Патриархът с молебен за пловдивчани в "Свети свети Кирик и Юлита", хората му целуват двете реце

Дядо Николай просълзи Сакскобургготски с думите: "Царят е тук и това е знак за единството между Църквата и държавността"

Патриарх Неофит доведе всички български митрополити, за да отбележат заедно възвръщането на манастира „Свети свети Кирик и Юлита” в лоното на Българската православна църква. 15 висши клирици начело с Негово Светейшество провъзгласиха в един глас новото възраждане на светата обител над Асеновград. Дядо Николай водеше съборната архиерейска литургия. Патриарх Неофит се черкуваше по време на тайнството евхаристия, след това отслужи молебен за пловдивчани.

В храма беше дошъл да се черкува и Симеон Сакскобургготски. За него бе отреден царският трон като Богопомазан - срещу владишкия. Бившият премиер обаче не седна нито за миг през цялата служба. Развълнува се, когато владиката заговори за царя на българите, когото Църквата почита. Богослужението беше приключило. В този момент вървяха благодарствените слова.

Човекът, който по Божия воля олицетворява и въплъщава в себе си идеята за държавността - Негово Величество царят на българите, е сред нас днес. Това е знак. Не е просто знак, че първият сред миряните споделя празниците на Църквата. Това е знак, че симфонията, единството между Църквата и държавността са живи. С присъствието си дава пример на всички, които са натоварени в момента с отговорността за нашия народ, че тяхното място е тук. С тези думи за държавността и мястото на Църквата в обществото, за статута на царя в църквата, митрополит Николай развълнува Симеон. Той пребледня и замалко да се строполи. Депутатът Здравко Димитров го хвана за дясната ръка, вляво застана отец Николай и му помогнаха да излезе на въздух навън. Екипът на Бърза помощ, чиято линейка беше паркирана в ранната утрин, тутакси се втурна към Симеон. Трима с лекарски чанти питаха ял ли е и дали е пил вода. Симеон бързо се окопити и обясни, че на служба се ходи гладен и жаден от предната вечер.

В манастирския храм беше препълнено с народ. В южния свод се бяха подредили много депутати, областните управители на Пловдив, Хасково, Пазарджик, кметът на Асеновград, бизнесмени, сред които Петър Манджуков, Иван Михайлов, директорът на полицията Пламен Узунов.

Манастирският двор и паркингът пред светата обител бяха като мравуняк от дошлите да споделят духовната радост миряни от цялата Пловдивска епархия - най-голямата, включваща пет окръга.

За разлика от тези, които бяха вътре в храма, по къси ръкави, християните отвън търсеха слънчицето, за да се стоплят. Беше ужасен студ, заледените участъци така и не се размръзнаха до обяд. Цялото трасе от квартал Горни Воден до храма бе обсипано със сол заради дебелата слана и поледицата по пътя.

Имаше много деца, майки с колички, възрастни хора. Невероятна атракция за тях бяха двойка гълъби, които населяват манастира от месец насам. Искрящите от белота птици обикалят около храма, мъжкият е галантен джентълмен, помага с трошички на женската. В прекрасния дует вярващите виждат вярата, защото гълъбът е символ на Светия Дух.

Редица за благословение се образува, когато от храма започнаха да излизат клириците. Целуваха им десницата за благословение. А на патриарха - и двете ръце. Той се спираше и казваше: Благословени бъдете!

„Благодаря, че дойдохте при нас, Светейший владико!”, в един глас го поздравяваха хората.

В този миг забиха празнични камбани. Всички вдигнаха взор нагоре към чардака и какво да видят: митрополит Николай, все още с богослужебни одежди, грабнал въжетата и чевръсто размята езиците на камбаните, за да произведе най-красивия звън. Необичайната гледка вдъхнови мнозина да извадят телефоните и да щракат снимки.

ИСТОРИЯТА

На 11 септември Пловдивска митрополия влезе във владение в манастира „Свети свети Кирик и Юлита”. Пловдивският митрополит Николай отслужи молебен и още на следващия ден започна ремонт в светата обител, превърната в запуснат туристически обект от десетилетия. Не Петковден възкръсна за живот храмът, беше отслужен чинът на обновлението и вече всеки ден там се служи литургия. Съдебният спор обаче не е приключил. Съюзът на българските архитекти обжалва решението на съда да се възстанови собствеността на манастира на Пловдивска митрополия. Има насрочено дело за 11 февруари във ВКС.

КУРБАНЪТ

Четири огромни казана къкриха от сутринта на специално обособено огнище до манастира. Крехка женица от църковното настоятелство на асеновградския храм „Свети Никола” въртеше черпака от ранна утрин. Наоколо миришеше на печена риба, която се приготвяше за хората. В неделя канонът позволява риба по време на пост. Имаше рибена и бобена чорба - по желание на хората. Майсторката не издаде рецептата за приготвяне на курбана. Каза, че гозбата е вкусна, защото е приготвена с Божията любов.

НОВИТЕ СТОПАНКИ

Манастирът „Свети свети Кирик и Юлита” има вече своя управа. Игумения е майка Вероника, тя ще живее и ще се грижи за светата обител заедно с монахините Фелотея и Евдокия и послушницата Боряна. Четирите ги въдвори митрополит Николай в края на литургията вчера.

ПОДАРЪЦИТЕ

Икона на Божията майка Богородица с младенеца за молитвен спомен от днешния тържествен ден подари Негово Светейшество патриарх Неофит на манастира. Връчи я на митрополит Николай с букет от бял лилиум. Тя беше толкова голяма, че не се събираше в багажника на беемвето, с което пристигна Светейшият. Владиката Николай върна жеста. Като домакин му бе приготвил комплект бродирани епитрахил и омофор. Това са специални инсигнии - отличителни знаци за клира, части от одеянията на Христовия воин. Букетите бяха с бели рози.

Ловчански митрополит Гавриил:

Манастирът е възроден

Бързате да си тръгвате от манастира „Свети свети Кирик и Юлита”, защо?

- Най-щастливото събитие беше литургията, защото присъстват тялото и кръвта Христови. Аз служих в тази празнична богослужба заедно с братята и дядо Николай. Това беше най-важното и значимо за този ден. Пък и трябва да минем Троянския Балкан, докато не е поледило отново, че е студено, пътищата са хлъзгави и е опасно да се пътува по тъмно.

Как се чувствахте вътре в олтара, когато освещавахте светите дарове, за какво си мислехте?

- Съзнавах, че участвам в голям празник. Най-радостното събитие за Църквата - съборната архиерейска литургия. Толкова тържествена, силна, такава в историята на манастира никога не е имало. Само по себе си по-свято нещо от литургията няма.

Какво пожелахте на хората, които и на паркинга ви следваха, за да се благословят и да целунат ръка?

- Да се славослови този голям и хубав български пловдивски манастир „Свети свети Кирик и Юлита”, да са живи и здрави владиката и хората около него, да се пълни с благочестив и добър народ.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?