Отличникът от ромската фамилия: Не е важно как сме облечени, а какви ще станем
Виждам се като кардиохирург, защото при нас емоцията минава през сърцето
- 16:01, 18.04.2015
- 809
- 4
Сашо Емилов е едно от успешните деца на ромското общество. Учи в Хуманитарна гимназия „Свети Климент Охридски” - Пловдив. Той е в 11. клас, но вече знае как ще продължи живота си. Мечтата му е да стане лекар.
- Вълнуваш ли се от абитуриентския бал, който ти предстои догодина?
- Разбира се. Кой не се вълнува от празнуването с класа. Това е смисълът на тази вечер - да бъдем заедно в прекрасно настроение, хубави, щастливи и след това да поемем всеки по своя път. Зная, че ще бъде незабравим ден, приготовленията, особено на родителите ни, са огромни. И аз ще се съобразя с традицията.
- Какво ще следваш?
- Медицина и нищо друго. От малък искам да помагам на хората, това е най-благородната професия. Виждал съм как страдат хората, когато са болни, майка ми, дядо ми, баба ми бяха на лекарства. Гледах как се борят за тях лекарите. Невероятен труд, благороден... Да спреш болката, да излекуваш мъката - това е нещото, което ме кара да уча всеки ден, да трупам знания по анатомия... Ровя денонощно в нета, за да чета за тази наука.
- Не ходиш ли на уроци?
- Семейството ми не е богато. Майка ми и баща ми работят, но получават ниски заплати. И за уроци пари няма. Но има литература, има учители, които ми помагат, дават ми задачи, тестове... Благодарение на тях стигнах до областните нива на олимпиадите по химия и биология и спечелих първите места. Не пропускам състезания. Ходя в клуб по химия и сам се подготвям за предстоящите изпити.
- Мислил ли си за коя специалност в медицината си най-подходящ?
- Кардиохирургия или ендокринология. Но е много рано да се говори за специализация. Първо трябва да изуча общата медицина. Сърцето е най-сложният орган, така казва и учителката ми по биология в училище. Пък и за нас, ромите, всяка емоция минава през сърцето, така че трябва да положа свръхусилия и да успея.
- Имаш ли приятели сред българите?
- Разбира се! Съучениците ми в класа са мои приятели, заедно се радваме на успехите, които постигаме, те знаят всичко за мен, аз - за тях.
- Какво правите заедно?
- Иска ми се да прекарваме повече време заедно, примерно да караме колело, да се разхождаме, да излезем на кафе... Но сега такова време няма. Предстои ни сложна година. Всеки от нас си е поставил цел и я следва. Благодаря на учителите, които ни подкрепят. И на родителите, които помагат. Да не забравя, че съм работил в химическата лаборатория на Пловдивския университет с докторантите и много научих от тях. Вярвам, че когато човек много иска и много се старае, постига целта си.
- Абитуриентският бал също е цел, за която се полагат много усилия.
- Важно е как ще живеем, а не с какво ще сме облечени. В тази вечер, натоварена с особен смисъл, аз търся емоцията, близостта с приятелите, щастието да бъдем заедно. И да останем приятели след бала, след завършването, след връчване на дипломите. Да продължим образованието си и да се реализираме като достойни хора. Това са важните неща в живота.
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни