Осигурените днес нехаят за пенсиите си утре

Някои дори не знаят в кой фонд отиват парите им

Разгаря се битката между двата лагера, оформили се около промените при социалното осигуряване. Интересите на участващите - от една страна, държавата и респективно НОИ, от друга, частните пенсионно-осигурителните дружества, които управляват средствата в по три фонда - универсален, професионален и доброволен, както и от трета.... Поведението на третата страна е най-необяснимо. Осигурените лица, които би трябвало най-много да се интересуват за своите средства и бъдещи пенсии, демонстрират небивало безразличие и незаинтересованост. А е необходимо да се направят няколко съвсем елементарни проверки: в кой фонд внасяме осигуровки, да проверим доходността в началната страница на Комисията за финансов надзор, да разгледаме как „стои” нашият фонд в сравнение с другите, да отворим страницата на нашия фонд в интернет и да прочетем любопитни неща - кои са акционерите, кой управлява фонда, какви са новините край него, изявления от ръководството, там ще се намери и друга полезна информация. Може да се разгледат и някои закони, но приемете като правило да не четете закони от новинарски сайтове, където обикновено са коментарите, а от официалния сайт на правителството или на съответното министерство. Отидете до най-близкия офис и попитайте, ако нещо не е ясно, ако и там не намерите отговор, потърсете специалисти. Направете си някои сметки, продължете да следите развоя на събитията, защото нищо още не е окончателно – правителството ще вземе решение през март. През това време ще се дообмислят много подробности основно по последствията от промените и детайлите около практическото им прилагане.

Иначе промяната не би трябвало да изненада никой, тъй като още в предизборната програма на ГЕРБ идеята за прехвърляне на партиди от частни фондове в НОИ  е записана. Записана е, но само за професионалните фондове - т.е. за някои професии, които се осигуряват  в тях, като миньорите например. Измененията сега се отнасят за всички, т.е. и за универсалните, в които са всички родени след 1959 г. Склонността към търсене на конспирации и бомби със закъснител, развита не без основание у хората, бързо маркира две основни трасета на разсъждения. А именно, че хвърлянето на партидите в НОИ всъщност е държавно безплатно субсидиране на едни „капиталисти” и замазване на отговорността им за неизпълнените им по закон задължения при управление на фондовете. Фондовете се източват чрез влагане в капитала и акции на свързани с работодателите лица. Това са кухи структури, създадени за такива цели, чрез надути разходи на фондовете и по още десетки начини. Т.е. видите ли държавата „решава” проблема на назначените капиталисти - организира се приватизация на печалбите от тях (т.е. вноските, които правят с дясната ръка, си прибират с лявата, ползвайки и данъчно признаване на разходите за тях) и национализация на загубите (т.е. на стойността на задигнатото).

Мистерията се подхрани от бързината на промяната и това, че нещата се случват около празници, когато обикновено хората са заети с други мисли и нито им се протестира, нито им се занимава с проблеми. Масло в огъня наля разнобоя при гласуването в парламента и колебливата позиция на президента, който в края на краищата не наложи вето. Средствата, които ще отидат от частните фондове към НОИ, ще бъдат единствено за намаление на държавния дълг и на дефицита по консолидираната програма, заяви министърът на финансите Владислав Горанов от парламентарната трибуна при обсъждането на бюджета на ДОО за 2015 година. А трябва да се отбележи, че дефицитът в НОИ на година е по-голям от дупката в КТБ. Тежки са проблемите и при пенсионните дружества, които с  лицензията от миналата година на Изи Кредит станаха 10. Гложди съмнението дали защото „барабар Петко с мъжете”, или защото усети откъде идват лесните „задължителни” пари и после да ги раздава като бързи кредити. Констатацията за изпразване на професионалните фондове и на половината от универсалните засега е спорна -това може да покаже одитният доклад, който ще бъде публикуван още тази седмица. Не бива да се правят обобщения и прибързани заключения. Но причини за това съществуват. Едните са естествени и никой не говори за тях - състоянието на страната и липсата на реформи, тежките финансови и структурни проблеми смъкват доходността. Неликвидността на хората и на бизнеса няма как да води високи капиталови натрупвания, развит фондов пазар и висок ръст на доходността. И евентуално умишлените - лошо управление и отрицателна доходност или инвестиции в акции на свързани лица, което прави сравнението със сагата КТБ неизбежно.

Важна част от таблиците за фондовете са „реалните пари” - те се виждат в „Дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от държави-членки на ЕС, други държави или техните централни банки”. Към момента средно за системата на професионалните са 39.17%, при универсалните - 40.91%, при доброволните - 30.47%. В случая става дума предимно за държавни ценни книжа на националния ни бюджет. Ако той фалира дори и НОИ ще изплаща обезценени от инфлацията финикийски знаци. Реални са и парите в акции и дялове на чуждестранни дружества, като най-сигурни са тези на фирмите-майки. При инвестиции в структури, които представляват свързани лица, има голяма вероятност да са източени. Високият показател финансово здраве - % на банковите депозити като дял от общата сума на фонда, е критерий за сигурността му. А високият % на показателя акции, права и дялове предполага влагане на средствата в низове от свързани лица - т.е. вероятност за източване. Съществен показател е динамиката на активите. Ако растат, значи има постъпления на вноски, но ако няма динамика - огледайте се за друг фонд.

Що е то солидарна система

Малко хора разбират смисъла на НОИ и  смисъла на солидарната система. Това, което се внася сега в НОИ,  се харчи за пенсиите на сегашните пенсионери. Те, когато са били млади са издържали по-възрастното поколение, така и сега работещите плащат за тях. Смисълът на солидарната система, че работещите плащат пенсиите на пенсионираните и в замяна получават правото на стари години да получат пенсии. Тук няма влагане и инвестиции, няма доходност, не може средствата да бъдат откраднати, но те така или иначе не стигат и затова държавата доплаща от данъците. Очертава се такъв недостиг над 5 млрд. за 2015 г. Сигурността на системата се базира на това, че работещи винаги ще има, както и държавен бюджет. Доколко е гарантирана сигурността се вижда от демографския колапс - тенденцията е очевидна, през 2007 година пенсиите на 100 пенсионера са плащани от 99 работещи, през 2010 - съотношението е 100 към 74, а през 2012 – 100 към 64/, а безработицата, сивата икономика, инфлацията са допълнително влошаващи ситуацията фактори. Дали правителството не очаква шокова инфлация, та се разбърза да прибере свежите парите във фондовете, докато ги има по запазена стойност. Последният отговор на фондовете беше декларацията на асоциацията им от 09.01.2015 г. и сигналите до омбудсмана и президента на България./Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?