На 3 май 1953-а: Пловдив пръв въстана срещу комунизма

Огън!, нарежда Иван Пръмов и милиционерите окървавяват работническата стачка

Преди 62 г. тютюноработниците в Пловдив се вдигат на стачка - нещо немислимо за комунистическа страна. Това прави  България първата страна от Източния блок, в която е имало масово и открито изразено недоволство от комунистическата власт след кончината на Сталин на 5 март 1953 г. 


Недоволството прераства в бунт, който по заповед на тогавашните партийни функционери е удавен в кръв от милицията. 



С надежда за отпускане на режима след смъртта на диктатора, пловдивските тютюноработници, подкрепени от стари синдикалисти,  решават да потърсят правата си. На 20 април стачниците изпращат писмено на премиера Вълко Червенков синдикалните си искания: целогодишна заетост, увеличение за заплатите, петдневна работна седмица - по това време се работи и в събота.

 


В посланието им е посочено, че в началото на май ще напуснат работа и ще протестират пред секретариата на Държавния тютюнев монопол в Пловдив. Избран е и стачен комитет. В него, по разследване на Христо Марков, влизат общо двайсетина души, включително трима свещеници и неколцина анархокомунисти.  В стачния комитет са Кирил Джавезов,  Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Усин Мутов от Устина, Георги Колев-Анархиста от Карлово, Тота от Първенец, Кера Вълева, Станка от Коматево. Като център на стачния комитет се оформят бившите складове и фабриката на „Томасян” в центъра на града, където дълги години бе Стоматологията на Медицинския университет.



На 3 май нощната смяна в склада „Иван Караджов”  изгонва охраната и се барикадира вътре. В ранната сутрин милицията ги приклещва в помещенията и заключва външните врати. Вероятно не се намесват по-грубо, защото повече от протестиращите са жени.  Сутринта на 4 май спират работа и жените от складовете „Стефан Кираджиев” и „Георги Иванов”. В окупирания склад „Иван Караджов” стачниците разбиват вратите и прогонват милиционерите, които явно са били в ступор от нечуваната дързост. Стрелят във въздуха  и се оттеглят. Стачкуващите от трите склада правят митинг, на който говори и анархистът Станьо Вътев.


Около фабриката и складовете на „Томасян” се събират хиляди протестиращи. Според историчката на БКП Искра Баева в акцията участват около 20 000 работници, според други източници са между 3000 и 5000. 


Да се справят със ситуацията пристигат на пожар висши функционери  на БКП от София: министрите на вътрешните работи, на промишлеността и земеделието Георги Цанков, Антон Югов и Станко Тодоров, вицепремиерът  Райко Дамянов, шефът на Държавната планова комисия  Георги Чанков. Придружават ги кметът на града Никола Балканджиев и секретарят на ОК на БКП в Пловдив Иван Пръмов, по-късно свекър на Меглена Кунева. Булевард "Руски" е отцепен от милиционери. 
Като пловдивски комунистически деец пръв говори Антон  Югов, но работниците го прогонват с камъни. На живо в центъра на Пловдив се разиграва описаният картинно от Димитър Димов сблъсък от романа „Тютюн”, но този път в ерата на социализма. И Станко Тодоров е освиркан и целен с камъни. Стреляйте!, крещи вбесен от трибуната Иван Пръмов. И народната милиция започва да стреля на месо - в телата на стачкуващите. Убитите са поне 20, ранените над 50, стотици са арестувани. Точният брой на убитите не може да се установи поради наложената от властите строга цензура.

 


Протестиращите се разбягват, стрелбата продължава. Разправата командват Пръмов и кметът Балканджиев. Делегацията от министри е прибрана под конвой от милиционери по улица „Ив. Вазов”.  Хаосът става пълен. Докарани са душегубки и директно тъпчат в тях арестуваните. Години след това се разказва случката с Райко Дамянов, който се натресъл  в група стачници, докато бягал панически. От втория етаж на фабриката, впоследствие Стоматология, цивилен агент на ДС застрелва анархиста Станьо Вълев.  И досега се говори, че убиецът е дядо на един от демократичните пловдивски кметове. Станка е убита при първия залп, падат още няколко души.  До гарата е застрелян и водачът на стачката Кирил Джавезов. Погребан е в запечатан ковчег, а на роднините е обяснено, че са го убили протестиращите. Кера Вълева е прегазена от милиционерска камионетка до днешното кино „Гео Милев". Умира на другия ден в областната болница. Стотици стачници са изпратени по лагери и затвори - Белене, Стара Загора, Скравена, Сливен. 

 


Учудващо е, но въпреки желязната цензура информация за пловдивската стачка е изтекла на Запад. За това свидетелства и социологът Васил Къдринов, директор на Центъра за памет за съпротивата срещу тоталитаризма "Хана Аренд". Стачката в Пловдив е изследвана от  станфордския професор Джон Д. Бел. На първа страница на британския вестник "Манчестър Гардиан" от 6 юни 1953 г.  пише: "Според наши сигурни източници миналия месец (май) в Пловдив са се развили бурни антиправителствени демонстрации... Над 5000 тютюноработници са манифестирали из улиците на града с антикомунистически лозунги и плакати... За да усмири стачкуващите, правителството е било принудено да обещае отстъпки и да прати на място министър Антон Югов с няколко членове на Политбюро, които са били освиркани..." 

 


Посетих Пловдив за да събера спомени от останали живи съвременници на стачката в Пловдив, за която разбрах от труда "Кратка история на модерна България" на професора от Кеймбридж Робърт Крамптън, докато работех върху дисертацията си "Образът на врага в България 1948-1953 г.", разказва френската историчка с български корени Мона Фосколо. 
Сблъсках се с тежка колективна амнезия, като че ли събитието бе потънало в небитието. А за мемориал в Пловдив, какъвто има в памет на жертвите от стачката в Берлин от юни 1953 г., въобще и дума не е ставало. Върнах се от Пловдив единствено със снимки на полуразрушената сграда на бившата цигарена фабрика,  казва историчката.  

 


За съжаление и днес малцина пловдивчани знаят за бунта на тютюноработниците през 1953-а. В града няма никакъв белег за загиналите в опит да защитят правата си  работници. От властта, поела управлението на държавата точно в името на правата на народа.

 



Потушената жестоко пловдивска стачка от май 1953 г. нанася силен удар по авторитета на БКП. Оказва се, че работническата класа се вдига срещу работническата партия, която нарежда да се стреля по работническата класа. Семето на съмнението е посято. Нужни са обаче няколко десетилетия ерозия на системата, за да се стигне до краха  в края на 1980-те.

 

 


Разследването

Подробности за бунта разкрива политикът Христо Марков, депутат в два парламента. Мотивите му да се рови в архивите са както принципни - да се знае истината, така и лични - сред застреляните организатори на стачката е вуйчо му Кирил Джавезов, за когото е слушал от баба си и дядо си. Детайли за бунта Христо Марков научава от покойния отец Храбър Марков, преследван от комунистическия режим, лежал в Белене с двама от водачите.

 


Причина за недоволството 

 Причината за стачката е съвсем логична. След 1944 г. в тютюневия бранш настъпва криза.  Избити или пратени по лагери са собствениците, технолозите и търговските представители на старите фабрики, обвинени, че са снабдявали с цигари „фашистка Германия”. В историята отиват проспериращите някога фирми  „Томасян”, Златен лъв”, „Зора”, „Тютюнджиян”.  Сменени са имената на фабрики и складове.  Вследствие на разгрома на този клон от промишлеността около 1950 г. вече има остър недостиг на работна ръка. За да има кой да работи, властта затваря очи и праща принудително там „нездрави елементи”, "бивши хора"  - суинги и зози, хора с по-фриволно поведение, католици, дъновисти, униати, мюсюлмани. Условията обаче са изключително лоши - практически половин година работниците са без препитание. Заплащането е в пъти по ниско от това преди 1944 г. Спомен са почивните станции отпреди 9 септември./Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
27 коментара
една мечта

