Не правете евтини сензации с артефактите

Археологическите разкрития на територията на съвременния Пловдив се нуждаят от две много важни изяви. Това е необходимо, за да се внесе яснота по въпроса - какви са приносите на пловдивските археолози от началото на ХХ век до днес.


Първата е да станат популярни откритията в областта на археологическото наследство. С авторите и датировките, кога и от кого са направени. След това, обезателно да бъдат презентирани в медиите.


Втората изява засяга пръснатите на различни места в града археологически фрагменти и елементи от древните сгради. Те също трябва да заемат своето място - там където лежат останките на разкриваните и разкритите истински монументи. Трябва да се отбележи факта, че съществуват разкрития, които са умишлено зарити. Те очакват вече дълго време, дори по няколко десетилетия , благоприятното време да бъдат извадени на бял свят. Такъв е случаят с разкритата половина на "Инсула 1" (назована така от мен). Тя се намира под началото на ул. "Кап. Райчо". Нейното откриване преди години беше обявено от археоложката Елена Кесякова в "Книга за Пловдив", на стр. 77, със съответната фотография. Как попаднах на този обект? Като главен архитект на Пловдив, бях упълномощен от кмета да наблюдавам активните археологически обекти през 70-те години на ХХ век. Тогава дори преместих с няколко метра на юг, планирания за изграждане жилищен блок. Целта беше да се запазят останките точно на тази инсула (жилищен квартал) от римската епоха.


Напоследък археоложката Кесякова публикува "Поредната ценна находка на глава на Херакъл" с твърдението, че тя е елемент от покривното покритие на Агората-Форум, "изскочила" до пощата. Не се съобщава къде точно е "изскочила" и вероятно се отнася до новите разкрития по западния фронт на Агората.

 

Пояснявам това понеже притежавам великолепна фотография на същия покривен елемент. Той беше открит преди 30 години, в няколко останки на такива елементи с женско и мъжко лице. Те притежават една релефна пластика, защото са заемали особено място в оформянето на стрехите на покривите. Но това е елемент, който се повтаря нееднократно. Затова си мисля, че такава "сензация" не е необходима на археологическата история на древен град като Пловдив.


Днес на дневен ред излиза проблемът - как да се изяви археологическия ансамбъл на градския център. В същото време точно в тази посока липсва дори елементарно разкритие на един важен, според мен, обект - главния вход на Акропола, в началото на ул. "Съборна", чиято порта, пострадала след пожара на Трихълмието. Това се е случило някъде в XIX век, при няколкото земетресения, портата била ограбена от едри каменни късове. Не е нормално да се изостави реставрацията, частична или цялостна, на лежащите с години на произвола на съдбата останки от голямата Базилика пред католическата църква, както и на римския военен лазарет (валетодинариума) в долния край на улицата, водеща към Хисар капия. Трябва някой да обозначи, че Хисар капия не е вход в акрополната крепост, а по-късно открит пробив в крепостната стена. Също да се възстанови истинския й вход, а той е при чупката до терасата на ресторант "Пълдин".


Питам се защо пловдивските археолози се страхуват да правят графични реконструкции на археологическите паметници, а само словесно изтъкват едни или други техни особености. Първата графична реконструкция на мраморния римски стадион - циркус ми принадлежи. В нея той е показан и вече публикуван в истинската си форма и очертания на исторически вярната му вместимост от 15 000 зрители.


Така Пловдив се оказва "осеян" от различни археологични фрагменти, пръснати тук и там, неподдържани и занемарени. Днес говорим за Небеттепе и за възможността то да се адаптира като "Музей на открито", както предложи доц. Д-р Иван Джамбов.


Какво се случва реално с археологията ни? Двата мраморни блока, захвърлени и изоставени, лежат до северния ръб на паркинга на хотел "Тримонциум" от монетния двор по северния фронт на Агората-Форум не са никакъв музей на открито. Както и захвърления до администрацията на Старинен Пловдив фрагмент от венеца на входа на мраморния стадион. Интересно е, например, как е изглеждало покритието на сградата на Одеона. Или съществувал ли е на площада на Форума - храм на богинята на съдбата Фортуна?

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
НИПК

НИПК

02.10.2014 | 08:48

Слез ликвидирането на НИПК клон Пловдив никой не се интересува от недвижимите паметници. Археолозите прибират откритите дреболии, а общината или частните собственици на терените нямат интерес да правят реставрация. Тотев се интересува от някои обекти заради паричните потоци покрай тях. Розата чака всичко да се разруши и да му разрешат да си строи четвъртото тепе до Трихълмиеуто. Ще си плати където трябва и ще разруши всичко. Тези от в. Марица нямат никаква представа от проблемите и пълнят вестниците си с измислици.

Отговори
0 0
маюна

маюна

01.10.2014 | 16:31

Тоя архитект Матеев какво направи с Пловдев,заедно с Дража го направиха гробище с нози сив мрамор.Да не се меси в Пловдив.Слолянеца и е много лош архитект и си пробута Туркинята Божкова.Сега да си гледа пенсията се.

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?