Пловдивският футбол се удави в плиткото като власите на Дунава
- 16:27, 23.04.2015
- 18:00, 23.04.2015
- 1333
- 2
Ако няма футбол в Пловдив, няма и национален отбор, гласи една стара максима от спортния фолклор. Ако на картата под тепетата пък я няма „Марица“, пловдивският футбол е загубил най-сладкото от оригиналния си натюрел. С него на практика е свършено. А Маричката отдавна я няма. От онази школа, дала на света Христо Стоичков, а на българския футбол - поне 5 пет дузини петзвездни таланти, днес не е останало нищо. Един колега вчера ми показа статистика, в която пише, че детска формация на ФК „Марица“ е получил 140 гола във вратата си този сезон. Друг разглеждаше снимки на съблекалните в Кършияка. Отврат. Тук и студената вода вече е лукс.
И в центъра на разрухата някакви хора се боричкат за власт. Псуват се, вадят си кирливите ризи. Даже кметът Тотев се ужасил и привикал наместника си в „Северен“ Ральо Ралев да го мъмри, защо се е забъркал в тази каша. Защото умните знаят - не хвърляй камък в рядко лайно. То винаги ще те опръска.
А в пловдивския футбол, и в частност във ФК „Марица“, отдавна мирише.
Какво сочат фактите?
В архивите пише, че стадион „Марица“ е единственото спортно съоръжение от този тип в Пловдив, принадлежащо на едноименният клуб, узаконено с нотариален акт. Тимът от Кършияка получава терен за изграждане на футболни игрище през 1935 г. Първоначално градската управа отрежда за целта парцел до днешния парк „Рибница“, после до Панаира и накрая до „Захарна фабрика“. Дарението е скрепено с нотариален акт, носещ дата 8 февруари /рожденният ден на Стоичков/ 1939 година. Готовото съоръжение е открито на 30 май във военната 1943-а. Заради недалновидни управници обаче кършиякалии губят дареното 65 години по-късно. Професионалният футболен клуб "Марица", ръководен последователно от Юли Попов, Валери Лозанов и Георги Георгиев, просто фалира.
За да се отърват от задълженията към държавата и трети лица, кършакалии регистрират ново сдружение. След смъртта на поредния бос Рангел Берберов обаче и тази организация престава да съществува в правния мир. Влива се във ФК „Раковски“. Следва учредяването на още една „Марица Пловдив“. Тя получава регистрация на 8 юни 2011 година. Шеф на управителния съвет е Марин Ленгеров, а членове - Иван Чалъков, Огнян Андонов, Никола Колев и Румен Баланджиев. Това дружество обаче не е правоприемник на стария клуб и така следите на собствеността върху стадиона се губят. През декември 2013-а Ленгеров хвърля кърпата, а след ново Общо събрание в УС влизат адвокатът Георги Иванов /председател/, Димитър Панев, бившият шеф на полицията в Пловдив Илиян Йорданов, Петър Курдов и Любен Атанасов. Окръжният съд уважава промяната, но тя не е отразена надлежно в Агенцията по вписване. Следва ново общо събрание през август миналата година, на което са освободени всички членове на УС заедно с председателят Иванов. Идва ред на новите спасители - Владимир Фатов /председател/, Георги Иванов, Иван Кесов, Георги Попов-Тумби и Веселин Тосев. До миналата седмица дружеството би трябвало да се представлява от Вовата Фатов чрез пълномощника му Георги Попов. Към момента на встъпване в длъжност на Фатов ФК „Марица Пловдив“ не е имал сключени трудови договори. През цялото време обаче дейността на практика се управлява от Петър Курдов. Като председател на УС Фатов сключва трудови договори с бизнесмена Христо Николов /за изпълнителен директор/, Никола Филипов /технически секретар/ и Стойчо Димитров /домакин/. Тримата обаче бързо влизат в конфликт с Петър Курдов, който продължава да държи реалната власт на стадиона. През цялото време в Кършияка се говори, че зад гърба му стои Алексей Петров-Трактора. И с него и без него обаче агонията продължава.
Заради тоталното безпаричие преди седмица Управителният съвет свика ново Общо събрание. От 144 стари и 28 новоприети членове на Сдружението на сбирката в хотел „Санкт Петербург“ се явиха малко над 40 души. След предвиденото от закона едночасово изчакване събранието освободи старото ръководство и избра нов Управителен съвет в състав: Христо Николов, Христо Христов, Ральо Ралев, Иван Кехайов и Георги Попов. Щом решението бъде вписано в съда, дружеството вече ще се представлява от Христо Николов.
Ако томахавките са заровени и в Кършияка е дошъл краят на кварталните крамоли, за новото ръководство идва най-трудното - да реанимира мъртвеца.
„Първо ще направим ревизия на счетоводните документи и инвентаризация. После трябва да видим къде са в момента децата и треньорите от школата. Кой къде е и как работи. Ще им предложим да се върнат в клуба“, твърди Христо Николов. Според него, за да се премине от оцеляване към някакво развитие, са необходими 3 неща - база, регламент и хора, които наистина искат да работят. Бизнесменът гарантира, че за следващият сезон клубът ще има бюджет от 150 000 лв. За повече разходи ще се търсят средства от реклами, спонсорства и евентуално - продажба на карти и билети. „Базата се нуждае от спешен ремонт, за да имат футболистите от първия отбор и школата нормални условия за подготовка. Не можем да направим чудо за 3 дни, но ще оправим съблекалните и трибуните. След това ще търсим трайно решение за стадиона, защото сега сме само ползватели без ясно правно основание. При такава ситуация няма кой да инвестира сериозно в чужда база“, казва още Николов.
Ясно е, че в морето се давят най-добрите плувци. И понеже в Кършияка дълги години можеха най-много в правенето на играта и играчите, се удавиха първи. По стъпките им обаче уверено вървят Спартак и Локомотив.
Ако новата управа на „Марица“ успее да върне клуба в правия път, може и да повярваме, че спасението е възможно за всички в пловдивския футбол.
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни