Матрицата през март: И ний сме дали нещо на света

Безспорният център на днешната матрица е националният ни празник -  на  03.03. 1878 г. е подписан Сан-Стефанският мирен договор. За жалост няма много за четене, а иначе фактологията около него и раждането на митологичната Сан-Стефанска идея за България е доста любопитна - в библиотеките може да се  открие академичната книга „Освобождението“(2003) на К. Косев и Ст. Дойнов. То и за днешния масов българин като че ли по-важно е, че на тази дата през 1891 г.  в правилата на футбола е въведена дузпата - Пол Дичи. История на футбола (2013). А за новите поколения демократи датата е известна и като рождения ден на първия демократично избран президент на България  - Желю Желев („Въпреки Всичко. Моята политическа биография“, 2010). За световната литература това е рождената дата на Артур Лундквист (1906). И въпреки че той стои в основата на  фонд „Лундквист“ за принос в културните контакти между България и Швеция, ние, българите, се отнасяме с нашенска благодарност за това - от и за него няма нищо на българския книжен пазар.

След като видяхме каква бъркотия е в центъра на матрицата, нека отбележим, че иначе началото  е много силно за българската литература - на 28.02.1907 е роден Емилиян Станев (Съчинения в 4 тома от 2007), а на 01. 03.1929 - Георги Марков и десет години след него - Цветан Тодоров. Наистина големи имена на модерната ни литература - за съдбата на Георги Марков могат да се открият все още “Убийте Скитник“(2005) на Христо Христов и „Да пишеш, за да можеш да умреш“(2012) от Цвета Трифонова, а от него има публикувани четири тома в изд. „Сиела“ - вкл. и „Задочни репортажи“(2008-2009). И Цветан Тодоров (за когото дори учените в Европа считат, че е французин, без да знаят, че ний сме го дали на света) се радва на интерес - за него: “Цветан Тодоров. Теоретик и хуманист“ (2009) и „Цв. Тодоров. Аксиология на разума“(2011). От него на пазара има около десетина заглавия - в последните години: „Гоя в сянката на Просвещението“ (2012),“ Интимните неприятели на демокрацията“ (2013) и „Недовършената градина“(2014).

От чуждите автори само формално матрицата днес включва френския ренесансов хуманист Мишел Ейкем де Монтен (28.02.1533), руския културолог Юрий Лотман (28.02. 1922), „сърдития млад“ британец Алън Силитоу (04.03. 1928), италианския поет и режисьор Пиер Паоло Пазолини (05.03. 1922) и поляка, автор на брилянтна сатира Станислав Йежи Лец (06.03. 1909). Формално защото тях просто ги няма на книгопазара. Издателите се отсрамяват обаче с две имена - с Халед Хосейни (04.03. 1965) и романите му „Ловецът на хвърчила“  (2006),  „Хиляди сияйни слънца“ (2008) и  „А планините ехтяха“( 2013); и с някои разкази на нобеловия лауреат за 1982 г. , бащата на магическия реализъм Габриел Гарсия Маркес (06.03.1927) - с някои разкази, защото за романите му все още важи забраната за издаване поради кражба на авторски права - при това от преди промените!

Но ако искате да завършите матричното си пребиваване не само с национална гордост, но и с усмивка, спомнете се, че на 05.03.1558 г. в Европа е внесен тютюнът, вземете по този случай романа на Милен Русков „Захвърлен в природата“ (2012) и се отдайте заедно с него на ведри празнични дни./Марица.бг

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?