Матрицата: Шегите на календара

Голяма шега преживели българите на очаквания от тях първи април 1916 г. - той просто не се състоял и те лъгали един ден по-малко. Защото на 31.03. 1916 г. у нас е въведен грегорианският календар - изчезват първите 13 дни от април 1916-а - спестили са рождениците тогава и по едно празнуване. Но за днешната матрица това разместване не е от значение - ние си лъжем и на Първи,  и без Първи април. За календарите и времето обаче (и  то не на шега) можете да поразлистите „Времето и календарния проблем“ (2005) от В. Умленски, Вл. Шкодров и А. Запрянова.

      Някак символично днес матрицата започва с 28 март. През 1887 г. на тази дата е роден нежният лирик Димчо Дебелянов, а през 1929-а - голямата дама на българската  медиавистика и на историческата проза Вера Мутафчиева - две големи и важни имена за нашата добра литература. През 2012 г. бяха публикувани две стихосбирки от Дебелянов, а „Избрани произведения“ в  12 тома на Мутафчиева са на пазара от 2009 г. На същата дата, но 1936-а е роден нобеловият лауреат за  2010 г.Марио Варгас Льоса. От него поне, за разлика  от много други нобелисти,  могат да се открият доста заглавия: „Разказвачът“ (2010), „Литума в Андите“ (2013), „Цивилизация на зрелищата“ (2013) , „Герой по неволя“ (2015). На 29 март отбелязваме две събития - патентоването на кока-колата през 1886-а (Майкъл Бландинг. Мръсната история на Кока-кола. 2011) и влизането на България в НАТО. На 30 март  са родени: „кралят на поетите“ , френският символист Пол Верлен (1844) („Стихотворения“, 2012), и българските драматурзи - Ст. Л. Костов (1879) “Големанов“) и Иван Радоев (1927) („Чудо“) - от всеки от тях има поне по  едно томче на пазара. И с настъпването на новия календар нещата се пообъркват - роденият на 31.03. 1914-а нобелов лауреат - мексиканският поет и културолог Октавио Пас се губи някъде в безвремието, на  първи  април ние къде на шега, къде… забравяме за руския сатирик Н. В. Гогол (01.04.1809), но за щастие има кой да не припомня за Милан Кундера (1929) и за Рашко Сугарев (1941). От чешко-френския романист у нас е преведено благодарение на ИК „Колибри“ почти всичко, а благодарение на програмата за литература на община Пловдив през 2012-а излезе и един сборен том с прекрасните разкази и новели на нашия съгражданин - „Светлината на онези дни“. Но пък други огромни имена от световния литературен канон липсват независимо от шегите на календара - например романите на френския натуралист Зола (02.04.1840) или много шумната и много четена от българите в първите десетилетия на ХХ век книга на Ото Вайнингер (03.04.1880) „Пол и характер“. Същото се отнася и за произведенията на колоса на Българското възраждане Георги Сава Раковски (02.04. 1821). Но тъкмо тези нашенски обърквания, белег навярно на някакъв тип незрялост, са съзвучни с днешния финал - на 02.04. 1805-а е роден Ханс Кристиан Андерсен („Андерсенови приказки“ в 5 т., 2007) и този ден е обявен за Ден на детската книга. Добре е българските издатели да печелят децата ни за четенето, но не е добре да се държат като незрели юноши сред объркан календар  и неовладян канон.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?