Младен Влашки каза: “Похищението на България”, или бездарното българско живеене

Ани Илков е известен като поета на деветдесетте години, но малцина знаят , че е и университетски преподавател по възрожденска литература. По онази наша , българска литература, в която политическият памфлет е бил основно средство за “будене” на народа. И то не на езика на усуканите някакви анализатори и манипулатори, а на език прям, бихме казали, уличен, груб, но точен и порядъчен - така да се каже, безхитростен и в целта. При Ани Илков тази традиция е продължена и доразвита - най-вече чрез засилване на диалогичната перспектива ( той говори от свое име и то в Ти-форма, която напомня къде за Ботевата, къде за Вапцаровата прямота; но в същото време езикът диалогизира и с послания от творби на Стендал, Дюма, Капоти, Стоян Михайловски и др.), чрез засилване на образността (неочаквани находчиви сравнения ) и на образоваността на речта ( изваждане на светло на факти, които манипулаторите или не знаят, или нарочно премълчават). Тези подходи проследяват взаимовръзки, които малцина правят, дори и когато се тупат в гърдите, че “правели информиран избор”. Да, зад ето тази истина, превърната у нас в клише и вече незначеща нищо за народа, застава Ани Илков в памфлетите си. И прочетени днес те звучат пророчески. А иначе показват верният поглед към нещата, който тъй наречената българска публичност успя да скрие от ушити и очите на българите. Успя да ошашави народа, та да не си задава простичките, очевидните въпроси и така “на сляпо” социологични ментараджии да подменят истинския ни живот с фалшиви торти и стълбчета. Ето един пример: през 2005 г. Илков пише: “Следващият им съвет ще бъде да се прибегне към мажоритарни избори. Пак още от сега с не малка сигурност може да се посочи и какви ще бъдат последствията, ако се прибегне - разрушеното и десистематизирано управление ще се бандитизира окончателно и безвъзвратно; България ще премине от стихийна кризисност в анархичен упадък и управлението є ще стане само номинално. В същия миг партиите ще се свият до мафии, българското общество ще изчезне, страната ще се превърне в трудно обитаемо “място”, а държавата ще се саморазпусне и избяга.” Сега сме 2014 - има ли някой да твърди, че това не се е случило?! И ако това не е истинското похищение на България, какво е?! А Ани Илков е посочвал механизмите и героите му (“аидука Цар” и неговите хора като “кланът Велчеви”, “сиамските “баджанаци” на Луканов” - Стойчев и Райчев, “Манджуков на бял въртолет”, “безплодният тестикул на Политбюро Станишев”; “Жорето Първанов”,” камарилата на Доган”, “жениха на тълпата” Волен и др) от 2003 до към 2009 в своите памфлети. В “бездарното българско живеене” неговият глас си е останал глас в пустиня. Сега благодарение на ИК “Жанет 45” “Похищението на България” поне може да се превърне в памет. Та идните поколения да го открият (както пък минали са откривали у хаирсъзина Ботев словото на свободата) и да променят онази ситуация, която Илков описва като днешна: “ Веднъж удавено българското общество изплува от време нареме като жив мъртвец и плаши и разсмива политическа Европа, и стряска Македония. После пак ляга в Блатото.”

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?