Рок легендата Светлозар Нецов-Заро: Карах на хляб, за да си купя китара

В Пловдив има суперенергия, тук се свири по друг начин, казва басистът емигрант

Не съжалявам за нищо, бяха хубави години. Единствено нямахме свободата за това, което правим, беше трудно да си набавяме инструменти, спомня си легендарният басист от първите години на рокмузиката в Пловдив Светлозар Нецов. Заро е работил с големи имена като Личо Стоунса, Стефан Костов - Тето, Маргарита Хранова.  Голяма част от кариерата му е минала в чужбина, предимно в Норвегия, където продължава да работи като диджей. Там няма професионални музиканти, само класическите  са на щат. Останалите са на хонорар за участия. Питат ни какво работим, отговаряме: музиканти сме. А те пак: Не, бе, какво работите?, разказва Заро.



Светлозар Нецов е роден на 19 декември 1954 г. в Димитровград, където родителите му работели по разпределение. После се прехвърлят в Пловдив и Заро израства под тепетата. Изключван е от три основни училища поради „добър характер” и „отличен успех”. В трети клас започва да свири на акордеон, след това на цигулка. Кандидатствал в Музикалното училище, приели го, но решил, че няма да издържи още пет години мъчение с този инструмент. И така приключил ранната си музикална кариера, без да подозира колко много ще му помогне тя в бъдеще.

По китарата се пали в шести клас и с момчетата от квартала правят първата си група Four Hills - Четирите тепета. Тепетата в Пловдив са седем, но ние бяхме четирима, пояснява Нецов. Започват да свирят по махленски забави парчета на „Бийтълс”, „Шедоус”, „Ролинг Стоунс”. Нямах пари за бас китара. Бяха скъпи - между 90 и 150 лева, голяма сума за онези години. Бащата на  барабаниста  обаче беше партиен секретар и ни набави инструменти. Започнахме да репетираме в неговия гараж - с инструменти "Орфей", които за времето си бяха супер, спомня си Заро. През лятото свирехме  на една гара в Кричим. Добре си прекарвахме, само дето местните искаха да ни бият, за да не закачаме гаджетата им, шегува се басистът.

Нашите не искаха да ми купят бас китара и реших да взема нещата в свои ръце. От Бюро "Естрада" ме командироваха в Рудозем - с един голям акордеон, служебна бас китара и усилватели "Ворошилов", които тежаха по 15-20 кила. Като ги включех в китара и се доближа до микрофона, ме удряше ток, смее се диджеят. В Рудозем се запознах със страхотния пианист Иван Гъдев, с когото свирехме комерсиална музика за по 90 лева на месец. След това се преместих в Мадан. Там се запознах със Стефан Костов - Тето, който за мен беше супер звезда. Свирехме в ресторанта на миньорите. Дойде Тето при мен по едно време и ме пита: Ти къде си се учил да свириш така? А аз му казвам: Ами, сам. Добре, каза, ето ти моите координати, обади ми се, като се прибереш в Пловдив. Така се въодушевих, все едно Мик Джагър ме покани, разказва Нецов.

Това още повече го мотивира да си купи собствен инструмент. И решава, че ще спести цялата си следваща заплата. Един  месец изкарал на сух хляб и сирене, даже пари за захар нямал. Но накрая се сдобил със заветната бас китара и се прибрал в Пловдив.

За мен запознанството с Тето беше голям коз, защото някой трябваше да те изкара на пазара. Чрез него отидох да работя на Пампорово, в хотел Мургавец, при Любомир Тилев, когото всички наричаха Любо Овцата. Малко след това към групата се присъедини Ванко Филибето. Двамата с него навръх Нова година направихме стачка, защото не ни позволиха да разширим музикантската маса за наши приятели. Същевременно един полицай постоянно ме дебнеше да ме подстригва, защото бях с дълга коса. А стачка по комунистическо означаваше, че бяхме най-малкото за подстригване. Ресторантът - пълен с англичани. Като разбраха, че стачкуваме, много ни се зарадваха. Накрая видяха, че няма накъде, направиха масата и ние изкарахме вечерта. Рано на другата сутрин с Ванко хванахме първия автобус и изчезнахме, разказва музикантът.       

По това време - зимата на 1973 г., в Пловдив вариетето вече работи и всяка вечер музикантите се събират там. Тето пее в оркестъра, брат му Веселин свири саксофон, Стефан Китанов е на барабаните, Ванко Филибето започва веднага да свири  китара, а Жоро Топалов -  орган. Бас китарист е Лазо Бабата.

Лазо и Веско бяха свирили доста дълго време в чужбина и имаха невероятно оборудване. Басистът беше двоен Маршал, две колони, Фендер джаз бас - само на снимка можеш да го видиш. Концертните банди нямаха такава апаратура. Аз се мотаех там всяка вечер, входът беше 50 стотинки и не беше проблем. Музикантите имаха едно голямо сепаре и аз сядах на съседното. Една вечер Тето се обърна към мен и каза: Нали търсим басист, ето ви басист. Не можах да разбера какво говори. Те си имат басист, оборудван до зъби. А аз с една китара „стрела”, която впоследствие разбрах, че е много неудобна, защото само на колан трябва да свириш с нея. Попитах все пак кога да отида на репетиция, а Тето: Сега се качваш с нас на сцената. Ами, какво ще свирим, питам притеснен. Каквото ти кажем, отговаря той. Бях сигурен, че се шегува, ала щом ме качиха на сцената, и аз си изсвирих парчето -  то като имаш добри музиканти около теб, върви работата, спомня си Заро. След това му обяснили, че Лазо излиза в болнични за няколко месеца и някой трябва да го замества. И така започва сериозната му кариера.

