Поетите на Пловдив: Пламен Александров


Пълнолуние

                На Иван Динков

Пак пълнолуние стъкнал си, Господи.
Свири тръбата за лунатиците -
сее в съня ми бодли и троскоти.
И като вино нощта потича.

Летният вятър ножа си остри
върху кубета - звезди разискрил.
Птица да литне над църквата ниско,
ще се запали в небесната пропаст.

Такава нощ е - в бедност притиснати,
чакаме изгрева в страх зад стените.
Време - поетът стих да разнищи
и да събуди света първобитен.

Да пламне шумна празнична врява
и да забравим вече омразата.
Да пусне птиците птицепродавецът.
Да има утре в какво да вярвам:

Пак пълнолуние.
           Сенките - истински
и да заспиш не ти дават очите.
А утре трябва да се пречистим
и да се учим да се обичаме.

2007

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
нелияна константинова

нелияна константинова

28.07.2014 | 11:03

дълбок поклон пред паметта на поета и личността -ПЛАМЕН АЛЕКСАНДРОВ!

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?