Реферът не е Робокоп

Футболистите крещят насреща му, но всички до един са лъжци и измамници

Прекалената популярност на някои неща е трудно да бъде обяснена. Например Дейли Мейл, музикалната естетика на попрок групата Колдплей или модерната тенденция да се започва всяко едно изречение с думата “И така”. Без всички тях светът със сигурност би бил по-добро място. Преди време един будитски монах ми сподели едно прозрение: Как можем да знаем дали нещо е хубаво, ако нищо не е лошо? Разбира се, всичко е относително, нищо не е абсолютно. Освен очевидната ми неприязън към това “И така”.


Телевизионното отразяване и медийните анализи ни насърчиха да вярваме, че в съвременния футБол абсолютизмът е възможен, поне що се отнася до съдийското ръководене на един мач. Част от това са и безспирните вопли за въвеждането на технологиите, които да ни помогнат да установим пълната истина за ситуацията на терена. Всеки футболен уикенд, включително и последният, е извор на всенадорен гняв срещу конкретно съдийско отсъждане. Определена грешка на хората в черно се дискутира, анализира и опява в продължение на дни. Как е могъл реферът да пропусне
удара на Каръл
в главата на
вратаря при гола на Уест Хям?


Дали втората дузпа за Ливърпул е била компенсация?


Съдиите са
разпъвани
на кръст,
обиждани и дори
презирани.


За тях се говори така, сякаш да допуснеш грешка при цялото това непрестанно тичане по терена е проява на огромна слабост и посредственост. А тези хора трябва да взимат решение в рамките на една секунда, след като вече са пробягали 10 км, а на главите им крещят поне 10 000 души от трибуните и терена и хиляди камери следят всяко тяхно действие. Отгоре на това всички действащи лица са лъжци и се опитват да го измамят. Има ли друго работно място при подобни обстоятелства? Едва ли.


Защо насаждаме и генерираме цялата тази омраза седмица след седмица, сезон след сезон? Та реферът не е Робокоп. В главата му експлодира взрив от нервни сигнали при някакъв инцидент или заплетена ситуация на терена. Едно примигване в лош момент, едно замъгляване в очите, една секунда разконцентриране и пропускаш мига. Всички крещят насреща и ти казват какво да правиш, настоявайки, че са видели какво е станало, а ти не си. Футболистите хулят реферите, но до един са лъжци и измамници и дори си нямат представа какво всъщност се е случило в ситуацията.


А съдиите
трябва да
поддържат
илюзията
за контрол върху мача,
защото в противен случай пъкълът ще се стовари върху тях. Понякога страничните помагат, но не винаги. Какво точно е станало? никой не знае. Всичко се случва толкова бързо - за части от секундата. Симулация или не? Каква е разликата между така нареченото гмуркане и падането да се избегне опасно влизане на противника? Умишлена или неумишлена игра с ръка? Какво значи умисъл и по какъв начин се определя? Как може да се влезе в главата и да се прочетат мислите на един футболист? Дузпа ли е или не? В същото време бивши професионални футболисти коментират положенията в телевизионното студио и са готови да разпнат съдиите. Не всички от тях познават законите на играта, но всички са много добри да отсъдят ситуацията след три повторения на забавен каданс, да обвинят реферите и да оневинят играчите, особено ако са англичани. Защо не го изгони?


Какво би се
случило, ако го беше изгонил?


По дяволите, та това е просто футбол! Спорт. Не е война и никой не умира. Само едно забавление. Заради което реферът бива последователно награбен от футболната асоциация, таблоидите, запалянкото от близкия магазин на ъгъла. Детето му е хулено в училище, защото е допуснал грешка. Жена му е заплювана в супермаркета, защото не видял това или онова.
Всички го считат за лош човек,
а той просто
е примигнал
в неподходящ момент.


Нима е виновен за това? Всички хора мигат с очите си. А на терена събитията стават толкова бързо - цяло чудо е, че изобщо вижда нещо.


Видя ли това, рефер? Видя ли го? Какво ще направиш? Да, аз го видях. Просто кажи да. Вземи решение, каквото и да е то. Направи нещо! Всяко отсъждане си има последствия. Надуй проклетата свирка! Дузпа! Да, това определено е дузпа. Разкарай протестиращите! Ти знаеш по-добре от тях. Чиста дузпа! А вътре в себе си вече си опустошен. Поредният ужасен ден за футбола. Поредният пример за скандално съдийство. Поредният безполезен съдия,
развалил
деня на всички, разбил играта, опропастил
зрелището.


А отсъждането се върти по всички телевизии, радиостанции и сайтове. И което е най-страшното - анализира се от Роби Савидж. А всичко опира до една частица от времето. Как можа да се стигне до това положение?! До тази ужасна гадост?! Това е просто футбол, а толкова много хора са бесни на рефера. Не е честно. И накрая невидимите среднощни сълзи на унижението потъват в ехото от крясъците на онези, които живеят на гърба на твоята немилост.


Съдиите винаги ще грешат. Дори да им се предостави опция да ползват видеотехнологии, понякога пак ще взимат неправилни решения. Никога няма да бъдат винаги прави. Винаги ще се намери повод и място за гняв и ярост срещу тях. При поредната тирада срещу хората в черно може би е време да се замислим, че да си човек означава да грешиш, и че трябва да спрем да обсипваме тези “хора на злото” с омраза. По-добре да я запазим за Дейли Мейл, Колдплей или изреченията, които започват с “И така...”.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Добра покупка за Локо Пд ли е Реда Рабей?