, което може да застраши сградата.
Пътят до превръщането на тракийските храмове край Старосел в туристически атракции  изисква много средства, много стъпки, които общината категорично не може да измине сама с малкия си бюджет. Изграждането на посетителски център е само една от тези стъпки. Тя обаче изисква създаването първо на идеен проект,  а после и на работен. Само първото ще струва около 50 хиляди лева. Оттук насетне трябват огромни спрямо бюджета на общината средства  за самото изпълнение, което минава през различни етапи и процедури. Паралелно с това трябва да се работи по укрепването на обектите, по консервацията и  частична реставрация, за да станат те в онзи вид, който имат този тип туристически обекти по света. В продължение на години обаче Министерството на културата не е изпратило нито археолог, нито други специалисти, които да продължат работата на тракийските храмове край Старосел. Последните проучвателни дейности тук са извършени през 2010 година от археолога д-р Иван Христов.
Общината все пак регистрира грижи към тракийския култов център. Преди няколко години изгражда хубав асфалтов път до Четиньова могила. Поставя фургон, в който приютява екскурзоводите, и осигурява място за продажба на билети и дребни сувенири. Строи санитарно помещение за туристите    и екскурзоводите. Преди броени дни там вече заработи мини фотоволтаична централа, която захранва с ток обекта и по този начин решава въпроса с осветлението и видеонаблюдението на храма на Четиньова могила. До този момент електричеството се осигурявало с бензинови агрегати. Изгражда преди няколко години паркинг и пешеходна алея до входа на храма с колоните “Хоризонт”, а преди няколко седмици поставя защитно фолио над него. С ново покритие над входа от няколко дни е и храмът на Четиньова могила, показва направеното от общината кметът на Старосел Иван Жутев. Стотици са тракийските обекти в тази част на Средна гора - светилища, по-малки и по-големи храмове, гробници. Според археолога д-р Иван Христов районът около Старосел с много голяма сигурност е представлявал огромен религиозен комплекс от типа на Света гора на Атонския полуостров. Заедно с останалите описани  храмове - на Рошавата могила, в Маньов дол, на Елешнишка могила, храмът Вълчия зъб - уникално в архитектурно отношение съоръжение от античността,  повтарят очертанията  на съзвездието Голямата мечка. В древността към светилищата на тракийските богове тук са стичали хиляди поклонници, които са извървявали свещен път, маркиран чрез храмовете по линията, по която са подредени звездите в Голямата мечка. Археолози дори успели да очертаят маршрута на този свещен път и го нанесли на карта на региона. Но дори и до тези обекти, които са описани и недокрай изследвани, няма съвременни пътища и не представляват комплекс с Четиньова могила  и “Хоризонт”.
При проучванията на Четиньова могила археолозите са стигнали до сърцето на самия храм, нещо, което досега не е правено в България. Екипът на д-р Иван Христов открива кладата, в която са правени жертвоприношенията за богинята Хестия, покровителка на домашното огнище. Учените предполагат, че тя е била почитана като закрилница на царската династия, която храмът е обслужвал. Изключително точна датировка, направена в Хайделберг, Германия, пък доказва времето, през което тази клада е ползвана - 342-341 година преди Христа. Откривайки царската резиденция на връх Кози грамади, само на 20 километра от Четиньова могила, д-р Иван Христов предполага с голяма точност, че тези обекти са принадлежали на тракийския владетел Аматок Втори.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
б

б

27.06.2013 | 16:46

Предполага се че отиват у куРтурното министерство тоест у държавата.

Отговори
0 0
a

a

27.06.2013 | 13:30

а къде отиват парите от билетчетата?

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?