една мечта

05.05.2016 | 20:47

Защо сме загубили способност за съвместно действие? ТЕ не са силни - крепят се на тази наша неспособност. Която, вярно, поддържат с всичките си политики, но НИЕ какво усилие направихме да се свържем и се опълчим в съвместно действие? Без партии, без \"овчари\" и спонсорирани въздухари от Изток и Запад. Само мрънкане, умни приказки и рев под масата и акции на парче да ни губят времето. Свързване в квартални събрания, договаряне между всички на желаните промени и ВСЕНАРОДЕН БУНТ. 2 млн. на улиците и няма да им стигне ни полицията, ни джандармерията. Повсеместни събрания, свързани за всенародно действие. Правиш ги ТИ. Освободители няма. Без насилие - ТЕ ще пращат псета-провокатори - снимай и картотекирай /като в Щатите/. Инструменти на свободата: http://freeinf.wix.com/edname4ta#!--/cxxt и как севземат http://freeinf.wix.com/edname4ta#!-/cmeo

Отговори
1 0
GOGO

GOGO

04.05.2016 | 22:18

Посочи документ, нещастна болшевишка душицо! Ние не сме под окупация и нашите шумкари са хора избягали от правосъдието, в т.ч. и криминални престъпници - крадци, убийци....., намерили подслон в гората, които с диверсии и убийства искат смяна на властта у нас със сталинска! Няма, а и НЯМА ДА ИМА ПО-ГНУСНИ ПРЕДАТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ от про-болшевишката сган! Не съм го казал аз, само го повтарям! У нас няма шумкарска акция срещу германци! Обрали няколко мандри, изгорили имлячните регистри в 5-6 села - това са \"великите партизански акции\" срещу невъоръжени овчари и по един селски стражар с пушка от времето на Осман паша! След окупацията ни от СССР, започнаха да си приписват несъществуващи велики военни подвизи! Активни Борци Срещу Капитализма и Фашизма! За една нощ захвърлиха портретите на Маркс и Ленин, и осъмнаха капиталисти - онова срещу което са се борили! ГАДОВЕ!

Отговори
0 1
гого глупако

гого глупако

04.05.2016 | 19:02

обединените западни сили са ги признали за партизани,пращаха им по въздуха оръжие като на югославските и гръцките партизани, пратиха и майор Томсън да бъде свръзка,който се числеше към партзански отряд и който в неравна битка с фашистката царска армия бе разгромен и загинаха и майор Томсън и Лиляна Димитрова и почти целия отряд.Само фашаги като теб ги наричат шумкари и терористи,глупако.Не сме били окупирани но и земеделците на Г.М.Димитров и Никола ПЕТКОВ,И Звено и социалистите и РПк всички влезли в създадения още през 1942 г ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ поеха призива на народните фронтове в Европа за свещенна борба срещу кървавия фашизъм,който потопи Европа в кръв и това ни бе признато на мирната конференция в Париж глупако.фактически бяхме в окупация,Бекерле командваше в София и цялата хранителна продукция хранеше Вермахта на Източния фронт,глупако!

Отговори
1 0
GOGO

GOGO

04.05.2016 | 17:17

\"А бе, глупако\", кои са героите от \"Звено\"? Наричани са до тогава ФАШИСТКИ ПРЕВРАТАДЖИИ от такива като теб, но след 9.9.44 възхвалявани пак от вас! Кимон Георгиев и Дамян Велчев - професионални превратаджии, които винаги по бай-Ганювски са гледали \"келепира\" следвайки посоката на вятъра! И за какво партизанско движение говориш, след като НИЕ НЕ СМЕ БИЛИ ОКУПИРАНИ! \"Шумкари\" са им викали тогава на тези ТЕРОРИСТИ, а партизани като термин си го присвояват те, след преврата! Много още трябва да четеш, но не онова писано до 1990-та! ИСТИНСКАТА НИ ИСТОРИЯ Е ДРУГА!

Отговори
1 1
абе глупако

абе глупако

04.05.2016 | 10:51

какъв тероризъм кви 5лв. Партизанското движение се разраства по призива на запада и по негов пример за война срещу окупиралата по един или друг начин Европа фашистка Германия.Холандия,Белгия,Франция,Норвегия,Дания ,Югославия,Гърция,Полша,Чехия ,Естония,Литва и Латвия са посечени и завладяни,а Португалия,Испания,Италия,Румъния,Унгария,България са верни съюзници на Великия хилядолетен Райх и Адолф Хитлер.По призив на поробените народи се създава мощно антифашистко движение в Европа- партизаните /макета/ в Франция,Белгия,Норвегия,Югославия,Гърция и от фашистките съюзници само в България,където още през 1942 г. се създава Отечествения фронт,от самияНикола Петков,Братков от широките соци,демократите на Гергинов,\"Звено\" на бивши царски генерали и офицери.

Отговори
1 0
да извадим

да извадим

03.05.2016 | 22:57

фактите наяве, нели сме информационни полета в катадневен информационен потоп, що те дави и прикрива истини, личните нападки ме не нравят, ней достопочтено, изхвърлен съм от комсомола и в нисковълнова вибрация очаквате да мразя, а ако съм в друга и вход за тама е думичка народ, а исус какво е мислел, да е както на небето или каквото е сега, за какво слиза от звездите, за марш с гърмежи холандска нова година, амче предложих досежно десет теми философски изглед, бъдно, па научих кой съм бил, наместо обоснована позиция, мир вам, навярно предназначение сте

Отговори
0 0
GOGO t0 #20

GOGO t0 #20

03.05.2016 | 22:21

....и като има този умопомрачителен ръст, тогава защо стачкуват! Всичко наоколо е в цветя - рози, орхидеи, минзухари....., и така до края на света, за да дойде 29.3.1990 когато др. Андрей Луканов ОБЯВЯВА ФАЛИТ НА БЪЛГАРИЯ! Бе хвалители на онова време - ВИЕ НОРМАЛНИ ЛИ СТЕ?

Отговори
0 1
репарациите

репарациите

03.05.2016 | 22:01

наложени на фашистка българия са да изплати на гърция и югославия 70 милиона долара, а задълженията на германия към българия са многократно повече, бкп избира национализацията за изход от катастрофата, рискът е огромен, но ссср ни отпуска изгодни заеми и поощрява индустриализацията на българия, между 1950 и 1973 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението нараства от $ 1651 на $ 5284, а през 1989 г. е $ 6217, по времето на вълко червенков (1950-1956) българия има среден ръст на икономиката от 22,8%.\n\n

Отговори
1 0
на 3 юли 1944

на 3 юли 1944

03.05.2016 | 21:49

министърът на войната иван русев издава заповед №241, в която се заповядва войниците да носят налъми, дървени сандали, терлици или да ходят боси... юфта е изнесен от храбрата германска армия, средствата, изплащани за храна на един германски войник, възлизали на 83,17 лв. дневно без стойността на хляба и на трайните продукти, докато дневен оклад на българския войник през 1942 г. възлизал на 30,37 лв. а един текстилен работник получавал средна надница от 52,20 лв., т.е. резултата от фашизма е 75 милиарда несъбирано вземане от германия и 15 милиарда дефицит по спогодбата с германските фашисти \"нойбахер\" страната ни изплаща и своята пропорционална част от дълга на югославия към германия, която ние, заради македония сме приели като наша, при иван костов германия отказва да води преговори; но това не й пречи да си изиска от нас дълга към гдр \n

Отговори
1 0
Вазов цитиран от GOGO

Вазов цитиран от GOGO

03.05.2016 | 21:10

\"Бългорийо, за тебе те умряха! Една бе ти достойна зарад тях! И те за теб достойни, МАЙКО, бяха и твойто име кат мълвяха, умираха без страх!.......\" Кой терорист е умирал с тази дума? Кой? \"Да живее Сталин!\", Да живее БКП! \"Смърт на фашизма!\"/друг е въпросът имало ли го е у нас!/, това учехме преди години за осъдените на смърт ЗА ТЕРОРИЗЪМ, когато са ги бесели или разстрелвали! Някой ще допълни ли?

Отговори
0 0

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?