Оставете топката! Футболът не се измерва в проценти

Контраатаката е като опиянаващ коктейл от вино и водка

Няма по-голяма атракция във футбола от това да гледаш как нападателите гонят топката в противниковото поле, притискат защитниците да грешат, печелят обратно притежанието на коженото кълбо и с подкрепата на полузащитниците и бековете се опитват да вкарат гол. С настървението, с което диви кучета преследват ранена газела. Всичко това се смесва в един опияняващ коктейл. Все едно да долееш водка в чашата с вино. Играта на Ливърпул в събота на моменти спираше дъха. Отборът игра не само с цел да спечели победата, а да забавлява и вълнува хората. Видяхме най-доброто от едни футболисти, които преди това не изглеждаха способни да постигнат подобни висоти. 

И въпреки всичко червените не владееха много топката. Процентът им по този показател бе 43, но срещу Манчестър Сити превъзходството на тима на Юрген Клоп бе тотално. Този факт за пореден път разбива на пух и прах теориите, че основната сила идва от умението да владееш притежанието на топката. А какво да кажем за начина, по който Уест Бромич победи Арсенал - само с 28 процента притежание. Подобни бяха и успехите на Сток Сити срещу Саутхямптън и на Лестър срещу Нюкасъл. Разгромът, който Тотнъм записа срещу Уест Хям дойде след само 55 процента владение на топката. 

Насаденото мнение, че силата на един отбор се определя от по-големия процент притежание, накара доста тимове да си подават безцелно, без от това да произхождат някакви реални опасности за противника. В подобни случаи скуката е огромна, но между прозявките ние трябва да се възхищаваме на този стил. Отборите домакини винаги са чувствали напрежение да владеят топката колкото е възможно повече пред собствените си фенове. Защо трябва да бъде така ако стилът на даден тим е подчинен на контраатаката, а при него не се изисква да прекаляваш с притежанието? Вярно, всички фенове желаят любимците им да държат инициативата и да налагат волята си у дома. Това е наша територия и трябва да доминираме - такъв е действащият племенен инстинкт, който е разбираем. Подаваш на десет ярда встрани, след това назад и при това положение противникът няма как да вкара гол. Но нима мачове се печелят само със статистика?

Трябва да загърбим този абсолютизъм относно владеенето на топката. Победата на Ливърпул срещу Манчестър Сити е най-голямото доказателство защо трябва да го направим. Далеч от Анфийлд червените са способни да играят контраатакуващ футбол с опустошителен ефект. Но у дома очакванията на феновете да атакуват и да доминират ги вкарва в положение да практикуват стил, който не им подхожда и не владеят. Точно затова загубиха от контраатакуващия Кристъл Палас.

Историята за разликите между домакинствата и гостуванията е стара колкото футбола. За някои да играеш у дома зарежда с увереност, други смятат, че това е непосилно бреме. Постоянно се повтаря, че не би трябвало да има разлика в подхода пред собствена публика и навън, но тя винаги съществува. Един отбор би трябвало да играе в стила, който умее най-добре, независимо дали е домакин или гост. Необходимо ли играчите да бъдат притискани от собствените си фенове с постоянни напеви: Атака, атака, атака!  Няма никакъв смисъл, тъй като агресивният контраатакуващ футбол е не по-малко атрактивен от всеки друг. Всъщност е най-зрелищен, ако се владее на необходимото ниво. Да отстъпиш притежанието на топката не е слабост ако си наясно какво правиш. Много хора, обаче го смятат за фатално. Сякаш противника владее играта, което направо обижда феновете. Те започват да освиркват любимците си и да им крещят: Грабвайте ги! Трудно можем да оценим психологическото напрежение, с което хилядната тълпа по трибуните би могла да обремени един футболист на терена. Често това подтиква един отбор да бъде по авантюристичен на терена и да поеме повече рискове. Понякога те се оправдават. Но в немалко от случаите въпросното напрежение се оказва непосилна тежест. 

Времето, в което притежанието на топката е задача номер едно, безвъзвратно отмина. Може би е дошъл моментът феновете да се научат да подкрепят футболистите не само за онова, което правят с топката, но и за онова, което умеят и без нея.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Добра покупка за Локо Пд ли е Реда Рабей?