След казармата разбира, че Личо Стоунса прави прослушване за басист за група „Маковете”, и решава да се яви. Само като чух Личо, и ми се разтрепериха краката. Подкарахме разни блусарски работи и след второто парче Личо ми вика: Ето ти репертоара, започваш да го учиш. Изобщо не можех да повярвам какво се случва, спомня си Заро. По това време формацията се състои от Личо, Емил Вангелов, Любо Овцата, Чоко и Тето. Имахме една зала, в която репетирахме. С Емил спяхме там, на сцената. Купувахме си хляб и лютеница, майка ми беше купила един магнетофон Грундиг, на който слушахме парчетата. И така изкарахме две седмици - на сцената, разказва музикантът. Свирят по абитуриентски балове, лятото - във френския комплекс „Русалка” на Черноморието, после в Смолян. Там скандализираните от музиката им милиционери спират тока в ресторанта. 

От 1986 г., си вади хляба като професионален диджей - работи и в България, но напоследък - само в Норвегия, където емигрира през 1985-а. Върнах се през 1991 г. за 3 месеца, ала останах 7 години.  В Пловдив има някаква суперенергия, която другаде я няма. Не зная откъде идва, може би от многото цивилизации, които са минали през този град. Тук се свири по друг начин, казва Заро.  

Сега каквото печеля, го наливам в клуба, който отворих до халите преди около 3 години. Заради него се разведох с жена ми, защото парите за ремонт на апартамента отидоха там. Е, отново сме заедно, дори сега по-добре се разбираме, споделя той. В момента неговият "Копакапана" е едно от малкото средища на рок музиката  в града. Нямам никаква печалба, държа го за имидж, заради него още не съм си завършил ремонта вкъщи, казва музикантът.


=Забременяващата Марги=

Емигрирах в Норвегия, но там музикантите се напиваха преди нас  

 В края на 1977-а Заро получава предложение от Маргарита Хранова и започва работа с нейната група „Формула”. Хранова обаче забременява и излиза в майчинство. Групата е поканена да свири в Норвегия след случайна среща с импресарио от Финландия. Така от 1 януари 1979 г. започват работа в едно норвежко градче. Заминахме само с личните си инструменти, нямахме качествена апаратура, нито собствен транспорт, спомня си Заро. Постепенно обаче си купуват нужната апаратура, както и бус, и започват да пътуват. А успехът на групата е огромен.

След година и половина се връщат у нас, но групата се разпада. Заро отново работи с Маргарита Хранова, пак излизат в чужбина, в Австрия. На втория месец тя ни обяви, че отново е бременна, и то в трети месец. Тоест знаела е още в България, разказва музикантът. През 1985 г., международните им паспорти изтичат, останалите от групата се прибират в България, а Заро остава емигрант в Норвегия. Обажда се и на Личо Стоунса, който в този момент живее в Стокхолм, и тръгват на турне. Всичко вървеше много добре, но норвежците в групата ни започнаха да се напиват преди нас. А ние се пазим. Всяка вечер проблеми. И една вечер взехме една голяма маса с халби бира, показахме им как се пие, след което им заявихме: Пичове, от днес нататък банда няма.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
8 коментара
Към #7

Към #7

07.03.2015 | 03:43

Брачед, подредил си се ......... (Buddy, you are totally fucked up).

Отговори
0 0
7futti trutti hup hup zkcholja zup

7futti trutti hup hup zkcholja zup

06.03.2015 | 08:06

Vresjjolnkza zupi tupi vrotoloschka! Sznazi drazi koloniskopji meth haba haba zoot zoot.

Отговори
0 0
Звонимир Чавов

Звонимир Чавов

06.03.2015 | 00:07

Помня ги, свиреха на Албена в ресторанта на хотел Гергана! Кольо Бусера, Янчи, Бойчана и другите. Аз бях с майка ми Мария Априлова, която пееше това лято в Горски Цар и живеехме в хотел Гергана. Помня я и Маргарита Хранова бременна на плажа. На мъжа и Кико бяха дошли на гости племенниците му от Франция Кристоф и Никола и по цял ден играехме заедно.

Отговори
0 0
Пенчо Митев

Пенчо Митев

05.03.2015 | 21:15

Вариетето , оркестъра с Тето и т.н. се случват една година по-късно - в есента на 74-та. Преди това оркестърът беше на Иван Ноев, басист му беше Христо Ковачев, певци бяха Ани Рушанова, Апостол Делев и Надя (...). Вариетето беше мероприятие на комсомола (Жоро Райчев). Имаше техни мероприятия (клуб Искра) които от Тримонциум (за където бяха много шумни) си намериха мястото в палатата на Химията (вариетето). Много активно за всичко това се грижеше Костадин Чакъров , който по-късно е станал съветник на ТЖ.

Отговори
0 0
Пешо

Пешо

05.03.2015 | 20:50

Хави...

Отговори
0 0
познат

познат

04.03.2015 | 23:51

На първата снимка, втори от дясно, на горния ред, Пламен Димов ли е ... ?

Отговори
0 0
KOMYNIST

KOMYNIST

04.03.2015 | 19:36

VIKAI YRA SHOM SI BIL NA XLIAB I SIRANE,SEGA TVOITE KOLEGI KARA SAMO NA VODA I IMAT GOLIAMA SVOBODA.

Отговори
0 0
r

r

04.03.2015 | 18:33

ТОЗИ НА ВРЕМЕТО БЕШЕ ГОЛЯМ СЛАДКИШ .

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?