Не научихме уроците на историята

Политиците на прехода нито веднъж не казаха "Аз съгреших"

Трети март е светла дата, триумф на една измъчена и закъсняла кауза. Руско-турската освободителна война е велик исторически акт. Русия реализира велика освободителна мисия, тя води най-нравствената война в историята на 19-и век. Тази война е различна от всички останали и следващи, защото в нея се включват най-много доброволци. Събитията и героите от нея намират най-голямо отражение в литературата. Тук воюват офицери с имена Лермонтов и Пушкин - наследници и ние трябва да се прекланяме пред онези, които проляха кръвта си и оставиха костите си по нашите земи. Когато говорим за благодарност, това  не е раболепие,

изразът  на признателност не е подмазвачество,

а  историческият поклон не означава приемане на всички условия, които ни диктуват. На този ден пращаме благодарствен поклон - първо, към нашите мъченици, революционери, четници и книжовници. Второ, към пробългарското обществено мнение от Париж до Дъблин, което застана в защита на българите. Трето, към руските войници. Нека напомня, че един мужик се сражава за свободата на един народ, който казва „хляб”, „мамо”, „любов” на неговия роден език, и това е тръпката на войната. Това е война на вярата, на нравствеността, на морала. Ако не беше руският император Александър ІІ Освободител, нямаше да ги има и финландските и  румънските войски, които са се сражавали за освобождението на България. Резолюцията на императора е да се освободи България, а не да се окупира. Искам да попитам онези, които твърдят, че Русия дошла да окупира България, ако една държава окупира друга, ще  създава ли армия и държавни институции, включително и библиотека. На Трети март Русия беше по- европейска страна от онези, които дотогава нехаеха за нас.  Княжеството между Дунав и Стара планина е една малка част от размерите на българския етнически масив, но някой трябваше да прогони чуждите нашественици и завоеватели. Днес говорим с въздухарска лекота за гражданско общество, но България е първата държава, родена тогава от това гражданско общество. Създава се такова обществено мнение на нетърпимост, на гняв, става невъзможно българите повече да бъдат държани в това състояние.  

Точно Трети март трябва да е националният ни празник,

денят, в който е възстановена българската държавност. На картата в Европа се появява четвъртата славянска държава  - България.  Шести септември също е светла дата, но какво щеше да се съединява, ако не беше Трети март? Около Трети март като чакали се нахвърлят обикновено потомците на тези, които пееха преди 30 години за великата българо-съветска дружба, която определяха като свята, вечна и нерушима. Повечето от съветските възпитаници днес са яростни русофоби.  Русофобията у нас е русофилия, обърната обратно. Лелката не дава големия кравай и затова ставаме русофоби.   

България не е научила нито един урок от своята история. Тази френетична, раболепна, подмазваческа позиция, която има днес,  възпроизвежда онова, което е било преди Първата световна война, когато воювахме на страната на Австро-германския блок и преди присъединяване към  Тристранния пакт по време на Втората световна война. Управниците ги излъчва един народ, те не са дошли от планетата Сатурн. Не сме се научили какво ни донесе толкова много поражения. Един урок на историята се учи от поражения, а не от победи. Няма книга за българските поражения. Всеки казва как е превзет Одрин, а някой описа ли как е върнат Одрин? Всеки казва колко сме били велики при Симеона, какво славно минало сме имали,  и в какво окаяно положение сме днес. Защо вечно търсим помощ отвън?

Днешните политици се отличават с безличие, тарикатлък, надделяващ принципите, имитация на другите, почти нищо оригинално. Но това не означава, че имам самочувствието да оценявам хора, които, така или иначе, са реализирани.  Когато даваме оценки на този или онзи, трябва да включваме и себе си. Как един от политиците на прехода не каза : „Аз съгреших, аз се подведох, аз се съблазних”. Всички казват „Те” и „Той”. При нас няма капка доблест. Не ни ли омръзна това вечно мрънкане, самооплакване, терзания. Къде са децата и внуците ни? Най-напред трябва да променим себе си, преди да променим България и света. Аз също се чувствам виновен и съпричастен с положението, в което е България. Има нещо, в което всички сме виновни - угодничеството и пребоядисването. Доскоро ни даваха за пример на съветизация, Бжежински казваше, че сме образец на азиатски комунизъм,

сега се обявяваме за най-американофилската нация в Югоизточна Европа.

Кой ще ни повярва?

Има ли опасност да бъдем въвлечени във война с Русия? Ние бяхме въвлечени във война срещу Русия още по време на Първата световна война. Ние не трябва да си въобразяваме, че сме център на политическата вселена на Европейския континент, но когато вземаш страна категорично, не можеш да бъдеш сигурен, че няма да има някаква опасна акция след това.  Да сме мислили, когато сме влизали в НАТО, сега имаме сериозни съюзнически и военни задължения. Не можем вечно да казваме - НАТО е хубаво да ни защитава, но не е добре ние да участваме./Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?