Росен Карамфилов: Книгата за баща ми е брутална, но честна

"Колене" носи част от агонията, която изпитват живите, когато някой внезапно им изтръгне сърцето, казва писателят

Росен Карамфилов е роден на 20.11.1992 г. в София. Средното си образование завършва във Втора немска гимназия. В продължение на една година живее във Виена, където учи сравнително литературознание, но впоследствие разбира, че това не е неговият въздух за дишане и се връща в България. От тази година вече е студент в Пловдивския университет, специалност Приложна лингвистика с два чужди езика - немски и английски.

Занимава се с писане от три години насам. Автор е на стихосбирката „Орелът и детето“, която излиза през 2011 година. Росен е и най-младият поет, включен в американската Антология на българската поезия - проект на издателство ACCENTS PUBLISHING.

Втората му книга („Стерео тишина“) е едно голямо пътуване по мастилената магистрала. Пътуване, изпълнено с любов, тъга, очарование, смях, печал, спомени и най-вече истина. 

На 15 септември от 21.30 часа в U P.A.R.K. Gallery младият автор ще представи предпремиерно новата си книга "Колене", посветена на големия български художник Кольо Карамфилов.

-Росене, как се роди идеята за "Колене"?

  -Съвсем спонтанно. В деня, в кой баща ми почина, не можах да спя. Идеята за този роман ме покоси като смъртоносна болест. Реших, че единственият начин да се излекувам от тази болест, е да я изживея изцяло. Месец по-късно, на 12 евруари, написах първите страници от книгата. Оттам нататък взаимно се хванахме за гърлата и все още не е ясно кой ще оцелее - аз или тя. Този роман ми отне здравето и съня, но това не ме плаши. Сторих го за Кольо.

-Какво ще разкажеш на читателите и ще ги изненадаш ли с нещо, защото предполагам, че това е роман - лична изповед?

-Ще кажа само, че ще боли. „Колене” носи част от агонията, която изпитват живите, когато някой внезапно им изтръгне сърцето. Смъртта на К.К. изтръгна моето. Направих опит да разкажа за първите осем месеца, преживени без него, сетне плавно прелях в безкрайността. Книгата е честна, тъжна, любовна, брутална, кървяща и съкровена.

-Рисуваш ли с думи портрет на баща си, или книгата по-скоро носи духа на художника? 

-И двете, разбира се. Основната ми цел, докато работех, бе да обезсмъртя татко чрез словото. За нищо друго не съм мислил през цялото време. Артисти като К.К. заслужават всевечен поклон. Духът му лети между кориците. Без него нямаше да успея... да оцелея. Би било глупаво да преразказвам, затова тихо засега.

  -Кога ще се появи на пазара?

  -Ако е рекъл Господ  - декември. Смятам премиерата да е на 7.12.2014. Това ще бъде моят подарък за петдесет и първия рожден ден на баща ми. Мислех да изчакам до другата година, но промених решението си. 

  -Какво ще се случи на вечерта, посветена на Кольо К. в U P.A.R.K. Gallery?

  -Ще прочета няколко избрани откъса и след това вероятно ще запазя минута мълчание. Ако през тази една минута хората не си тръгнат - ще продължа със стихове. Зависи от търпението на публиката. В артсалона ще бъде подредена сценографската изложба "Кольо Карамфилов и неговите театрални утопии". Заповядайте!

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
кк артиста

кк артиста

02.09.2014 | 17:30

е в сленг чужбина, изкуство априори е да обогатиш светът с нещо небило дотогава, творчество демек, и пред големият творец и богоподобник памет за таланта, че в днешно постмодерно време той талантът липсва, няма високо, ниско, полезно безполезно, светът е кръг фрагменти минало сегашно утре, тях сръчни новинари слепват в инсталации, които без словесно обяснение нивга не ще и разбереш, не, не иде дума за метафизика стремежи светът да обяснят, а за нямото изкуство на фалшиво ново, ново в изкуство нема, то извечно е хармония, съвършенство, красота

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?