Пастирите в Пловдив: Морски капитан пръв съобщил за Чернобил
Заради катастрофата отклонили влак с български ракетчици по пътя за Капустин Яр
- 19:08, 26.04.2016
- 19:08, 26.04.2016
- 1893
- 9
На 26 април 1986 г. в Чернобилската АЕЦ "Ленин" става най-тежката авария, позната в историята на ядрената енергетика. Убийствен радиационен облак преминава през СССР, Скандинавия и стига до Източна Европа.
Два дни след аварията съветското партийно и държавно ръководство мълчи.
Висшият елит на БКП също пази в тайна смъртоносния взрив. През това време българите участват в първомайски манифестации, ядат на корем радиационни салати. Последиците - повишени ракови заболявания, продължават и 30 г. по-късно.
Не знаехме нищо за аварията. Мой съученик, морски капитан, си дойде от далечно плаване и ни отвори очите, разказва дългогодишният пловдивски журналист Георги Петров. Дойде да види болната си майка, видяхме се в редакцията на „Комсомолска искра” срещу Радиото, обяснява Петров, който през пролетта на 1986-а е бил журналист в популярния младежки седмичник. Пили кафе и морският капитан, който пристигал от Испания, споделил с приятелите си, че нещо страшно става по света - в Европа се говорело, че е избухнала атомна централа.
Това беше първата информация, която получих за страшния инцидент, вероятно е било на 27 или 28 април, обяснява журналистът. Казал на колеги, които също нямали представа за инцидента. Вечерта слушали емисията на Би Би Си и така полека-лека страшната истина лъснала. Това не значи, че сме го написали. А и бяхме седмичник, излизахме в понеделник, разказва Петров. Всекидневниците в Пловдив тогава не написали нищо. На 1 май 1986 г. в Пловдив се състояла традиционната масова манифестация по случай Международния ден на труда.
Когато излязла информацията и не можело вече да се крие, управляващите започнали да говорят, че става въпрос за малка авария, че Съветският съюз има средства и сили да се справи с инцидента. Паника в днешния смисъл на думата в Пловдив не е имало, обясняват очевидци. Хората си говорели по кръчмите: Пак ни прецакаха! Най-любопитните започнали да ровят в енциклопедии данни за верижната ядрена реакция.
Такава беше системата, че ако преди 30 г. някой в Пловдив е знаел за катастрофата, то това най-много е бил първият секретар на ГК на БКП. Той заедно с шефа на окръжното МВР и командващият Втора армия бяха факторите. Щом нареждането от горе е било да си траят, всички са замълчали. Само да не излезе, че се правя на герой дисидент. И аз като всички тогава съм си траел, казва Георги Петров.
Подразделения на Ракетно-тактическата база в Марино поле пътуват около 1 май 1986 г. от България за Капустин Яр в тогавашния СССР, за да тренират изстрелването на ракета СС20. Придвижването става със специална влакова композиция, обичайно пътуването продължава 4-5 дни, а маршрутът от граничния пункт Унгени на границата на Румъния с СССР до Капустин Яр минава съвсем близо до Чернобил. В България обаче информацията за ядрена авария в съветската електроцентрала не е публично оповестена и българските ракетчици - офицери и войници, отиват на учението, без да знаят за катастрофата, която вече е разтърсила света.
Още след Унгени влаковата композиция бе отклонена от обичайния маршрут и бе насочена по жп линията покрай Черно море и град Николаев. Влакът обикаляше по два пъти по-дълго трасе, за да стигне до полигона за учението, спомня си майор
о. р. Стефан Груев, който по това време е старши лейтенант в Ракетно-тактическата база в Марино поле и е старши оператор на взвода по проверка на техническата батарея, която трябва да проведе тренировката по изстрелването на ядрената бойна глава.
Бях в офицерския състав, но никой не ни обясни защо се променя маршрутът. Никой от нас не подозираше за случилото се в Чернобил. Нито офицерите знаехме, нито войниците разбраха в този момент за трагедията. Пристигнахме в Капустин Яр, проведохме стрелбите. Връщането бе по същия дълъг маршрут покрай Черно море и град Николаев - сами си обяснихме, че е бил променен, за да не попаднем в района с ядрено замърсяване, коментира майор Груев. На войниците не било казано нищо. Бойците се хранили на открито без никакви предпазни мерки срещу радиацията.
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни