Мулдавски манастир "Света Петка“ (СНИМКИ)

Вестник "Марица" подреди изложба "Богатият свят на българските манастири" на главната улица на града. В 20 фотоса със снимка и текст са показани 19 светини от Пловдивския регион, запазили българщината през вековете. Експозицията е част от кампанията "Богатствата на Южна България: Манастирите", която медията реализира с благословението на Пловдивския митрополит Николай и с подкрепата на общината. Наши партньори в инициативата са  КЦМ 2000 ООД и фондация "Пловдив 2019".
Целта на благотворителната акция е опазване на културното наследство и ценностите на родината.   
Девет от избраните свети места не са обект на туристическо внимание и интерес и не са толкова масово посещавани от поклонници, както другите 10. В интернет портала на вестника marica.bg читателите могат да гласуват за избран от тях манастир. Открита е набирателна сметка, в която всеки може да даде своята лепта за мястото, което е грабнало сърцето му.
На страниците на вестника започваме да представяме манастирите като съкровищници.

 

Можете да гласувате за избран от вас манастир ТУК


Мулдавският манастир "Света Петка“ се намира в местността Четиридесетте извора, на 7 км  югоизточно от Асеновград. Основан е в края на ХІV в. Ктиторски надпис над входната врата на храма свидетелства, че последното възстановяване е през 1836 г.


Днешният манастир има просторен двор, застлан с калдъръм. Съборната църква е безкуполна, каменна, с обширно преддверие, с голяма камбанария.


Стенописите в нея са оценени като едно от върховните постижения на българската възрожденска живопис.
В църквата са запазени ценни икони от тревненския живописец Петър Миньов. Специално за манастирската църква Захари Зограф рисува "Света Богородица от Кикос“ и "Света Богородица: Живоносен източник“. 


Под южния портик в църквата са изографисани образите на славянските първоучители светите братя Кирил и Методий. На западната стена на църквата под аркадата е представена сцената "Архангел Михаил изважда душата на богаташа“. 


Наблизо е старото аязмо с параклис "Свети  Безсребреници Козма и Дамян“, изграден през 1880 г. Манастирът е бил важно книжовно средище за българите. Библиотеката е притежавала ценни ръкописи. Светата обител е била едно от  най-сигурните убежища на Васил Левски, чийто барелеф е поставен в каменния зид пред входа на манастира.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?